Ридли Пиърсън
Клопка (65)

Шестдесет и четвърта глава

— Последната ми съзнателна мисъл беше, че ни трябва жив. — Два дни след премеждието, гласът на Дафни все още беше слаб и трепереше.

Седяха в колата на Болд пред дома на Рон Чапмън и чакаха Ла Моя. Болд носеше шина на левия си крак. Лявото стъпало на Дафни беше гипсирано.

— Флек обаче не е мислел същото за теб — напомни й Болд.

— Беше убеден, че ще го обвиним в нападението над Санчес, но то не е негово дело. Твърдеше, че имал алиби. Според журналите на „Еър Тайм Селюлър“ той е бил на ферибота през нощта, когато са стреляли по теб. Обирите са негово дело, в това няма никакво съмнение. Той е бутнал Кавамото по стълбите. Но не е нападнал Санчес. Не е стрелял по теб. И определено не е пребил Шок и Филипс. Той няма пръст в това.

— Точно затова сме тук — да разнищим тази история.

— Въпреки очевидната заплаха за моята и твоята кариера, която тази видеокасета представлява — напомни му Дафни.

— Искаш да се откажем? — попита той. — Правилно ли те разбрах? Ще запишем в доклада, че Флек е нападнал Санчес и ще оставим нещата така?

— Има хора, които изобщо не биха се двоумили, имайки пред вид какъв е залогът.

— А ние от тях ли сме? — попита Болд. — Дафи, не искам да те принуждавам да правиш това. Става дума за кариерите и на двама ни. Или ще направим това единодушно, или изобщо няма да го правим. Мислех, че вече…

— Сме се разбрали? — прекъсна го тя. — И аз така си мислех. Но като седя тук и си мисля, докато се готвя отново да се заровя във всичко това, започвам да гледам много по-различно на нещата. Ще бъде толкова лесно да потулим цялата история.

— Само кажи — заяви Болд, като погледна към часовника на арматурното табло.

Ла Моя паркира от другата страна на улицата, прекоси я и се настани на задната седалка. Под мишницата си носеше папка, която Болд с нетърпение очакваше.

— Пристигна преди пет минути — обясни Ла Моя на лейтенанта. — По типичния за „Вътрешни разследвания“ начин — донесоха ми я на ръка и ме накараха два пъти да се подпиша за нея. — Той се обърна към Дафни и заговори през зъби, тъй като челюстта му все още беше обездвижена. — Ако това може да бъде някаква утеха, Матюс, изпадал съм в много по-гадни ситуации от тази — видеото имам предвид — и знам колко важно е човек да си държи устата затворена, ако се стигне до там. Честно ти казвам.

Дафни му благодари.

Болд отвори папката, която Ла Моя беше донесъл, и я наклони така, че светлината на уличната лампа да пада върху нея. Той прочете съдържанието, разлисти страниците и почете още малко.

— Не е било работа на Рони.

— Когато Санчес го е разпитвала, той отрекъл да има нещо общо с това — отговори Ла Моя.

— Надявам се, че ще успеем да го накараме да се разприказва — каза Дафни.

 

 

— Имам чувството, че се намирам в някой център за рехабилитация — каза Рон Чапмън, седнал на масата срещу Болд в собствената си кухня.

Той не беше проявил особено желание да говори с тях, но Болд му беше показал папката от „Вътрешни разследвания“ и Чапмън неохотно се беше съгласил. Историята за огнената смърт на Брайс Абът Флек вече беше отшумяла от вестниците и новинарските емисии. Хората бяха престанали да проявяват интерес към случая също толкова бързо, колкото морето беше погълнало мъртвата риба от Милър Бей и аварийните бригади възстановили захранването с електроенергия на хиляда и сто домакинства. В света на местните телевизии два дни се бяха оказали цяла вечност.

Болд, Дафни и Ла Моя седяха един до друг срещу Чапмън.

— Рони, на двамата с теб ни се събират общо над четиридесет години служба — обърна се Болд към домакина.

— Къде добри, къде лоши — съгласи се Чапмън. — Никога не сме се спречквали с теб, Лу.

