Джо Гарбър
Хайка (20)

5.

Макар че не сънува лук, Дейв се събуди с мисълта за него. Или по-точно за най-горната люспа — Бърни Лийвай.

Хората като Рансъм не изпращат такива като Бърни да им вършат мръсната работа. Вършат си я сами. Затова им плащат. Сигурно Рансъм го е убедил по някакъв начин. Спорили са ожесточено. Бърни Лийвай е упорит човек. Реши ли, че нещо е правилно, трудно отстъпва.

Това е само част от отговора.

Другата част се съдържа в думите му: „Бърни Лийвай се самообвинява и Бог няма да му прости.“

Е, и какво от това?

Бърни мисли, че има някаква вина задето Рансъм иска да ме убие. Ако смята, че носи отговорност за целия този кошмар, тогава е убеден, че трябва да ме убие. Нещо повече, приема го за свое задължение. Бърни е служил в морската пехота. Semper Fidelis.^[1] Винаги е държал да изпълнява дълга си.

Мислиш, че зад цялата история стои Бърни?

Може би не. Вероятно той също е жертва като мен. Предполагам, че е така. Имал е избор — или Рансъм да ме пречука, или той сам да ме застреля. Когато влезе в кабинета ми, Бърни измънка, заеквайки, че нямал друг избор. Това искаше да каже. Мислеше, че е длъжен да го направи. Аз трябваше да бъда убит заради грешка, която той е допуснал. Именно Бърни, а не някой непознат трябваше да натисне спусъка.

Мил жест!

Благороден, бих казал. Бърни е поел вината върху себе си. Съвестта му го е продиктувала.

Тогава в каква каша се е забъркал Бърни и по какъв начин си замесен ти?

Не знам. Нямам представа.

Сигурен, ли си, че не си станал свидетел на някакъв мафиотски удар или нещо подобно?

Какво ли съм видял, чул, или знам?