Патриша Ричардс
Протегни ръце към звездите (10)

10.

„Голямата зала с ламперия в замъка Уиндъм Корт изобщо не се е променила“ — помисли си Франси, докато гледаше надолу от площадката на първия етаж. Същите огромни прозорци, които пропускаха мека светлина и същите каменни плочи на двора, непроменени през вековете. Няколкото седмици, изминали от последното й посещение тук, представляваха само миг от вековната история на тази сграда.

Нищо не се бе променило и все пак всичко изглеждаше различно. По онова време Франси все още работеше, беше обичана и ценена и присъствието й беше жест към лейди Вейл. Сега благодарение на диамантения пръстен, подарен й от Тони, тя беше почетен гост и я уважаваха заради него.

От балната зала, където сякаш преди векове бе демонстрирала тоалетите за аукциона, ясно се чуваше как оркестрантите настройват инструментите си. Когато влезе заедно с Тони, тя обходи с поглед салона, но не видя Кит.

Под предлог, че иска да остави наметката си в спалнята на горния етаж, младата жена се отдалечи от Тони. Внезапно осъзна, че инстинктът, който й подсказваше, че Кит ще бъде тук, се оказа съвсем правилен.

С изненада разпозна фигурата му с широки рамене. Той стоеше в залата с дъбова ламперия с гръб към нея, пъхнал безгрижно ръце в джобовете, и разговаряше с няколко души.

— Кит — повика го тихо Франси.

Младият мъж навярно я чу, защото се обърна и я загледа как слиза по широките стъпала, докато роклята й от светлосиня тафта шумоли при всяка крачка.

Сърцето й се сви отново, когато погледите им се срещнаха. Кит изглеждаше непроменен. Но дали наистина беше така? Очите му не бяха ли станали по-недоверчиви и проницателни?

„Всичко свърши“ — каза си тя. Това, което бяха преживели, й се струваше като сън и неведнъж се беше улавяла да се пита дали наистина се е случило.

Но не можеше да си позволи да мисли за него. И всеки път, когато си спомнеше за младия мъж, тя бързаше да прогони образа му.

А имаше много неща за премисляне. Програмата й беше доста натоварена, откакто пробните снимки приключиха успешно. Беше като пионка, която Тони местеше по шахматната си дъска — от уроците по актьорско майсторство до пробите на костюмите, от интервютата за няколко внимателно подбрани списания до участието й в едно телевизионно шоу.

Снимките щяха да започнат веднага след като тя и Тони се върнеха от сватбеното си пътешествие — едновременно с подготовката на филма вървеше и подготовката на сватбата им.

Тони й беше направил предложение за женитба, когато се върна в Лондон. Избра добър момент, когато тя се нуждаеше от нещо, с което да запълни празнината в сърцето си. А както веднъж й бе казал, когато й направи предложение, щеше да е съвсем сигурен, че тя ще приеме, и някакъв инстинкт му подсказа, че моментът беше дошъл.

Тя се съгласи, понеже изглеждаше разумно, и си казваше, че е по-добре да следва разума си, а не сърцето. Защото, когато слушаше сърцето си, това й носеше само болка.

Тони веднага пое нещата в свои ръце. Нито една подробност не считаше за малка или маловажна и докато приготовленията напредваха, тя започна да разбира защо само една от църквите в Лондон бе достатъчно голяма, за да побере тристате души, които бяха поканени, и защо само един от най-известните лондонски хотели можеше да ги приеме.

Той настояваше да види сватбената й рокля, така както бе настоявал и за костюма й на Мадлена, въпреки че тя го предупреди за поверието, че не е на добро младоженецът да вижда булката в сватбена рокля преди самата церемония.

Но Тони не обърна внимание и я придружи до една модна къща, където проведе дълъг и ентусиазиран разговор с дизайнера.

Роклята беше готова и висеше в гардероба й и въпреки че Франси може би не би избрала точно тази, тя се подчини на желанието на Тони.

Както се улови, че прави това през повечето време.

