Калин Вълов
Любовта ни не е за двама сътворена…

Любовта ни не е за двама сътворена,

тя е просто движеща мишена.

Ала стрелям ли, улуча ли я нея,

безсмислено е после да живея.

 

В примка да я вържа, аз умея,

ще живея дълго време с нея,

ала дълго време ще копнея

за целувка истинска от нея.

 

А днес сме разделени от бариери

на два различни полюса студени.

И през тези всичките недели

къде ли не аз скитах без предели?

 

И къде ли не я търсих, и къде ли не?

И краката си дори не чувствах, и свойте рамене.

Отне ми всичко с години, с векове

и простреля ме в нозете, и завърза като псе.