Патриша Ричардс
Протегни ръце към звездите (7)

7.

Разноцветните лампички по мачтите бяха загасени.

Франси си пое дълбоко дъх и обърна пламналото си лице към соления вятър. „Още една чудесна вечер отмина“ — щастливо си помисли тя, докато се взираше в тъмнината, сред която от време на време проблясваха разпенени вълни или светлините на рибарските лодки.

Бяха вечеряли на кърмата на маса, покрита с бледосиня покривка с бели апликации и натежала от сребърните прибори и кристалните чаши. Осветлението се състоеше от свещи, защитени от вятъра със стъклени глобуси. Двама стюарди и един прислужник им сервираха в сребърни съдове кюфтенца от раци със сос от стриди, последвани от яребица. Заобикалящата ги тъмнина сякаш сближаваше пасажерите; чуваха се смях и оживени разговори.

После някой донесе радио, уловиха някаква италианска станция с танцова музика и двете дами имаха много кавалери. „Но Кит не ме покани — помисли си с внезапна болка Франси, — въпреки че танцува с Лоула.“ Напоследък я избягваше. Въпреки че се бяха уговорили така, безразличието му я нараня ваше. „Какво толкова лошо има в един танц“ — питаше се младата жена.

Вдъхна още няколко пъти морския въздух и се обърна да последва Лоула към каютата им, когато се сблъска с Тони. Понечи да му пожелае „лека нощ“, но думите останаха неизречени. Имаше нещо в израза на лицето му и в блясъка в очите му, което я накара да се почувства така, сякаш огромна вълна разлюлява „Морска сянка“. Безмълвно мъжът се пресегна и я улови за покрития с бял и златен емайл колан.

— Причиняваш ми болка — проплака Франси, усетила закопчалките да се впиват в плътта й, но той сякаш не я чу и бе принудена да се обърне и да застане до парапета до него.

— Искам да поговорим, скъпа — процеди той.

Тя повдигна въпросително вежди при нотката, която долови в гласа му, и се помъчи да се изтръгне от ръцете му.

— Става дума за Честър — поде Тони.

— За Честър?

— Да, за него. Защо не танцува с Честър?

— Как да не съм!

— Да цели две минути и половина.

— Той е безнадежден танцьор — кипна Франси. — Непрекъснато ме настъпваше. — Спомни си как му се бе извинила и го бе изпратила обратно на бара. — И като стана дума за Честър, можеш ли да ми помогнеш? Наистина става досаден, като се влачи след мен… — замлъкна и преглътна, забелязала гневния му поглед. Изведнъж осъзна, че синята копринена рокля прилепва към тялото й, сякаш я бяха полели с вода. Забеляза как Тони оглежда гърдите й, сетне премества погледа си върху бедрата й.

Пурата му описа червена светеща дъга в мрака, преди да падне в тъмната вода, и на нея й се стори, че дочува съскането й.

— Коя, по дяволите, си мислиш, че си ти, Франси? Е, позволи ми да ти напомня, в случай че си забравила… ти си нищо, никоя… манекенка, чиято кариера е приключила, все още не си филмова звезда. И ако продължаваш да се отнасяш така с Честър, ще си останеш нищожество до края на живота си.

Младата жена понечи да му възрази, да се възпротиви, споменът за прекрасната вечер угасна, както бе угаснала пурата, ала пътят й за бягство беше прерязан. Тони продължи:

— Смея да ти напомня, че Честър е един от продуцентите на този филм, или по-точно ще бъде, ако го убедим да подпише. Но ако оттегли подкрепата си, тогава няма да се снима филм. А без филм няма да има и роля за теб. Достатъчно ясно ли се изразявам?

Устните му се бяха превърнали в тънка, права линия. Това бе моментът, когато паякът се готвеше да изяде мушичката. Франси се опита да овладее тръпките по гърба си, докато думите му проникваха в съзнанието й. Това бе само Тони, винаги можеше да се справи с него, нали? Но внезапно я обзе чувството, че стои до напълно непознат човек.

Той продължи със същия твърд глас, който не бе чувала никога преди:

— Няма да допусна да провалиш плановете ми, така че ти предлагам да се откажеш от високомерните си маниери и да слезеш на земята. И най-вече: бъди мила, много мила с Честър. А ако не можеш да го сториш, те съветвам да напуснеш яхтата.

Франси се почувства така, сякаш някой я бе ударил в стомаха, но не искаше той да разбере колко стресната е от заплахата в гласа му. Вдигна глава и го погледна ледено и гневно.

— Да бъда мила, казваш! Какво по-точно означава „бъди мила“, Тони? Защото, ако означава това, което си мисля, боя се, че си сбъркал адреса. Има много жени в Лондон, които отговарят на изискванията ти, въпреки че поведението ти може да се охарактеризира с една неприятна дума, която не искам да изрека.

— Как смееш! — Гневният блясък в очите на Тони се засили. — Как смееш да излагаш на риск работата ми, бъдещето ми, само защото си решила, че Честър не заслужава вниманието ти! Вземи се в ръце, Франси, и бъди благодарна, че те предупредих навреме. Всичко зависи от теб. Бъди любезна с Честър, използвай огромния си чар да омагьосаш Антон и аз ще забравя какво се опита да ме наречеш. Промени поведението си или напусни яхтата. Няма да излагам на риск деловите си отношения. Това е първото ми и последно предупреждение.

Тя овладя желанието си да му отговори достойно. Но някакво вътрешно студено гласче я предупреди, че се бори за оцеляването си. Всичко, казано от Тони, бе горчивата истина — ако не получеше ролята, тя щеше да си остане нищожество. Ето защо потисна гордостта си, която и диктуваше да обърне гръб на неверния си приятел и да забрави за филма. Шумно пое дъх, за да успокои опънатите си нерви.

— Е, предупредих те и се надявам, че си достатъчно разумна да си вземеш бележка. Ако беше някоя друга, просто щях да я сваля на сушата на следващата спирка. Повярвай ми, ти си единствената жена на този свят, на която бих позволил да стигне толкова далеч. Нека да бъдем приятели и взаимно да си помагаме.

Гласът му се промени, като загуби твърдата си нотка, и той отпусна колана й. Франси нямаше намерение да му покаже колко много я бе наранил и уплашил.

Очите на Тони потъмняха от страст и той започна да я милва. Но този път тя не се опита да прикрие отвращението си от докосването му. Мъжът навярно го усети, но само повдигна вежди и се отдалечи.

Младата жена остана дълго на палубата да се взира в кадифената нощ. Припомняше си думите му и се опитваше да овладее чувствата си, преди да отиде в каютата и да срещне проницателния поглед на Лоула. Накрая изправи рамене и с високо вдигната глава заслиза по стълбата.