Даниел Стийл
Като мълния (2)

2

Алекс отвори входната врата, но апартаментът беше странно тих. Никъде не се чуваше звук и тя се почуди дали Кармен не е извела Анабел в парка за по-дълго време, отколкото обикновено. В повечето случаи те се прибираха вкъщи около пет часа и след това Анабел се къпеше преди вечеря. Но когато Алекс влезе в своята баня, намери там дъщеря си, която седеше като малка принцеса сред огромни сапунени мехури, които почти я скриваха. Кармен се бе опряла на ръба на ваната и я гледаше, а Анабел се правеше на русалка. Изобщо не говореше, само „плуваше“ насам-натам потопена в обилната сапунена пяна. За нея беше изключително удоволствие да се къпе в дълбоката мраморна вана на майка си и затова Алекс не беше я чула, когато влезе в апартамента. Спалнята на Алекс и Сам беше в дъното на дълъг коридор.

— Какво правите тук? — усмихна им се широко Алекс.

Беше щастлива, че вижда детенцето си. За нея Анабел беше най-сладкото момиченце на света. Яркочервената й косичка блестеше като фар във ваната.

— Шшт… — сериозно прошепна Анабел и сложи пръст на устничките си. — Русалките не говорят.

— А ти русалка ли си?

— Разбира се. Кармен каза, че може да се изкъпя в твоята вана и да сложа от твоята пяна, ако тази вечер й дам да ми измие косата.

Кармен се усмихна, а Алекс се разсмя. Анабел обичаше да се пазари. Макар че можеше да прави каквото си иска и с Кармен, и с родителите си, тя никога не злоупотребяваше с това. Знаеше, че всички я обожават.

— Какво ще кажеш и аз да се пъхна при теб и да ти измия косата? — предложи майка й. И тъй, и тъй искаше да се изкъпе, преди Сам да се е прибрал за вечеря.

Анабел се замисли за миг.

— Хубаво.

Мразеше да й мият косата, но започваше да разбира, че този път няма да й се размине.

Алекс смъкна черния си костюм и събу обувките на висок ток, а Кармен отиде да види вечерята. Анабел продължи да се прави на русалка. След миг Алекс беше при нея в голямата вана и се разприказваха как им е минал денят. На Анабел й харесваше, че майка й е адвокатка, а баща й се занимава с „центов капитал“, както тя казваше. Винаги обясняваше, че това е вид банкер и че раздава пари на хората. Не беше точно така, както баща й беше обяснил, ала я задоволяваше. Знаеше, че майка й ходи в съда и се кара със съдията, но не праща хората в затвора, което беше по-просто.

— Как мина денят ти? — попита Алекс, като се наслаждаваше на топлата вода и на сапунените мехури. И тя се чувстваше като русалка след работния ден.

— Сравнително добре.

Анабел загледа майка си с явно удоволствие. Алекс я целуна, като влезе в банята, и сега момиченцето щастливо седеше до нея.

— Имаше ли нещо по-специално в детската градина?

— Нищо. Ама ядохме жаби.

— Жаби ли?

Алекс изглеждаше заинтригувана. Дъщеря й понякога говореше странни неща, но щеше да й разправи всичко.

— Какви жаби?

Сигурно не бяха истински.

— Зелени жаби. С черни очи и с кокосова коса.

Кокосовата коса разкри загадката. Алекс се почуди как преди е могла да живее без Анабел.

— Искаш да кажеш, че бяха като малки кейкчета?

— Нещо такова. Боби Бронстейн ги донесе. Днес беше рожденият му ден.

— Звучи прекрасно.

— Майка му донесе и лепкави червеи и паяци. Бяха доста тлъсти.

Беше доволна, че е заинтригувала майка си със страшното описание.

— Звучи много апетитно.

Алекс й се усмихна, а Анабел сви раменца. Явно не бяха й направили впечатление вкуснотиите, за които току-що беше разказала.

— Нищо особено. Твоите кейкчета ми харесват повече. И по-специално шоколадовите.

— Може би ще ги направим в събота или неделя. След като с татко ти се опитаме да направим братче или сестриче.

Алекс си напомни за „синия“ тест.

— А какво друго ще правим? — прозвуча познат глас. Те се извърнаха и видяха таткото на Анабел, който ги гледаше от вратата, като очевидно се забавляваше. Двете представляваха привлекателна гледка. Сам погали жена си с много любов, след това се наведе и ги целуна. Алекс го хвана за връзката и го накара да я целуне още веднъж. Той не се възпротиви.

