Ридли Пиърсън
Клопка (53)

Петдесет и втора глава

Тя се свести в някакво тъмно, тясно и затворено пространство. Беше топло и миришеше отвратително. Трябваше й известно време, докато си даде сметка, че това е багажникът на елдорадото. Флек сигурно вече беше открил пистолета и значката й. Сигурно вече беше разбрал, че да я убие — нея, полицейския служител — означаваше смъртна присъда, ако го хванат. Сега навярно обмисляше със замъглен от няколко „боздугана“ ум какво да прави. Какъвто и да беше залогът за Брайс Абът Флек преди това, сега той се беше покачил неимоверно.

Ръцете й бяха оковани с белезници, а глезените завързани с бели пластмасови кабелни препаски. Тези препаски разбудиха в паметта й спомени за Санчес и Кавамото и за миг дъхът й секна. Устата й беше запушена с някакъв омаслен парцал. Стегнат здраво около наранената й глава, той беше завързан на възел на тила й. Тя почувства странно усещане по врата си и реши, че това е незасъхнала кръв: каквато и да беше раната й, очевидно не представляваше опасност за живота й. Не можеше обаче да каже същото за мъжа зад волана.

Колата подскачаше и се друсаше и Дафни си помисли, че пулсиращото й главоболие се дължеше не само на удара по главата й, а и на просмукващите се в багажника бензинови пари. От блузата й, подгизнала от текила, се разнасяше отвратителна миризма на собствения й страх, парфюм и алкохол. Нямаше представа къде се намират, накъде пътуват, макар че по звуците на колите, които се носеха срещу тях, разбираше, че се движат бързо, а тъй като пътищата в този район бяха малко, това означаваше, че или приближават, или се отдалечават от Поулсбоу. Ако се отдалечаваха, значи беше заблудила Болд с обаждането си. Единственият лъч надежда — макар и слаб — беше отвореният телефон и то само ако Болд се досетеше за това.

Способността й да мисли трезво — да се абстрахира от конкретния момент, да се издигне над отчаянието на даден пациент — Дафни дължеше на професионалния си опит. Ето защо тя не изпадна в самосъжаление и не се поддаде на страха. Вместо това започна да се намества в багажника, съобразила какво трябва да направи.

Веднъж вече се беше озовавала в багажник. Струваше й се, че това е било в някакъв друг живот. Че се е случило на друга жена. Нямаше намерение да допусне сегашната ситуация да завърши по същия начин. Този път някой щеше да умре. И тя нямаше да позволи това да се случи на нея.