Ридли Пиърсън
Клопка (23)

Двадесет и втора глава

На излизане от колата Антъни Бръмуел зърна отражението си в страничното огледало, докато електронният механизъм затваряше вратата на гаража. Работата до късно вечер не му се отразяваше добре и той изглеждаше изтощен. Влезе в малката кухня на дома си, остави куфарчето си на един от столовете и се насочи право към хладилника, за да си взема кутийка бира „Куърс Лайт“. После измъкна бурканче печени фъстъци, свали жълтата пластмасова капачка и изсипа малко в шепата си. Без да поглежда, протегна ръка към дистанционното управление на телевизора, но не го напипа. Когато се обърна към телевизора, веднага му стана ясно, че дистанционното управление липсваше, защото и самият телевизор го нямаше. И в този момент усети първия пристъп на страх.

Какво, по дяволите, става? — зачуди се той, докато се опитваше да си припомни нещо, което би обяснило липсата му. Бръмуел остави кутийката с бира на плота, фъстъците се посипаха като камъчета по пода и сърцето му бясно заби. Откраднали са телевизора, осъзна той. Може би в къщата все още имаше някой? Обзе го паника.

Той вдигна слушалката на стенния телефон. Нямаше сигнал.

— Ало?

Сигурно някоя от останалите слушалки беше отворена. В къщата имаше още два телефона — един в дневната и един в спалнята.

Понечи да напусне къщата и едва сега забеляза, че кутията на алармената система беше разбита.

Ужасен, Бръмуел се завтече обратно към гаража и влетя в колата. Тук се чувстваше в безопасност. Той заключи вратите, отвори вратата на гаража с дистанционното управление и потегли на заден ход, като откърти едно от страничните огледала. После протегна ръка към телефона в колата и натисна трите цифри на номера, който досега не беше набирал: 911.