Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (29)

29.

Две седмици след идването на Джордж те заминаха за Лос Анджелис и този път отседнаха в неговата къща. Той нямаше желание да остави Алексиз пак да пощурява в хотела, а освен това смяташе, че в големия му дом за Едуина ще бъде много по-удобно. Нае кола, която тя щеше да използва, докато беше там, а Теди веднага се втурна да язди конете му.

Следващия следобед Едуина точно го наблюдаваше разсеяно, когато една лимузина се приближи и спря съвсем наблизо. Беше черен дълъг английски Ролс и в първия момент Едуина не можа да различи кой седи в него. Реши, че е някой от приятелите на Джордж или може би дори дама. Но когато шофьорът в ливрея отвори вратата и отстъпи назад, излезе някакъв много едър мъж. Беше висок, с широки рамене и когато се изправи в цял ръст на слънчевата светлина, тя видя, че има прекрасно телосложение. Бялата му коса беше като грива, той се обърна и изгледа Едуина въпросително. Черната й коса беше подстригана късо, тя изглеждаше много тънка и висока в светлосинята си рокля от коприна, която дискретно подчертаваше фигурата й. Докато наблюдаваше Теди, беше пушила цигара и сега изведнъж се почувства глупаво. Изглежда мъжът я изучаваше доста старателно и изведнъж, досетила се кой е, тя се усмихна. Пусна цигарата си и протегна към него ръка с извинение.

— Съжалявам, не исках да се заглеждам, просто в първия момент не можах да ви позная. Мистър Хоруиц, нали?

Той леко се усмихна и продължи да я гледа. Тя излъчваше уравновесеност, обаяние, беше много красива жена. Отдавна я беше оценил, въпреки че се бяха срещнали само веднъж преди няколко години. Но той харесваше Джордж, нещата, които говореше, в които вярваше и които отстояваше. Знаеше, че много от тях са нейно дело.

— Аз също съжалявам… — Той изглеждаше почти глуповато. — За момент се почудих какво може да прави тук една хубава млада жена, дошла в къщата на моя бъдещ зет…

Но сега вече я беше познал и отново не можа да потисне възхищението си. Тя наистина беше чудесна и въпреки семплата рокля, въпреки липсата на пищни дрехи и бижута, излъчваше подчертана изтънченост. Беше решила да си купи няколко нови тоалета, преди да пристигне отново в Холивуд, за да не поставя брат си в неудобно положение. И той беше възхитен от това, което беше видял. Тя имаше изискан вкус, точно като майка им, а сега, благодарение на леля Лиз, Едуина разполагаше и с парите, които й даваха възможност да го задоволява.

— Исках лично да ви кажа добре дошла в Лос Анджелис. Зная колко щастлив е Джордж, че сте тук, точно преди сватбата и че ще наблюдавате как правят филма. А Хелън и аз сме много доволни, че ще бъдете сред нас.

Въпреки че всичко, в него издаваше сила и мощ — от ръста му до начина, по който шофьорът му реагираше, все пак имаше и нежност, топлота и естественост, които Едуина с възхищение беше открила у Хелън. Нямаше претенциозност, нямаше нищо високомерно или оскърбително. Беше много спокоен и сърдечен и по някакъв особен начин фин.

Той се приближи, застана до нея и за малко двамата погледаха как Теди язди. Правеше го много добре, беше красиво момче. Махна щастливо към тях и Сам му отвърна. До този момент не се беше запознал с по-малките деца, но знаеше колко много означават те за Джордж и това му харесваше. Знаеше също, че Едуина ги е отгледала съвсем сама и това будеше възхищението му. И докато я наблюдаваше предпазливо, застанал отстрани, той реши, че тя наистина беше една прекрасна жена.

— Заповядайте вътре за чаша чай — покани го тя мило и той кимна успокоен, че не му предлага шампанско в единадесет часа сутринта. Според Сам хората в Холивуд пиеха твърде много и това никак не му харесваше.

Той я последва в къщата, като се стараеше да не гледа с възхищение краката и полюшващите се бедра, които се очертаваха от лекото движение на светлосинята й копринена рокля.

Тя помоли иконома да поднесе чай за двама и придружи Сам през библиотеката в южната градина. Там имаше няколко хубави стола и маса и атмосферата беше типично английска.

— Харесва ли ви Лос Анджелис? — Попита той непринудено, докато чакаха подноса с чая, който икономът поднесе почти веднага.

