Джой Филдинг
Бар „Дивата зона“ (26)

26.

Какъв странен ден се оказа, мислеше си Кристин, докато събличаше и последните си дрехи и отмяташе завивките на леглото. Бе започнал с едно телефонно обаждане и бе завършил с друго, а разстоянието между тях бе изпълнено с обезпокоителни лъжи. Джеф наистина ли беше в Бъфало, както твърдеше или това бе още една неистина? Той така непреклонно бе отказвал да се върне у дома и да види майка си.

Какво се бе случило, че да си промени решението?

Кристин пропълзя между хладните бели чаршафи и бързешком се прекатури от дясната на лявата си страна, припомняйки си последния им разговор. „Ще ти обясня всичко веднага, щом се върна“ — бе обещал той.

Какво точно да обясни?

И това загадъчно съобщение във връзка със Сузи. Ако Сузи се появи в бара, просто накарай Уил да я заведе в апартамента и не казвай на никого къде е. За какво беше всичко това? Да не би Сузи отново да се бе свързала с него? Случило ли се бе нещо, което да накара Джеф да се страхува за непосредствената й безопасност? Каквото и да беше, Сузи не дойде в бара, заключи Кристин, излегна се по гръб и впери поглед в тавана. Нито се бе обадила. Така че, какво ставаше наистина? И трябва ли тя самата да се обади на Сузи и да поиска да й каже какво точно се случва? Не й харесваше да я държат на тъмно. Не обичаше да не знае как стоят нещата.

Едно знаеше със сигурност: Джеф беше спечелил своя бас. Той и Сузи бяха вече любовници, в това бе убедена. Знаеше, че работата е свършена от мига, в който бе позвънила на звезда-69 и бе осведомена, че именно Сузи се бе обадила в апартамента им в шест и половина вчера сутринта.

Знаеше и още нещо: Джеф може и да беше спечелил баса, но бе изгубил сърцето си.

По-скоро ума си, поправи се със смях Кристин и си помисли, че не е в нейния стил да е толкова мелодраматична. Обърна се отново на дясната си страна и повдигна колене към гърдите си, но не можа да се намести удобно.

И така, какво чувстваше действително във връзка с това последно развитие? Дали беше разстроена или наранена? Боеше ли се да не бъде изоставена? Тя въздъхна продължително и дълбоко. Истината бе, че от мига, в който с Джеф си бяха казали здрасти, тя знаеше, че е само въпрос на време той да каже сбогом. Още докато се нанасяше при него, бе усетила, че той мислено се изнася, но нея това я устройваше. Разбираше инстинкта му за самосъхранение, който го караше да я държи — както и всички други жени, — на една емоционална ръка разстояние, инстинктивно разбираше, че колкото и да бе добра към него, колкото и свобода да му предоставяше, той в крайна сметка щеше да се отегчи и да потърси нови предизвикателства и рано или късно щеше да намери някоя, с която да я замени. Особено, ако тази някоя си изиграеше правилно картите, ако бъдеше леко мистериозна, ако го принудеше доста да се постарае, за да привлече вниманието й и същевременно да гали мъжкото му его, като го кара да се чувства нужен.

Кристин никога не бе особено мистериозна или предизвикателна. И със сигурност не бе добра в това да кара мъжете да се чувстват нужни.

Удивителна е силата на дамата в беда, помисли си тя сега, интуитивно съзнавайки, че тъкмо мъжете с най-опетнена репутация ставаха най-добри рицари в блестящи доспехи. Но колкото и да бе умна, никога не бе допускала, че е възможно Джеф действително да се влюби.

Нито пък, че чувствата му ще бъдат споделени.

Това не го бе взела предвид.

Възможно ли е, питаше се Кристин с широко отворени очи, проникващи в тъмнината.

И къде точно щеше да я отведе това?

Тя чу стъпки в коридора, после проскърцването на вратата на банята, когато Уил я отвори и затвори след себе си. Няколко секунди по-късно се чу водата в тоалетната и течащата чешма. Представи си Уил, косата му, падаща върху притворените очи на умореното, озадачено лице, докато си мие ръцете и зъбите. Когато му бе казала за обаждането на Джеф — фактът, че бе отишъл в Бъфало, инструкциите относно Сузи, — той просто бе повдигнал рамене и си бе поръчал още една бира. Не бе казал нищо, макар тя да забеляза, че очите му останаха залепени за входната врата на бара цялата нощ, сякаш чакаше Сузи да влезе. Почуди се, как ли наистина се чувства във връзка с брат си и Сузи. Кристин подозираше, че и той бе също толкова объркан от случващото се, колкото беше и тя.

