Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (25)

25.

Гостуването им при Джордж в Холивуд надхвърли и най-необузданите мечти на Алексиз. Той ги посрещна на гарата с взет назаем „Кадилак“ и ги откара до „Бевърли Хилс хотел“, построен преди седем години, който представляваше един истински дворец на разкоша, кацнал на върха на хълма. Той ги увери, че всички известни личности от киното отсядат тук и че всеки момент могат да се сблъскат с Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс или Глория Суонсън. Видяха дори Чарли Чаплин, който пристигна с колата си, докаран от неговия шофьор — японец. Фани и Алексиз се заглеждаха във всичко, а Теди беше толкова възхитен от колите, които хората тук караха, че на няколко пъти щяха да го блъснат и Едуина непрекъснато го дърпаше и го предупреждаваше да внимава.

— Но, Едуина, само погледни! Това е Щутц Беъркат!

През първия ден видяха две такива коли, четири Ролс-Ройса, един Кисъл, а също и една Пиърс-Ароу. Теди беше толкова възбуден, че едва се владееше, но това, което очарова момичетата, а дори и Едуина, бяха тоалетите. Тя си беше купила няколко нови неща, когато бяха ходили с Алексиз по магазините, а освен това си беше донесла и жакета от сребърни лисици, който Джордж й беше поднесъл като подарък за Коледа, но сега, облечена в дрехи, които имаше от Сан Франциско, тя се чувстваше като собствената си баба. Всички носеха изящни, дълги и тесни рокли, които откриваха женския крак доста повече, отколкото Едуина беше свикнала. В атмосферата тук имаше нещо вълнуващо и прекрасно. Тя разреши на Джордж да я убеди и си купи няколко шапки, а една вечер, когато отидоха да вечерят в „Сънсет Ин“ в Санта Моника, тя настоя брат й да я научи да танцува фокстрот.

— Хайде… така… мили боже, крака ми — изохка на шега той, показваше й стъпките и двамата се заливаха от смях.

Тя не се беше забавлявала така от толкова дълго време, че вече не си спомняше откога и само за част от секундата в душата й отекна споменът.

В някои отношения Джордж много приличаше на баща им и тя си спомни как той я беше учил да танцува още когато беше малко момиче, а Джордж съвсем бебе. Но сега вече не искаше да мисли за това. Забавляваха се великолепно и тя вече разбираше защо Джордж е толкова щастлив тук. Това беше свят на въодушевени, млади и щастливи хора, които с прекрасните си филми доставяха удоволствие на целия свят. А хората, които ги правеха, преливаха от жизненост и бяха невероятно забавни и ентусиазирани — струваше й се, че тук никой не се занимава с друго, освен с кино, тя чуваше как коментират Луис В. Мейър, Д. У. Грифитс, Самюъл Голдуин и Джес Ласки. Те всички правеха такива филми, които бяха цел и на Джордж, докато се обучаваше при Самюел Хоруиц. Едуина беше безкрайно очарована, а децата не бяха на себе си от възторг, когато Джордж ги заведе да видят последните филми на Мак Сенет и Чарли Чаплин. Никога не се бяха забавлявали така. После отидоха да обядват в ресторанта на Нат Годуин в „Оушън Парк“ и посетиха „Дансланд“ в Кълвър Сити. Когато се върнаха обратно в града, Джордж ги отведе в хотел „Александрия“, за да видят филмовите звезди, които вечеряха там. Имаха щастие, защото същата вечер там бяха Глория Суонсън и Лилиан Гиш, както и Дъглас Феърбанкс, заедно с Мери Пикфорд. Носеха се слухове, че любовната им история била доста сериозна и Едуина сияеща, не можеше да откъсне поглед от тях. Беше даже по-хубаво, отколкото на кино.

Джордж ги заведе и в студиото на Хоруиц, където цял следобед децата наблюдаваха как той работи върху поредния си филм заедно с Уолъс Биъри. Всичко се правеше с невероятна бързина и Джордж обясни на Едуина, че успяват да завършат един филм за по-малко от три седмици. Откакто беше на работа тук, той вече беше участвал в създаването на три. Искаше да я запознае и със Сам Хоруиц, но този ден той отсъстваше и Джордж й обеща, че ще се видят по-късно.

