Патриша Ричардс
Протегни ръце към звездите (5)

5.

С дългите си деликатни пръсти Франси поднесе ягода към устните на Кит. Той бе затворил очи срещу ярката слънчева светлина, скръстил ръце на тила си. Изглеждаше безкрайно доволен от живота. Гърдите му се повдигаха равномерно под памучната карирана риза, разкопчана почти до кръста. Тя вече знаеше какво е да докосваш кожата му с пръстите си, топла и гладка, да усещаш мускулите под нея.

Помаха ягодата под носа му, така че той да усети силния й аромат, и го предупреди:

— Това е последната.

С изненадващо бързо движение устните му се отвориха и ягодата изчезна, а в ръката й остана само дръжката.

— Прасе — възкликна тя, докато го гледаше, сетне великодушно добави: — Лакомо прасе, но все пак се радвам, че я изяде. Трябва да поддържаш формата си.

Кит избухна в смях и ято врани, кацнали на съседното дърво, уплашено излетяха.

— Какво толкова смешно има? — изгледа го с премрежени очи.

— Непрестанно ме удивляваш. — Той я оглеждаше, докато Франси приклекна и впери поглед в него. Косата й се подаваше изпод розовия шал и кожата й бе поруменяла. По изящното й носле и по високите й скули се виждаха лунички и сенките под очите й бяха изчезнали. В розовата си памучна рокля на бяло каре тя изглеждаше безгрижна като дете.

— Под тази неземна външност — продължи Кит — се крие една земна жена от плът и кръв. Всъщност имаш право — трябва да пазя силите си. — Гласът му бе едновременно закачлив и загрижен.

Тя се изчерви, забелязала какво се крие в очите му.

— Добре ли беше? — попита колебливо, като мачкаше края на полата си, твърде засрамена, за да срещне погледа му.

— Да, скъпа моя. Въпреки че думата „добре“ едва ли е подходяща да опиша теб и чувствата си.

Всъщност тя непрекъснато го изненадваше. Когато се озоваха в полутъмната й стая, той си мислеше, че младата жена ще бъде опитна и самоуверена любовница. Но щом устните му намериха нейните, усети в нея неочаквано колебание. Блестящата й външност изчезна заедно с роклята, с белия дантелен сутиен и с бикините.

Езикът и ръцете му обхождаха тялото й и тя постепенно разцъфна под ласките му. По реакцията й си състави лошо мнение за предишния й любовник, за когото тя срамежливо му бе разказала. „Навярно е бил страхотен егоист“ — каза си той, докато все още можеше да мисли…

 

 

Вечерта пиха „Кир Роял“ и тихо отпразнуваха случилото се. Усмихваха се тайнствено над ръбовете на чашите си, пълни с магическа смес от малиново вино и шампанско, която, както отбеляза Кит, имаше същия цвят като копринената блуза на Франси.

— Мислех, че не обичаш алкохол — каза той, като наблюдаваше явното удоволствие, с което тя отпи от чашата си.

— Има много неща, които мислех, че не обичам — отговори сериозно Франси, — и реших да си променя мнението за повечето от тях.

Той се засмя, а младата жена шепнешком го упрекна:

— Шшшт, ако се смееш и ме гледаш така, всички ще разберат какво се е случило. — Тя обгърна с ръка цялата зала.

— Скъпа, те вече знаят. Не забравяй, че се намираме във Франция. — Кит отново се засмя, забелязал издайническата руменина, покрила бузите й.

Вечерята им в облицованата с дърво трапезария, с високи, тапицирани със синьо кадифе столове бе така прекрасна, както й бе обещал.

Поднесоха им крехки аспержи в бледо жълт сос, покрити със спагети, които се топяха в устата. Последваха ги стриди, под чиито твърди черупки се криеше вкусно месо. А след тях — плодов пай с най-сочните ягоди, които бе вкусвала.

Вечеряха мълчаливо. Франси се чувстваше като увита в пашкул, който двамата бяха изтъкали; щастието им бе толкова ново и крехко, че и най-малката чужда намеса би могла да разруши магията. Достатъчно й бе само да седи там, да чувства топлото коляно на Кит до своето, да гледа искрящото вино в чашите и да слуша гласовете на хората около тях.

Ръка за ръка, двамата излязоха отново на лунната светлина, затваряйки се в техния собствен свят…

Изведнъж Кит върна Франси към действителността, като я прегърна. Младата жена усети приятния аромат на сапун и на крем за бръснене, топлината на тялото му и едва доловимия дъх на ягоди.

Той заяви:

— Беше повече, отколкото съм очаквал и отколкото имах право да очаквам.

Сетне допря брадичката си до главата на Франси и тя доволно въздъхна. Почувства, че би могла вечно да остане в това райско кътче от Франция. Двамата лежаха върху одеяло, намерено в колата.

Някъде гукаше гълъб, вятърът шумолеше в листата на тополите, люлееше сребристозелените листа на върбите и гъстата сочна трева. Голяма пчела бавно прелиташе от цвят на цвят.

Остатъците от пикника им лежаха разпръснати около тях — парче франзела, намазана с пастет, малко грозде и една трета от бутилката вино. Само ягодите се бяха свършили.

— Франси — Кит я отдръпна от себе си, за да я вижда по-добре, — трябва да поговорим.

Сърцето й замря, като видя решителността в очите му. Знаеше, че този момент ще настъпи, но се надяваше поне да не е толкова скоро.

