Пат Букайстър
Неочаквано предложение (6)

Шеста глава

Кларънс и другите мечета по тоалетката бяха първите неща, което Аби видя, когато отвори очи. Намръщи се при спомена за Уеб, претърколи се по корем и удари възглавницата с юмрук. После се зави презглава, за да не вижда светлината на ранното утро, която идваше през отворения прозорец.

Не след дълго въздъхна и отметна завивките. Погледна към часовника върху нощното шкафче — пет и половина.

Изстена. Единствената й свободна сутрин, а ето че не можеше да спи повече. Не беше честно. Искаше да спи, имаше нужда от сън. Няколкото допълнителни часа сън в неделя я държаха след това цяла седмица.

Тя освободи краката си от заплелите се в тях завивки, изправи се до леглото и се загледа в бъркотията от чаршафи и одеяла, сигурно доказателство за неспокойна нощ. Безсънието не бе й донесло отговор на нито един въпрос. И макар че внимателно прехвърли всичко, изречено между нея и Уеб, развоят на вечерта оставаше все тъй неясен. Далеч по-добре щеше да е, ако бе поспала. За съжаление обаче не успя да пропъди мислите си.

Реши, вместо да си губи времето, да се захване с дипломната си работа. Сега осемнадесети век й се струваше далеч по-ясен от настоящето. Трябва да се върне отново към целта си. Единственият път към нея минаваше през завършването на дипломната работа и получаването на магистърска степен. Това е последната стъпка, която трябва да направи, и вече ще има човек, който да бъде само неин, дете, на което ще отдаде цялата си любов.

В седем часа, когато входният звънец иззвъня, тя бе все още по нощница. Реши да не му обръща внимание. Моди винаги чука на задната врата, а друг тя не очакваше, още по-малко в този час на деня.

Човекът отвън се отказа от звънеца и започна да чука по вратата.

Аби хвърли химикала си на масата, бутна стола назад и стана. Ще разкара това ранно пиле и ще може да посвети цял ден на изследването си по история.

Погледна през шпионката да види кой е, но видя само част от стара шапка, по чиято лента бяха закачени многобройни кукички и различни видове пластмасова стръв за риба. Какво е това, по дяволите? Грабна дъждобрана от килера до коридора и го навлече, за да прикрие късата си нощница.

Аби внимателно отвори вратата. Едни огромен мечок задръстваше рамката, на главата си имаше измачкана рибарска шапка, а в едната си лапа стискаше въдица. На врата му висеше табела: „Айде за риба, а?“.

Мъжка ръка прикрепяше мечока в изправено положение. Погледът на Аби проследи ръката нагоре към рамото, после се плъзна по светлокафявата рибарска жилетка и накрая стигна до веселите сиви очи.

Уеб изучаваше комбинацията от дъждобран и боси крака.

— Ще вали ли?

Аби затвори устата си, която бе зяпнала още при вида на мечока.

— Метнах каквото ми попадна — рече объркано, — за да отворя вратата. А ти и… — тя посочи към играчката — … и то какво правите тук?

Изразът върху лицето на Уеб беше особен.

— Какво си облякла под дъждобрана?

Тя му хвърли леден поглед и отвърна троснато:

— Каквото трябва.

Уеб се укори, че вместо да я убеди да прекара деня с него, се бе впуснал в догадки за оскъдното й облекло под дъждобрана.

— Аз и този господин отиваме за риба — успя да каже най-сетне той. — Помислихме си, че ще искаш да ни придружиш.

Устните й потрепнаха, направи усилие да не се засмее.

— „Този господин“?

Повече не можеше да се удържи. Смехът й се разнесе из въздуха за най-голямо удоволствие на Уеб.

— Ти не си добре. Луд за освидетелстване! По-добре я ти, и… „господинът“ да влезете вътре, преди съседите да са извикали онези с усмирителните ризници.

От верандата мечокът беше пренесен в къщата и настанен на един стол в кухнята.

— Моди вече знае за него — каза Уеб, сочейки мечока рибар. — Бяхме заедно, когато го купих.

Нозете на Аби се подкосиха.

— Моди е идвала с теб, за да купувате мечока! Говориш за моята съседка, нали?

Уеб се подпря на страничната облегалка на дивана, като не откъсваше поглед от стола, върху който тя се бе строполила, и небрежно преметна един върху друг обутите си в дънки крака.