Същата вечер той ги заведе да вечерят в хотел „Холивуд“ и децата оглеждаха с благоговение елегантното обзавеждане, но бяха по-впечатлени, когато се запознаха с дамата на Джордж, както я нарече Теди. Хелън Хоруиц ги очакваше в хотела, облечена в блестяща бяла рокля, русите й коси бяха сресани назад, кожата на лицето й беше бяла като сняг, а роклята очертаваше формите на удивителното й тяло. Беше висока почти колкото Джордж, тънка като тръстика и много срамежлива. Беше на осемнадесет години, а роклята й беше ушита специално за нея в „Поаре“ в Париж, както невинно обясни тя, сякаш всички си шиеха рокли в тази модна къща. Беше любезна и свенлива и в своята невинна изтънченост напомняше на Едуина за Алексиз. Притежаваше същата ефирна красота и фини маниери и нямаше никаква представа от въздействието, което оказваше с присъствието си върху околните. Беше израснала в Лос Анджелис, но очевидно баща й не желаеше тя да прекарва много време с хората от бизнеса, а и тя без друго предпочиташе ездата. Покани ги да пояздят заедно в тяхното ранчо в долината Сан Фернандо, но Едуина любезно обясни, че Алексиз се страхува от коне. Теди би се радвал, ако можеха да отидат, но той и сега беше достатъчно щастлив като гледаше колите, които щъкаха навсякъде около тях. Едуина започваше да се тревожи как ще реагира, когато отново се върнат в Сан Франциско.

— Отдавна ли се познавате с Джордж? — Попита Едуина, отправила поглед към Хелън Хоруиц.

В нея нямаше нищо превзето, беше просто едно чудесно момиче в невероятно скъпа рокля и по всичко личеше, че е доста увлечена по брата на Едуина. Той беше много нежен с нея, двамата бяха очарователни и докато танцуваха, Едуина не откъсваше поглед от тях. В излъчването им имаше нещо толкова мило, бяха толкова въздействащи със своята младост и невинност. И двамата изобщо не осъзнаваха собствената си красота. Докато ги наблюдаваше, Едуина изведнъж усети колко беше пораснал Джордж, откакто живееше тук, далеч от своя дом. Беше вече истински мъж.

— Жалко, че баща ми не е в града — каза Хелън. — Тази седмица ще остане в Палм Спрингс, там си строим къща — обяви тя, като че ли в това нямаше нищо особено. — Но съм сигурна, че щеше да му бъде много приятно да се запознае с вас.

— Следващия път — отвърна Едуина и отново отправи поглед към Джордж.

Той току-що се беше видял с някакви приятели и след малко ги доведе, за да им представи Едуина. Бяха доста шумна компания и все пак не изглеждаха лоши хора. Беше очевидно, че просто се забавляват. Работеха в сфера, която почти изискваше подобно поведение и която доставяше наслада на хиляди други хора. И независимо от всичко, което правеха или не правеха, никак не беше трудно да се усети, че на Джордж този живот страшно му харесва.

Децата не искаха да си тръгнат и след като получиха съгласието на Едуина да останат още няколко дни, всичко отново отидоха в студиото, за да погледат как работи Джордж и в този ден един от режисьорите попита Едуина дали би разрешила, Алексиз да участва в някакъв филм. Тя се поколеба и за нейно учудване Джордж поклати глава, а когато им отказа, Алексиз беше дълбоко разочарована и остана мрачна почти до края. Вече по-късно Джордж и Едуина поговориха за неочакваното предложение и той се опита да обясни, че според него това съвсем не било подходящо за сестра му.

— Защо трябва да им разрешавам да я използват? Тя дори няма представа как изглежда. Тук наистина е забавно, само че е за възрастни, не за деца. Ако сега й разрешиш да участва, тя вече положително няма да иска да се откаже, ще настоява да дойде отново и да се впусне в този живот. Бил съм свидетел на подобни истории и не искам с нея да се случи същото. Предполагам, че и ти щеше да мислиш като мен, ако имаше представа какви ще са последствията.

Тя се съгласи с него, но остана учудена от консервативното му отношение към сестра им. За момче на деветнадесет години или почти на двадесет, както Джордж често я поправяше, той изглеждаше удивително зрял и чудесно се беше приспособил към изтънчения свят на Холивуд. Тя се гордееше с него и изведнъж изпита радост, че е продала вестника. Ако наистина това беше животът, за който беше мечтал, в Сан Франциско той никога нямаше да се чувства щастлив. Значи беше постъпила съвсем правилно, както и той, когато беше взел решението си да се премести в Лос Анджелис.

