Доналд Бисет
Охлювът Олив и канарчето Гилбърт

Преди хиляди години, когато кралят на Типерерия беше съвсем млад, в дъното на кралската градина живееше канарче в златна клетка.

Птичето се казваше Гилбърт. Една сутрин, докато гълташе лакомо закуската си — корнфлейкс с мляко и захар, една трошичка отиде в кривото му гърло и го задави. Гилбърт започна да кашля, и кашля, и кашля…

Кашляше толкова силно, че охлювът Олив, който живееше в другия край на градината, силно се притесни. Той реши да отиде при Гилбърт и да го потупа по гърба, докато спре да кашля.

Но най-напред Олив изпрати бележка на майка си, за да я уведоми къде отива.

„До мисис Г. Охлюва,

Картофената леха,

Дъното на градината,

Кралския дворец,

Типерерия“

Сетне потегли. Цял ден се пържи под палещите лъчи на слънцето, но продължаваше смело напред, решен да помогне на всяка цена. Най-после, по залез, стигна клетката на Гилбърт.

Бедничкият Гилбърт продължаваше да кашля, затова Олив го тупна по гърба с рогцата си, колкото сила имаше. О, какво облекчение изпита Гилбърт! Потупването прокара трохичката, която беше заседнала в гърлото му и кашлицата спря. Птичето беше тъй доволно, че чак запя от радост.

Олив слушаше като омагьосан. Струваше му се, че може да остане така с часове и си помисли колко доволен би бил, ако можеше и той да пее.

След тази случка Олив и Гилбърт се сприятелиха и почти всеки ден пиеха чай заедно.