Доналд Бисет
Джеймс

Живяло някога тигърче, което се казвало Джеймс.

Веднъж то се погледнало в огледалото.

„Странна работа — помислило си то. — Май нещо не ми е наред.“

Излязло на разходка и първо срещнало един бивол.

— Май нещо не ми е наред — казало тигърчето.

Биволът го огледал внимателно.

— Нищо ти няма — казал той.

Тигърчето Джеймс продължило по пътя си и срещнало една мравка.

— Май нещо не ми е наред — казало то.

Мравката го огледала внимателно.

— Изглеждаш много добре — отвърнала тя.

Настроението на тигърчето Джеймс видимо се подобрило. Но все още нещо го тревожело. Продължило напред и срещнало един слон.

— Май нещо… — започнало тигърчето.

— Какво нещо? — попитал слонът.

— … не ми е наред — отговорило тигърчето.

Слонът го огледал внимателно.

— Няма ти нищо — отвърнал слонът.

Тигърчето Джеймс се разтревожило.

— Съвсем нищо ли? Това е странна похвала за тигър. Няма ти нищо. Тигрите са направо красиви. Ние сме жълти с отвесни черни шарки, зелени очи и руси мустаци.

— Така е — отвърнал смутен слонът и за да замаже положението казал: — На теб май наистина нещо ти има.

Тигърчето Джеймс се почувствало много зле.

— Не се безпокой — казал слонът. — Сега ще открия какво е това нещо.

Слонът внимателно коленичил с предните си крака, после подвил и задните и полегнал настрани. Огледал Джеймс много внимателно.

— Джеймс — казал му той, — като те гледам настрани изглеждаш просто великолепно тигърче.

Джеймс замъркал от удоволствие като коте. Слонът се изправил и пак го огледал:

— Но все пак има нещо, което не разбирам.

Джеймс отново помръкнал. Толкова му докривяло, че легнал настрани да тъгува.

— Аха — извикал слонът. — Разбрах какво ти има. Няма ти нищо, но…

— Какво ми е? — проплакало тигърчето.

Слонът пак легнал настрани и огледал Джеймс.

— Има нещо… — казал той.

— Какво?

Точно тогава дошла една много умна зебра.

— Ей, Джеймс! — казала тя. — Та твоите ивици са хоризонтални. А трябва да бъдат вертикални.

Тигърчето Джеймс си отишло у дома. Огледало внимателно ивиците си в огледалото.

— Наистина нещо не ми е наред. Ивиците ми са разположени неправилно.

В този момент влязла майка му.

— Не ставай смешен, Джеймс! — му казала тя. — Та твоите ивици са хоризонтални, защото и моите се такива. Нали си ми син.

— Наистина приличам на теб — зарадвало се то и я близнало по лицето.

— Простете! — чуло се тънкото гласче на мравката, която била наблизо. — Какво означава „хоризонтални ивици“?

— Тези, които са настрани — посочило тигърчето своите.

— А кои са „вертикални“?

— Тези, които са от горе надолу — пак обяснило тигърчето, — като на онзи обикновен тигър.

— Разбрах — казала мравката. — Мисля, че хоризонталните ивици са просто чудесни.

— Права си — отвърнало тигърчето. То се огледало радостно в огледалото. После погледнало обикновения тигър, после пак се огледало. — Напълно съм съгласен с мравката.

Тигърчето Джеймс се близнало по лицето, отразено в огледалото и излязло доволно на разходка.

— Всичко ми е наред — си пеело то.

Майка му гледала как се отдалечава и въздъхнала:

— Ех, Джеймс, Джеймс!