Боян Бойчев
Животът си отива

На Лъчезар Гановски

Животът си отива тихо и спокойно,

Без да бърза, всичко се прибира

И накрая се превръща само в спомен.

 

Отива си животът — като илюзия,

С надеждата, че си живял,

И дните пишат трудното „ненужен“.

 

Животът си отива с уморени стъпки,

Безмълвен, свил света в юмрук,

В якето на ежедневни кръпки.

 

Късметът си отива даже без сбогуване,

Никога приятели не сме били,

Затова навярно и не ме ревнува.

 

Съдбата си отива объркана, смутена,

Нелепо изиграхме тъжната игра,

Пътищата наши свършват разделени.

 

Щастието все го няма, а го търсих,

Намерих го, но се оказа кратко

Като красивите неща — всичко свърши.

 

А приятелството — вярно е, остава

В разстоянията, в пътеките на времето,

Но когато дойдат дните на разделите,

С тъгата здрачна тихо ни забравя.

 

Любовта — красива и кокетна дама —

Не си отива, тя остава нежна в нас —

Като силните неща — до сетния ни час,

Неразделни в една несподелена драма.

 

Затова да не направиш страшния компромис

С това, с което си живял, мечтал,

Щом достатъчно си дал, не взел, без ритуал,

Животът си отива и остава спомен.

 

март 1999 г.