— Говорехме си за шоколадови кейкчета покрай другите неща — съблазнително каза Алекс. Сам вдигна едната си вежда, след това се отдалечи от ваната, свали връзката и си разкопча яката.

— А има ли други планове за събота и неделя? — попита между другото.

И той помнеше за „синия“ тест.

— Ами да — стрелна го Алекс и той й отвърна с усмивка. Сам бе вече почти на петдесет, но все още беше поразително красив и изглеждаше с десетина години по-млад. И Алекс изглеждаше по-млада за възрастта си. Бяха хубава двойка и очевидно Анабел не беше повлияла на страстта помежду им.

— А вие двете какво правите във ваната с тези сапунени мехури? — попита Сам дъщеря си и тя го погледна делово.

— Ние сме русалки, тати.

— Какво ще кажете, ако към вас се присъедини един голям бял кит?

— И ти ли ще влезеш при нас, тати? — изкикоти се Анабел, а той свали сакото и разкопча ризата си. Тримата се разсмяха и след малко Сам заключи вратата на банята, да не би Кармен да влезе. Озова се във ваната с двете си русалки и започна да ги плиска. Почнаха да си играят и накрая Алекс успя да измие косичката на дъщеря си. След това излезе от ваната, изсуши Анабел и я загърна с голяма розова хавлия, а Сам си взе душ, уви една бяла кърпа около кръста и с удоволствие загледа чаровните си дами.

— Изглеждате като близначки.

Пак се усмихна на двете червенокоски. Преди известно време Алекс му се беше оплакала, че си е открила няколко бели косъма, но те изобщо не се забелязваха и косата й беше яркочервена като на дъщеря им.

— А какво ще правим на празника на Вси Светии^[1]? — запита Анабел, докато мама й сушеше косата. Сам отключи банята и влезе в спалнята, за да си сложи дънки, пуловер и някакви чехли. Обичаше да се връща вкъщи при Алекс и Анабел, да играе с дъщеричката си и да прекарва времето с жена си. Дори нямаше нищо против, когато Алекс работеше до късно през нощта. Просто му харесваше да бъде с нея през всичките тези седемнадесет години брак. Между тях почти нищо не се беше променило. Може би започваше да я обича все повече с годините, а Анабел беше заздравила връзката помежду им. Единственото, за което съжаляваше, беше, че не бяха разбрали по-рано колко прекрасно е да имаш деца.

— А ти какво искаш да правим за Вси Светии? — попита Алекс и нежно разроши яркочервените къдрици на Анабел.

— Искам да бъда канарче — твърдо отговори тя.

— Канарче ли? Защо пък канарче? — усмихна се майка й.

— Защото са сладки. Хилари има канарче. А може да бъда и калайджийче… Или малката русалка.

— Другата седмица някой ден в обедната почивка ще се отбия в магазина за играчки на Шварц и ще видя какво мога да намеря. Става ли така?

Но се сети за делото. Трябваше да успее до сряда — или да изчака, докато приключи. По-добре да накара Лиз Хаскоум да се обади в магазина и да провери какво може да стане на Анабел. Винаги трябваше да проявява изобретателност, за да използва времето си най-рационално.

— Та какво ще правим за Вси Светии?

Сам се върна в банята, облечен с дънки и тъмнозелен пуловер.

— Ами защо да не се маскираме и да тръгнем на шествие из блока както миналата година и да играем? — отвърна Алекс и Сам кимна.

Беше се загърнала с розова хавлия и беше увила главата си с розова кърпа. Облече нощничката на Анабел, предаде я на Сам и отиде в кухнята, за да провери какво става с вечерята.

В печката се печеше пиле, в микровълновата фурна имаше печени картофи, а в тигана се пържеше зелен фасул. Кармен се готвеше да си върви. Оставаше до по-късно, когато излизаха вечер, но ако си бяха у дома, приготвяше вечерята и след това си тръгваше. Понякога Сам и Алекс сами се грижеха за вечерята.

— Благодаря ти за всичко — каза Алекс на Кармен и тя й се усмихна в отговор. — Другата седмица ще ми трябваш много повече, Кармен. В сряда започва едно дело.

— Разбира се, че ще ви помогна. Мога да оставам и до по-късно. Няма проблеми.

 

 

Кармен знаеше за усилията им да имат второ бебе и се притесняваше, че още не дават резултат. Много обичаше и малки, и големи деца. Беше на петдесет и седем години и си имаше шест деца от двама съпрузи, а при последното преброяване внуците й бяха седемнадесет. Живееше пълнокръвен живот в квартал „Куинс“, но много й допадаше да работи при семейство Паркър в Манхатън.

