Патриша Ричардс
Протегни ръце към звездите (9)

9.

— Тази рокля е доста предизвикателна, скъпа!

Франси повдигна ръце към дълбокото правоъгълно деколте; дърпаше го и го опъваше, като напразно се опитваше да повдигне алената прозрачна материя. Ала гърдите й оставаха наполовина открити, каквато е била целта на моделиера.

— Не оставя много на въображението — продължи Лоула. — Ще подлудиш мъжете.

Франси я изгледа учудено. Не очакваше одобрението, което долови в гласа й. Не и от тази жена с праволинейно поведение, което не се връзваше с русата й коса и с прекалено ярките й дрехи. Колкото повече я опознаваше, толкова по-често се изненадваше от реакциите й. В края на краищата червената рокля наистина не оставяше много на въображението — високата стегната талия повдигаше малките й гърди, които изглеждаха по-пълни, а под късата пола се показваха дългите й крака. Но вместо Лоула да се ужаси от прозрачния тънък шифон, тя се държеше така, сякаш с Франси бяха сестри и трябваше да се обединят срещу жестокия свят на мъжете.

— Тони ми я купи — обясни младата жена, като се чудеше защо ли се съгласи да се появи в такъв предизвикателен тоалет. Но Тони настояваше. Когато излезе от пробната на малкия скъп бутик в Палма, забеляза жадния му поглед.

— Гордея се с теб — заяви той и Франси знаеше, че я използва така, както и тя него. Беше средство, с което продуцентът убеждаваше Харви и Честър да финансират филма му, подобно на яхтата, шампанското и изисканите ястия, които трябваше да създадат подходяща атмосфера за сключването на сделката.

— Костюмът ти във филма ще бъде още по-предизвикателен — отбеляза, като видя съпротивата в погледа й.

„Така да бъде — помисля си тя, докато обуваше златистите сандали. — Ще мисля за дрехите си и за постъпките си и за това като за някаква роля.“ Но дълбоко в душата си знаеше, че тази роля няма да приключи със завършването на снимките. Прожекторите нямаше да изгаснат и декорите да бъдат изнесени. Франси знаеше, че ще трябва да играе някаква роля до края на живота си, и се опитваше да убеди себе си, че точно това е желала.

Импулсивно вдигна ръце и разпусна косата си. „Ето тяхната френска принцеса“ — помисли си тъжно. С русите си къдрици, които се спускаха до раменете й и с късата рокля с тесни ръкави, тя изглеждаше така, сякаш бе слязла от фреска във флорентинска църква.

Лоула се оказа права. Когато тя влезе в салона и спря до вратата, внезапна тишина се възцари сред мъжете във вечерни костюми. Кит свъси вежди и сините му очи проблеснаха странно. Антон също отвори широко очи, макар че се владееше твърде добре, за да издаде мислите си; Харви я гледаше така, сякаш проучваше финансов отчет и изчисляваше печалбата. Ръцете на Честър внезапно се разтрепериха и той разля част от питието си.

Очите на всички бяха вперени в нея, докато Тони я съпровождаше до масата им. След първия стреснат поглед, който издаваше толкова много, Честър се съвзе. А Кит стоеше настрана и спокойно разговаряше с Антон, но Франси знаеше, че очите му не пропускат нищо.

Тя отказа да отиде с тях в казиното. След деня, прекаран в залива Форментор, „Морска сянка“ бе хвърлила котва в пристанището на Палма, тъй като Лоула обяви, че й е омръзнало да си ляга рано.

— Ще остана на яхтата и ще работя върху ролята си — каза Франси и потупа дебелия ръкопис с кафява подвързия, който режисьорът й бе дал преди няколко дни. Той обясни, че това е все още необработеният сценарий, но е достатъчен, за да добие представа какво ще се иска от нея. Беше благодарна за времето, което Антон й отделяше, като постепенно я въвеждаше в ролята й и й помагаше да се чувства по-уверена. Младата жена все повече му се доверяваше и го харесваше и не би искала да го провали.

— Вървете — обърна се към спътниците си тя. — Щом като започнете да залагате, въобще няма да ви липсвам. — Запъти се към кабината си и им махна за сбогом.