— Тримата тук разследваме нападението над полицейската служителка.

— Санчес — допълни Дафни.

— При мен става дума повече за лична заинтересованост — обясни Ла Моя на сержанта. — Санчес и аз бяхме… приятели.

— Желая ви успех — каза Чапмън на тримата.

— Ти винаги си бил точен с мен, Рон.

— Ти също, Лу.

— Искам и сега да бъдеш точен. Точен — повтори той.

— Аз вече говорих с „Вътрешни разследвания“, ако за това става дума.

— Да, отчасти — потвърди Болд. — Кришевски ме посети у дома. Каза ми, че си имал някаква видеокасета. Не пожела да ми обясни какво има на нея.

— Е, значи може и да си губите времето.

— Искаш да затънеш заедно с тях ли? — попита Болд, който се досещаше кои бяха „те“. — „Вътрешни разследвания“ ще те обвинят, че възпрепятстваш разследването — ясно ти е, нали?

— Нямам какво да кажа, Лу.

— Бях с теб, когато откри, че онази пушка е подменена — каза Болд. — Мисля, че доста се изненада.

Той замълча.

— Разбира се, че се изненадах — отговори Чапмън.

— Това има връзка с грипа, Рони. Така си мисля аз. Някои от момчетата са решили да се застраховат допълнително, за да си осигурят пари, когато касата на организацията започне да се изпразва. Става дума за вътрешна информация и тук вече се намесва Кришевски — той се е разприказвал, а е трябвало да мълчи. Най-доброто доказателство, с което разполагаме, е, че някой стреля по мен с липсващата пушка.

Очите на Чапмън щяха да изхвръкнат от орбитите.

— Ако продължаваш да играеш както досега, влизаш вътре с двата крака — подхвърли Ла Моя.

— Стрелбата ще ни помогне да ги притиснем и някой от тях да се разприказва — обясни Дафни. Тя не беше съвсем наясно за какво говори Болд, но се надяваше, че Чапмън не знае това.

— И къде е моето място в цялата тази работа? — попита язвително той.

— Хранилището винаги е било чист отдел, Рони — продължи спокойно Болд.

— Точно така.

— А сега тази история — намеси се Ла Моя. — Направо да ти скъса сърцето.

— Да, скъса ми го — потвърди Чапмън.

— И на нас — кимна Ла Моя.

— Неприятно ни е, когато се опитват да очернят някой полицай — добави Дафни.

— А освен това знаем, че когато човек си има работа с „Вътрешни разследвания“, той дори не би прошепнал името на свой колега, без да разполага с желязно доказателство, защото каквото и да разправят, разчуе ли се, че някой има вземане-даване с тях, той неминуемо загазва. А понякога това дори може да провали кариерата му. При това без никаква основателна причина.

— Съгласен съм с това.

— Станало е през смяната на Кришевски — заяви Болд. — Колко време смяташ да ги прикриваш, Рони? — Той реши да разшири обхвата на участниците. — Под негово командване работят трима полицаи — Пендъграс, Райърдън и Смайт.

Чапмън се размърда неспокойно.

— Знам това, Лу.

— Кой от тях? Кой от тях? — Болд се опита думите му да прозвучат убедително. — Един от тях е откраднал няколко карабини. Най-вероятно са били двама, като имам пред вид каква е процедурата — единият трябва да натисне бутона на горния етаж, за да отвори склада на долния. Продали са ги на черно, за да изкарат някой и друг долар.

— Това ли има на липсващата касета? — попита Ла Моя.

— Или ти си бил този, който е натиснал бутона, за да отвори вратата на склада?

— Никакъв бутон не съм натискал. Нямам нищо общо с това — ядосано каза Чапмън.

— Ти си видял нещо — предположи Дафни.

— Заварих едно от момчетата на сержанта в Хранилището по време на моята смяна, без да се е записал в дневника. При нас трябва да се подпишеш, Лу — това е желязно правило. Разменихме си заплахи. Стана ми ясно, разбира се, че долу се върши нещо нередно. Бяха изнесли нещо от склада, при това, когато аз бях на смяна — нарочно. А щом го бяха изнесли от склада, трябваше да го занесат някъде. Да го изнесат от сградата. Без да се помайват.

