Ридли Пиърсън
Клопка (36)

Тридесет и пета глава

Самоличността на жената, за която се смяташе, че има връзка с Брайс Абът Флек, беше установена с помощта на нейните отпечатъци от Колорадското бюро. Оказа се, че това е Кортни Самуей. На полицейската снимка, която изпратиха оттам, се виждаше шестнадесетгодишно момиче с бледа кожа, симпатично лице и саморъчно подстригана коса, която й придаваше вид на непокорна палавница.

Полицейският инспектор, който отговаряше за предсрочно освободената Самуей, й беше наредил да се регистрира в Сиатъл, след като надлежно беше изпълнила задълженията си и напуснала изправителната система на Колорадо. И наистина, както се изискваше от нея, при пристигането си Самуей се беше свързала с Вашингтонската щатска комисия за предсрочно освобождаване на затворници, което означаваше, че в огромната компютърна база данни, с която полицията се опитваше да държи под око хилядите непълнолетни престъпници, съществуваше мъничък файл с адреса на наскоро освободеното момиче.

— Напуснала е Колорадо преди два месеца — каза Болд на Боби Гейнис, която седеше до него на предната седалка на чисто новия краун вик.

Въпреки че наближаваше полунощ, движението по улиците на града не беше намаляло. Преди десет години по това време на нощта тук щеше да е истинско мъртвило. Новата кола беше заменила кавалиъра. Очевидно Болд беше получил колата за лоялността си по време на грипа. Началникът на полицията раздаваше награди. Болд, от своя страна, нямаше нищо против. Новата кола беше два пъти по-добра от шевролета и дори имаше дистанционно управление, с което от десет метра се заключваха и отключваха вратите и капака на багажника.

— Полицейската снимка е отпреди две години.

— Тя си е стопроцентово курве — отбеляза Гейнис. — По очите й личи. Възрастта няма значение.

— При пристигането си се е регистрирала при полицейски инспектор за предсрочно освободени затворници — продължи Болд. — Казала, че е дошла тук, защото са й предложили работа.

— Миналия месец е навършила осемнадесет години — каза Гейнис, зачетена в досието й, изпратено от Колорадското бюро за идентифициране на престъпници. — Предложението за работа било в някаква фабрика за рибни консерви. Най-вероятно Флек е подкупил някого, за да й подпише заповедта за назначаване. Адресът не е същият, който получихме от инспектора. Не че има значение. Искаш ли да се хванем на бас за пет долара, че адресът е за заблуда на ченгетата?

— Някога да съм се хващал на бас с теб? — попита Болд, като погледна в огледалото за обратно виждане, за да се увери, че полицейската радиокола ги следваше както беше по план. — Ще видиш, че адресът й наистина е този — заяви той. — Регистрирала се е в щатската комисия. Това говори, че престоят в затвора не й е харесал и не иска отново да я върнат там. Играла е по правилата, които са й наложили в Колорадо. Адресът й ще излезе верен. Може би все пак трябваше да ти прибера петарката.

— Да, да! — засмя се Гейнис. — В деня, когато се хванеш на бас, Ел Ти, ще те заведа на преглед при някой психиатър.

 

 

Тухлената сграда беше построена преди петдесет години, по време, когато този южен район на града беше просперирал от бързо развиващите се тогава дърводобивна промишленост и риболов. Времето се беше оказало безпощадно. Улицата беше затрупана с влажен боклук. Около останките на автомобили, които се крепяха на ръждясалите си главини, бяха разхвърляни парчета счупено стъкло и използвани спринцовки, осеяли околността като угарки от цигари. Районът не предразполагаше към разходки.

Едва бяха дочакали този среднощен час, за да проведат операцията. Щеше да бъде безпредметно да извършат проверка в този квартал през деня — плъховете се прибираха в леговищата си само нощем. Болд използваше само обезопасени срещу подслушване честоти, тъй като се опасяваше, че Флек може да следи нормалните канали. Ако това наистина беше апартаментът на Самуей, имаше голяма вероятност Флек да е в бърлогата и да го заловят.