Ядоса се, когато стигна в каютата си и видя, че е забравила в салона ръкописа и златната си чантичка. Побърза да се върне и да ги вземе. Изненада се, дори се поуплаши, когато видя Честър да стои по средата на елегантно обзаведеното помещение.

— Не отиде ли с тях? — попита престорено небрежно. — Не се ли чувстваш късметлия тази вечер?

— Напротив — отговори той.

Но защо ли косъмчетата на тила й настръхнаха, — зачуди се Франси. Не бе възможно да се чувства застрашена от него — от този шишко с опулени очи и дебели бели ръце с черни косъмчета на пръстите. Мразеше тези ръце, които толкова често стискаха коляното й…

Опита се да прогони неприятната мисъл и си каза, че Честър е просто прекалено нахален. Можеше да се справи с него. Както бе успявала в подобни случаи. Освен това в случай на опасност щеше да повика някого от екипажа. „Спри да си фантазираш“ — каза си тя и грабна чантата и ръкописа от канапето в прасковен цвят.

— Добре тогава, лека нощ, Честър.

— Не си отивай. — Той сложи ръката си върху рамото й, преди тя да успее да стигне до вратата.

— Честър, трябва да уча ролята си. Не мога да си губя времето.

— Има нещо, което трябва да ти призная, Франси. — Приведе се към нея и тя долови миризмата на вино. — Не исках да ти казвам, но като те видях облечена в тази рокля, толкова красива, толкова недостижима…

— Благодаря ви, сър — каза младата жена, като се насилваше да запази шеговитата нотка в гласа си. Къде беше стюардът, който обикновено идваше да изнесе чашите им от стаята?

Той улови и разбра погледа й.

— Наоколо няма никой — каза. — Целият екипаж слезе на сушата тази вечер. — Приближи се по-близо до нея. — Но има нещо, което трябва да ти кажа. Не исках, но като те видях тази вечер, в тази рокля, помислих си: „По дяволите, ще й кажа всичко!“. Искам да кажа, колко дълго трябва да крия какво чувствам? И предполагам, че и ти изпитваш същото? О, зная, че когато ме видя за пръв път, нямаше много време за мен, но аз забелязах как се промени. Видях как ме гледаш по нов начин, видях как се накланяш към мен, когато ми говориш, и това ми даде надежда, Франси.

Тя преодоля безумното желание да се изсмее. Беше се справила по-добре, отколкото предполагаше, след като бе убедила Честър, че се интересува от него. Да играе? Тя си спомни как изтъкваше пред Тони, че не може да играе, но явно бе по-талантлива, отколкото подозираше! За това изпълнение заслужаваше „Оскар“!

— Франси, мисля, че ти си най-прекрасното нещо в живота ми. Когато за пръв път се качи на борда, не можах да повярвам — беше толкова елегантна, изискана и красива, а косата ти — толкова руса. — Той протегна ръка и докосна един кичур.

„По дяволите — помисли си Франси, — защо трябваше това да ми се случи?“ Направи няколко стъпки и застана зад ниската масичка за кафе. По дяволите, животът й бе достатъчно сложен и без Честър, който се мъкнеше подире й с печален поглед и с вид на влюбен за пръв път ученик. Ама, че нелепост! Без да престава да се усмихва, младата жена се опита да се промъкне покрай канапето към вратата, но той й препречи пътя. „Продължавай да се усмихваш — повтаряше си тя. — Няма за какво да се тревожиш, продължавай да се усмихваш и да говориш.“

— Честър, много мило от твоя страна. Всяко момиче би било поласкано от вниманието ти. Но имаш жена и деца и мисля, че не бива да ми говориш по този начин.

— Те не ме интересуват — промърмори дрезгаво той. — Не ме интересува предишният ми живот. Искам единствено теб, Франси. Нима не разбираш? Всичко в теб ме подлудява. Очите ти, тялото ти… — и той докосна раменете й. Почувства как младата жена потрепна, но продължи: — Бъди добра с мен, Франси. Знаеш, че мога да направя много за теб, дори повече от Тони. Обещавам ти всичко, всичко…

Устните му се впиха в нейните.

