Ридли Пиърсън
Клопка (37)

Тридесет и шеста глава

В бар „Снукърс“ се продаваше предимно бира и беше свърталище на рокери. Имаше зала за билярд и две сервитьорки с пищни форми. Момичетата носеха пластмасови каубойски шапки и тесни джинси, а барманът притежаваше габаритите на Кинг Конг. Когато Болд и Гейнис влязоха, повечето мъже в бара веднага ги забелязаха. Шест-седем незабавно се отправиха крадешком към задната врата, където се натъкнаха на четирима полицаи, на които Болд беше наредил да наблюдават изхода. Останалите мъже бяха изправени с лице към тухлената стена и претърсени.

Болд и Гейнис минаха покрай задните маси за билярд и когато излязоха, оставиха мрежестата врата да се затръшне след тях.

Един от патрулните полицаи докладва на Болд:

— Изтървахме двама, лейтенант. В останалите намерихме два пистолета, нож, малко трева и някакъв прах, който ми прилича на кокаин. Само един от тези типове е чист.

— Първо ще говорим с чистия — каза Болд на полицая, след като безуспешно се опита да открие сред задържаните Флек.

Като се обърна към всички, Болд каза високо:

— Ние сме от Сиатълското полицейско управление. Искаме да ви зададем няколко въпроса.

Гейнис заговори бавно и отмерено на цялата група:

— Брайс… Абът… Флек. Аби. Пускаме веднага всеки, който ни даде информация къде да го намерим. Дейвид Ансел Флек. Брат на Аби. Починал наскоро. Пускаме всеки, който ни даде някаква информация за него.

Болд изтика „чистия“ заподозрян настрани от останалите, за да не ги чуват. Гейнис застана до тях. Полицаите продължиха да държат останалите изправени с лице към стената.

— Ти първи ще си опиташ късмета за пропуск — каза той.

— Не можете да ме задържите — започна да протестира младежът. — По какви обвинения?

В жилите му определено течеше мексиканска кръв, а може би и азиатска. Беше нисък, но набит. Носеше джинси, кожено яке и маратонки „Еър Джордан“.

Гейнис започна да рови из портфейла му.

— Можем да пуснем името ти в нашата база данни и да видим дали си бил добро момче или не. Ако си освободен предсрочно и се окаже, че някои от онези там има досие при нас, е, това си е чисто нарушение, нали така?

— Правете каквото искате. Но не можете да ме задържите. Пък и нямам какво да ви кажа.

Гейнис пристъпи към него, сякаш се готвеше да го удари, но Болд й направи знак да се отдръпне.

— Кой от останалите може да представлява интерес за нас? — попита той, като махна към редицата до стената.

— Третият пич. С черната коса. Казва се Робърт. Познава този, дето го търсите.

Гейнис му върна портфейла.

— Знаем кой си. Знаем и къде да те намерим. Ако ни лъжеш…

— В никакъв случай. Той спомена за онзи тип, Аби, нали тъй беше? — призна младежът. — Чух го да разправя нещо за него.

— Изчезвай — каза Болд и го пусна.

Третият отляво, висок, мършав тип, имаше нездрав вид на наркоман и миришеше на алкохол. Тъй като той беше единият от двамата, у когото бяха намерили пистолет, Болд имаше с какво да го притисне. Той го отведе встрани от останалите и заяви, че веднага може да го тикне в затвора за притежание на нерегистрирано оръжие. Младежът го слушаше внимателно.

— Аби Флек — без повече обяснения отсече Болд.

— Този тип е превъртял.

— Каква работа имаше с него?

— Аз ли? Никаква работа, човече!

Гейнис го притисна към тухлената стена.

— Я пак си помисли — каза тя.

— Никаква работа нямах с него.

Гейнис вкара коляното си между краката на младежа и рязко го повдигна нагоре.

— Онзи пищов, дето носеше, ще ти струва цяла година на топло. И лейтенантът, и аз вече губим търпение. Ако искаш да лежиш цяла година в пандиза, продължавай да разправяш, че си нямал никаква работа с него. Двамата с лейтенанта си имаме достатъчно задължения, за да ти дадем втора възможност. Ясна ли съм?

— Железария — каза младежът.

— Оръжия? — попита Болд.

— Да кажем, че познавам тоз-онзи в занаята, а?

— Да кажем, че си колекционер — поправи го Гейнис. — Как ти звучи? Няма нищо незаконно да колекционираш оръжие.

— Все тая. Аби е превъртял, чаткаш ли? Готов е да се сбие за едното нищо. И като дойде при мен, аз какво, да му кажа „не“ ли?

— Разбира се, че няма да му кажеш „не“ — отвърна Гейнис.

— Ама не можех да му кажа и да, щото моите познати… — продължи той, като се мъчеше да срещне погледа на Гейнис. — Е, ами нямах туй, дето му трябваше.

— И какво му трябваше? — попита Болд.

— Полуавтоматична дълга цев. Нямаше нищо против и руска да е, ама искаше специален немски оптичен мерник.

— Карабина със снайпер? — недоверчиво попита Гейнис.

— Туй не е по моята част — каза младежът.

— Бас държа — отговори Болд, като се зачуди дали той самият не е избраната жертва. — Кога беше това? — попита той.

— Към три, пък може да е било и четири часа.

— Днес? — изпъшка Болд.

Флек им водеше с близо осем часа преднина.

— И ти го препрати към твой колега колекционер? — попита Гейнис, като го насочи отново към целта на разговора им.

— А ти какво щеше да направиш?

— И как се казва този човек, този твой колега колекционер? — отново попита тя.

— Макалистър — прошепна младежът толкова тихо, че Болд не беше сигурен дали думите бяха излезли от неговата уста.

— Аз познавам Макалистър — обърна се Гейнис към лейтенанта. Тя отново смушка заподозрения в слабините и го предупреди: — Ако си ни издънил, веднага ще те пипнем. Разбра ли?

— Аха, разбрах.

— Защото ако Макалистър не е чувал за този тип, независимо дали лъже или не, теб ще подгоним. И втора възможност няма да имаш. Тъй че, мой човек, не бързай, помисли си какво те чака, ако ни пращаш за зелен хайвер. Не знам защо, но си мисля, че право натам си ни засилил.

— Мани Уонг — поправи се младежът. — Не Макалистър. Мани Уонг. В китайския квартал. Повечето от стоката му е китайска, ама Аби рече, че и китайска може да е, стига да му намери онзи немски оптичен мерник.

— Не го знам този — обърна се Гейнис към Болд. — Никога не съм чувала за него.

— Няма страшно — отговори Болд. — Познавам човек, за който няма тайни в този квартал.