— Много. Винаги прекарваме чудесно, когато дойдем тук. Опасявам се, че сега децата са доста възбудени около този филм на Алексиз. За тях това е изключително събитие. Тя има голям късмет.

— По-голям късмет е, че има вас — усмихна се той. — Хелън би дала всичко, за да има семейство като вашето, докато растеше, вместо да бъде единствено дете, останало само с баща си.

За момент Едуина стана тъжна и въпреки че извърна поглед, това го разчувства.

— И двете ни семейства са изстрадали загубата и отсъствието на любими хора.

Тя знаеше, че Хелън е загубила майка си още като бебе.

— Но се справяме — усмихна се тя победоносно на Сам над чашите с чай и той отново се улови, че й се любува.

Тя беше необикновено момиче, не само защото беше хубава и добре облечена, притежаваше и някаква скрита сила, която поразяваше още от пръв поглед. Беше забелязал това и когато се запознаха преди години, но сега, когато я видя отново, тя изглеждаше още по-въздействаща.

— Как смятате да прекарате времето тук? Малко разходки из града? Няколко пиеси? Посещения при приятели?

Тя събуждаше любопитството му и очевидно много му харесваше. По някакъв начин му напомняше за собствената му дъщеря, но в същото време си личеше, че е изключително независима, а сега се смееше на наивния му въпрос. Той явно не знаеше нищо за Алексиз.

— Ще държа под око вашата звезда, мистър Хоруиц — отвърна тя с усмивка и той също се усмихна в отговор.

Разбираше какво означава това. Въпреки че Хелън беше много послушно дете, но дори и тя от време на време се нуждаеше от малко по-строг контрол.

— Днес тя е с Джордж и затова аз съм тук с по-малките. Но от утре започвам да изпълнявам ролята на гримьор, бодигард и наставник.

— Изглежда няма да е леко…

Той се усмихна, остави чашата си и протегна пред себе си дългите си крака. Тя също го наблюдаваше. Знаеше, че е някъде около петдесетте, но изобщо не му личаха и трябваше да признае, че Сам беше изключително привлекателен мъж. А част от чара му се криеше във факта, че той, изглежда не си даваше сметка за това. Държеше се съвсем непринудено и естествено и погледна към Теди с подчертан интерес, когато момчето остави коня си и се присъедини към тях в градината. Едуина го представи на Сам. Момчето беше въодушевено и учтиво се здрависа с него, след което, без да може да сдържи възторга си, заговори за конете.

— Те са страхотни, Уин! Вече яздих два от тях и са наистина направо жестоки!

Първият беше арабски и конярят му беше предложил да избере някой по-спокоен.

— Откъде мислиш, че ги е намерил Джордж?

— Нямам никаква представа — усмихваше се щастливо Едуина и тогава Сам се обади.

— Единият го взе от мен. Точно този, който яздеше допреди малко. Бива си го, нали? Понякога ми домъчнява за него.

Сам беше приветлив и сърдечен с момчето, както се беше държал и с Едуина преди това.

— Защо се отказахте от него? — Поиска да узнае Теди, любопитен за всичко и буквално пощурял по конете.

— Реших, че Хелън и Джордж ще имат по-голяма възможност да му се радват. Те яздят заедно доста често, а на мен наистина не ми остава време. И освен това — усмихна се той унило на детето, което толкова приличаше на сестра си — вече почвам твърде да остарявам и не мога да яздя непрекъснато.

Той престорено изпъшка, а Едуина отмина репликата му, като махна с ръка.

— Не говорете така, мистър Хоруиц!

— Сам, ако обичате, или ще ме накарате да се почувствам още по-стар. Ами че аз съм вече дядо — обяви той и всички се засмяха, а Едуина вдигна вежди, след като вече се беше успокоила.

— Нима? Има ли нещо по-специално, което трябва да науча за младоженците?

Но това беше просто шега и той веднага поклати глава, за да я успокои, въпреки че наистина очакваше внуци и се надяваше, че Джордж и Хелън скоро ще го зарадват. Винаги се беше надявал, че неговият бъдещ зет ще иска да има голямо семейство, също като своето собствено. Мисълта за много деца, които да тичат наоколо, му се струваше великолепна. Самият той винаги беше желал да има повече от едно, преди да… преди смъртта на майката на Хелън. И никога не се беше женил повторно.

— Питам се как ли ще се чувствам като леля — каза тя замислено, докато наливаше на двамата още чай.

