Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (27)

27.

Пътуването с кола обратно до Лос Анджелис беше мъчително за всички и особено за Алексиз. През целия път тя плака безутешно, не защото се страхуваше от наказанието, което щяха да й наложат, а най-вече, защото беше изплашена и объркана. Но унижението, на което я бяха подложили, не беше толкова потискащо, колкото прозрението, че Малкълм изобщо не е възнамерявал да я върне обратно в хотела за вечерта. Беше го разбрала, когато Джордж се появи в бара като рицар в блестящи доспехи. Беше й дошло твърде много и въпреки че харесваше Малкълм и той се отнасяше с нея като с малко момиченце и непрекъснато я наричаше бебчето ми, което сгряваше душата й и я караше да се чувства щастлива, сега за нея беше истинско облекчение да се върне у дома, при Едуина, където се чувстваше в безопасност.

— Кракът ти повече няма да стъпи тук — каза й Джордж с нетърпящ възражение тон, когато се прибраха в хотела, след канонадата от упреци, с които я беше засипал, докато пътуваха обратно на север от мексиканската граница.

— Човек изобщо не може да се разбере с теб и не заслужаваш такова доверие. Ако бях на мястото на Едуина, щях да те затворя в манастир. Просто имаш късмет, че не живееш с мен. Повече нямам какво да ти кажа.

Но той продължаваше да нарежда, докато накрая тя си легна и останал само с Едуина, той си сипа едно питие.

— Господи, тя не проумява ли какво щеше да направи с нея този тип? Само това ни липсва, след девет месеца отрочето му да ни се мотае наоколо.

Отпи глътка от уискито си и се строполи на канапето, а Едуина го гледаше неодобрително.

— Джордж!

— Добре де, ти какво смяташ, че щеше да й се случи? Тя толкова ли не можа да допусне?

— Мисля, че вече й е ясно.

Алексиз сама й го беше признала и Едуина я сложи да си легне като едно тъжно и непослушно дете. На Алексиз никак не й беше леко. Вече жена, тя пак си оставаше малко момиченце. Ударите, които беше понесла в живота си, бяха оставили своя отпечатък и тя имаше нужда от много повече, отколкото другите можеха да й дадат. Нуждаеше се от нещо, което никога не би могла да има — копнееше за свои мама и татко, които беше загубила още на шестгодишна възраст. Съществуваше и онази ужасна нощ, в която беше решила, че е останала съвсем сама и я бяха хвърлили в спасителната лодка, заедно с куклата, мигове преди корабът да потъне.

— Той й казал, че ще я върне обратно тази нощ — обясни Едуина, докато Джордж отпиваше от уискито си.

Продължителното шофиране го беше изморило, беше наистина дълга нощ и освен това ръката го болеше от удара, който беше нанесъл на Малкълм Стоун. Едуина не спомена какво впечатление й беше направило блестящото изпълнение на брат й.

— … Тя разбрала, че той я лъже, едва когато сме се появили, като герои от филм.

— Тя има невероятен късмет. В повечето случаи, когато човек си има работа с такива като Малкълм Стоун, героите изобщо не се появяват. Кълна се, че ако още веднъж се доближи до нея, ще го убия?

— Няма да се появи. Утре вече ще си бъдем в Сан Франциско, а когато дойдем отново, него вече няма да го има или вече ще е забравил за нея. Ама че в град живееш! — Усмихна се тя и той се засмя.

Добре, че всичко беше завършило благополучно, не се беше случило нещо лошо и той беше доволен, че успяха да я открият.

— Всъщност — усмихна се дяволито Едуина, — дори и на моята възраст, все пак ми харесва.

— Ами тогава стой тук, Уин — засмя се той, като видя погледа в очите й.

Въпреки всичко, вълнението я правеше по-хубава. Очите й блестяха, подстриганите й коси подчертаваха лицето й и това отново му напомни колко е прекрасна и каква загуба беше, че тя изобщо не се беше омъжила.

— По дяволите, ако останеш тук, може би ще успеем да ти намерим съпруг.

— Страхотно! — Засмя се тя.

Не можеше да се каже, че този проблем стои на преден план в списъка на нещата, които трябваше да свърши.

Искаше й се само да намери съпрузи за Фани и Алексиз и в момента да го убеди да се ожени за Хелън.

— Имаш предвид някой като Малкълм Стоун? Каква обида!

— Сигурен съм, че ще се намери и някой друг.

— Чудесно, обади ми се като го откриеш. А междувременно, скъпи… — Тя се изправи и се протегна.

Вечерта наистина се оказа дълга и двамата се чувстваха изморени.

— … Аз се прибирам в Сан Франциско, където единственото вълнуващо преживяване може да бъде някой прием в „Темпълтън Крокърс“, а най-голямата сензация — кой си е купил нова кола или кой е намигнал на нечия съпруга на премиера в операта.

— Господи! — Изстена той. — Нищо чудно, че се преместих да живея тук.

— Но поне там — с прозявка каза тя, докато го изпращаше, усмихната до вратата — никой не се е опитвал да отвлича сестра ти.

— Значи, една точка в негова полза. Лека нощ, Едуина.

— Лека нощ, скъпи… благодаря ти, че спаси положението.

— Винаги можеш да разчиташ на мен.

После я целуна по бузата и слезе долу при колата си. Любимият му Линкълн беше потънал в прах от бясното шофиране. Той бавно потегли към къщи, като си мислеше колко много му липсва Хелън и колко силно обича своята по-голяма сестра.