— Честър, недей! — Обезумяла, тя се опитваше да го изблъска, но й беше невъзможно.

— Целуни ме, Франси. Целуни ме силно. — Той отново я зацелува.

Франси се опита да се изскубне, но напразно. С едната си ръка я беше притиснал към себе си и тя почувства как езикът му се опитва да проникне в устата й.

— Не се съпротивлявай — изсъска насилникът, — не се съпротивлявай. Зная, че и ти ме желаеш.

Свободната му ръка се спусна към гърдите й и се пъхна в деколтето. Тя направи крачка назад и усети, че зад нея е едно от канапетата. Нямаше как да избяга. Честър я притисна още по-силно. Усетила, че губи равновесие, Франси се опита да извика, но той отново впи устни в нейните.

Когато падна, младата жена чу как се разкъсва плат. „По дяволите — помисли си тя, сякаш частица от разума й хладнокръвно констатираше случилото се, — отиде ми роклята.“

Но след миг хладнокръвието й се изпари. Ужасната сцена започваше да става твърде действителна.

Тялото на Честър върху нея не беше никакъв сън или кошмар, от който скоро щеше да се събуди. Тя бясно мяташе главата си и устните му не можеха да намерят нейните, но той целуваше шията й, раменете й и се спускаше надолу към разголените й гърди. С крак разтвори стиснатите й колене и колкото и да се опитваше, тя не можеше да се изплъзне изпод него.

Стори й се, че ще припадне, беше й почти невъзможно да диша.

Внезапно, сякаш по чудо, изчезна тежестта, която я притискаше.

— Този път прекали — изрече провлечено Кит и докато говореше, замахна с юмрука.

Франси седна на земята. Чувстваше се като замаяна, дишаше на пресекулки.

Честър лежеше на пода, зяпнал глупаво Кит, който тъкмо посягаше да го вдигне и да повтори удара си.

Тя погледна към младия мъж, който беше блед като платно и ужасно разгневен. Никога преди не беше виждала този израз на нечие лице, но инстинктивно разбра какво означава: това бе освирепял от гняв мъж, който защитава своята жена, както са постъпвали всички мъже от създаването на света до наши дни.

Честър се дръпна безпомощно, за да избегне новия удар.

— Не, Кит, недей!

Думите й сигурно проникнаха до съзнанието му, защото очите му загубиха замаяния си израз и отново се фокусираха. Отпусна мъжа толкова рязко, че той се олюля и едва не падна.

— Ще ми платиш за това — измърмори насилникът, като докосна раната на брадичката си. — Ще се погрижа да те изхвърлят от яхтата.

— Опитай, само опитай! — Очите на Кит искряха. — Ако споменеш само една дума за случилото се, с мис Уилсън ще отидем право при Харви и Лоула. Ще видим дали ще им хареса, че съпругът на племенницата им се е опитал да изнасили Франси. Не съм сигурен, че това много ще им допадне. Сега изчезвай! — Той кимна презрително към вратата. — И ако някога отново се приближиш до Франси, ще повторя онова, което направих току-що. Само че следващия път никой не ще успее да ме спре, преди да съм приключил с теб веднъж завинаги.

Без да каже дума, Честър се стрелна, към вратата, лицето му бе придобило пръстен цвят.

Кит удовлетворено го наблюдаваше как излиза. Сетне тържествуващо се обърна към Франси и й протегна ръце, готов след победата да получи наградата си.

Ала се вцепени, забелязал гневния блясък в очите й.

— Какво направи? — изсъска тя. — О, Кит, какво направи!

— Нищо особено — язвително отвърна младият мъж. — Просто му попречих да те изнасили.

— Какво ще правим, ако напусне яхтата и оттегли подкрепата си? Това би означавало край на всичките ни планове, край на усилията ми. Ама че си глупак — нахвърли се върху него, а гневът й нарастваше с изчезването на страха.

— Закрий се, Франси. — Гласът му бе уморен и тя осъзна, че роклята й е разкъсана отпред. — Колко далеч щеше да му позволиш да стигне? Предполагам, че отново ще се извиниш с ролята си в този дяволски филм. Навярно предпочиташ да се преструваш, че нищо не се е случило.