По дадена команда патрулната кола зад тях зави в страничната уличка. Болд смяташе да даде няколко минути на хората си, за да заемат позиция. Според данните на градската пожарна, сградата можеше да бъде напусната от три места. И на трите изхода униформен полицай щеше да чака всеки, който се опиташе да се измъкне — всеки, който успееше да се промъкне край Болд и Гейнис. А когато Гейнис беше до него, Болд знаеше, че малцина биха успели да сторят това.

Щом се озоваха във влажната и студена сграда, Болд почти оглуша от силната рок музика, която се разнасяше от апартамента на първия етаж. Той разчиташе на острия си слух така, както хрътката на обонянието си и гръмката музика го разтревожи.

Гейнис му даде знак с ръка, че тя ще тръгне първа по стълбите. В гърдите на Болд сякаш беше заседнала някаква буца, кожата му беше настръхнала от стичащите се по нея капчици пот. Преди месец щеше да пусне като челен отряд момчетата от „Специални операции“, но грипът си беше казал думата. Придружен от един-единствен полицейски служител — макар и много опитен — той се готвеше да залови истински звяр, който беше счупил врата на един полицейски служител и пребил почти до смърт втори.

С пистолети в ръце двамата с Гейнис се запромъкваха по стълбите. Гейнис водеше, а Болд, с изпънати до краен предел нерви, се опитваше да я прикрива едновременно отзад и отпред.

Внезапно долови движение отзад и отдолу.

Болд се извърна безшумно и видя в коридора слаб като вейка наркоман, бос и по фланелка, който излезе от една от стаите и влезе в съседната. Болд се обърна и даде знак на Гейнис да продължава напред.

Стълбището миришеше ужасно на котки. Стъпалата бяха осеяни със смачкани опаковки от сладкиши, непотребни лотарийни билети и угарки от цигари. Стигнаха до първата площадка. Тук пък миришеше на пица. Музиката от долния етаж постепенно затихна и Болд долови шум от най-малко два телевизора и множество приглушени разговори.

Щом стигнаха последното стъпало, двамата поеха надясно. Боби Гейнис изглеждаше напрегната, движенията й бяха резки и сковани. Подминаха три врати преди Гейнис да вдигне ръка и да даде знак да спрат. Тя посочи към другата страна на коридора, където се намираше целта им. Болд й даде знак с ръка, че е разбрал и избута Гейнис настрани, с гръб към стената, непосредствено до вратата на апартамента.

Като държеше пистолета си встрани и насочен надолу, Болд натисна дръжката на бравата. Вратата беше заключена. Той почука силно по дървената табла, отстъпи назад и зачака. Никой не отговори. Гейнис се пресегна и заблъска по вратата.

— Полиция! — извика тя. — Отворете вратата!

По етажите надолу премина вълна от ужас. Полиция! През вратите зад тях се разнесе приглушен шум от стъпки, но апартаментът пред тях оставаше смълчан.

Болд се засили, замахна с крак и ритна силно вратата. Вторият му ритник изби вратата от пантите, тя се отвори и шумно се блъсна в стената.

— Полиция! — повтори той, като стрелна с поглед Гейнис, която му даде знак, че е готова.

Болд пристъпи навътре и опря гръб в близката стена. Гейнис го последва отзад и се придвижи към центъра на малката стая. Болд се промъкна към кухнята вдясно от нея.

— Чисто! — съобщи той.

Гейнис нахълта в спалнята, разположена вляво.

— Чисто! — повтори тя.

Свалиха бавно пистолетите си. Ако се наложеше, бяха готови да ги използват мигновено. Болд затвори входната врата доколкото можа.

— Искаш ли? — предложи той, като посочи латексовите ръкавици, които държеше в ръката си.

— Аз си нося. — Тя извади един чифт от джоба си.