Каквото и да ставаше в душата му обаче, той не сподели никое от тези чувства с нея. В колата на връщане от бара се бе престорил на заспал и веднага, щом влязоха в апартамента се бе проснал с дрехите на дивана. Когато го попита, дали би желал малко горещ шоколад или парче ябълков пай, който бе купила същия следобед, Уил дори не си даде труда да изръмжи нещо в отговор, макар по скованата извивка на раменете му тя да разбираше, че не спи.

Съмняваше се, че някой от двамата ще може да мигне тази нощ.

След няколко секунди Кристин чу вратата на банята да се отваря и зачака да чуе отдалечаващи се стъпки. Но не стана така. Тя се надигна в леглото.

— Уил? — провикна се през затворената врата на спалнята.

Нищо.

— Уил — извика отново, после уви чаршафа около себе си, понеже вратата почна бавно да се отваря.

— Събудих ли те? — попита той от прага.

— Не.

— Труден сън ли?

— Трудно ми е да заспя — поясни тя.

— Аз също.

— Искаш ли малко горещ шоколад? — попита го, както по-рано.

— Не.

— Добре ли си?

— Да. А ти?

— Да. Просто не мога да заспя. Прекалено много мисли.

— Какви мисли?

— Не зная. Всичките са доста мъгляви — излъга тя.

— Може би просто не си свикнала да спиш сама — каза Уил.

— Може би.

Миг мълчание, после:

— Мога ли да вляза за минута?

— Разбира се. Дай ми само една секунда да си облека нещо. — Кристин се пресегна за розовата копринена роба, метната в края на леглото и набързо я омота около себе си. — Добре. Вече можеш да влезеш.

Уил бутна вратата и направи няколко несигурни крачки навътре в спалнята.

— Тук е мразовито — отбеляза той и се обгърна с ръце.

— Джеф обича да е доста студено, когато спи. — Кристин забеляза, че Уил още е със синята си риза и панталоните в цвят каки, с които бе по-рано, само краката му бяха боси.

— Ами ти как обичаш? — попита той.

— Предполагам, че съм свикнала.

Той предпазливо пристъпи в стаята, очите му още не можеха да се нагодят към тъмнината.

— Опа. Току-що стъпих на нещо. — Наведе се и вдигна няколко захвърлени дрехи. Черният сутиен на Кристин се провеси от дясната му ръка. — Извинявай. Стори ми се, че съм го убил.

Кристин се засмя.

— Няма нищо. Така и така не ми трябва. Едно от предимствата да имаш изкуствени гърди. — Тя потупа леглото до себе си. — Ела, седни.

— Да светна ли?

— Ако искаш.

— Всъщност, не искам.

— Добре. Измила съм си лицето. Определено не представлява хубава гледка.

— Ти си луда. Вече ти казах, че си по-хубава без грим. — Уил приседна на ръба на леглото.

Кристин усети как то хлътна, за да го приеме. Видя очите му да търсят нейните в мрака.

— Благодаря. Много си мил.

— Истина е. Не съм мил.

— Мисля, че си.

— Може би, в сравнение с Джеф…

Помълчаха няколко секунди.

— Искаш ли да говорим за това? — попита Кристин.

— За кое?

— За това, което става с Джеф и Сузи.

— Какво става с Джеф и Сузи? — повтори Уил, превръщайки изречението, във въпрос.

— Не съм сигурна.

— Напротив.

— Добре, така е — съгласи се Кристин.

— Мислиш, че спят заедно — заяви Уил.

— Да.

— Днес следобед не беше сигурна.

— Сега съм сигурна — каза му тя.

— Защо? Кое се промени?

— Джеф.

— Не разбирам. Той ли ти каза, че спят заедно?

— Не.

— Тогава как…

— Просто зная.

— Женска интуиция?

— Познах по гласа му — каза след кратка пауза Кристин.

— Гласа му? — повтори Уил.

— По телефона. Начинът, по който произнесе името на Сузи. Беше просто… различен.