— Щях да се справя и сама!

— Така ли? Значи просто ми се е сторило, че имаш нужда от помощта ми.

С треперещи пръсти Франси придърпваше деколтето на разкъсаната рокля.

— Нямаше право да се намесваш — продължи тя. — Може да си провалил всичко с нахлуването си. Сега има вероятност филмът изобщо да не бъде заснет. Трябваше ли да го удряш толкова силно? Всъщност защо си тук?

— Върнах се, защото имах странното чувство, че може да ти потрябвам — промълви той, — и мисля, че бях прав.

— Не се нуждая от теб — извика жената. — Имах нужда от шофьор, но ангажиментът ти приключи.

— Нима? — Устните му побеляха, а очите му искряха като нейните. — Договорът ми е изтекъл? Но ти не си ми платила.

— Какво?

— Не помниш ли? Уговорихме се да ми плащаш по четиридесет лири на ден. Мислиш ли, че съм го забравил? „Живеем в действителния свят, където сметките трябва да се плащат.“ — цитира я подигравателно той.

— Ще ти платя — процеди Франси. — Ако това е всичко, което искаш, ще получиш чек веднага.

— Благодаря — изрече спокойно Кит.

Тя взе чантичката си, която беше паднала на канапето и мълчаливо му написа чек, като се опитваше да овладее треперещите си пръсти.

— Ето! Въпреки че съм изненадана от нахалството ти…

Той го взе и го задържа между палеца и показалеца си, като го разглеждаше внимателно, после вдигна поглед и промърмори:

— Хм, изглежда наред. Но какво те кара да си въобразяваш, скъпа моя Франси, че използването на тялото ти за две нощи струва двеста лири? — Кроткият му тон противоречеше на думите му и това ги правеше още по-болезнени. — Може да си добра в леглото, но не чак толкова. Освен това имал съм и по-добри любовници.

Франси онемя. Лицето й ставаше ту бяло, ту алено и загубила всякакъв контрол, тя посегна да го удари, само и само да изтрие насмешливата усмивка от лицето му.

— О, не, скъпа! — Той с лекота улови ръката й. — Няма нужда да го правиш.

Изви ръцете й зад гърба и я наклони към себе си. Поглъщаше я с поглед така, както когато за пръв път се изправи лице в лице с нея, но сега нямаше смях в очите му, а само студено пренебрежение.

Тя се бореше да се освободи от ръцете, които стискаха китките й.

— Точно така, Франси, съпротивлявай се! Може би така си привлякла вниманието на Честър. Нали знаеш, някои мъже си падат по това, а ние знаем, че Франси ще направи всичко, за да получи ролята си във филма.

Очите му проблеснаха, когато младата жена обезумяла се замята, опитвайки се да избяга.

— А сега, за да не съм „капо“, идва моят ред.

Притисна устните си към нейните. Целува я дълго. Франси не подозираше, че устните му могат да бъдат толкова студени и жестоки. Кит не обръщаше внимание на протестите й. Тя се съпротивляваше и в същото време се бореше и със себе си, тъй като чувстваше как се отпуска в прегръдките му.

— Е, това е всичко, което искам от теб. — Устните му се отдръпнаха от нейните, ръцете му се разтвориха. Пусна я толкова рязко, че тя падна на канапето.

С един последен презрителен поглед Кит се обърна и излезе.

— Изпий това, cherie.

Почувства как някой внимателно й помага да седне.

— Хайде, Франси, не плачи.

Антон държеше чаша с бренди в ръка, а изражението на лицето му бе състрадателно и загрижено като на семеен лекар.

С треперещи пръсти тя се опита да изтрие сълзите от лицето си.

— Всичко е наред — промълви режисьорът, наблюдавайки безплодните й усилия, после й подаде носната си кърпа, която ухаеше на одеколона му. — Не си първата жена, която виждам да плаче.

Франси нямаше представа колко време бе минало, докато изплаче гнева и болката си. Стискаше здраво една възглавница, която бе първото нещо, попаднало й под ръка.

— Страхувам се, че доста я намокрих — каза срамежливо тя, като посочи мокрите петна по коприната, които се опитваше да заличи.