— Купихме мечока, след като обядвахме. — Той се усмихна широко в отговор на слисаната физиономия на Аби. — Моди страхотно се повесели, докато избра една пухкава топчеста гъска, която да подари на Айра. Като малък Айра явно е имал някаква любима гъска и Моди искаше да му подари нещо, което да му напомня за нея.

Аби се чувстваше едновременно развеселена и ужасена от Уеб. Тя вдигна ръка.

— Чакай малко, задръж! Едно по едно. — Пое дълбоко дъх, за да се овладее, и попита: — Ти си поканил Моди на обяд?

— Вчера, преди да дойда в Бристъл Хаус.

— Защо пък си тръгнал да каниш Моди на обяд?

— За да мога да почерпя още информация за теб. Тя не ми каза, че си свободна в събота вечер, но поне се надяваше, че е била права за днес. Аз и мечокът искаме да те вземем с нас за риба.

Аби оправи реверите на дъждобрана си; почувства се някак глупаво в него. Но поне докато се занимаваше с реверите, имаше време да обмисли предложението. Накрая каза:

— След снощи…

Изведнъж Уеб се оказа пред нея и я хвана за раменете.

— Държах се невероятно тромаво снощи, Аби. Чак вкъщи ми дойде наум, че вероятно си изтълкувала отдръпването ми погрешно. — Той повдигна главата й с ръка. — Спрях не защото не те желаех, а тъкмо обратното.

— Тогава защо спря? — попита тя тихо.

— Аби — отвърна той, — какво се опитваш да ми намекнеш?

— Че вече съм голямо момиче. Знаех какво ще се случи, ако беше продължил да ме целуваш.

— Да не би да искаш да кажеш, че и ти си го искала?

Е, тъй и тъй беше стигнала дотук, по-добре да продължи.

— Мислех, че това е съвсем очевидно.

— Госпожице Аби — провлече Уеб, — вече съм открил, че в твоя случай нещата никога не са очевидни. Единственият възможен вариант за мен е методът на пробите и грешките.

— И сега какво ще правим?

Ръцете му се плъзнаха по реверите на дъждобрана й.

— Отиваме за риба. Но ще трябва да захвърлиш дъждобрана. Прогнозата предвижда слънчево време и нито капка дъжд.

— Ама ти сериозно ли?

— За риболова ли? Абсолютно сериозно!

Раздвоена между това, което трябваше да прави, и това, което й се искаше да направи, тя каза колебливо:

— Тъкмо се бях захванала с дипломната си работа.

— Моят сигурен източник на информация от съседната къща твърди, че ти рядко отделяш време за почивка и развлечения, ако въобще го правиш. Явно прекаляваш. Ако Аби работи все така, без да си играе, ще се превърне в едно мрачно момиче.

— Тъпо.

— Какво?

— Аби ще се превърне в едно тъпо момиче.

— Не и тъпо. Ти си всичко друго, но не и тъпа, Аби. — Той я побутна леко към спалнята. — Иди да се преоблечеш и се опитай да изнамериш отнякъде един бански костюм.

Тя се възпротиви.

— Но аз никога не съм ходила за риба.

Той я изгледа ужасен, сетне каза решително:

— Е, трябва да попълним тази празнина в образованието ти. За твоя радост, разполагаш с опитен инструктор, който ще ти дава необходимите напътствия. Хайде, раздвижи се!

Тя се раздвижи. Обу си къси панталони и сложи плетена червена блузка; обзе я радостно предчувствие. Причината не бе в рибата, а във възможността да прекара един цял ден с Уеб. Животът я бе научил да не изпуска добрите моменти, за да не би те да не се появят никога повече. Ще се възползва от този ден. Ще може да си спомня за него, когато Уеб вече не е с нея.

Наложи се да изоставят мечока. Кабината на малкия камион, с който Уеб бе дошъл, не бе достатъчна да побере двама души и един възпълен мечок. По пътя към планината Уеб обясни, че е взел камиона, защото теренът изисквал превозно средство със здрави колела и гуми. Аби разбра какво е имал предвид, когато завиха по едно тясно и неравно пътче, което едва побираше камиончето. Клони удряха прозорците и драскаха вратите, а вътре те двамата подскачаха нагоре-надолу. След няколко завоя Уеб спря до една дървена къщичка, която се гушеше сред високи борове.

През предното стъкло Аби се взря в хвърлящото отблясък езеро само на стотина метра от къщичката. По тъмносинята му повърхност плуваше дървен сал. Нямаше и следа от други постройки, а единственото кейче, което стърчеше от брега, беше това пред къщичката на Уеб. Сякаш светът бе останал някъде зад тях.