Понякога имаше чувството, че това не беше нейната сватба, а просто още една продукция, носеща отпечатъка на Тони.

Само че в тази щеше да играе главната роля и докато плановете му ставаха все по-големи и рекламната му кампания набираше сили, тя осъзна, че няма право на грешки, иначе…

Когато той обяви, че Кит ще бъде кум, тя се ужаси. Щеше да е невъзможно да издържи цялата церемония под погледа на тези подигравателни сини очи, но не каза нищо на Тони. Откри, че веднъж взел решение, беше много трудно някой да го разубеди. Реши да говори по този въпрос с Кит и правилно бе отгатнала, че той ще е тук тази вечер.

От балната зала се чуваше оркестърът да свири откриващото парче, а през отворените двойни врати към трапезарията забеляза дългия, отрупан с лакомства бюфет, заобиколен от по-малки маси и малки позлатени столчета, които още не бяха заети.

За Уиндъм Корт тази вечер бе en fete, защото празнуваха годежа на Ферди Вейл, но тя не мислеше за щастливата двойка, която посрещаше гостите си, или за музиката и танците, докато слизаше по стълбите, за да се изправи лице в лице с Кит.

— Франси! — Той направи дълбок поклон. — И на какво дължа тази чест?

— Кит, трябва да говоря с теб — каза, като се огледа наоколо. За пръв път съдбата беше благосклонна към нея и наоколо нямаше и следа от Тони. Моментът бе сега или никога.

— Тогава говори, красива Мадлена.

Тя с раздразнение прехапа устни. Говореше й така, сякаш бе пиян, а това щеше да направи задачата й далеч по-трудна.

— Не мога да говоря тук. — Огледа се наоколо, като забеляза няколкото погледа, отправени към тях. Ясно съзнаваше, че ако поговори по-дълго време с него, погледите щяха да се изпълнят вместо с просто любопитство с жаден интерес.

— Тогава ме последвай. — Той се насочи към една малка стая, която Франси познаваше от предишното си посещение и която семейството използваше като стая за закуска.

— Тук вътре — каза той, — но първо трябва да си взема едно питие.

Спря един минаващ сервитьор, който му предложи подноса си с чаши.

— Не, не, добри момко — каза Кит, — тези не ми вършат работа. — И решително грабна бутилката, сякаш това бе спечелена от него награда.

Франси осъзна, че ще е много по-трудно, отколкото бе предполагала. Последва го в красивата стая в синьо и жълто, която, както с благодарност забеляза тя, бе празна.

Внимателно затвори вратата зад гърба си и музиката и шумът от партито заглъхнаха. Разгледа го по-внимателно. Изглеждаше по същия начин; очите му не бяха загубили сините си искрици и сърцето й трепна, като видя ироничния им блясък.

— Виждам, че тенът ти избледнява — каза тя.

— Разбира се. Всичко избледнява с времето.

Имаше ли горчивина в думите му, зачуди се тя.

— И какво имаш да ми казваш, моя малка Франси? — продължи той, като леко се олюляваше.

Франси застана пред стилната камина, върху която бяха подредени вази с жълти рози и лилии, и впери потъмнели от тревога очи в Кит, който безгрижно отпиваше от бутилката с шампанско. Младата жена неодобрително стисна устни, като видя как няколко капки от течността опръскаха бялата му риза.

Въпреки че бе пиян, той забеляза погледа й и иронично заяви:

— Все още не ме одобряваш, а, Франси? Продължаваш да играеш ролята на Ледената девица? — Усмихна се, като видя как тя се изчерви. — Въпреки че веднъж — продължи замислено, — ледът се стопи. — Сякаш за миг той се пренесе в миналото, после язвително изрече: — Признавам, че доста си се разхубавила.

Огледа роклята й от светлосиня тафта, с широки ръкави, обшити с перли, сякаш знаеше, че Тони я беше избрал. Вдигна поглед и няколко секунди се взира в бледото й, умело гримирано лице. Франси го наблюдаваше враждебно, с гневно стиснати устни.