— Различен?

— Те спят заедно, Уил — увери го Кристин.

Той се приведе напред, постави лактите на коленете си, а брадичката в дланите си.

— Дам — съгласи се накрая.

— Помъчи се да не го приемаш лично — посъветва го тя след още една минутна пауза. — Аз не го приемам така.

Уил размърда глава към нея.

— Как може да не го приемаш лично? Твоето гадже спи с друга жена.

— Наистина не е кой знае какво.

— Аз наистина не ти вярвам.

Този път бе ред на Кристин да повдигне рамене.

— Добре. Не ми вярвай.

— Мисля, че той е луд — добави Уил. — Да мами жена като теб.

— Той е Джеф — каза Кристин. Той е мъж, помисли си тя.

— Аз никога не бих направил подобно нещо.

— Не?

— Не и ако имах някого, като теб.

— Ти не ме познаваш много добре, Уил.

— Мисля, че те познавам.

— И какво знаеш?

— Зная какво виждам.

— И какво точно виждаш, като ме погледнеш? — попита Кристин, внезапно изпитала нужда да разбере. — Зад изкуствените цици, боядисаната руса коса и изкуствените мигли? Кажи ми, какво виждаш? — Усети как погледът на Уил премина по лицето и.

— Виждам една жена с красива душа — отговори Уил.

— Ти виждаш душата ми? — Кристин опита да се засмее, но смехът заседна в гърлото й, а очите й натежаха от сълзи.

— Аз те разстроих. — Уил протегна пръсти към лицето й, но спря, когато я доближи. — Извинявай.

Кристин закри устата си с ръка.

— Мисля, че това е най-милото нещо, което някой някога ми е казвал.

— Мило — повтори Уил и отпусна ръката си в скута. — Отново тази дума.

— Няма нищо лошо да си мил, Уил.

— Само дето не съм.

— И аз нямам красива душа.

— Мисля, че имаш.

— В такъв случай, както вече казах, не ме познаваш много добре.

— Познавам всичко, което ми е нужно — настоя Уил.

— Не — възрази Кристин, взе дясната му ръка в своята и я повдигна към гърдите си. — Аз съм една жива кукла Барби, Уил. Изкуствена от горе до долу.

— Не — каза той. Пръстите му трепереха.

— Те са фалшиви, Уил. Аз съм фалшива.

— Усещам как бие сърцето ти. Не ми казвай, че и то не е истинско.

Тя поклати глава.

— То не е важно.

— Не го вярваш.

Кристин разхлаби колана на робата си, взе ръката на Уил и я прокара по голите си гърди.

— Искаш ли да знаеш какво чувствам, когато ме докосваш тук? — попита тя и премести пръстите му от едното зърно на другото. — Нищо — отговори си сама, преди той да е имал възможност. — Не чувствам нищо. И знаеш ли защо? Защото всички нервни влакна бяха повредени при операцията. Така гърдите ми изглеждат страхотно — по дяволите, фантастично, — но самата аз не усещам почти нищо. Не ме разбирай погрешно — добави бързо. — Не се оплаквам. Мен ме устройва. Намирам го за повече от справедлива сделка. Отдавна се научих, че чувствата са малко надценявани.

— Не чувстваш нищо, когато те докосвам? — попита Уил. Сега ръката му сама се движеше и нежно почна да масажира първо едната, после другата гърда.

— Всъщност, не — каза Кристин, опитвайки се да пренебрегне леката възбуда между краката си.

— Ами тук? — Уил се наведе и целуна врата й.

От устните на Кристин се изтръгна стон, когато езикът му погали ухото й.

— Или тук? — Устните му нежно докоснаха нейните.

— Напомня ми, че трябва да си направя и устните — дрезгаво изрече тя.

— Да не си посмяла да направиш нещо на тези устни. Те са красиви. Ти си красива.

— Не съм — настоя тя.

— Кажи ми, че и сега не усещаш нищо — каза той, смъкна робата от раменете й и постави устни на мястото на ръцете си върху гърдите й.

— Не усещам нищо — прошепна тя неубедително и за самата себе си, когато изви гръб така, че да се нагоди към устните му.

— Ами сега? — Пръстите му прокараха линия от пъпа до слабините й и изчезнаха между краката й.