Уеб отвори вратата й. Тя с нежелание откъсна поглед от езерото и погледна доволните очи на мъжа.

— Много е красиво! — възкликна; гласът й преливаше от възторг.

— Радвам се, че ти харесва. Надявах се да бъде така.

— Струваше си да преминем през онзи разбит път, за да стигнем дотук. Защо не докараш някоя от машините за нивелиране, които видях в склада на фирмата ти, и не изравниш този път?

Уеб започна да разтоварва от багажника различни кутии и принадлежности.

— Ако докарам машините и разчистя пътя както трябва, хората, които минават покрай разклона, може да започнат да се изкушават и да кривват по него, за да видят къде води. А така си осигурявам спокойствие и лична свобода.

Той й връчи няколко въдици.

— Ето, отнеси тези, аз ще взема останалото. Внимавай с тази кукичка.

Предупреждението му закъсня. Аби изскимтя, а той хвърли кутията с принадлежностите и аптечката чантичка на земята и й се притече на помощ.

Начинът, по който Уеб сръчно извади кукичката от дланта й, я накара да си помисли, че е правил това и преди. Когато свърши, той спокойно се наведе и вдигна аптечката и кутията.

— Ей богу, риболовът си е страхотно приятна работа! — рече тя весело и изгледа боязливо аптеката, която Уеб тъкмо прибавяше към другия багаж. Аби не пожела да се занимава с възможностите, при които би могло да се наложи използването й, и започна да изучава другите неща от багажа.

— Какво има в тези кутия от стиропор, с дупките върху капака? — попита тя.

— Червеи.

За щастие Уеб вече се бе запътил към вратата на къщичката и не видя физиономията, която направи Аби. Тя го последва на почтено разстояние от кутиите. Той остави всички принадлежности в къщичката и се върна да я посрещне на вратата. Взе въдиците от нея и ги облегна на външната стена.

— Преди да изкараме лодката, ще ти покажа набързо къщичката си.

Още щом влезе вътре, Аби моментално забрави и за кукичките, и за червеите, и за разходката с лодка. Отвътре стените бяха досущ като отвън — изградени от стволове, между които цепнатините бяха запушени с някакъв бял материал. В голямата стая почти целият под беше покрит с плетен килим, а наоколо имаше една дървена кушетка и два стола с възглавници на карета. Каменна камина заемаше почти цяла стена, а до нея беше направено място за дърва във формата на малка пещера. В дъното се намираше кухничката. Към мивката бе инсталирана ръчна водна помпа, а до задния вход се мъдреше стара печка с дърва.

Уеб я поведе обратно към дневната и й посочи едно въже, провесено някъде от високия таван.

— Въжето издърпва сгъваема стълба, която води към спалнята, но аз още не съм я довършил. Засега спя в спален чувал до камината.

Вместо да погледне към тавана, тя се обърна към него.

— Ти ли си построил всичко това?

— Строя го — поправи я той. — То някак върви от само себе си. Всеки път, когато си помисля, че е готово, ми хрумва нова идея. — Той й се усмихна, а в очите му блесна игрив пламък. — Да вземем например спалнята. Ето, изведнъж страхотно ми се прищя да я довърша.

Тя не пропусна да забележи усмивката върху чувствените му устни.

— Спи ли ти се? — подразни го.

— Не… не точно. — Той дълго и упорито задържа погледа си върху нея; игривостта изчезна от лицето му. „Всеки път, щом я погледна — помисли си той, — я пожелавам.“ Когато и да беше с нея, жаждата му да я има ставаше все по-силна. Той изтика желанието си някъде в покрайнините на съзнанието си и се усмихна.

— Да вървим за риба.

Не след дълго Уеб успя да отвърже алуминиевата лодка. Той настани Аби и натовари рибарските принадлежности, а после се отблъсна от брега. Остави мотора да работи, докато изминат известно разстояние, а след това го спря и пусна котва. Показа на Аби как да нанизва стръвта на кукичката, скоро тя успя да преодолее погнусата от допира на червеите и започна да се забавлява. Всъщност с напредването на деня тя ловеше все повече и повече риба, а опитният инструктор изоставаше. Уеб прие това, без да се разстрои, а накрая се облегна върху мотора и започна да наблюдава лицето й, оживяващо се при всяка уловена риба, която извиваше опашка във въздуха и падаше в лодката.

Когато наближи пладне, той предложи да се върнат на брега. Имаше предостатъчно риба за обяд. Като чу предложението, Аби разбра колко бе гладна. От свежия въздух, слънцето и физическото натоварване беше изгладняла като вълк.