— Гаражът — кимна Болд, схванал накъде бие Чапмън. Складът и подземният гараж се намираха на един етаж.

— Не знам дали тези момчета са имали намерение да си вържат гащите по-късно или не. Може би са просто най-обикновени глупаци. — Той погледна към Ла Моя. — Може би са смятали да ме подредят така, както са подредили теб, както са подредили Санчес, Шок, Филип. Човек трябва да е истински глупак, че да се забърка в такова нещо. Ама аз ги държа здраво за топките. Ако не ги държах, може би някой щеше и мен да пребие в някоя уличка, или като излизам от някой бар.

— Държиш ги здраво, Рони? — попита Болд.

— Спомняш ли си като бяха потрошили гаража… трябва да има две години от тогаз?

— Смътно — отговори Болд.

— От „Вътрешни разследвания“ инсталираха две камери. — По израза на Болд Чапмън разбра, че той не знае нищо за това.

— Касетата — каза Ла Моя.

— Никой не знае за тези камери — продължи Чапмън. — Шефовете бяха решили така. Не искаха никой да знае. Бяха разбрали, че някой вътрешен човек е потрошил гаража и искаха да открият виновника. Кабелите за камерите минават през костницата. Като ги поставяха, разправяха, че нещо ремонтират. Мислеха, че са скрили касетофоните там, където никой няма да ги види — на един от горните рафтове отзад. Ама аз знаех. Нямаше как да не знам. Двайсет и една години кисна в онази стая. Всяко скърцане, всеки звук ми е познат. От толкоз време гоня плъховете и паяците, че вече имена съм им дал. Познавам всеки сантиметър от тези рафтове. Но никой не знаеше, че аз знам.

— Видеокасетата — повтори Ла Моя.

Червендалестият мъж се ухили.

— Дигнах я същата нощ. Знаех си, че туй ми е застраховката. Скътал съм я на сигурно място. И ако нещо се случи с мен, заминава направо в новините в пет.

— О… господи! — изпъшка Болд, разбрал, че Чапмън разполага с кадри, по които можеха да идентифицират полицаите, извършили кражбата. — Но „Вътрешни разследвания“ са разбрали, как?

— Аз разхлабих един от кабелите и сложих празна касета във видеото — обясни Чапмън, — като се надявах, че това ще ги заблуди. Но, разбира се, те се усетиха. Тогава избухна грипа. „Вътрешни разследвания“ изпратиха Санчес да ме разпитва.

— Ти си докладвал на Кришевски за посещението — предположи Ла Моя.

— Не на Кришевски — досети се Дафни по израза на лицето му. — На кого тогава?

— Тази касета ми трябва — каза Болд.

— Скрил съм я. Те ме наблюдават. И вас сигурно. Искат касетата. Ако я докопат, след седмица ще ме намерите по лице в банята, или ще лежа до Санчес със счупен врат.

— Каква е ролята на Кришевски в цялата тази работа? — попита Болд, като си спомни за посещението на сержанта в дома си преди два дни.

— Той няма нищо общо с това.

— Но знае за твоята касета.

— Предполагам, че е така.

— Само тази част от историята с нищо няма да ни помогне — каза Дафни.

Чапмън очевидно беше съгласен с това, но не можеше да се реши да проговори.

— Когато търсехме карабината в склада — напомни му Болд, — там имаше карабина. Ти ли я занесе?

— Никога не съм подменял веществени доказателства. Няма и да го направя.

— А видеокасетите? — каза Дафни. — Тях си подменил.

— Чакай малко — възрази Чапмън. — Че те никога не са били в Хранилището. Покажи ми къде пише, че Хранилището отговаря за тях.

Ла Моя се наклони с кухненския стол назад.

— Добре — въздъхна той. — Нека да оставим „Вътрешни разследвания“ да се оправят с това. Той няма да ни помогне.