Струваше й се много странно. Толкова беше свикнала да възприема децата около нея като собствени и сигурно щеше да се почувства особено, когато бъдат на някой друг.

После той ги покани на вечеря в дома си. Беше дошъл да го направи лично и любезно заяви, че с удоволствие ще я очаква заедно с всички останали деца.

— Това ще бъде цяло наказание, господин… извинете, Сам — изчерви се тя, а той се усмихна мило.

— Нищо подобно, за нас ще бъде чест. Моля непременно доведете Теди, Фани и Алексиз, и разбира се, Джордж. Правилно ли съм запомнил имената им? — Попита той, изправи се и когато застана в цял ръст, тя го погледна удивена.

Наистина беше много висок и много красив. Но беше абсурдно да мисли по такъв начин за бащата на бъдещата си снаха.

— Ще изпратя колата да ви вземе в седем часа. Много добре зная, че в това отношение на моя съдружник изобщо не може да се разчита. Той може да реши да дойде направо от студиото.

Сам й се усмихна и тя кимна.

— Благодаря ви много.

Тя го изпрати до колата, а Теди подскачаше след тях като преливащ от енергия ирландски сетер.

— Тогава до довечера — каза той и сякаш дълго се поколеба, преди да се ръкува с нея и да влезе в своя Ролс.

Миг по-късно шофьорът запали колата, Сам им махна и те тръгнаха, точно когато Фани излезе да ги види.

— Кой беше този? — Попита тя без особен интерес.

— Бащата на Хелън — отговори кратко Едуина, а Теди продължаваше възторжено да разправя за конете, после спря за момент, за да съобщи, че Сам много му е харесал и веднага продължи с това, че много иска пак да поязди арабския кон, но Едуина не смяташе, че е необходимо да го предупреди да бъде внимателен.

— Ами че аз съм — отвърна той, засегнат от забележката й, а тя погледна многозначително най-малкия си брат.

— Невинаги…

— Добре — отстъпи той, — тогава ще бъда.

— Надявам се.

— Налага ли се да излизаме за вечеря? — Попита Фани.

Тя винаги предпочиташе да си бъде у дома, както и Едуина. Но беше твърде малка, за да стои постоянно затворена и Едуина настоя тя да отиде с тях.

— Ще ти бъде приятно. — Беше сигурна в това. Те бяха приятни хора и беше невероятно любезно от негова страна, че дойде в къщата им, за да ги покани лично. — Поканата е към всички.

Но за разлика от сестра си, когато се прибра, Алексиз беше страшно въодушевена и веднага поиска да разбере как ще се облече — вероятно с някой от тоалетите на Едуина. Беше много възбудена от деня, прекаран в студиото. Бяха пробвали всички дрехи, които щяха да й бъдат нужни за снимките, а двамата с Джордж бяха подписали и договора.

— Докога можем да останем? — Питаше тя постоянно, докато се обличаха и почти щеше да припадне, когато видя елегантната кола, която Сам беше изпратил за тях.

Джордж реши да вземе и своята, в случай, че с Хелън после решат да отидат някъде, което според Едуина беше разумно.

Семейство Хоруиц притежаваха великолепна къща и дори Едуина беше повече от възхитена, когато я видя. В сравнение с нея дори „Пикфеър“ изглеждаше като барака. Стаите бяха огромни, таваните — високи, цялата мебелировка се състоеше от старинни вещи, които той беше докарал от Англия и Франция, стените бяха облицовани в дърво, подът беше от мрамор, на места покрит с разкошни килими, а по стените имаше картини на художници импресионисти. И след всичко това Сам ги посрещна със сърдечна непринуденост, целуна Едуина по бузата, както би направил с дете, което познава от самото му раждане. Държеше малките да се чувстват съвсем като у дома си. Дори Хелън блестеше в тази обстановка, въпреки че понякога беше доста притеснителна. Тя показа на Фани куклите си от детските години и спалнята си, въпреки че Алексиз беше далеч по-впечатлена от вградената в банята вана от розов мрамор. И докато обикаляше из стаите на Хелън, Сам заведе Едуина и Теди до конюшнята, за да видят конете му. Бяха забележителна колекция, все арабска порода, и то шампиони от Кентъки.

Изведнъж Едуина разбра защо толкова дълго време Джордж се опасяваше да предложи брак на Хелън — обстановката си я биваше. И въпреки всичко, което видяха, Хелън беше удивително скромно момиче и Едуина трябваше да признае, че тя явно беше страшно влюбена в брат й. Изобщо не изглеждаше разглезена или претенциозна. Не можеше да се каже, че има блестящ ум, но беше изключително нежна. По странен начин й напомняше за Фани, но малко по-голяма и по-изискана. Всичко, за което си мечтаеше, беше да готви, да си стои вкъщи и да гледа децата си.

