Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Лозанова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2013)
Издание:
Доналд Бисет. Небивалици
Английска. Първо издание
ИК „Пан“, София, 2009
Редактор: Костадин Костадинов
ISBN: 978–954–657–154–0
История
- — Добавяне
Едно време тъмното често играеше на криеница с луната.
Понякога то се скриваше зад къщите или комините и кротуваше, докато луната обикаляше наоколо да го търси. Друг път изприпкваше зад някое малко коте или кученце, което пресичаше улицата. Изобщо — умееше да се крие от луната.
Но когато слънцето изгрееше, нещата се променяха.
— Само почакай! — казваше луната. — Да видим къде ще се скриеш, когато слънцето огрее земята!
— Ами ще се крия зад децата, които отиват на училище — отговаряше тъмното, — и ще стана тяхна сянка.
— Много добре — продължаваше луната, — а когато децата влязат в училището, какво ще правиш тогава? Май ще трябва да идеш от другата страна на земята, иначе слънцето ще те намери навсякъде.
— Няма да стане! — отвръщаше тъмното. — Ще видиш!
Всъщност, когато слънцето изгря, по-голямата част от тъмното отиде точно от другата страна на земята и там стана нощ. Все пак няколко малки петънца останаха да си играят със слънцето.
Те се забавляваха чудесно. Някои от тях станаха човешки сенки, други — сенки на котенца и кученца, или пък на крави. Трети избраха да станат сенки на дребни птиченца и кръстосваха безспир поляната. Ала слънцето винаги ги улавяше, докато накрая остана само едно малко тъмно петънце.
— И теб ще хвана! — закани се слънцето. — Където и да се скриеш.
— Няма да можеш — отвърна тъмното. — Избрах си едно местенце, където никога няма да ме намериш. Сега затвори очи и брой до десет, докато аз се крия!
И слънцето се скри зад един облак и преброи до десет. След това се показа отново и се огледа.
— Предполагам, че тъмното се крие зад някого като сянка — рече слънцето, но въпреки че провери навсякъде, не можа да го намери.
Продължи да търси цял ден, а също и на следващия, но не откри и следа от тъмното, защото то наистина бе измислило чудно скривалище — в шкафа под стълбите.
— Тук е много приятно! — помислили си то. — Мисля да остана завинаги.
Така и направи. Затова в шкафа под стълбите винаги е тъмно.