Стигнаха на брега и Уеб я заведе до едно разчистено място. Около плитка дупка бяха наредени камъни, там той накладе огън. След като изчисти рибата, Уеб постави върху камъните телена скара, а върху нея — тигана. За Аби не остана друго, освен да постели одеялото и да подреди чиниите, сребърните прибори, една кутия с купешка картофена салата и няколкото пакета с чипс, които Уеб бе донесъл.

Тя седна и се загледа в него. Когато той коленичи до огъня, не пропусна да забележи стегнатите мускули по бедрата му. Беше си съблякъл жилетката и бе навил ръкавите на работната си риза. „Отиват му дрехите за излет“ — помисли си момичето. Вятърът, който шумеше между боровете, рошеше косата му. Тук той изглеждаше като у дома си, в хармония със себе си и с околността.

Начинът, по който бързо и ловко стъкми огъня и се захвана с приготвянето на обяда, говореше, че не му е за първи път.

— Ти ме излъга — каза тя изведнъж.

Той я изгледа с изненада.

— Излъгал ли съм те? Кога?

— Когато ми каза, че не можеш да готвиш много неща. А ето че се оправяш чудесно с тази риба.

Той отново заобръща цвъртящите парчета.

— Казах ти, че зная някои основни правила. Няма по-лесно от това да готвиш на открит огън. Трябваше да се захванеш с пърженето, защото ти я налови. Сигурна ли си, че никога не си ловила риба преди?

— Съвсем. — Тя захруска парче чипс. — Но трябва да ти призная нещо. — Той отново повдигна глава. — Смятах, че риболова няма да ми хареса, особено като извади тия гърчещи се червеи.

— А сега?

— Беше страхотно. И не е така трудно, както очаквах.

— Изглежда, имаш талант за лов на риба — каза Уеб.

— Късметът на новака. А и учителят ми е добър.

Той се усмихна топло.

— Моя милост ти благодари.

Когато рибата беше готова, Уеб я струпа в голяма метална чиния на бели и сини шарки и я поднесе върху одеялата. Отсипа няколко златистокафяви рибки в металната й чиния, подаде й я, а след това сервира и за себе си.

— Надявах се — каза й, сядайки по турски — да те впечатля с риболовните си успехи, но накрая стана така, че аз бях впечатлен. Явно ще трябва да измисля друг хитър план.

— Защо е необходимо да ме впечатляваш?

— Защото с теб правя грешка след грешка. Не разбирам какво става. Обикновено аз съм този, който знае отговорите на всички въпроси, всезнайкото. А с теб… Ту ти изпотрошавам краката, ту все ти се разпореждам, карам те да правиш това и онова. Смятах, че като те доведа тук, ще мога да те впечатля с уменията си.

— И успя — И то повече, отколкото той си мислеше. Усещането за ранимост в желанието му да й покаже непознати страни от себе си беше вълнуващо. — Да построиш сам-самичък, със собствените си ръце всичко това е направо впечатляващо. Да пожелаеш да имаш къщичка на толкова красиво място и да искаш да го запазиш само за себе си е не по-малко впечатляващо.

— Не е задължително да имам това място само за себе си. Просто съм придирчив към тези, които каня тук.

— Аз съм изключение значи?

Той се изсмя.

— В това няма съмнение. Единственият друг човек, който е идвал тук, е брат ми. Дойде една неделя да ми помогне да поставим гредите на покрива.

— На брат ти не му ли се прииска да доведе и семейството си?

— Представата на Елън за къмпинг се изчерпва със стая в някой мотел. Всъщност, като си помисля, това е представата за излет и на Брад. — Той хвърли празната си чиния върху одеялото. — Уловът ви е много вкусен, госпожице Аби.

— Вашата рецепта е чудеса, господин Уеб.

Той изведнъж смени тона:

— Какво ще кажеш да скачим люлката?

— Люлка? — повтори тя отнесено. А после малко по-съсредоточено попита: — Забелязваш ли колко често скачаш от тема на тема?

— Извинявай — засмя се той. — Винаги съм предпочитал прекия път пред заобикалките. — Той протегна крака и се изправи. Тръгна към камиона и допълни през рамо: — Ще свикнеш с това.

Може би, помисли си тя. Ако… но не, днес нямаше да мисли за друго. Събра остатъците от обяда и отдели чиниите и приборите на една страна. Тъкмо беше събрала боклуците в една кутия и бе сгънала одеялото, когато Уеб се зададе с купчина плетени въжета в ръце.