Докато ги слушаше по време на вечеря, Алексиз направи гримаса и им каза, че са луди.

— А вие какво бихте предпочела да правите, млада госпожице? — Попита Сам с развеселен поглед.

Тя отговори веднага, без миг колебание.

— Да излизам… да се забавлявам… да ходя на танци всяка вечер… никога да не се омъжвам… да правя филми.

— Е, та част от желанията ви са вече реалност, нали? — Забеляза той любезно. — Но искрено се надявам, че не всички ще се изпълнят. Ще бъде жалко, ако изобщо не се омъжите.

После изведнъж осъзна какво беше казал и погледна Едуина ужасен. Но тя само се засмя, пошегува се за момент с него, но после го успокои.

— Не се притеснявайте, на мен ми харесва да бъда стара мома.

Тя продължаваше да се смее, но Сам стана сериозен.

— Не говорете така — изрече той дрезгаво. — Абсурдно е да използвате такива думи за себе си.

Но беше наясно, че тя вече не беше много млада.

— Аз съм на тридесет и две години — каза тя гордо — и се чувствам щастлива и без съпруг.

Сам дълго не откъсна поглед от нея. В някои отношения беше доста странно момиче и въпреки това му харесваше.

— Убеден съм, че нямаше да останете сама, ако родителите ви бяха живи — каза тихо той.

Тя кимна… наистина… и Чарлс, разбира се… ако беше жив, щяха да са омъжени вече от единадесет години. Сега й беше трудно дори да си го представи.

— Такава е била волята на съдбата.

Тя изглеждаше съвсем спокойна, а Хелън непринудено смени темата и чак късно вечерта се скара на баща си.

— Съжалявам… не мислех, че… — промълви той с разкаяние в гласа, когато тя му напомни за годеника на Едуина, който беше загинал на „Титаник“, и той се почувства още по-неудобно.

Сякаш да поправи грешката си, малко по-късно той предложи да отидат да потанцуват. Смяташе, че първо трябва да отведат децата вкъщи, а после покани Хелън, Джордж и Едуина в „Коконът Гроув“ и всички решиха, че идеята е великолепна, с изключение на Алексиз, която се ядоса, че не е поканена. Едуина полугласно й припомни, че все още е твърде малка и няма защо да недоволства — и друг път ще има възможност да излиза с тях, ако се държи прилично и не проявява капризи.

Алексиз продължи да се цупи в колата през целия път до вкъщи, но когато се прибраха, Едуина я остави при другите и после се върна в колата на Сам, Хелън се возеше в колата на Джордж, точно зад тях. Когато, усмихната и щастлива, Едуина влезе отново в спрелия Ролс, който я чакаше, тя завари Сам да налива в две чаши шампанско от бутилката, която се изстудяваше вече няколко часа.

— Има опасност човек да се пристрасти към това — усмихна се към него Едуина, трогната от малките му мили жестове и очарована от постоянната екстравагантност на Холивуд.

— Нима?

Той я погледна открито в очите, вече я познаваше по-добре и тя видя, че сините му очи искрят от лунната светлина.

— Не съм убеден, че ви вярвам. Изглеждате ми по-разумна.

— Предполагам, че наистина съм. И съвсем не така претенциозна.

— Меко казано, струва ми се, защото иначе не бихте се отрекла от собствения си живот, за да отгледате пет деца.

Той вдигна чашата си в мълчалив жест за наздраве, тя отправи същото движение към Джордж и неговата годеница, а бащата на Хелън й се усмихваше. Вечерта наистина се оказа прекрасна.

Още щом пристигнаха в „Коконът Гроув“, всички се почувстваха още по-добре. Четиримата танцуваха часове наред, сменяха си партньорите, приказваха си и се смееха на разни забавни истории. Бяха като четирима добри приятели и Едуина няколко пъти забеляза, че Хелън стиска ръката на баща си или го докосва ласкаво по рамото, докато той я гледаше с обожание. С Джордж също бяха много близки и изтанцуваха шест танца едно след друго почти като професионалисти.

— Вие двамата сте страхотна двойка — каза с възхищение Сам, когато Джордж дойде, за да отведе отново Хелън на дансинга, без дори да спира, за да си поеме дъх, след като вече беше танцувал със сестра си.