— Виждам, че не си си губила времето напразно. — Докосна диамантената й обица. — Тони сигурно е много щедър любовник.

— Не ми е любовник. — Думите се изплъзнаха от устата й.

— Така ли? Държиш го на разстояние до сватбата? Умно момиче, умно и пресметливо. — Кит отново отпи от бутилката.

Определено е пиян, реши тя, по-добре да не обръща внимание на оскърбленията му.

— Не мислиш ли, че си пил достатъчно?

— Достатъчно? Напротив, не съм. — Наклони глава, сякаш размишляваше. — Всъщност бих казал, че изобщо не съм пил.

„Този човек е невъзможен“ — помисли си Франси, като забрави, че това бе първото й впечатление, когато преди няколко седмици го видя за пръв път точно тук, в Уиндъм Корт.

— Пиян или трезвен, готов съм да изпълня всяко твое желание — заяви, вживял се в ролята на галантен кавалер.

— Кит, моля те, изслушай ме!

— Целият съм слух — отвърна той и отново надигна бутилката.

„Безнадежден случай“ — помисли си, но трябваше да направи последен опит, преди Тони да се запита къде е и да тръгне да я търси.

— Става въпрос за сватбата…

— А, да, сватбата. — Той я погледна сериозно и примигна. — „Сватбата на годината“, както я наричат и каквато навярно ще бъде.

— Наистина ли искаш да бъдеш кум? Не би ли могъл да откажеш?

— Да откажа? — Изглеждаше смаян, докато леко се поклащаше и обмисляше предложението. — Да откажа на Тони, стария ми приятел? Не, Франси, в никакъв случай!

— Мислех, че ще бъде по-лесно и за двама ни, ако ти…

— Ако не бъда там? — В този миг Кит въобще не изглеждаше пиян.

— Да — Франси отбягна погледа му.

— Но ще го сторя — промълви тихо той. — Искам да се уверя, че всичко ще бъде наред.

— Това е чудовищно — кипна тя. — Правиш го само за да ми отмъстиш…

— Не, Франси, въпреки, че ми е минавало през ума.

— Така и предполагах! — избухна младата жена. — Не можеш да ме оставиш на мира, нали? Трябва да си до мен, дори и на сватбата ми! Защо не дойдеш и на сватбеното пътешествие?

— Прекрасна идея! — Той се замисли. — Хм, въобще не е лоша, Франси, поздравявам те. — Сетне вдигна като за наздравица бутилката с шампанско, преди отново да отпие. — Сватбено пътешествие с двама мъже. Сигурен съм, че ще се справиш. Бихме могли да вземем и Честър, за да се почувстваме наистина добре. Горкият Честър — поклати глава със съжаление. — Наистина ми е мъчно за него. Ходеше като замаян, когато приключи с него. Сигурен съм, че когато получиш всичко, което искаш от нас, без съмнение ще се прехвърлиш на следващото бедно създание, изпречило се пред погледа ти. Доколкото те познавам, а аз те познавам добре, вероятно вече си го набелязала.

Думите му я накараха да се изчерви от гняв, но Франси успя да преглътне язвителния си отговор. Кит се бе превърнал във враг и трябваше да се отнася с него като с противник в дуел.

— Кит, не те искам на сватбата в църквата — отсече тя. — Моля те, кажи на Тони, че си променил решението си…

— Малкото ми глупаче! — Гласът му бе напълно сериозен, сякаш не бе изпил нито глътка шампанско. — Нима не виждаш по-далеч от красивото си носле? Не разбираш ли, че го правя заради теб?

— Заради мен?

— Нищо не ти е ясно. Тони беше доста подозрителен към мен, когато пристигнахме на „Морска сянка“. Разпитва ме подробно няколко пъти, очевидно искаше да разбере какво се е случило между нас през онези два дни. Омъжваш се за ревнивец, Франси, и знаех, че ако откажа поканата, само ще затвърдя подозренията му, че става въпрос за нещо повече от обикновени отношения между шофьор и жената, която го е наела.