Те сръчно започнаха да претърсват малкия апартамент — двама детективи, до болка свикнали с работата си. В заповедта за обиск пишеше, че могат да извършат само оглед за вещи, свързани с кражбите, но за радост на Гейнис чекмеджетата и шкафовете изненадващо се оказаха отворени и за нея не беше трудно да ги претърси. Болд се обърна, като се направи, че не забелязва това.

— Срокът на годност на млякото изтича другата седмица — отбеляза той, — а това означава, че тя доскоро е живяла тук.

Зачуди се дали трябваше да разбива вратата на апартамента. Можеха да поставят жилището й под наблюдение, но той предполагаше, че ако Самуей наистина беше свързана с братята Флек, по всяка вероятност вече я бяха посъветвали да не се връща в квартирата си.

— Няколко фаса от цигари с марихуана в пепелника — съобщи с равен глас Гейнис. — Можем да я приберем за това, ако се наложи. Има една година изпитателен срок след предсрочното й освобождаване.

— Тя ни трябва — напомни й Болд. Щеше да мисли за формалностите по-късно.

— Опа! — извика Гейнис от спалнята.

Болд се отправи нататък, но с гръб към нея, вперил поглед в разбитата врата на апартамента. Той погледна надясно — неоправено легло, пепелник, пълен с угарки. Срещу леглото имаше телевизор „Сони Тринитрон“ с 90-сантиметров екран, върху който беше поставен декодер за кабелни програми.

— Трябваше да проверим в телевизионната компания — каза той. — Може би щяхме да открием нейното име или името на Флек при тях.

— Не там. Погледни тук — каза Гейнис, като отвори още по-широко вратата на банята. Вътре имаше силно изрязани долнища на бански и горници с миниатюрни чашки.

— Май обича да плува в басейна? — каза Болд, макар че това не съвпадаше с представата му за Кортни Самуей.

— Това тук е работната й униформа — обясни Гейнис. — Тя е стриптийзьорка, Ел Ти. Трябва да потърсим рекламни кибрити, подложки за чаши…

— Остатъци от билети, фланелки — нещо с името на клуба върху него — кимна той.

Болд обходи малката спалня, като внимателно я изучаваше. Стигна до леглото и купчината угарки в пластмасовия пепелник. Без да се замисля, изсипа угарките на пода и почисти с пръсти пепелта и петната от тютюн, като откри дъното на пепелника. После го вдигна, за да може Гейнис, която се намираше в другия край на стаята, да прочете надписа.

— Дворецът на удоволствията на Майк — съобщи доволно той.

— Маса за двама — усмихна се Гейнис. — Не би трябвало да си признавам, но страшно си падам по баровете за стриптийз.

 

 

— Харесвам женското тяло — каза му Гейнис, която седеше на предната седалка до него. — Вие, мъжете, обичате да си фантазирате как ще им скочите, а аз обичам да си фантазирам, че мога да изглеждам като тях. Страхотни са тези момичета. И на всичкото отгоре, могат да танцуват. Освен това сами са си избрали работата, така че не ми разправяй глупости, че ги експлоатирали. Излиза момичето на сцената, върти си бедрата и стегнатия задник, а някакъв глупак пъха в бикините й двайсетачка, като си мисли, че е голяма работа. Но забравя, че момичето в края на номера така или иначе ще ги свали. После глупакът дава още двайсет. А след това тя отива в съблекалнята, поръчва си питие за сметка на заведението и чака да й дойде реда за следващото представление.

— Ами танцуването в скута на мъжете? — попита Болд.

— За какво говориш? Повечето го правят доброволно. Допълнителна работа за някой и друг долар отгоре. Понякога управата ги задължава. Но за момичетата това е доказателство за тяхното въздействие върху мъжете — сигурно е така. Потърква си чатала в бедрото на някакъв тип и той се изпразва в гащите. Петдесет долара за пет минути работа? Няма целувки, няма размяна на течности. Не ти е нужен дори кондом. Всички са доволни и всеки по пътя си.