— И вие също — усмихна се Едуина. — Гледах ви как танцувате заедно с дъщеря си.

— Така ли? Тогава ние двамата с вас също трябва да опитаме, за да сме сигурни, че няма да се настъпваме на сватбеното тържество.

На Едуина й се струваше, че са танцували цяла нощ, с него се чувстваше великолепно и постепенно започваше да го опознава. Вече беше сигурна, че Хелън много й харесва.

С удивление усети как леко се носеше с плавни движения из залата в ръцете на Сам. Той й напомняше на някого, само че не беше сигурна точно на кого и после изведнъж осъзна, че й напомня баща й, с когото танцуваха заедно, докато тя все още беше малко момиченце. Сам Хоруиц беше толкова висок и силен, че това я караше отново да се чувства като малко дете и някак странно, но тя осъзна, че това й харесва. И той й харесваше, харесваше вечната му замисленост, топлите му очи, които сякаш виждаха и разбираха всичко. Той също беше отгледал дъщеря си сам, след като съпругата му беше починала, още докато Хелън беше съвсем бебе.

— Понякога ми беше тежко, а тя смяташе, че аз винаги съм прекалено строг.

Но сега беше ясно, че тя вече не мисли така, както и че той я обожава. Тя наистина беше красиво момиче и очевидно безумно обичаше брата на Едуина, която беше истински щастлива заради двамата. Изпитваше едновременно радост и тъга. Беше горчиво-сладко време, което често й напомняше за последните дни с Чарлс, когато бяха заминали за Англия, за да обявят своя годеж. Най-накрая от няколко години тя вече беше прибрала годежния си пръстен, подарък от него, и само от време на време го поглеждаше, когато отиваше да вземе нещо от кутията с бижута.

Покани я на един последен танц и от ръцете на Сам тя наблюдаваше как красивият й брат плавно се носи из залата в последно танго със своята годеница, но те двамата със Сам също се справяха не зле.

Накратко казано, двете двойки прекараха чудесно и се прибраха в три часа сутринта. Когато пристигнаха, той я остави, пред къщата им, а Хелън се премести в неговата кола. Двамата се сбогуваха с Едуина и Джордж. Едуина му благодари за великолепната вечер, а Джордж още веднъж целуна Хелън, когато другите се правеха, че не ги забелязват.

— Ще трябва скоро да го направим отново — изрече Сам меко и само за миг Едуина изпита съжаление, че животът им не беше протекъл по-различно.

На следващия ден Алексиз започна работа върху филма. Всичко се оказа много по-тежко, отколкото беше очаквала. Имаше дни, в които беше изтощително, но независимо от това колко беше трудно или колко взискателен беше към нея режисьорът, нямаше съмнение, че тя работеше с истинско удоволствие. Едуина беше с нея в павилиона почти всеки ден, но след известно време се почувства излишна. Алексиз се справяше великолепно, плуваше в свои води и личеше, че всички в актьорския екип, от звездата до последния статист, са влюбени в нея. Още в първия момент на пристигането си в Холивуд Джордж беше разбрал, че е намерил своя дом и сега Алексиз се чувстваше точно като своя брат преди време. Това беше приказната страна на мечтите, където тя завинаги щеше да остане дете и хората винаги щяха да се грижат за нея, което беше точно това, което тя искаше. Сърцето на Едуина се стопляше, когато виждаше колко е щастлива и изцяло отдадена на това, което прави.

— Сякаш е съвсем друг човек — сподели тя с Джордж късно една нощ, докато вечеряше с него и Хелън в „Коконът Гроув“, което се оказа нейното любимо нощно заведение.

Едуина с удоволствие наблюдаваше как Рудолф Валентино танцува с Констанс Талмадж и изведнъж усети, че Сам й липсва. Бяха станали добри приятели и тя с удоволствие излизаше с него и с Джордж, но сега той беше заминал за Кентъки да купува два нови коня.

— Трябва да призная — каза Джордж, докато наливаше още шампанско на сестра си и на бъдещата си съпруга, — че Алексиз прави много добра роля. Справя се значително по-добре от очакванията ми. Всъщност — погледна той Едуина многозначително, — това ще създаде известен проблем.

— Какъв проблем?

Тя изглеждаше изненадана. Досега всичко вървеше съвсем гладко.

— Много скоро може би въобще няма да мога да я контролирам. Ако наистина се окаже достатъчно добра, ще получи предложения за участие в други филми. Тогава какво смяташ да правиш?