Ала защо сърцето й подскочи, когато в съзнанието й изникна споменът за Кит и полутъмната спалня…

— Нямах причина да откажа, Франси — продължи Кит, без да забелязва реакцията й. — Ако бях отказал, това само щеше да затвърди подозренията му, а аз не исках да излагам на опасност бъдещата ти кариера, към която така се стремиш…

Франси почувства как сълзи напират в очите й. Думите му бяха толкова неочаквани.

— Не можем ли да бъдем приятели, Кит? — промълви тя.

— Приятели! — Младият мъж невесело се изсмя. — О, Франси, наистина не разбираш нищо, нали? Не, не можем да бъдем приятели. Ще бъда кум на сватбата ти, защото не искам да ми тежиш на съвестта през остатъка от живота ми, и зная, че така ще бъде най-добре за теб. Но да бъдем приятели — не. Нищо не ни свързва и така е по-добре. Три дни след сватбата ще забравиш за мен. Нямам намерение да ви досаждам с присъствието си, да играя ролята на семейния приятел и да стана кръстник на децата ви… Не, благодаря, Франси.

— Деца! — Ахна тя и се изчерви.

— Да, деца — повтори Кит. — Тони положително изгаря от желание, да постави началото на династия и без съмнение очаква това да се случи скоро.

Беше обмислил всичко, за разлика от нея, която засега се питаше как ще издържи сватбата.

Франси се върна към настоящето, като се опитваше да си спомни за какво бе дошла да го помоли, но преди да започне, вратата се отвори.

Тя се огледа раздразнена от прекъсването. Надяваше се, че който и да е новодошлият, ще разбере, че е излишен.

С облекчение разпозна тъмнокосото момиче на прага. Беше Джаки, облечена в тъмножълта рокля, очевидно убедена, че само мургава жена може да си позволи този цвят. Франси се канеше тактично да я помоли да ги остави насаме, но преди да изрече каквото и да било, приятелката й влезе в стаята и очите й светнаха, като видя Кит.

— Някой ми каза, че си тук! — възкликна тя.

— Джаки, радвам се да те видя.

Франси примигна, доловила топлата нотка в гласа му. Очите й се разшириха от учудване, когато го видя да прегръща Джаки, а сетне да възкликва:

— Ела и ме спаси от тормоза на Франси!

Все още в прегръдката му, приятелката й я погледна победоносно. „Може би имаш Тони — казваха очите й, — и всички знаем колко богат и влиятелен е той, но този мъж, който без съмнение е най-привлекателният сред гостите, е мой.“ После изрече:

— Здравей, скъпа. Наистина ли тормозиш моето момче?

Думите й сякаш избухнаха в главата на младата жена; едновременно с това имаше и чувството, че някой я е ударил в слънчевия сплит. Кит и Джаки… всъщност това бе най-естественото нещо на света.

— Стига ти толкова, мили.

Джаки собственически му отне бутилката. Сякаш демонстрираше, че той й принадлежи, и Франси се изчерви, осъзнала, че се взира в тях. Сърцето й се сви и я побиха тръпки. След миг промълви:

— Ще ви оставя, трябва да намеря Тони. — Устните й се бяха вкочанили и едвам ги движеше.

— Да, няма да те задържаме. — Тя се почувства унизена, забелязала колко лесно Кит се разделя с нея. — Бъдещият ти съпруг ще се разтревожи, ако не може да те открие. А аз имам работа с тази млада дама. — И пренебрегвайки Франси, сякаш не съществува, Кит се наведе и целуна Джаки.

Младата жена се измъкна на пръсти, но едва ли трябваше да се притеснява. Кит и приятелката й бяха толкова погълнати един от друг, че едва ли щяха да забележат отсъствието й.

Когато затвори вратата, тя се облегна на нея, тъй като краката й се огъваха и ушите й пищяха. Каза си, че не бива да припада, и се опита да се овладее, но не можеше да прогони от съзнанието си току-що видяното… Кит, целуващ Джаки, която е обвила ръце около шията му.