— И това ми го казва една жена!

— Жена, на която й харесва да гледа други жени — напомни му тя. — Не да ги докосва, въпреки това, което разправят за мен. Не жена с жена. Но на мен също ми харесват банските, които рекламират в „Спортс илюстрейтид“, при това не по-малко отколкото на вас. Мъжете не могат да разберат жена, която се възхищава на тялото на друга жена, но затова пък могат всяка неделя да гледат как момчетата, застанали от двете страни на топката, се налагат като пълни идиоти. Но това си е техен проблем, не мой.

Гейнис се облегна назад и се усмихна.

— Знаеш ли, Ел Ти, никога не бях стъпвала в заведение за стриптийз, докато веднъж момчетата от бригадата не ме завлякоха насила там. И си мислеха, че ще ми почервенеят ушите от срам, а те ще ми гледат сеира. Трябваше да ги видиш! Дали някога съм го правила с жена? Не! Дали искам да го направя? Не! Отвратително! Дали харесвам голи женски тела? Определено. Стриптийзьорки? Че защо не?

— Мисля, че вече разполагам с повече информация, отколкото ми е необходима — кимна Болд.

— Ако аз имах такова тяло, бих могла да се изфукам с него за някой и друг долар. А пък аз приличам на камион. Какво да направя?

— Не приличаш! — възнегодува Болд. — Ти си една жена, която изглежда съвсем добре.

— Глупости, Ел Ти.

— Лейси Делгато е друго нещо. — Болд се поколеба. — Не искам повече да говорим за това! — категорично заяви той.

Настъпи мълчание. След малко Гейнис тихо промълви:

— Благодаря, че ми каза това, Ел Ти. Страхотен си!

— Готов съм да сключа сделка с теб — заяви Болд.

— Казвай.

— Аз ще се заема с бияча и бармана, ако ти се съгласиш да поговориш с дамите. — Той погледна в огледалото за обратно виждане, за да провери дали патрулната кола ги следва, както беше наредил. — Ако тя е тук, направо ще я натоварим в колата и ще я откараме в Управлението. Искам я изплашена.

— Те са момичета, Ел Ти — поправи го тя. — Със стегнати телца. Просто по-бързо се скапват.

Когато влязоха в Двореца на удоволствията на Майк, Болд трябваше да крещи, за да надвика оглушителния рокендрол на Дон Хенли^[1].

— Тези момичета рядко използват истинските си имена, дори и с персонала — каза Гейнис, като го придърпа към себе си, за да я чуе. — Размахай полицейската снимка от Колорадското бюро.

— Не е нужно — отговори Болд, като посочи към сцената, където пулсираща синя светлина извести появата на следващата танцьорка.

Облечена с полупрозрачна мокра фланелка и не по-малко предизвикателни, силно изрязани бикини, на подиума пристъпи Кортни Самуей. Гърдите й не бяха големи, но затова пък бяха стегнати, а изрусената й коса се подаваше изпод черната перука. Нямаше как да я сбъркат. За разлика от повечето стриптийзьорки, фигурата й не беше налята и тълпата от мъжаги отначало я прие хладно, докато тя не започна да танцува в ритъма на музиката. В този момент всички присъстващи впериха очи в сцената.

Болд огледа тълпата, за да види дали Флек не беше тук.

— Виждаш ли го?

— Не — отвърна Гейнис. — Но си мисля, че няма да е зле да изчакаме известно време. Може и да се появи. Ако отидем при нея твърде рано, а той е някъде тук, ще го подплашим.

— Не искам да вися тук, ако това предлагаш — каза Болд. — Искам я в Управлението. Трябват ми отговори на някои въпроси.

Момичето се плъзна на сцената като змия и предизвикателно обви тялото си с ръце. Вече беше съблякла фланелката си, а само след миг я последваха и бикините. Болд си помисли, че ако не се налагаше, едва ли би гледал, но в действителност в заведението нямаше мъж, който да не я зяпа. Тялото й не беше подходящо за средната страница на някое списание, но всичко си му беше на мястото.