— Не ти казах, но когато се обадих на приятеля ти, за да обясня закъснението ни, той ме покани да се присъединя към вас на яхтата. Изглежда, сценаристът е закъснял и Тони ме помоли да го заместя, просто да нахвърля сюжета. Разбира се, аз се съгласих, звучеше толкова разумно, но сега зная, че не това бе основната причина да приема, а възможността да бъда с теб. Така че няма да се отървеш от мен толкова лесно, скъпа!

Очите й заблестяха; звучеше прекрасно. Ужасяваше се от момента, в който щеше да се сбогува с него. Но след миг погледът й помръкна и тя прехапа устни.

— Да — каза нежно Кит, сякаш четеше мислите й. — Няма да е лесно, нали? Тони няма да се зарадва много, когато разбере за нас.

— В никакъв случай не бива да го позволим! — Вкопчи се в ръката му. — Познавам го отлично. О, Боже, колко е ужасно! Ако Тони разбере за нас, тогава край на кариерата ми. Преди да се опомним, ще бъдем изхвърлени зад борда. — Франси трескаво обмисляше аргументите си. — Той е един от най-ревнивите мъже, които познавам…

— Аз също познавам Тони — мрачно изрече той. — Права си, ако разбере, че сме любовници… — гласът му замря.

— Това ще е краят на всичко! — прегракнало възкликна тя. — О, Кит…

Разбра какво става в душата й и заяви:

— В никакъв случай няма да го пазя в тайна. Искам всички да научат за двама ни.

— Скъпи, моля те — очите й го умоляваха да разбере, — изчакай, докато получа ролята. Ако изобщо я получа — поправи се тя. — Нима не разбираш, че трябва да опитам. Нуждая се от тази роля. Ще го оставиш на мен, нали, Кит? Когато настъпи моментът и всичко е уредено, тогава внимателно ще съобщя новината на Тони. — Очите й бяха замъглени и тревожни.

Младият мъж я погледна, неспособен да устои на молбата в гласа й. Добре разбираше колко важно е това за нея, но го обзеха мрачни предчувствия. Беше глупаво да рискува и да я загуби; но ако не й дадеше тази възможност, със сигурност щеше да се случи точно това. Ето защо побърза да я увери:

— Разбира се, няма да направя нищо, с което да проваля шансовете ти. Но се надявам, че знаеш какви трудности ни очакват. Да бъда до теб, ден след ден, на една малка лодка и да не издам чувствата си? Ще ни бъде трудно, дяволски трудно… Но имам едно условие. След като получиш ролята и подпишеш договора, аз да бъда този, който ще каже на Тони и на всички останали. И никой, дори ти, скъпа моя, няма да може да ме спре!

Франси се усмихна с облекчение.

— Има още нещо — продължи Кит.

— Какво? — Сърцето й, което вече биеше равномерно, отново замря.

Той изглеждаше много сериозен.

— Страхувам се, че е време за откровения. Нямаше да ти го кажа, но открих, че не искам да имам тайни от теб. — Той се поколеба. — Не зная как ще го приемеш.

— Хайде, Кит. За Бога, не ме гледай така сериозно и сподели всичко с мен — опита се да говори шеговито тя. — Каква ужасна тайна си скрил от мен?

Кит пое дълбоко въздух и изопна рамене.

— Когато вчера те видях, нещо се случи. Знаех, че моментът бе решаващ. За пръв път бе премахнала бариерата между нас. — Той вдигна ръка, за да спре възраженията й. — О, да, Франси, непрекъснато ме гледаше ледено и подозрително. Но вчера в очите ти имаше нещо различно и знаех, че ако не опитам, ще прекарам остатъка от живота си проклинайки се, че съм изгубил нещо, което няма да намеря никога вече.

— И какво направи? — настойчиво попита тя през стиснати зъби, докато през главата й минаваха хиляди предположения. Щеше ли това да се окаже една ужасна шега?

— Излъгах те.

— Излъга? — Устата й внезапно пресъхна.

— Да. — Кит не подозираше какво става в главата й. — Излъгах. Казах ти, че колата не е готова. Но беше точно обратното. Идвах да ти кажа да си събираш багажа, защото можем да тръгваме. Но когато забелязах погледа ти, направо онемях, после побързах да те излъжа. Ох! — задъхано извика той.

— Мръсник! — Франси коленичи върху него, като притисна раменете му към земята, където бе паднал след яростната й атака. Пръстите й се вплетоха в гъстата му черна коса и тя не особено нежно удари главата му в земята. — Мръсник! Отвратителен, чудесен мръсник! — Сетне избухна в смях. — Това ли е всичко?

— Дали това е всичко? Не е ли достатъчно? Хей, Франси, престани, боли ме! — Бе очаквал всичко, но не и подобна реакция.

— Спри, Франси — повтори той.

На свой ред я събори на земята и докато се превиваха от смях, двамата се затъркаляха като кученца.

— Значи не си ядосана? — Успя да я прикове под себе си и смехът му затихна, като видя какво се таи в погледа й.

— Изглеждам ли ядосана? — попита меко тя.

— Не.

— А как изглеждам?

Той сериозно се замисли.

— Топла и мека и…

— И?

— И много съблазнителна.

— Е, и?

Той вдигна глава и се огледа, сетне произнесе фразата от предишния ден:

— Тук и сега?

— Можеш ли да се сетиш за по-добро време и по-добро място? — усмихна се Франси, припомнила си случилото се. — Освен това — продължи тя, — щом е време за признания, сега е мой ред. Винаги съм искала да се любя насред полето като някоя селска мома.

Кит гърлено се засмя, дъхът му беше топъл като кръвта, пулсираща във вените на младата жена, устните му докосваха шията й.

— В такъв случай просто не мога да ви откажа, госпожо.