Ридли Пиърсън
Първата жертва (76)

Седемдесет и шеста глава

Първоначалният наблюдателен екип на Болд пристигна точно когато нелегалните имигранти се пръснаха да бягат от траулера, кои направо се гмурнаха във водата, кои прескачаха от кораб на кораб. Карнавал на страха, какъвто могат да направят само хора, заключени против волята им. Те отчаяно тичаха към свободата си. Масовата им истерия надвиваше всяка разумна мисъл или план.

Избягат ли тези жени от гробището, те също така ще избягат и от федералните. Теоретично погледнато, детективите Хайман и Рингуолд имаха право да задържат тези жени за разпит. Наложи им се обаче да изстрелят един пълнител във въздуха над водата, за да въведат някакъв ред. Чак тогава, наплашени от стрелбата, няколко десетки жени се проснаха на кея. Мнозина обаче бяха избягали и накараха полицията, бреговата охрана и имиграционните служби да координират действията си в най-голямата хайка за хора в градската история.

Кошмарът, който щеше да се разиграе в Отдела за връзки с обществеността, тепърва се надигаше в тези няколко часа на преследване и накрая щеше да доведе всички участници в сградата на Национална сигурност за спешно събрание.

Що се отнася до него самия, то Болд участваше в операцията само като гост на агент Принс от граничните сили на Съединените Щати, назначен за случая от щатския прокурор.

В момента, в който пристигна, агент Принс вече притежаваше заповед за обиск, федерално разрешително да обискира и конфискува неправомерно внесени стоки. Това беше резултатът от бързото решение на щатския прокурор, чийто мотив беше, че за една нелегална фабрика са нужни машини и продукти, едното или двете от които най-вероятно са били внесени в страната незаконно. Освен това граничните си имаха добре тренирани и добре въоръжени сили, които обикновено изпълняваха арестите по складове, летища и кораби.

Принс и екипът му, в който беше включено и киноложкото поделение, разглеждаха целия този хаос на масово бягство на нелегални имигранти като военна операция, в хода на която са арестувани двама члена на китайски гангстерски банди и още двама ранени в престрелка. Кучетата откриха експлозиви в трюма на кораба, благодарение на информацията, осигурена от Стиви Макнийл. Извикан бе на помощ и сапьорният отряд на ФБР.

Линейки, пожарни бригади и всички новинарски екипи, заедно с криминалните репортери на града, се събраха на това място. Имаше нужда от радиостанции, за да се контролира цялата маса от хора. Когато се появи трети новинарски хеликоптер и по Си Ен Ен започнаха да предават на живо, от Бреговата охрана изпратиха хора да разпръснат тълпата, да освети кораба и водите около него.

Независимо от ранния час хората, живеещи по крайбрежието на залива Салмън, излязоха на улицата по пижами, за да гледат спектакъла, който се разиграваше. Като демонстрация на предприемаческата изобретателност се появи хладилен камион, за да продава по улиците на Балард захаросани ябълки и сладолед в един часа през нощта. Както се изразяваха полицаите, дворът на гробището се превърна в зоологическа градина.

Пристигна Кугли с отряда за бързо реагиране на Имиграционните служби и службите за натурализация, но траулерът вече щателно се претърсваше. Това стана причина за разгорещен спор между Принс и Кугли. Когато Болд влезе в капитанската каюта, където се развиваше действието, Кугли спря по средата на изречението.

— Вие? — изуми се Кугли.

— Аз — отвърна Болд.

— Но вие нямате нищо общо с граничните.

— Напротив, имам.

— Но това е пародия.

— Това е местопрестъпление. Агент Принс ми предложи да присъствам.

— И очаквате да се хвана на това?

— Аз не ви ловя — намекна му Болд. — Чуха се изстрели. Федерална собственост или не, все си е в страната. Наше си е.

— Може и да е така, но задържането на нелегалните имигранти, техните надзиратели и кораба си е моя работа.

Положението явно ставаше напечено. Предупреден предварително от Болд какво да прави, когато пристигне отрядът на Кугли, Принс се извини и излезе от стаята, като дръпна вратата след себе си.

— Защо ни прецакахте в последния рунд, лейтенант? — попита Кугли.

— Да сме ви прецакали ли?

— Защо ни прецакахте в последния рунд? — повтори Кугли. Никой от двамата не желаеше да играе по свирката на другия. Той започна да изброява, помагайки си с пръст. — Имигранти? Нелегална фабрика? Федерална собственост? Щом сте набрали преднина, трябваше да ни се обадите на нас, а не на граничните и на ФБР.

— Казвам ви, тук съм по покана на граничните.