— Цветът на косата пасва — подхвърли Болд, все още загледан в Самуей.

— Онова нещо прилича на калпак от овча кожа — отбеляза Гейнис. — Изглежда естествено като тапицерията на някоя кола.

— Ти иди в съблекалнята — нареди Болд на Гейнис. — Аз ще остана тук. Патрулната кола е отвън — напомни й той. Сигурно беше отблъснала порядъчно количество от клиентите на Майк.

Гейнис така и не успя да застане лице в лице със Самуей тази нощ. След като свърши танца си, момичето наметна халат и тръгна между посетителите. Беше повикано да потанцува в скута на някакъв мъж, но Болд прекъсна преждевременно това представление. Две минути по-късно вече водеше Самуей към полицейската кола, която се отправи към сградата на Обществена безопасност в централната част на града.

 

 

Самуей седеше на стола в стаята за разпити, наметната със сатенения си халат и дъвчеше дъвка. Тази сцена се разиграваше пред очите на заместник-прокурора Лейси Делгато, която Болд беше разбудил, за да присъства на среднощния разпит. Свидетелката беше поискала служебен адвокат, независимо от факта, че се намираше тук само за разпит. Там където се появяха адвокати, след тях неминуемо пристигаха заместник-прокурорите. Това обясняваше и присъствието на Делгато. Дафни също беше вдигната от леглото. Гейнис наблюдаваше от другата страна на фалшивото огледало. До нея седеше Делгато. Това беше основният отбор на Болд. Липсваше само Ла Моя.

— Ако поговориш с нас сега, преди назначеният ти от съда служебен адвокат да е дошъл — каза Дафни на младата жена, — лейтенантът тук ще забрави, че си нарушила изискванията по време на изпитателния период и си имала неблагоразумието да се свържеш с доказани рецидивисти. Ще прескочим и изследването на урината ти, за да разберем дали си пушила трева.

— Хайде бе!

— Искаш ли да го чуеш от помощник-прокурор? — попита Дафни. — Само ще се обадя и тя ще пристигне тук. Бъди сигурна, че тя ще ти каже същото.

— Повярвай ми — намеси се Болд. — Единственото, което искаме, е да си поговорим откровено за твоя съквартирант.

— Той те видя по новините в онзи денвърски хотел — злобно каза тя, втренчила поглед в Болд.

— Което значи?

— Слушай, кой говори с теб? Теб никога не съм те виждала. Ама него? — Тя изгледа Болд.

Болд искаше да си поговорят за Самуей, не за него самия. Затова се опита да привлече вниманието на Дафни, но не успя.

Като се обърна към Болд, Самуей злобно заяви:

— Ти си онзи, дето прекрати програмата. Дето зарад теб пречукаха Дейви. Аби рече, че ти е спукана работата. Чух, като го рече. От какъв зор да приказвам с теб — все едно да говоря с мъртвец.

Дафни изправи гръб и сякаш порасна с няколко сантиметра. Болд се пресегна и леко стисна ръката й.

— Да започнем оттук, тогава — каза той. — Аби гледал… Двамата с Аби сте гледали новините по телевизията. Видели сте ме. Тук, в Сиатъл?

Тя го изгледа подозрително, усетила, че Болд се опитва да й заложи капан.

— Нищо няма да кажа.

— Разбираш ли какъв е проблемът? — попита я Болд, като се опитваше да ангажира съзнанието й, за да я отклони от линията на поведение, която беше избрала. — Ако ние не успеем да открием Аби, за да си поговорим с него… да кажем, че го открият в Денвър, или в Рино, или пък в Портланд, все едно. Всичко, което интересува полицаите там, е заповедта за арест, нареждането „Издирва се“, съобщението „До всички коли — търси се някакъв тип за разпит във връзка с нападение на полицейски служители“. Е, разбираш ли какво ще означава това за едно ченге? Неприятност. Голяма неприятност. Сериозна неприятност. От онези неприятности, при които първо стреляш, а после питаш защото този тип се издирва за нападение на ченгета. Забрави за мен. Да ти изглеждам мъртъв? За Аби — Брайс Абът Флек — за него трябва да се тревожиш. Сега той е в опасност, а не аз. И искаш ли честно да ти кажа какво мисля? Точно сега ти си единствената му надежда.