Чапмън погледна към Болд. За първи път на лицето му се беше изписал страх.

Болд го погледна в очите.

— Не искаш официално да се разбере, че си казал нещо на някого.

— Защото си видял какво направиха със Санчес — добави Дафни.

— Имам семейство, деца — каза Чапмън.

— Тогава аз ще ти кажа как е станало, а ти ще ме спреш, ако някъде греша — предложи Болд.

Чапмън кимна в знак на съгласие.

Болд затвори очи и събра парченцата на мозайката. Когато отново ги отвори, той погледна към Чапмън. Погледите им се срещнаха.

— Ти си разбрал, че тези карабини са откраднати и си обвинил Кришевски, защото на касетата са били неговите хора. — Той замълча. Чапмън не се обади да го поправи. — Или той ти е казал, или ти сам си разбрал, че Кришевски няма нищо общо с кражбата. И когато Санчес започва да идва при вас и да ви разпитва, Пендъграс се е разтревожил. На другия ден Санчес се озовава в болницата. — Болд отново замълча. Чапмън го гледаше напрегнато. — Ти държиш на доброто име на отдела, а не на самите полицаи, които работят в него. Кришевски се отнася по същия начин към работата си. Тъй като знае, че притежаваш тази уличаваща касета, той предлага хората му да върнат откраднатите оръжия. Ще го направят, ако ти си държиш устата затворена. И едва когато двамата с теб намерихме онази карабина на рафта, ти си разбрал, че са те излъгали. Как се справям?

— Кришевски не можеше да повярва, че неговите хора са извършили такава глупост. Тюхкаше се, че им е казал за стачката. Направо ме помоли да оправя нещата. Той не е човекът, който ви трябва.

— След Санчес случаят се поема от Шок и Филип. Те също идват няколко пъти в Хранилището. Ти подозираш, че Пендъграс проверява дневника и започваш да се тревожиш за тях. Отишъл си в „Петел и Бик“ да намериш Пендъграс и да го предупредиш да ги остави на мира, но те влизат там след теб, а после Пендъграс и компания ги пребиват с бейзболни бухалки, за да стреснат и теб и да разбереш кой диктува правилата.

И този път Чапмън не го поправи.

— Кришевски ми се обажда, без да се представи, защото подозира, че неговите момчета са пребили Шок и Филип. Той не може да им прости това. Знае, че някой трябва да ги спре. Когато се появих в бара, той не показа с нищо, че ме е предупредил и разигра някаква сценка. — Болд замълча. Чапмън продължаваше да го гледа безмълвно. — След това се обадих в Хранилището и попаднах на Райърдън. Започнах да го разпитвам за посещенията на Шок и Филип и изведнъж на мен също ми вдигнаха мерника. — Той отново замълча. — Тази касета ми трябва, Рони.

— В никакъв случай! Ама ти нямаш нужда от мен.

— Помогни ми, Рони.

— „Вътрешни разследвания“ инсталираха две камери, едната горе, при изхода към улицата, другата долу, в мазето. — Той се поколеба. — Сменят касетите веднъж дневно. Нови на мястото на старите от предния ден. Затова знаех, че трябва да подменя касетата онази нощ, преди да дойдат и да сложат новите. Аз подмених касетата в мазето и взех оригиналната касета за мен. Помислих си, че може да мине известно време, докато се усетят. Предполагах, че маркират касетите и ги прибират някъде, в случай че някой отново потроши гаража. Може би след време ги изтриват, не знам.

— Значи, за мен остава касетата от камера едно — каза Болд, най-сетне разбрал накъде бие Чапмън.

— Не знам дали ще ти свърши някаква работа, там просто ще видиш някаква кола, дето влиза в гаража. Аз имам онази, на която е записана кражбата и тя ще си остане у мен. Не мисля, че другата ги притеснява особено. Двама полицаи идват и си отиват. Какво нередно има в това? Но ти, Лу, ти може би ще успееш да изровиш нещо.

— Може би — отговори Болд и погледна към Ла Моя, който вече се беше ухилил широко.