— До утре — провикна се Алекс, докато Кармен излизаше.

Масата беше сервирана и се разнасяше чудесна миризма. Алекс отиде да си сложи дънки и пуловер и след пет минути повика Сам и Анабел на вечеря. Седнаха в кухнята на стара маса стил „рустик“^[2]. Салфетките за американско сервиране блестяха от чистота, а Алекс беше запалила свещите. Понякога вечеряха в трапезарията, но по-често в кухнята. Предпочитаха да се хранят с Анабел, освен когато се прибираха късно или пък излизаха на ресторант. И двамата обичаха вечерите с дъщеря си. Тя беше много приятна компания и смятаха, че е изключително важно да бъдат заедно.

Анабел бърбореше през цялото време, а Сам помогна на Алекс да измие чиниите. Момиченцето си поигра, след това Сам изгледа последните новини, а Алекс прочете на Анабел приказка за „лека нощ“. До осем часа дъщеря им беше заспала и вечерта им принадлежеше. Алекс се канеше да се настани до Сам на коженото канапе, но изведнъж се сети за „синия“ тест и отиде да си го направи. Тестът показа, че не е настъпило повишаването на хормоните, предхождащо овулацията, и не се знае кога ще настъпи. Алекс знаеше само, че благодарение на хормоните, които вземаше, овулацията беше сравнително редовна — както предполагаше, ще настъпи в събота или неделя, а беше едва четвъртък. Лекарите ги бяха посъветвали да се въздържат от полови сношения най-много от пет дни преди овулацията, но не и непосредствено преди нея, защото броят на сперматозоидите на Сам би се намалил. Това отнемаше спонтанността на сексуалния им живот, ала не им пречеше. Освен това Сам беше изключително самоотвержен в усилията да имат бебе. Бяха го посъветвали да не пие много точно преди овулацията на Алекс и никога да не взема гореща вана, нито да ходи на сауна, защото горещината убива спермата. Сам понякога дразнеше Алекс, че трябва да носи торбички с лед в панталоните си, както понякога правеха съпрузи, които имаха проблеми с оплождането. Но при Сам и Алекс нямаше проблеми — всичко им беше наред. Просто Алекс беше на четиридесет и две години и затова трябваше повече време, за да забременее.

— И така, имате ли нужда от моите услуги, моля? — попита той добродушно, когато Алекс седна до него на канапето в кабинета.

— Не още — каза тя и се почувства неловко.

Беше й трудно с всички тези тестове, изчисления, обсъждане, надежди. Все още мислеха, че си заслужава трудът, и не искаха да се предават. Даже напротив.

— Но ми се струва, че ще бъде или в събота, или в неделя.

— И по-лоши неща съм готов да правя в събота следобед — каза той щастливо и я обгърна с ръка.

В събота Кармен оставаше до обяд и можеха да си поспят до по-късно поне веднъж седмично. Тя нямаше нищо против да стои и следобеда и наистина беше идеалната помощница за тях. Освен това обожаваше детенцето им и Анабел също я обичаше. И двамата напълно можеха да разчитат на Кармен.

Алекс му разказа за делото, което й предстоеше другата седмица, за съдебното заседание, на което беше присъствала днес, като естествено не му разкри някакви служебни тайни. А Сам й разказа за невероятния им нов клиент в Бахрейн и за перспективния нов съдружник, когото му бяха представили другите двама. Беше англичанин и във финансовия свят имаше страхотна репутация заради грандиозните си сделки. Сам се беше срещал с него няколко пъти, но все още не изпитваше луд възторг. Не беше сигурен дали би трябвало да го правят съдружник. Изглеждаше му прекалено нафукан.

— В какво се състои неговата привлекателност? — запита Алекс.

Винаги я интригуваше неговият бизнес. А и той често й подмяташе идеи, за да види какво е мнението й за тях. Уважаваше нейното становище и остър нюх по отношение на някои рискове, присъщи за дейността му.

— Разполага с купища пари и невероятни международни контакти. Не знам… Просто ми се струва, че е много възможно да стане мошеник. Има страхотно самочувствие. Бил е женен за лейди еди-коя си, дъщеря на английски лорд, но толкова много шумотевица вдига по въпроса, че… Не знам. Лари и Том смятат, че той е ходеща златна мина.