— Глупости.

— Не са глупости. Това е чистата истина. На нас с Матюс той ни трябва жив. Трябва ни жив, защото не сме сигурни каква е ролята му в цялата тази история. Знаем, че Дейвид му се е обаждал от Итъридж. И какво? Да не би това да е престъпление? Искаме да поговорим с него, независимо какво смята за ролята ми в смъртта на брат му. Кортни, не аз пребих Дейвид до смърт. И не искам да бъда следващият, който ще легне на масата в залата за аутопсии. Вие с Аби сте гледали новините — каза той — и знаете, че в момента в Управлението има много младоци, на които може би им липсва достатъчно опит. Представи си, че едно от тези момчета види Аби на улицата. Какво мислиш, че ще се случи? И как ще се почувстваш, когато погледнеш назад и видиш, че си можела да го предотвратиш?

— Глупости! — каза тя, но този път не толкова уверено.

— Къде е той, Кортни? — попита Болд.

— Да не би да искаш да си тази, която би могла да му помогне, но не го е направила? — намеси се Дафни.

Свидетелката изгледа единия, а после другия разпитващ. И двамата усетиха, че нещата могат да потръгнат. Кортни Самуей щеше да се разприказва, ако я притиснеха както трябва.

— Ние конфискувахме микробуса му — каза Болд. — Какво кара той сега?

— Видяхме апартамента — допълни Дафни. — Знаеше ли това? Не твоя апартамент — него също видяхме — говоря за стаята, която беше наел в Балард. Така че къде би могъл да отиде Аби? И как би могъл да стигне до там? По-добре да иде някъде, защото ако обикаля по улиците… автобусите, фериботите… е, тези млади полицаи също обикалят по улиците. Разбираш ли какво може да му се случи, Кортни?

Болд реши да рискува.

— Разбираш ли какво може да ти се случи на теб, Кортни? Какво може да ти се случи, когато той разбере, че са те прибрали за разпит? Каквото и да му кажеш, първият път, щом се натъкне на някое ченге, Аби ще си помисли, че ти си го натопила. Кажи ми — разбираш ли какво може да ти се случи?

Дафни погледна Болд така, сякаш го предупреждаваше да не навлиза в нейната територия. Тя не желаеше той да се прави на психолог, както той не желаеше тя да се прави на детектив.

— Искам адвокат — заяви Кортни с влажни, треперещи устни.

— Вече ти е назначен — каза Болд — и в момента пътува насам. Бъди сигурна в това.

— Искам си адвоката веднага! — повтори Кортни, този път по-остро.

— Не си длъжна да говориш с нас, ако не искаш — напомни й Дафни, — но може би така ще бъде по-добре за теб. Така или иначе, не можем да те оставим точно сега сама, така че искаш или не, ще трябва да ни изтраеш още малко.

— Вие не го познавате — промълви тихо Кортни.

Самуей започваше постепенно да се огъва.

— Защо не ни разкажеш — предложи Дафни.

— В него сякаш има някаква пружина, разбирате ли? Никога не бях виждала такова нещо. Когато Дейви умря…

В този момент в стаята влетя младият й адвокат с куфарче в ръка и бързо заяви:

— Нарушение на правата! Моята клиентка има право на защита!

Тези думи бяха до болка познати на Болд.

— Разполагате с пет минути — каза той.

Кортни Самуей погледна към Дафни и с изплашен глас прошепна:

— „Снукърс“, бара. Той често ходи там.