— Винаги съм се чудел как жените успяват да отделят толкова много влага, когато плачат — пошегува се Антон, като се опитваше да прогони трагичния израз от лицето й. — Не се притеснявай, Франси. До сутринта ще изсъхне. За теб е по-важно да си пийнеш малко бренди. — И той й поднесе тумбестата чаша, пълна със светлокафявата течност. — Браво! — Наблюдаваше я как отпива и как постепенно самообладанието й се възвръща.

— Навярно си чул всичко? — Франси го погледна с все още зачервени очи над ръба на чашата си, като с една ръка придържаше разкъсаната си рокля.

— Страхувам се, че да. Върнах се рано и се настаних на палубата, за да изпия вечерния си коктейл. Прозорците бяха леко отворени.

— Тогава какво ще ме посъветваш да направя?

— Зависи от теб, Франси. Единствено ти си в състояние да прецениш дали си заслужава жертвата, защото не мисля, че можеш да имаш едновременно този млад мъж и кариера в киното.

Той се засмя, като видя изражението й.

— Мислеше, че не зная какво чувства Кит към теб? Мила моя, аз съм режисьор. Занимавам се с човешките емоции и чета по лицата на хората. Не беше необходимо той да ми казва нищо, защото виждах в очите му какво изпитва към теб. Когато влезеше в салона, си позволяваше да те погледне само веднъж, сякаш погледът му можеше да издаде чувствата му. О, криеше ги добре от всички останали, но не и от мен! — Засмя се отново малко тъжно. — Ала едва ли би разрешил на своята жена да попадне в света на киното, където понякога човек трябва да изневери на принципите си, за да постигне целта си.

— С други думи, няма да ми позволява да… — тя се поколеба.

— Да флиртуваш, да се усмихваш, да бъдеш по-мила към важните хора, които биха могли да помогнат на кариерата ти — завърши вместо нея Антон. — Не, Франси, страхувам се, че няма да е съгласен. — Той се засмя. — Навярно ще разбие носовете на всичките ти ухажори. — Очите му станаха малко тъжни. — Така че трябва да решиш, скъпа моя госпожице. В живота на всеки идва време, когато трябва да избира между два пътя.

— Мисля, че вече направих своя избор — каза бавно и твърдо тя.

— И не искаш да опиташ да го върнеш обратно?

Младата жена потръпна, припомнила си презрението в прощалния поглед на Кит, което той не се опита да скрие.

— Не мисля, че би се върнал, дори и да опитам.

— Права си — съгласи се Антон. — Много го нарани тази вечер. Но сега — оживи се той, — ако си взела твърдо решение, трябва да обсъдим бъдещите си планове. Мисля, че не бива да оставаш повече на тази яхта.

— Но филмът…?

— Тони не ти ли каза? Харви и Честър подписаха тази вечер. Всичко е уредено. Скоро започваме снимките.

Франси облекчено въздъхна.

— Тогава аз…?

— Ще играеш Мадлена — завърши триумфално Антон.

Младата жена откри, че трепери, но не знаеше дали от облекчение, или причината бе в случилото се преди малко.

— Мисля, че е най-добре утре сутринта ние двамата да вземем самолета за Лондон — продължи режисьорът.

— Възстановени ли са полетите?

— Стачката приключи и ние ще летим за дома утре сутринта с частния самолет, който използвам — заяви Антон.

— Ами Тони? Ще ми позволи ли да замина?

— Ще те пусне, ако го помоля. — Забелязал съмнението в очите й, той продължи: — Аз съм режисьорът, скъпа моя. И когато му кажа, че трябва да се направят пробни снимки, да се ушият костюмите и ти да се подготвиш, мисля, че ще се съгласи.

Франси отново въздъхна с облекчение. Внезапно й се прииска час по-скоро да напусне яхтата.

— Колкото по-скоро си тръгна, толкова по-добре — каза твърдо тя.

Антон внимателно я изправи на крака.

— Добре. Остави всичко на мен, добрия чичо Антон. А сега трябва да си лягаш. Мисля, че днес имаше достатъчно преживявания. Кой знае, може би утре ще започнеш новата си кариера.