Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (28)

28.

Два месеца по-късно Джордж пристигна в Сан Франциско да ги види и Едуина се питаше каква ли е причината за внезапното му гостуване. От известно време той изобщо не се беше обаждал и Едуина беше решила, че е много зает. Оказа се, че е дошъл, за да й каже, че е предложил на Хелън да се оженят и тя е приела. Докато й разправяше, лицето му сияеше и когато чу новината, тя се разплака. Радваше се за тях, а той изглеждаше така, сякаш светът беше в краката му.

— А съдружието със Сам?

Тя изведнъж придоби разтревожен вид, а той се усмихна съвсем по момчешки. Тя знаеше колко много означава за него съвместната му работа със Сам Хоруиц и искаше той да получи и двете. Заслужаваше ги.

— Хелън е на твоето мнение, Сам също. Изразих пред тях опасенията си и Сам каза, че съм луд. Той знае, че ще се оженя за Хелън, защото я обичам и все още иска да бъда негов съдружник.

Той сияеше и Едуина нададе радостен вик.

— Ура! Кога ще се жените?

Беше все още юни, а Хелън искаше да разполага с достатъчно време, за да организира сватбеното тържество.

— През септември. Хелън каза, че не може да се справи по-рано. Всъщност ще бъде под режисурата на Сесил В. де Мил — засмя се той — ще ангажираме четири хиляди статисти.

— Истината е, че дойдох, за да говоря с теб за съвсем друго нещо. Мисля, че е лудост въобще да го обсъждам, но имам нужда от съвета ти.

Тя беше поласкана и все още развълнувана от новината.

— За какво става въпрос?

— Имаме един филм, който задържаме от две години. Търсехме подходящ човек за ролята, но засега такъв няма. И тогава на Сам му хрумна една безумна идея. Не знам, Едуина.

Той изглеждаше искрено разтревожен и докато го наблюдаваше, лицето й помрачня. Изобщо не можеше да разбере накъде бие.

— Какво ти е мнението да вземем Алексиз за нашия филм?

Той отправи поглед към нея и за миг тя замръзна. Бяха се смели на предложението на „Фокс Пръдакшънс“ Алексиз да се снима при тях, а сега той искаше същото. Но поне, когато брат й отговаря за нея, Едуина беше сигурна, че с Алексиз не може да се случи нищо лошо.

— Разбирам, че трябва да съм луд дори да си го мисля, но тя е просто великолепна за тази роля. Освен това направо ме подлуди да ми праща писма и да ми казва, че иска да се снима в киното. Пък и откъде да знам? Може и да е права. Може би наистина има талант.

Разкъсваше се от съмнения, но и изкушението беше голямо. Знаеше, че тя подхожда идеално за филма му.

— Не зная — поколеба се Едуина, докато обмисляше предложението му. — Аз също съм се питала. Тя толкова иска да стане актриса. Но преди два месеца, когато бяхме в Лос Анджелис, аз те попитах какво мислиш за това един ден Алексиз да се снима във филми и тогава тази идея не ти допадна особено. Сега какво се е променило?

Опитваше се да бъде предпазлива, но имаше пълно доверие в Джордж.

— Не съм забравил. Просто не исках да я използвам и сега пак мисля така. Но ако подпише договор с нас и ни предостави всички пълномощия, ние бихме могли да държим нещата в свои ръце. Ако — отправи той предупредителен поглед към по-голямата си сестра — въобще сме в състояние да контролираме самата нея. Смяташ ли, че като дойде там, ще се държи прилично?

Все още го измъчваше споменът за оня случай, когато трябваше да я спасява от лапите на Малкълм Стоун и нямаше никакво желание да изживява всичко това отново. Никога нямаше да забрави това пътуване до Мексико заедно с Едуина.

— Сигурно, ако не я изпускаш от очи. Трябва да усеща, че някой се грижи за нея и тогава всичко ще е наред.

Той се засмя на думите на сестра си.

— Изглежда ми съвсем като останалите звезди, които познавам. Ще бъде страхотна.

— Кога би искал да започне?

— След няколко седмици, до края на юни, и ще приключи до края на септември.