Кристин изпъшка с някаква смесица от удоволствие и признание. Въпреки всичките си усилия, тя се хвана, че сравнява внимателните докосвания на Уил с по-уверените действия на брат му. И не след дълго, взе да я човърка един нежелан образ. В представите си видя Джеф със Сузи, почувства сръчните му ръце върху насинената й кожа, опитния му език, изследващ гънките на най-нежните й места, дори когато езикът на Уил галеше нейните собствени. Не, помисли си, тръскайки глава насам-натам в опит да освободи ума си от тези образи. Мисълта прие форма, придоби звук и стана дума.

— Не — каза, когато усети Уил да смъква ципа си. — Не — изрече по-силно и го избута настрани. — Не — проплака отново, уви се с робата си и захлипа в дланите си. — Не мога — каза. — Съжалявам. Просто не мога.

— Няма нищо — чу Уил да казва. Гласът му беше тих и пресеклив като нейния. — Аз съм този, който трябва да ти се извини.

— Не. Аз съм тази…

— Ти не си направила нищо.

— Опитах се да те съблазня — призна тя.

— А защо си мислиш, че влязох тук? — попита той.

Двамата се засмяха, но смехът им бе по-скоро от споделеното признание, отколкото от радост.

— Просто не спирах да си ги представям заедно — каза тя, отметна косата си от лицето и зарови дългите си нокти в главата, сякаш се опитваше физически да изтръгне образите.

— Брат ми е идиот — заяви Уил и се изправи на крака.

— Съгласна.

— Предполагам, че имаме поне това общо между мен и него.

— Ти не си идиот, Уил.

— Но не съм и брат ми — тъжно констатира той.

Ти си по-добър от него, канеше се да каже Кристин. Но преди да си формулира думите, Уил бе вече излязъл.

Той влезе в кухнята и си направи чаша инстантно кафе. Защо не, по дяволите? Така или иначе нямаше да може да спи тази нощ. Вдиша ароматната пара, обгърнал с пръсти евтината керамична чаша, с изрисувано фламинго. Дръжката й представляваше извития крак на тромавата и все пак красива птица. „Добре дошли в Маями“ бе изписано с дебели черни букви върху дъното.

Добре дошли в „Дивата зона“, помисли си Уил.

Действайте на свой риск.

Което и направих, помисли си той и поклати глава. И бе повален в пламъци.

Уил отпи от кафето, усети как то прогори върха на езика му. Дори и това не успя да унищожи вкуса на Кристин върху устните му. Отпи отново и го остави да опари цялата му уста. Така ми се пада, задето съм такъв нещастник, помисли си; задето си бе помислил, че може да бъде дубльор на брат си. На своя по-голям, по-добър брат, помисли с горчивина.

— Какво ми става? — запита се на глас.

Какво ти става? — настойчиво бе попитал баща му, когато го отстраниха временно от „Принстън“ след жалкия епизод с Ейми.

Какво ти става? — като ехо бе повторила майка му. — За кого се мислиш, като постъпваш така — за брат си ли?

Никакъв шанс за това, помисли си сега Уил, върна се във всекидневната, грабна дистанционното на телевизора от канапето и се отпусна на дивана. Отказът на Кристин му доказа веднъж завинаги, че той не ставаше за заместител на истинското нещо.

Избраникът, помисли подигравателно, припомняйки си ироничния прякор, който му бяха лепнали Джеф и Том като малък.

Само че, ако наистина беше избраникът, защо тогава жените винаги избираха някой друг?

Някой като Джеф.

Запрехвърля каналите, докато не намери някакъв филм с участието на Клинт Истууд, един от онези страхотни стари „спагети — уестърни“, в който Клинт, Мъжът без Име, кръстосва из безплодните земи с мексиканско наметало и смразяващ присвит поглед, не говори много, просто стреля по всичко, което се изпречи на пътя му. Уил изключи звука, за да не безпокои Кристин с пукотевиците. Нямаше смисъл да я смущава повече. Секунди по-късно видя как Клинт вдига пушката си доволно усмихнат, насочва я право към главата на врага си и беззвучно натиска спусъка.

Сети се за пистолета на Том и разсеяно се запита къде ли го бе скрила Кристин. Почуди се какво ли е да застреляш друго човешко същество. Заспа сред свистенето на прелитащи около главата му куршуми.