Докато той бе в къщичката за чук и пирони, тя отиде да измие съдовете в езерото. Можеше да го направи и в кухнята, но при този въздух и това слънце не й се влизаше вътре.

На връщане до нея долетяха слова, които обикновено могат да се чуят из мъжките съблекални на спортните зали. Изкачи се по стръмното и видя Уеб, който между две стари дървета се бореше с оплетените въжета и ругаеше.

— Да не би да си изгубил упътването? — попита тя меко.

— Много смешно! Хвани този край, мисля, че трябва да го проврем от тук.

Аби коленичи и изпълни това, което й казаха.

— Сега задръж така, а аз ще се опитам да прекарам този край между другите два.

Единственото нещо, което се промени, бе, че и Аби се оплете също тъй здраво като Уеб. По някакъв начин тя се намери в скута му, здраво привързана към гърдите му.

Повече не можеше да сдържи смеха си. Започна да се кикоти, а след това да се смее от сърце на положението, в което бяха изпаднали. След малко се включи и Уеб. Така се смяха, че изгубиха равновесие и се строполиха: Уеб — на земята, Аби — върху него. Ръцете му бяха около кръста й, въжетата бяха оплели двамата в едно цяло.

Погледите им се срещнаха и задържаха един върху друг; смехът им постепенно замря. Близостта на телата им имаше несъмнено въздействие върху Уеб. Аби също не беше безразлична към напрежението, което пулсираше между двамата. Хипнотизирана от мътния блясък в очите му, тя бавно наведе глава и улови устните му със своите. Това беше първият път, когато инициативата поемаше тя — и двамата бяха очаровани. Целувката й отначало бе колеблива, но неговите устни се раздвижиха и я окуражиха да продължи.

При всяко нейно неспокойно движение голите й крака се триеха в дънките му. Когато чу, че Уеб стене от щастие, тя усети някакъв особен триумф. Стори й се невероятно, че беше успяла да го накара да откликне на ласките й.

Скоро в мислите й се прокрадна частица здрав разум и тя се засрами от агресивността си. Откъсна устни от неговите и зарови лице до главата му.

Гласът му прозвуча меко сред косите й:

— Колкото и да ми е неприятно, трябва да се измъкнем от тези въжета. — Усмихна се. — Освен ако не искаш да ме целунеш пак.

Тя повдигна глава, но не го погледна.

— Не постигнахме кой знае какъв успех — каза, имайки предвид плетеницата от въжета, а не целувката.

— Зависи какво наричаш успех. — Той замълча, а след това със странен тон измърмори името й. Внезапната промяна я озадачи и тя погледна към него.

— Какво има?

— Обещаваш ли, че няма да се ядосаш?

— За какво?

— Няма да ти кажа, докато не обещаеш да не изпадаш в настроения и да не сипеш огън и жулел навред.

— Добре, обещавам.

Той се усмихна, раздвижи пръсти в няколко посоки и въжетата се отплетоха.

Аби се търкали настрани и скочи на крака.

— Ти… Значи сме можели да се освободим по всяко време! Какво си мислиш, че съм хваната от гората ли?

— Аби, виж какво, ти обеща да не беснееш — каза той спокойно и седна.

— Е, добре, заведи дело. Това си беше чист хитряшки номер. Не мога да повярвам, че си ни овързал ей така, нарочно.

Той се изправи, държейки единия край на въжето.

— Не беше съвсем така. В началото въжетата се оплетоха сами, а после, тъкмо бях на път да ги развържа, и ти се озова в скута ми. След това вече нямах основания да бързам да охлабя онова, което ни свързваше.

Гневът й угасна и тя призна, че всъщност нямаше от какво да се оплаква. И тя се бе забавлявала.

— Твоята коварност пак се проявява.

Докато връзваше въжето за едно от дърветата, Уеб кимна в знак на съгласие.

— От време на време се оказва полезна. — Вдигна другия край на въжето и го завърза здраво за второто дърво. Хамакът леко се полюшна на около метър от земята. Уеб отстъпи и й направи знак да го опита.

— А, не, не искам — отказа тя. — Хамакът си е твоя идея.

— Първо дамите, моля — настоя Уеб.

Очите й се свиха подозрително.

— Ако се срути обаче, бих предпочела ти да си в него. Освен това след последния фокус вече не ти се доверявам.

