Ридли Пиърсън
Клопка (61)

Шестдесета глава

Дафни се събуди от хладката бира, която Флек изливаше върху лицето й. Течността се стичаше надолу по гърдите и в блузата й, и щом се свести, тя го отблъсна настрана. Първото, което направи, беше да погледне към стъпалото си, защото усещаше някаква промяна. Той беше свалил обувката и чорапа й, а с връзките й беше пристегнал две парчета памук от „Тампакс“-а, който носеше, като тампони върху входната и изходната рани. Едната от връзките беше увита стегнато около левия й глезен, за да намали притока на кръв. Болеше я, но за нейно учудване болката не беше пронизваща.

— Къде е ключът за белезниците? — попита той, като отпи от бирата, с която току-що я беше полял, за да се свести.

— В джобчето с ципа на чантата ми. — Той започна да го търси. — Колко време бях в безсъзнание?

— Пет минути. Може и по-малко да е било.

Струваше й се, че са минали часове. Но се съмняваше, че вече разполага с много време и тази мисъл сякаш я зареди с енергия. Ако нещата се развиеха така, както искаше Флек, това щеше да бъде последната нощ в живота й, осъзна тя. Щеше да умре от загуба на кръв, ако не получеше медицинска помощ. Дълбоко в нея започнаха да се надигат съжаление и страх и тя се опита да ги сподави. В края на краищата това не се оказа толкова лесно.

— Това, което не ме остави да ти кажа — започна тя, — е, че те търсим само като свидетел. Срещу теб нямаме нищо друго, освен косвени доказателства. Имаше обаче едно нападение, за което смятаме, че не е твое дело и искахме да те разпитаме, за да изясним нещата.

— Аха, като свидетел! — каза Флек. — Слушай сега какво ще направим. — Той нервно погледна навън. Заради късния час и дъжда тротоарите бяха празни. — Ще ти сваля тез джаджи — продължи той, като имаше пред вид белезниците — и ще ти помогна да стигнеш до монетния автомат. Ще се обадим на твойто приятелче и ти ще му кажеш едно здрасти. А ако някой ни види, ще ме гушнеш тъй, сякаш си влюбена до ушите в мен. Ако не го направиш, следващият куршум ще бъде в другото ти стъпало, после нагоре в краката и тъй нататък. Ясно ли е?

— Разбрах.

— Мирно и кротко. Без номера — каза Флек. — Имаш ли някакви дребни тук? — попита той и започна да рови из чантата й.