Децата бяха отчаяни, когато трябваше да напуснат хотел „Бевърли Хилс“ и я накараха да им обещае, че вече често ще идват тук.

— А вие откъде сте сигурни, че Джордж няма да има нищо против? — Пошегува се тя, но той хвърли поглед към нея над главите им и се опита да я убеди, че наистина трябва често да му идва на гости и да ги води със себе си.

— Дотогава ще трябва вече да имам и собствен дом и ще може да отсядате при мен.

Той възнамеряваше да си купи малка къща с парите, които беше получил като наследство от леля Лиз. За момента обаче все още живееше в един апартамент в Бевърли Хилс, заедно със своя приятел. Имаше толкова неща, които искаше да направи, знаеше, че трябва дълго да се учи, но всичко това го изпълваше с въодушевление и за първи път в живота си той изпитваше желание да бъде прилежен ученик. Сам Хоруиц му беше предоставил тази възможност и сега той беше готов да направи всичко, което е по силите му, за да не излъже очакванията му.

После ги отведе на гарата и докато влакът потегляше, децата му махаха от прозореца. Беше като вихрушка, която внезапно ги беше връхлетяла и после беше отминала, като вълнуващ сън, като мигновен блясък, който внезапно беше угаснал. Седяха във влака, вперили поглед един в друг, и се питаха дали това наистина се беше случило.

— Искам един ден отново да се върна там — каза Алексиз, когато вече се носеха към Сан Франциско.

— Разбира се — усмихна се Едуина.

От години не беше прекарвала толкова хубаво и сега се чувстваше така, сякаш отново беше осемнадесетгодишна, а не почти на двадесет и осем. Рожденият й ден беше само след една седмица, но тя вече беше празнувала така, че щеше да й стигне за цяла година. Усмихна се на себе си, а в това време Алексиз продължаваше да я гледа настоятелно.

— Искам да кажа, че един ден ще отида да живея там.

Произнесе го с такъв тон, сякаш никой на света вече не би могъл да промени решението й.

— Също като Джордж ли?

Едуина не искаше да приеме сериозния й тон и се опита да се пошегува, но нещо в погледа на Алексиз й говореше, че тя наистина го мисли. А по-късно, когато вече си бяха почти у дома, Алексиз я погледна въпросително и се намръщи.

— Ти защо не ми разреши да участвам във филма, за който онзи човек спомена?

Едуина се опита да отклони въпроса й, но Алексиз продължаваше да я гледа със същия пълен с упорство поглед, който вече дни наред не изчезваше от очите й. Беше изпълнен с такава сила и решимост, които Едуина никога не беше виждала в нея.

— Джордж не смяташе, че идеята е добра.

— Защо? — Продължи да настоява Алексиз, докато Едуина се зае нарочно да навива ръкавите на Фани, за да забави отговора си.

После хвърли поглед през прозореца и отново се обърна към Алексиз.

— Може би защото това е един свят, предназначен за възрастни, Алексиз, на които мястото им е там, а не за хора без опит, които често остават разочаровани и наранени, защото им се налага да правят неща, които не разбират.

Беше решила да бъде откровена с нея и след като помисли малко, за момент Алексиз изглеждаше удовлетворена.

— Един ден ще стана актриса и каквото и да направиш, няма да успееш да ми попречиш.

Репликата й прозвуча доста странно и Едуина сви неодобрително вежди, озадачена от категоричния тон, с който сестра й произнесе думите.

— И какво те кара да смяташ, че ще се опитам да те спра?

— Ти вече веднъж го направи… но следващия път… следващия път изобщо няма да бъде същото.

И тя обърна глава към прозореца, а Едуина я погледна с учудване. Всъщност, кой знае? Може би тя беше права. Може един ден наистина да се върне там и да работи заедно с Джордж. Тя имаше чувството, че той ще успее. Улови се, че мисли и за Хелън, питаше се какво ли представлява като човек, много ли е увлечена по Джордж и дали всичко това щеше един ден да прерасне в нещо по-сериозно. Всички имаха да мислят за много неща по обратния път към дома. И накрая, вслушана в тракането на колелата, които ги носеха към къщи, Едуина потъна в сън, а от двете й страни, облегнали глави на раменете й, малките деца отдавна вече спяха. Само Алексиз седеше будна на отсрещната седалка и почти до края на пътя продължи да гледа през прозореца, а устременият й навън поглед беше изпълнен с решимост, която само тя разбираше, и за смисъла на който другите можеха само да се досещат.