— Не, аз се възползвах от ситуацията — отвърна той нежно. — Не че се оплаквам… — Подсмихва се на избилата по страните й червенина, взе ръката й и я побутна към хамака. — Ще го опитаме заедно.

Преди да успее да се възпротиви, тя усети, че две здрави ръце я хващат през кръста и я отделят от земята, а после се намери в средата на люлката. Хамакът се люшна встрани и Аби се вкопчи здраво във въжетата.

Прехвърляйки единия си крак по ширината на хамака, той внимателно я притегли към себе си, вдигна и другия си крак и възседна люлката.

— Дотук добре.

Смъртно уплашена, Аби сграбчи ризата му и остана така, докато се люшкаха напред-назад, а въжетата проскърцаха.

— Продават ли и хапчета против морска болест заедно с това чудо? — попита тя.

Той се изсмя и я прегърна с една ръка.

— След малко ще се успокои. Стой мирно!

Уеб лежеше по гръб, а тя — встрани до него, с ръка, преметната през кръста му. Дори последните му нощи да бяха безсънни като нейните, той се съмняваше, че ще може да заспи, докато тя е в ръцете му. Искаше да прави любов с Аби в продължение на часове, да утоли най-накрая тази своя завладяваща жажда.

Не знаеше колко още ще може да потиска копнежа си. Мъжкият самоконтрол все пак е ограничен, особено когато жените откликват като Аби.

Час по-късно тя усети нежни целувки около устните си. Без да отваря очи, затърси устните на Уеб. Езикът му се плъзна към меката й уста и сетивата й се събудиха. Мъжкият му мирис се смесваше с аромата на боровете. Какъв чудесен начин да се събудиш! — помисли си тя. Или може би само сънуваше. Не, все пак това не беше сън. Топлата ръка, която я галеше, бе съвсем истинска.

Уеб усети силен прилив на желание, някакво опияняващо удоволствие, което се разля по жилите му. Намерението му бе внимателно да разбуди Аби с една целувка, но моменталната й реакция го насърчи да продължи. Той изведнъж забрави къде се намираха и се обърна на една страна. Хамакът се люшна застрашително.

Уеб вдигна глава и погледна зелените й очи.

— Тоя проклет хамак трябва да се продава с инструкции, които да предупреждават, че правенето на любов в него може да бъде опасно за здравето на собствениците.

— Ние това ли се каним да правим? — попита малко срамежливо тя.

— А, не, просто така ми мина през ума — отвърна той с нотки на сух хумор в гласа. — Всъщност аз много често си представям как правя любов с теб. И макар че вече съм нетърпелив да превърна мечтите си в реалност, никога — и в най-вихрените си фантазии — не съм си въобразявал, че това може да стане в хамак.

Аби се усмихна закачливо:

— А аз си мислех, че точно в това отношение ти ще бъдеш този, който ще търси предизвикателството.

— Предизвикателствата са едно, а акробатическите номера — съвсем друго.

Тя се изсмя.

— Не виждам нито знаци „Изход“, нито парашути. Как ще слезем от това чудо?

— Ето така. — Той я взе на ръце, провеси крака, скочи с лекота и двамата се намериха на земята.

Ръцете й се бяха увили около врата му.

— Ти си моят герой — рече Аби. — Сега можеш да ме пуснеш. Вече сме на твърда почва.

Той се замисли.

— Тъкмо се чудех.

— За какво? Съвсем лесно е. Първо ми пусни краката…

— Колебая се…

— Ти си най-влудяващият човек, когото познавам. — Тя скръсти ръце на гърдите си и се опита да си придаде възможно най-строг вид. — Настоявам да ме пуснеш!

— Слушам, госпожо. — Той се подчини с дяволита усмивка. Когато тя се изправи до него, я попита: — Тук ли предпочиташ да се съблечеш или в къщичката?

— Моля?

Той се засмя.

— Колко си интересна, Аби. Все пак ако държиш дрехите ти да останат сухи, трябва да ги свалиш преди плуване. С бански си отдолу, нали?

Без да отговаря, сякаш беше чела наръчника „Как да бъдем предизвикателни“, тя се отправи към брега на езерото. Загледана във водата, свали плетената си блузка, а после и панталоните си и ги остави върху топлия пясък. Банският й костюм бе чудесен. Беше в две части, достатъчно големи, за да не изглежда неблагоприятно разголена, но въпреки това се почувства някак уязвима и изложена на показ. Направи няколко стъпки, след това се гмурна под вода и се подаде, вече навътре в езерото.