Едуина прецени, че това идеално съвпада с програмата на децата, защото Алексиз току-що беше завършила училище, а останалите вече караха лятната си ваканция. Освен това Алексиз нямаше никакво желание да продължи образованието си в колеж, всъщност повечето от момичетата мислеха като нея и в това отношение дори Фани не правеше изключение. И щом Алексиз щеше да приключи със снимките до края на август, тя щеше да се върне навреме, за да може през септември отново да прати останалите на училище. Теди щеше да бъде в осми клас, а на Фани й оставаха още две години, за да завърши гимназията в „Мис Сара Дикс Хамлин“.

— Това ще провали плановете ви за Тахо тази година, но бихте могли да отидете за няколко дни в Дел Колорадо да подишате морски въздух или пък в Каталина. И без това трябва да пристигнете в Лос Анджелис за сватбата.

При мисълта за това тя се усмихна.

— Как смяташ?

В действителност проблемът не беше къде да прекара ваканцията с децата, а дали трябва да излагат Алексиз на цялото това напрежение, с което неминуемо е свързано правенето на всеки филм.

Докато обмисляше всичко, Едуина бавно крачеше напред-назад из стаята и кимаше с глава. После погледна през прозореца, навън към градината. Там все още цъфтяха розовите храсти на майка й, наред с другите цветя, които тя самата беше посадила.

После бавно се обърна и отправи поглед към брат си.

— Мисля, че сме длъжни да й разрешим да опита.

— Защо?

Той самият не беше сигурен и затова беше дошъл в Сан Франциско да го обсъди с Едуина.

— Защото никога няма да ни прости, ако я спрем.

— Не е необходимо тя да знае. Няма защо да й казваме.

— Така е — съгласи се Едуина и седна отново. — Но аз смятам, че ще се справи и освен това, според мен, тя заслужава повече, отколкото Сан Франциско може да й предложи. Само погледни колко е красива — каза тя гордо и Джордж не можа да сдържи усмивката си. Едуина се държеше като квачка, горда със своите пиленца, но и той изпитваше същото към всички тях. — Не зная, Джордж, може би един ден ще съжаляваме, но мисля, че трябва да й дадем този шанс. Ако се държи лошо, ще я приберем обратно тук и ще я затворим за вечни времена.

И двамата се засмяха при тази мисъл, но после Едуина го погледна сериозно.

— Мисля, че всеки има право на шанс. Ти се възползва от твоя — усмихна се тя.

— А ти?

Той я погледна нежно и тя отново се усмихна.

— Аз съм доволна от живота си… нека да й дадем възможност да опита късмета си.

Без да откъсва очи от нея, Джордж бавно кимна.

 

 

Извикаха я точно преди вечеря. Тя току-що се беше върнала от центъра, където бяха ходили с една приятелка да купят някои неща от „Хамлин“. Нито тя, нито по-малката й сестра бяха особено усърдни ученички. Едуина, Фани и Теди бяха мозъците на семейството, както казваше навремето баща им, Джордж също беше успял в Лос Анджелис, не можеше да се отрече. С пъргавия си ум и общителност, той се беше заел с това, което му подхождаше най-много и нито за миг не беше изпитал съжаление, че е напуснал Харвард.

— Случило ли се е нещо? — Погледна ги Алексиз напрегнато, когато я повикаха, а Джордж си мислеше единствено за това колко беше красива и как идеално щеше да подхожда за техния филм.

— Не-е-е — засмя се ласкаво Едуина. — Джордж има да ти казва нещо и мисля, че ще ти хареса.

Това вече звучеше по-интригуващо и я караше да не се чувства ужасно, че по-големите така неочаквано я бяха повикали в гостната.

— Ще се жениш ли?

Тя беше познала и той кимна, усмихнат щастливо.

— Но не става дума за това. Хелън и аз ще се женим през септември. Преди това обаче с Едуина имаме някои планове за теб.

За миг лицето й помръкна, беше сигурна, че ще я пратят в още някое училище и няма да я оставят на мира, а според нея едва ли можеше да се измисли нещо по-малко забавно.

— Как ти се струва да дойдеш в Лос Анджелис… — започна той и в очите й проблесна надежда — и да участваш във филм?

Тя дълго време го гледа втренчено, а после скочи от дивана и хукна към него да го прегръща.

