Боян Бойчев
Красота

„Две хубави очи“ — това вече е казано,

Но това си ти — и всичко останало,

Ти си красива — разцъфнало цвете,

Една малка звезда на небето.

 

Твоите очи са красиви и слънчеви,

Усмивката ти е нежно излъчване,

Твоите коси като вятъра скитащ,

Ту разпилени са, ту са притихнали.

 

Ти си изваяна мраморна статуя,

Малка бяла птица е душата ти,

Сърцето ти е съкровище, имане,

И аз, разбойникът, искам да го открадна.

 

Ти си красива — най-страстните думи,

Ти дните си слънчеви и нощите лунни,

Ти си животът — ту лед, ту огън,

Но ти си тази, без която не мога.

 

Ти си красива — най-нежната песен,

Зазвучала за мен в тъжната есен,

Ти си най-красивата бяла поема,

Написана някога от мене.

 

Ти си неразбираема, красива картина,

Затова богат съм, че тебе те има,

Затова всичкото богатство на света

Заменям аз за тебе, красота.

 

Всеки за красотата има свое понятие,

Усеща я всеки сам със сетивата си,

И аз бих бил последният бедняк на земята,

Ако не умея да ценя красотата.

 

18 януари 1999 г.