Йордан Стубел
Няма да я бъде

Бабичка

Кой си, кой си — я кажи!

Зъбите си покажи!

Лошо няма да ти сторя

и вратата ще отворя.

Зная, вън е зимен ден,

ала топло е при мен.

Имам пита от пшеница,

сиренце и пастърмица.

 

Кумчо-вълчо

Аз съм клан и недоклан,

и съм дран и недодран,

да се стопля — отвори ми,

че измръзнах в тия зими.

И за бабина душица

дай ми малко пастърмица.

 

Бабичка

Кой си, кой си — я кажи!

Зъбите си покажи!

Де си скитал в този студ

без кожух и необут?

 

Кумчо-вълчо

Аз съм клан и недоклан,

и съм дран и недодран.

Кумчо-вълчо се наричам,

стари бабички обичам.

На реката бях за риба,

търся топличка колиба.

Вчера в село ме познаха

и кожуха ми одраха.

Да се стопля отвори ми,

че измръзнах в тия зими!

 

Бабичка

Кой си, кой си — я кажи!

Зъбите си покажи!

Да ги видя, да ги знам,

па тогава ще ти дам

пастърмица с топла пита

да си хапнеш до насита.

Влизай, Вълчо, у дома,

на̀ ти сиренце и пита.

Стига вече гладен скита!

Ще живеем в таз колиба

с пастърмица и със риба!

Ала, Вълчо, занапред

утром, вечер — дето ходиш,

знай, че в къщи има ред,

гости няма да ми водиш!…

 

Кумчо-вълчо

Аз съм клан и недоклан

и съм дран и недодран.

Зиме скитам по снега,

нямам зъби, ни рога,

нито светя, нито грея,

но да шетам, виж, умея.

Да ора, да жъна зная,

и градини да копая.

(Баба чу, па се засмя.)