— Тук сте, защото те имат достъп до федерална собственост, а вие не. Те са тук, защото вие сте искали да дойдат, без значение как сте се разбрали за по-нататък. Но аз съм вече тук и само това има значение. Мястото е наше. Много ви благодаря за цялостния ви принос.

— Случаят не е мой — каза Болд. — Съжалявам. Полицията е тук, за да разследва стрелбата. Имаме двама застреляни и няколко ранени.

— Моят екип ще направи разследването.

— Случаят не е мой. Ще трябва да обсъдите това с Принс. Той ми показа заповедта си…

— Какво става, по дяволите, лейтенант?

— Просто си върша работата, агент Кугли.

— Ами Макнийл? Правилно ли чух, че и тя е замесена?

— Още не сме я разпитали. Още не сме разпитали никого.

— Работата намирисва — каза Кугли.

— Направо смърди — отвърна Болд.

Това беше първото нещо, за което мислеха еднакво. На металната врата се почука и влезе Принс. Той беше атлетичен мъж около тридесетте. Остър нос, живи сини очи.

— Вижте какво намериха момчетата — каза той и протегна мазолестата си ръка.

В ръката си държеше малка касетка, касетка за дигитална видеокамера.

— Това е било зашито в яката на един от ватените елеци. Можете ли да повярвате? Можехме никога да не я открием!

Кугли се задави. Това бе първата му неконтролирана, непремерена реакция.

Болд взе предмета от Принс и го разгледа на лошата светлина.

— Това е дигитална касета. — Той я протегна така, че да я видят, и каза: — Това може да ни разкрие целия случай.

— Можехме да търсим това нещо със седмици и да не го открием. Помислете си само! — продължаваше да се чуди Принс.

Кугли протегна ръка.

— Аз ще я взема, благодаря.

Във въздуха се почувства напрежение, докато Болд задържа касетата.

Ръката на Кугли остана протегната.

— Лейтенант! — заповяда той.

Болд попита Принс за реда и агентът от граничните потвърди, че след като неговите хора са намерили вещественото доказателство, трябва да мине през тяхната система.

— Но това е смешно! — възмути се Кугли и пристъпи напред. Той се обърна към Принс: — Лейтенантът и аз току-що се разбрахме, че това е операция на Имиграционните служби. Всяко доказателство, всички доказателства трябва да минат под нашата шапка.

— Разбрахме се само, че това е въпрос, който вие, агент Принс и щатският прокурор трябва да обсъдите. Полицията се интересува само от стрелбата и убийствата.

— Тогава млъкнете — невъздържано кресна Кугли, — и ме оставете да се разбера с агент Принс. — Той се опита да се усмихне, но нищо не стана, само се озъби.

— Ако има някой, който да има право на тази касета — каза Болд на Принс, — това е госпожа Макнийл. Тя търси тази касета от две седмици. И ако трябва да бъдем откровени, съдебната система така е направена, че въпреки че камерата е наша, интелектуалната собственост, записите принадлежат на телевизията. Колкото по-скоро я предадем на Макнийл, толкова по-скоро всички ние ще разберем какво има на нея.

— В такъв случай ще я запиша на Макнийл, за да ни направи копие — каза Принс. — Някой да има нещо против? — обърна се той към Кугли, който си прехапа езика. — Ще назнача среща за утре, когато всички ще се съберем, за да я изгледаме, всички ние в една и съща стая и по едно и също време. Така никой няма да е изолиран. Нали? Всички ли са съгласни?

Кугли сърдито сключи вежди. Лицето му придоби пепеляв оттенък. Не можеше да спори с това.

— Чудесно — каза Болд. — Според мен е съвсем разумно.

— Това е доказателство, което принадлежи на Имиграционните служби — още веднъж възрази Кугли. — Всичко на този кораб…

— Щом искате да сте в играта, играйте — каза Принс. — Тази вечер, в момента, това е мое. Аз съм с Болд. Аз казвам, че това ще отиде при Макнийл, така че поне да получим копие, което да можем да изгледаме на обикновено видео. Ако искате да ми пречите, ако искате да замразите това доказателство в някое хранилище за собственост, докато съдът реши на кого да го присъди, можете да свършите това сутринта. Но тази вечер то е мое и аз казвам как ще стане.

— Ще видим тая работа — предизвика го Кугли.

— Заповедта за обиск е на мое име, агент Кугли. Тази касета е била намерена на кораб, който е записан като цел на обиска. Всичко това е минало през кабинета на щатския прокурор, който е, ако мога да ви припомня, същият кабинет, в който вие смятате да се оплачете. Не сме ли от една страна? Всички искаме да пратим на топло лошите момчета! Не ми пречете в това!

Бледото лице на Кугли стана алено.

— Ще видим.

Той профуча покрай Болд, ядът му се развяваше след него като опашка.