Читателски коментари (за „37°2 сутринта “ от Филип Джиан)

  • 1. Икран (25 октомври 2017 в 19:03), оценка: 4 от 6

    Обичам четива ,когато устата ти се усмихват ,а в очите — влага .

    „…Заех се спокойно с една кълка пушено пиле.

    — И въпреки това е точно така — казах. — Всичко тук си е твое.

    — Искаш да кажеш, че този залез, дето е увиснал на дърветата ми, също с мой, така ли?…

    — Няма съмнение.

    — Искаш да кажеш, че тишината и лекият ветрец, който подухва от хълма, също ми принадлежи?

    — Ами да, на това му викат комплексна доставка — казах.

    — Тоя, дето го е продал, трябва да е мръднал!

    Нищо не отговорих. Начертах една линия с МАЙОНЕЗА по кълката. Има хора, за които е истинска лудост да купиш подобно нещо. Захапах кълката точно по средата и светът ми се видя трагично разделен на две части…“

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.