— Проверихте ли го? Направихте ли проучвания?

— Разбира се. Точен е като швейцарски часовник. Натрупал първите си пари в Иран, бил много близък с Шаха, очевидно преди падането му. И се оженил за богата жена. Предполагам, че оттогава насам продължава да печели страхотни пари. Върти няколко екзотични сделки в Бахрейн. Все още има много здрави връзки в Средния изток и намеква, че би могъл да се сближи със султана на Бруней. Искрено казано, не му вярвам. Но Лари и Том му вярват. Всъщност човек колкото повече се издига нагоре, толкова по-лесно се пука като балон и експлодира от власт и пари.

— Може би трябва да го вземете на работа временно. Опитай се да поработиш с него в продължение на шест месеца и след това виж дали си си променил мнението.

— Предложих го на Лари и Том, ала те твърдят, че ще е обидно за човек с неговото положение. Предполагам, че Саймън не е от хората, които можеш да подложиш на изпитателен срок. Но не смятам, че съм готов да го приема напълно.

— Тогава действай така, както ти диктува интуицията. Тя никога досега не те е подвеждала. Аз твърдо вярвам в тази ти способност.

— А аз много вярвам на теб — каза той тихо и се наведе да я целуне. Толкова време продължаваше да я желае и винаги се разкъсваше между възхищението си от нейния ум и страстта към тялото й. Комбинацията от двете беше изключителна.

— Какво ще кажеш, ако тази вечер си легнем рано и се поупражняваме за събота или неделя?

— Звучи доста примамливо — отвърна тя и го целуна по врата.

И двамата съзнаваха, че могат да си позволят удоволствието да се любят сега. До овулацията имаше още няколко дни. Ако се любеха утре, това щеше да намали шансовете й да забременее. Всичко беше толкова сложно, но Алекс беше решена да преодолее трудностите и да зачене. Смяташе, че усилията им няма да са безкрайни. Или щеше да забременее, или щяха да престанат да се стараят и да започнат пак да се любят, когато поискат.

Сам угаси лампите в кабинета и хола. Алекс го последва в спалнята и бавно свали дънките си. Мъчеше се да забрави за куфарчето с документи, което беше поставила в ъгъла. То като че ли я гледаше и усещаше мислите й. Сам също го зърна и се зачуди дали й се налага да работи. Попита я нежно, докато сваляше ципа на дънките си и събличаше пуловера, но тя сви рамене. В момента за нея Сам беше много по-важен от работата.

Те се пъхнаха в леглото между луксозните чаршафи, които беше купила от Медисън Авеню, и почувстваха с кожата си колко хладни и гладки са те. Сам я притисна силно към себе си и Алекс забрави за всичко останало, докато се любеха. Забрави дори колко много копнее за дете. Мислеше само за Сам, а той я държеше в обятията си и нежно навлизаше в нея. Като че ли литнаха в пространството до безкрая, стенейки от удоволствие, а след това бавно се върнаха на земята към действителността. Сам тихо задиша в обятията й и се унесе в блажен сън.

— Обичам те — прошепна тя в косата му, а той слабо похъркваше до нея.

Алекс дълго го държа в прегръдката си, след това леко го отмести и стана да вземе куфарчето. Знаеше, че трябва да поработи. Тихо седна в голямото удобно кресло в спалнята и през следващите два часа преглежда материалите, като си вземаше бележки. Сам изобщо не помръдна. Анабел се разбуди веднъж и Алекс й даде водичка. Полежа малко до нея и я притиска към себе си, докато тя отново заспа, а след това се върна в спалнята и продължи да прелиства книжата.

Свърши в един часа. Протегна се и се прозя, после прибра документите в куфарчето. Беше свикнала да работи нощем. Доста работа отхвърляше, защото никой не й пречеше и можеше да се съсредоточи в тишината на апартамента.

Сам се размърда за момент, когато тя си легна до него. Изобщо не беше усетил, че е ставала. Алекс угаси лампата и започна да си мисли за него, за Анабел, за делото следващата седмица, за новия клиент, с когото се беше видяла днес и бе решила да не поема. За евентуалния английски съдружник на Сам, за който той беше говорил. Трябваше да мисли за толкова много неща, да върши толкова много работа, та понякога й се струваше, че е грехота да си пропилява времето в спане. За да се справи с всичко, не можеше да си позволи и миг покой, нужна й бе всяка минута. Накрая, въпреки тези мисли, тя се унесе до Сам и спеше дълбоко, когато на сутринта будилникът иззвъня.