Доналд Бисет
Гларусът Оливър

Имаше едно време един гларус на име Оливър. Той живееше на малко островче сред морето със своя приятел костенур Саймън.

По цял ден Оливър летеше над морето и ловеше риба. Саймън се изтягаше под едно дебело дърво, хрупаше зелеви листа и пееше песни. Имаше доста приятен глас.

Един ден над островчето мина щъркелът Чарли. Той видя Саймън да седи сам-самичък и тъй като беше много гладен, си помисли: „Виж ти, виж ти, от този костенур ще излезе прекрасна вечеря“.

Спусна се щъркелът надолу, сграбчи Саймън с човката си и отлетя. Щом стигна вкъщи той отвори вратата на една клетка и рече на Саймън:

— Влизай вътре. Тук има достатъчно зелеви листа. Яж, за да се угоиш. — Сетне тръшна вратата на клетката и я заключи.

Когато се върна от риболов, Оливър търси навсякъде приятеля си, но не откри и следа от него. Падна нощ, а той продължаваше да търси. Когато минаваше над една гъста гора, чу прекрасна песен. Нима това беше Саймън?

Оливър литна надолу след мелодията и видя приятеля си, който редеше тъжна песен в мрака. Край него в голямото гнездо щъркелът спеше дълбоко.

— Ш-ш-т. Не издавай нито звук — изшътка Оливър и започна да кълве дървените пръчки на клетката със силния си клюн, докато Саймън не излезе на свобода.

Двамата обаче бяха далеч от къщи. А Саймън не можеше да лети. Както знаете, костенурките не летят. Затова направиха сал и отплаваха към дома.

Когато се прибраха, Оливър завърза опашката на Саймън за дървото и рече:

— Сега си на сигурно място.

Ако се случи да минете край тяхното островче вечер, когато луната блести високо в небето, и чуете над водата да се носи песен, ще се сетите, че Саймън пее на Оливър. Двамата са много щастливи.