Ридли Пиърсън
Клопка (56)

Петдесет и пета глава

— Слушай! — властно прозвуча непознат мъжки глас по клетъчния телефон на Болд. Той очакваше доклад от Гейнис. Фериботът беше намалил ход и бавно приближаваше към малкото, но добре осветено пристанище на Уинслоу. — Значка номер шест-пет-шест-четири. На твоя партньор Матюс. Нали?

— Аз съм лейтенант. Нямам партньор. Кой се обажда? — отговори Болд. Вече беше успял да привлече вниманието на Ла Моя. Той посочи към телефона, а после обратно към потъналия в мрак Пъджет Саунд, към града и сержантът разбра мисълта му. Той извади собствения си телефон и набра номера на Гейнис. Болд закри отвора на слушалката и прошепна: — Може да е телефонът на Дафи, може и да е неговият.

— Разбрах — каза Ла Моя.

Гласът на Флек отново прозвуча в слушалката.

— Държа значката й в ръката си, иначе нямаше да знам номера. Така ли е? Дори едно тъпо ченге може да вдене. Ако искаш да си я получиш жива, ела сам си я вземи. Това е. И повярвай ми, ще разбера дали си сам или не. Ако не си, няма да я получиш. Втора възможност няма да имаш. Някой ловец ще я намери след една-две години.

Болд бързо прибра антената на телефона, отдалечи го от устата си и каза:

— Връзката е лоша… не ви чувам. Почакайте… — Той прекъсна разговора.

Докато Болд все още се взираше в телефона и обмисляше какво да прави, Ла Моя, който се беше свързал с Гейнис, попита:

— Какво става?

— Затворих му телефона, преди да успее да ми каже къде да отида.

— Какво си направил? — изсъска Ла Моя през зъби, достатъчно високо, за да привлече вниманието на околните.

Фериботът едва доловимо се удари в кея и уморените пътници се отправиха към изходите.

— Озбърн иска петнайсет минути, за да определи откъде е извършено обаждането. Опитвам се да спечеля малко време на Дафни.

— Или да я убиеш.

— Знам много добре какъв е залогът, Джон.

— Господи, сержант, не знам какво да мисля.

— Кажи на Гейнис, че Озбърн трябва да изключи всички кули наоколо или поне да симулира претоварване на мрежата по моята линия. Претоварена мрежа — не заета линия — натъртено повтори той. — Не искам Флек да си помисли, че му въртя номера. Искам да си помисли, че системата е виновна. — В този момент телефонът му иззвъня и той гневно изгледа Ла Моя. — Веднага, Джон! Веднага!

Ла Моя предаде съобщението по своя телефон.

Стиснал звънящия телефон в ръка, Болд, който вече беше поел към изхода, се обърна и извика:

— Ще сляза в трюма заради смущенията. Заеми се с това и ги накарай да побързат. Трябва да тръгваме!

— И го направете бързо — заяви Ла Моя по своя телефон. — Пет пари не давам какво казва. Трябва да го направи. Този тип заплашва, че ще убие Матюс. Не, правилно ме чу! Веднага, Боби! Веднага! — рязко добави той. — И ако има начин моят телефон да продължи да работи, да го направят!