— Ама, наистина ли?… Сериозно ли?… — После бързо се обърна към Едуина. — Може ли?… Наистина ли може?… О, ще ми разрешите ли?

Беше полудяла от радост, Джордж и Едуина се смееха, докато тя почти щеше да го удуши с прегръдки и целувки.

— Добре, добре… — Успя да се освободи от прегръдката й, след което размаха пръст насреща й. — Само че искам да ти кажа нещо. Ако не беше Едуина, сигурно нямаше да стане. Аз не съм напълно сигурен, че щях да те пусна, след малките ти изпълнения преди два месеца.

Тя сведе очи, когато й напомни за неотдавнашната срамна история с Малкълм Стоун, която все още я караше да се чувства неудобно, въпреки че се опитваше да не го показва пред Едуина.

— Ако пак направиш нещо подобно — продължи той, — ще те заключа и ще хвърля ключа, така че този път по-добре се дръж прилично!

Тя обви с ръце шията му и отново се опита да го удуши от благодарност, докато той се смееше.

— Обещавам, Джордж… обещавам, че ще бъда послушна. А като свършим филма, ще живеем ли вече в Холивуд?

Това беше нещо, над което изобщо не се бяха замисляли.

— Предполагам, че сестра ти ще иска да се върне тук, за да прати Фани и Теди на училище.

— Че какво им пречи да ходят там на училище? — Попита тя простичко, но никой още не беше подготвен да мисли за това и тогава за ужас на Джордж, Алексиз имаше една по-добра идея.

— Защо да не живея при теб и Хелън?

Той изстена при мисълта за това и Едуина се засмя.

— Защото, тогава по Коледа ще свърша или разведен или в затвора. Изобщо не ми е ясно как Едуина се справя с вас. Не, не можеш да живееш с мен и Хелън.

За миг изражението й стана унило, но после й хрумна още по-примамливо предложение.

— Ако стана голяма звезда, може ли да си купя моя къща? Също като Пола Негри?… Бих искала да си имам много прислужници и иконом… и собствена кола, точно като твоята… и две ирландски хрътки…

Цялата картина вече беше оживяла в съзнанието й и тя напусна стаята като в сън, а Джордж тъжно се усмихна на Едуина.

— Знаеш ли, един ден може и да съжаляваме. Казах на Сам, че ще го дам под съд, ако този филм съсипе сестра ми.

— А той какво ти отговори? — Попита усмихнато Едуина.

Тя не го познаваше добре, но всичко, което чуваше от Джордж за неговия съдружник, определено й допадаше.

— Каза, че той вече бил изпълнил дълга си пред Бога и отечеството, а сега сестра ми и неговата дъщеря си били мой проблем.

И като че ли Джордж нямаше нищо против.

— Изглежда ми разумен човек.

Тя стана, защото беше време за вечеря.

— Наистина е такъв. Когато дойдете в Лос Анджелис, той иска да ни покани на вечеря, за да отпразнуваме годежа ни.

— Щом е така — каза тя, целуна го по бузата и хвана ръката му, — не възразявам.

Децата искрено се радваха, когато по време на вечеря тя им каза, че Джордж и Хелън ще се женят. Всички бяха въодушевени отново да заминат за Лос Анджелис, а новината, че Алексиз ще участва във филм, предизвика бурното им възхищение. За момент Едуина се беше замислила дали Фани няма да изпитва някаква ревност, но нейното слънчево личице грееше от радост, когато тя се втурна да прегръща Алексиз, дори попита дали ще й разрешат да погледа, а после с тревога впери поглед в Едуина.

— Но ние се връщаме тук, нали? Искам да кажа у дома, в Сан Франциско.

Това беше всичко, което тя желаеше, което обичаше, домът, в който беше живяла през целия си мъничък живот, както и тихите си мили занимания в него.

— Точно това възнамерявам, Фани — каза откровено Едуина.

За нея този план беше много по-приемлив от идеята на Алексиз да се преместят в Холивуд и да се сдобият с ирландски хрътки.

— Добре.

С щастлива усмивка тя се настани доволна на мястото си, а Едуина недоумяваше как две деца на едни и същи родители могат да бъдат така удивително различни.