Тя обърна глава, но Уеб остана неподвижен, докато не се увери, че го гледа. Тогава той бавно започна да се съблича. Това, че се събличаше пред погледа й сега, бе изключително вълнуващо, почти толкова, колкото когато той я наблюдаваше преди малко.

Този ден бе предвиден за трупане на спомени, но тя се съмняваше дали по-късно паметта й ще може да възстанови съвсем точно гледката, която представляваше Уеб — слънцето блестеше по загорялата му кожа и подчертаваше мускулестите му гърди. Беше сложен великолепно, поразителен пример за мъжественост.

Тя се отправи към сала. Надигна се и седна на края му, а краката й останаха във водата.

Не след дълго само с няколко мощни маха Уеб се озова до сала. Хвана се за ръба и я погледна.

— Може би не си се научила да ловиш риба добре — каза той, — но затова пък умееш да демонстрираш страхотен стил на плуване, докато някой мъж си сваля панталоните.

И той понечи да се надигне, но тя го спря.

— Не излизай от водата — каза Аби настоятелно.

Той замълча и й хвърли кос поглед.

— Защо пък не?

— Може да прозвуча като някоя монахиня, но… имаш ли бански на себе си?

Той се усмихна дяволито.

— Ако не беше се втурнала тъй бясно да плуваш, сега щеше да знаеш отговора на този въпрос.

— И все пак?

— Какво значение толкова има дали съм с бански или не? Това е частен плаж. Никой никога не идва тук.

— Винаги може да се случи. Ще се зададе някоя сладка възрастна дама, размахала гребла над кануто си, и като те види в пълно снаряжение, ще получи сърдечен удар.

— Не и ако е като Моди. Твоята сладка съседка просто ще ми каже да внимавам да не изгоря на слънцето и ще отмине.

Аби трябваше да приеме аргумента и да признае, че Моди бе относително устойчива на шокове. Проблемът бе, че тя самата не е.

Уеб наблюдаваше как по изразителното й лице пробягваха различни емоции. Слънцето блестеше по мократа й кожа и в прилепналата й назад коса. Очите й подхващаха отразената във водата светлина — човек можеше да се изгуби в блясъка им. Прииска му се той да бъде този човек.

Отпускайки ръце върху сала, Уеб докосна крака й.

— Нали знаеш, че не мога да кисна тук до края на живота си?

Тя сви рамене и се опита да демонстрира равнодушие, което съвсем не изпитваше в момента.

— Това си е твоят сал.

С едно-единствено пъргаво движение той се изтласка навън и застана до нея, като й осигури гледката на мускулестите си бедра и на черните си бански гащета.

Аби се надяваше, че облекчението, което изпита, не й е проличало.

— Чудя се — каза той — какво щеше да направиш, ако си бях забравил банските.

Устните й се извиха в неловка усмивка.

— Не знам. Може би щях да пусна някоя глупава остроумна забележка и щях да се вторача в небето.

Той прокара пръст по гръбнака й и усети инстинктивната тръпка на кожата й.

— Реакциите ни, изглежда, са съвсем различни. Аз никак не съм чужд на желанието да те видя без дрехи. — Пръстите му бяха спрели на закопчалката на горнището й. — И не бих се извърнал.

Тя потърси очите му и когато видя изражението им, устните й се разтвориха от изненада.

Уеб не се опитваше да прикрива желанието си. То припламваше в дълбочината на сивите му очи и се разливаше около чувствената му уста, където и да я докоснеха пръстите му, Аби чувстваше ток, който преминаваше през тях.

Изведнъж се почувства без дъх и прошепна:

— А какво би направил?

— Хайде да видим?

Той нежно я притисна към затопления от слънцето сал. Чу се изщракване и горнището на банския й се разкопча. Той изхлузи презрамките през ръцете й и го отстрани. Очите му я галеха и караха кожата й да тръпне.

— По-красива си, отколкото предполагах.

— Предпочитам да престанеш с тези приказки — тихо каза тя.

Той откъсна поглед, за да види очите й. Това, което откри там, го порази. Тя не му вярваше!

— Аби, ти си най-красивата жена, която съм срещал. — Ръката му погали бедрата й. — Струва ми се, че винаги съм те желал.

Очите й се затвориха, искаше да се наслади на нежната агония, която й носеше ръката върху гърдите й.

— Отвори си очите, Аби. Погледни ме.

Тя се подчини. Отвори очи и видя неговите, като почти се изгуби в мътните им дълбини. Ръката му галеше нежната й плът. Дишането й се учести.

