Ридли Пиърсън
Клопка (66)

Шестдесет и пета глава

Болд с мъка изкачваше стълбите пред къщата на Пендъграс. Той нервно въртеше в дясната си ръка ключовете за краун вика и черното дистанционното управление, с което се отваряха вратите или багажника. В лявата стискаше видеокасета.

След бърза и малко хаотична подготовка беше изпратил Лиз и децата да пренощуват във „Фор Сийзънс“, в другия край на града, като обясни на съпругата си, че това е само предпазна мярка. Лиз обичаше „Фор Сийзънс“. Въпреки късния час тя беше приела молбата му учудващо спокойно и той изтълкува това като знак, че отношенията им вървят към оправяне.

Болд изкачваше стълбите, като се надяваше, че той, Ла Моя и Дафни се бяха подготвили за всякакви изненади, макар да си даваше ясна сметка, че това на практика е невъзможно. Във всеки план, особено в такъв, изготвен набързо, винаги имаше пропуски.

Пое дълбоко дъх и почука рязко на вратата.

Отвори му Пендъграс. Беше обут със същите „Еър Найк“, които Болд твърде добре си спомняше. Двамата мъже се изгледаха продължително.

— Е? — най-сетне проговори Пендъграс.

Болд вдигна касетата, така че мъжът да я види.

— Не успях да убедя Чапмън да ми даде неговата, пък и никога няма да успея. Тъй че, предполагам, щом твърдо държите да се сдобиете с нея, тогава това, с което разполагате за мен от Денвър, ще стигне до онзи, който искате да го види.

— Ами туй? — попита Пендъграс, като погледна към касетата в ръката на Болд.

— Това е онази, която сте пропуснали. Дори и „Вътрешни разследвания“ не са си дали сметка колко е важна. Именно тя ще ви провали, щом я дам за анализ в отдела. Точно за тази трябва да направите размяната, независимо дали го знаете или не. Тя е оригиналната. Ако сте ме проследили от дома на Чапмън, значи знаете, че се върнах в Управлението. Заради това. Заради тази касета. Подмених я с Мисис Роджърс. Мислите, че някой ще забележи? Абсурд! Защото „Вътрешни разследвания“ не си дават сметка колко важна е втората касета.

— Да пукна, ако разбирам за какво говориш.

— Мислиш, че съм си сложил микрофон и записващо устройство? Така ли? — Той разпери ръце. Цялото му тяло беше натъртено и все още го болеше. — Претърси ме. Хайде.

— Пас съм. Не знам какво се опитваш да направиш, но изпълнението си го бива, Болд.

— Ти имаш видео — заяви Болд. — Пет минути. Дай ми пет минути. — Той размаха касетата. — Това тук ще ти отвори очите.

Пендъграс, обзет от нетърпение, се замисли и най-накрая се отдръпна от вратата и пусна Болд, който вътрешно трепереше от нерви. Ако Пендъграс беше затръшнал вратата под носа му, планът никога нямаше да проработи.

Телевизорът се намираше на една масичка в претрупана с мебели всекидневна, която миришеше на цигари. Съпругата на Пендъграс надникна да види какво става, но той я отпрати с махване на ръка и тя плътно затвори вратата. Болд забеляза, че по умореното й лице се изписа тревога.

Болд подаде касетата на Пендъграс, но остана прав. Той забеляза дистанционното управление на видеото и като пъхна ключовете си в джоба, го взе. Дафни го беше посъветвала да ползва предметите в дома, без да се колебае.

— Доколкото разбирам — започна да обяснява Болд, — ти и останалите сте си мислели, че няма защо да се страхувате от втората охранителна камера — онази, която записва какво става на входа. — Той натисна бутона на дистанционното управление. На екрана се появи зърнесто черно-бяло изображение на гаража, заснето от камерата. — Но ти казвам, вие подценявате Бърни Лофгрийн.

Пендъграс изглеждаше все така самоуверен, макар Болд да смяташе, че вътрешно е започнал да се притеснява.

— В тази кола се виждат трима души. Райърдън на волана, ти до него и Смайт на задната седалка — каза Болд, като превъртя напред лентата, така че през задния прозорец на колата ясно се виждаше лицето на детектив Андрю Смайт. — Да продължавам ли?

— Ние влизаме и излизаме по всяко време. Всички го правят. И ти включително. И какво доказва това?

— Слезли сте долу в гаража… — Болд превъртя лентата напред и натисна бутона за пауза, — както ясно се вижда.

— Не знам накъде биеш, Болд, но това не доказва абсолютно нищо. Нищичко.

— Аз не мога да докажа — заяви Болд. — Но Бърни Лофгрийн е човекът, от когото трябва да се страхувате. Той е истински вълшебник. Виждаш ли това колче тук? — Болд посочи към кадъра на колата върху екрана. — Надраскано е поне дузина пъти от коли, които са взимали завоя твърде бързо. Заприличало е на мерителна летва. Точно тези драскотини ще заинтересуват Лофгрийн.

По лицето на Пендъграс се изписа тревога. Всяко ченге имаше основание да се страхува от нещата, които Лофгрийн и хората му можеха да направят в лабораторията.

— Като използва тези драскотини, Лофгрийн ще измери височината на задната броня при пристигането ви, момчета, и ще я сравни с височината на същата броня при излизането ви десетина минути по-късно. — Той спря, за да привлече вниманието на Пендъграс. — Това, което е трябвало да направите — обясни той на мъжа, — е било да вземете карабините и да оставите военните каси за транспортиране на оръжие. Но това е щяло да ви отнеме повече време, нали? Така поне си мисля — вие сте бързали. Карабините не тежат кой знае колко. Но тези каси са тежки. Лофгрийн може да измери височината на бронята на влизане и на излизане. Той ще докаже, че когато сте напускали гаража десетина минути по-късно, в багажника на колата е имало над сто килограма допълнителен товар. Нечий труп? Не вярвам. Като имаш предвид липсващата видеокасета със записа от същата тази нощ и поне една липсваща карабина, как мислиш, до какъв извод за посещението ви ще стигнат „Вътрешни разследвания“?

— Косвени глупости. До никъде няма да стигнеш по този начин.

Това беше слабото място в разсъжденията на Болд. Доказателството на лентата беше само — и единствено — косвено доказателство, но Болд трябваше да убеди Пендъграс в противното.

— Възможно е — съгласи се той. — Как ще погледнат „Вътрешни разследвания“ на него? Почти винаги единственото, с което разполагат, са косвени доказателства. Ще започнат да разпитват хората. Хората, които работят в костницата. Теб. Останалите. Ще предложат на някой от вас сделка. Ще заплашат Чапмън със съдебно преследване и ще го принудят да им предаде другата касета. И най-добрите планове… С една от откраднатите карабини е стреляно по полицай. По мен! — предизвикателно заяви Болд. Той отиде до видеото и извади касетата. — Помислете за това, момчета. Предложението ми е в сила само и единствено тази вечер.

Пендъграс стоеше неподвижен като статуя.

— Захване ли се Бърни Лофгрийн с това, нищо не мога да направя — поклати глава Болд.

— То не доказва абсолютно нищо — отговори Пендъграс, като се опита думите му да прозвучат уверено.

Болд спря до вратата.

— Тогава няма от какво да се притеснявате.