Доналд Бисет
Вятърът и кравите

Имаше едно време няколко крави, които се бяха приютили в сянката на едно голямо дърво на ливадата. Те хрупаха трева и люцерна, а нежният Южен вятър ги галеше и топлеше.

— Ама че приятен ветрец! — говореха си кравите и продължаваха да пасат. — Хайде да му подарим нещо. Интересно какво ли би му доставило удоволствие?

— Сетих се! — обади се една малка рижава крава. — Хайде да му купим дебело палто, което да го пази от онзи ужасно студен Северен вятър.

— А, не! — възпротивиха се останалите. — Не става!

— Знам какво да направим — обади се тогава една крава на черни и бели петна. — Ще помолим петлето-ветропоказател на покрива на църквата да посочи в другата посока, когато чуе, че Северният вятър се задава. Тогава той ще се завърти обратно, ще се върне на Северния полюс и няма да безпокои нашия скъп Южен вятър.

— Добра идея! — съгласиха се всички крави и попитаха ветропоказателя: — Мило петленце, би ли посочило на юг вместо на север, така че онзи ужасен Северен вятър да отиде далеч оттук?

— Добре, но само този път — отговори петлето-ветропоказател.

Същата вечер кравите още пасяха на ливадата, когато Южният ветрец спря и от север нахлу мразовит повей.

Това беше Северният вятър, който идваше от Северния полюс, през айсберги и сковани в лед морета и затова беше ужасно студен.

— Хо! Хо! — ръмжеше той. — Ей сега ще измръзнете от студ.

Но ветропоказателят беше подготвен. Той изчака Северният вятър да се заплесне да показва силата си пред една малка горичка, като кара дърветата да треперят и да се превиват. И тогава много бавно започна да се върти. Не беше лесно, защото Северният вятър вече духаше с пълна сила, но след няколко минути петлето вече показваше обратната посока.

Северният вятър най-после забеляза, че стрелката сочи юг и си помисли:

— Мили боже, та аз съм Северен вятър, а не Южен. Явно съм объркал пътя.

След това той се обърна и задуха в другата посока. Скоро се озова обратно на Северния полюс.

— Странна работа — рече си, — не мога да разбера дали днес отивам някъде или се връщам. Я по-добре да подремна! — И Северният вятър легна в леглото си и заспа.

А на ливадата кравите продължиха да хрупат трева и люцерна. Скоро се появи и Южният вятър и нежно погали поляната и гърбовете на кравите.