— Не мога да се извърна — промърмори дрезгаво той. — Не съм толкова силен, за да си забраня удоволствието да те гледам.

Уеб я наблюдаваше като омагьосан. Очите й говореха за хиляди неща — в тях се смесваха желание, смирение, страст и наслада. Но дори сега в нея имаше нещо, което му се изплъзваше. Разбудената му нежност се смеси с някакъв примитивен инстинкт да направи жената до себе си своя, да обладае и духа, и тялото й.

— Аби — изстена той, — оставам без дъх до теб.

Устните му се впиха в нейните. Аби знаеше, че не е красива, но когато езикът му жадно се потопи в топлината на устата й, тя се почувства желана и привлекателна.

Уеб се опита да овладее бясното си желание. Тя заслужаваше цялото внимание, на което бе способен.

Той се откъсна от устните й, за да се наслади на нежната й шия.

— Аби, ако искаш да спра, мисля, че ще е по-добре да ми кажеш сега.

— Не — каза тя, останала без дъх, пръстите й се ровеха в косата му. — Знам какво правя. — Тя събираше спомени и те трябваше да й бъдат достатъчни за дълго време.

Ръцете му се плъзнаха по нея и притиснаха хълбоците й към нетърпеливото му тяло. Пръстите му се озоваха под последното парче плат по нея. Заля я вълна на удоволствие. Тя задържа дъх и й се прииска той да сложи край на сладостното мъчение, което предизвикваше допирът му. Светът, какъвто го познаваше, изчезна. Сега съществуваха само те двамата и горящото желание на телата им.

— Аби — прошепна той, — не съм планувал всичко това и не съм подготвен.

Той понечи да се отдръпне и нея я обзе паника. Ръцете й го стиснаха здраво.

— Всичко е наред — каза тя.

И наистина беше тъй. Аби не можеше да си представи нищо по-прекрасно от това да има дете от Уеб. Като се имат предвид обстоятелствата около собственото й раждане, беше направо изненадващо, че мисли по този начин, но възможността да роди дете от Уеб й се видя дори по-вълнуваща от осиновяването.

Той все още се опитваше да й даде шанс да промени решението си.

— Сигурна ли си?

— Да. — Ръцете й се заровиха в косата му.

— О, Аби! — въздъхна той до устните й. — Искам да те направя своя, умирам от желание за теб.

Когато устните им се сляха, Уеб усети неспокойните тласъци на хълбоците й и пълното й отдаване. И преди бе пожелавал жени, но никога по този начин. Нищо не би могло да се сравни с това.

Плувките му излетяха нанякъде. След като и последната бариера между тях вече я нямаше, тя се прилепи към него.

Тялото й го прие напълно, почти отчаяно. Тя извика и не можа да разпознае гласа си.

Най-после имаше някой, който бе изцяло неин, макар и за кратко. Уеб беше неин сега и това й бе достатъчно.

Притисната към него, тя се почувства така, сякаш ще се пръсне на милиони частици, и наистина — още една последна извивка и това стана. Той самият застена от удоволствието, което се разля по вените му. Устата му улови сладостния й вик.

Дълго време тя остана в прегръдките му, докато сърцата им се успокоиха.

Ръцете му прегърнаха лицето й.

— Ще поръчам да бронзират този сал.

Неочакваната му реплика я разсмя.

— Толкова ли си привързан към него?

— Привързах се днес. — Ръката му се плъзна по гърба й. — Добре ли се чувстваш? Този сал не е досущ като пухено легло.

— Добре съм. — Всъщност беше повече от добре. Никога преди това не бе се чувствала толкова щастлива.

Пръстите му погалиха нежните черти на лицето й.

— Ти си една изключителна дама, Аби — изрече сериозно. — Моята дама. Може би ще е добре да го кажа сега.

Скокът към реалността бе доста внезапен.

— Зависи какво означава да бъда твоята дама.

— Означава ти и аз — заедно. Няма да те деля с никого. Означава недели, които ще прекарваме заедно тук, в къщичката, у вас или у нас, както и това, че ще се виждаме, когато можем през седмицата.

— Да не говорим за бъдещето.

Макар да не бе помръднала, той почувства, че тя се отдръпва от него.

— А защо не?

Внезапно Аби се изправи и седна. Пресегна се за двете парчета плат, които лежаха върху сала.

— Имаме днешния ден — рече тя и облече банския си. — Ще трябва да ни стигне.

Уеб нямаше намерение да се съгласява с това, но преди да може да отвърне, Аби се хвърли с главата напред във водата и вече плуваше към брега.