От предната седмица Едуина непрестанно мислеше за това, но все още не беше стигнала до някакво решение.

— Ще измисля нещо. Наистина, не ми се иска да остана тук с другите две деца.

Джордж вече си имаше свой живот, а независимо от това, какво смяташе Алексиз, тя още не беше достатъчно голяма, за да живее сама в Лос Анджелис.

— Не се тревожи за това. Ще измисля нещо.

 

 

Но за щастие, когато филмът свърши, настъпи известно затишие и те всички се върнаха в Сан Франциско, за да могат Фани и Теди отново да тръгнат на училище. Едуина усети, че й е доста неприятно да напусне Холивуд, но знаеше, че трябва да се прибере у дома, а и беше обещала на по-малките. Но й беше мъчно да се раздели с Джордж, с Хелън и дори със Сам. Липсваха й елегантните им вечери, в които хапваха навън и танцуваха. Но и без това щяха да отидат отново в Лос Анджелис за сватбата на Джордж и Хелън, която беше определена за края на септември. Вече се говореше Алексиз да участва в друг филм и тя горещо умоляваше Едуина да й разреши да си наеме свой апартамент, но Едуина каза, че това би могло да стане само ако успеят да й намерят подходяща жена, която да се грижи за нея. Положението ставаше доста сложно. Тя все още се опитваше да намери решение, когато трябваше отново да се качат на влака и да заминат за дългоочакваната сватба.

Джордж ги посрещна лично и ги откара в хотела. Едуина се засмя, когато усети колко е напрегнат. Този път тя беше решила да не го притеснява и отново беше резервирала апартамент в хотел „Бевърли Хилс“, където децата се чувстваха чудесно, а и тя винаги го беше харесвала. Джордж просто не беше на себе си от нерви, докато обясняваше на пиколото къде да остави багажа им.

Ергенското му парти беше насрочено за същата вечер; на следващата в хотел „Александрия“ щеше да бъде предварителната вечеря, а предишната нощ в тяхна чест беше организиран голям прием в „Пикфеър“.

— Може и да не доживея до края на седмицата — изстена Джордж, отпусна се на канапето в гостната на луксозния апартамент и вдигна поглед към Едуина. — Нямах представа, че да се жениш, е толкова изтощително.

— О, млъквай — пошегува се тя. — И без това се наслаждаваш на всеки миг, така и трябва да бъде. Как е Хелън?

— Непоклатима като скала, слава богу! Ако не беше тя, не знам дали щях да издържа. Помни всичко, което трябва да свършим, знае кой какъв подарък ще поднася, кой ще дойде и кой не, къде трябва да ходим и кога. А на мен ми остава само да се облека, да се помъча да не забравя пръстена и да платя за сватбеното пътешествие, но не съм сигурен, че и това ще успея да свърша без нея.

Едуина беше впечатлена, както и преди няколко месеца, когато Хелън я беше помолила да бъде нейната главна шаферка. Щеше да има още единадесет шаферки и шафери, брачен свидетел, четири момичета, които щяха да носят цветя, и още някой, който да поднесе пръстена. И Джордж съвсем не се беше пошегувал, когато спомена, че всичко това би трябвало да се режисира от Сесил В. де Мил. Изглеждаше точно като неговите епични продукции.

Самата сватба щеше да се състои в градината на Хоруиц, под един белведер, покрит с рози и гардении, които бяха специално отгледани в чест на Хелън и Джордж, а приемът щеше да бъде в къщата и под още две огромни шатри, опънати в градината, с два оркестъра и всички известни личности, които щяха да присъстват, за да наблюдават как Хелън се омъжва за Джордж. Всеки път, когато Едуина си мислеше за това, очите й се пълнеха със сълзи, но още когато бяха дошли тук през юни, тя беше донесла на Хелън един специален подарък.

— Приятно прекарване довечера.

Тя целуна брат си, който тръгваше, за да се подготви за ергенското си празненство. А когато влезе в банята да си вземе вана, Алексиз, Фани и Теди изчезнаха като банда скитащи сирачета да проучат всичко във фоайето.

— Моля ви, дръжте се прилично — напомни им тя, но реши, че докато са заедно, не могат да си навлекат кой знае какви неприятности. Това действително беше мястото, където Алексиз беше срещнала Малкълм Стоун, но в края на краищата оттогава бяха минали месеци и сега Алексиз се държеше добре.