Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2014)

Издание:

Йордан Стубел

Листило клонче

 

Второ издание

 

Редактор: Тихомир Тихов

Художник: Надежда Йончева

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Янка Василева

 

Формат 16/70/100; тираж 23 113 екз.; подвързия 2113 екз.; брошура 21 000 екз.; печатни коли 14,50; издателски коли 18,79; уик 10,38 л.г. VII/64 б; изд. №6015; поръчка №171/1983 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 8.VI.1983 година; излязла от печат на 30.XI.1983 година; цена: подвързия 1,80 лв.; брошура 1,59 лв.

Код 25/95371 25337/6005-3-83

 

Издателство „Български писател“, София, 1983

набор и печат ДП „Балкан“, София

подвързия — ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

То било през летни пости…

Тръгнал Ежко отзарана,

че поканен бил на гости

на кръщене у Мецана.

И вървял, вървял — на края

срещнал весел Зая-бая.

— Добро утро, бог доброто;

де си скитал из горите?

— Ходих, Ежко, към хорото

да спогледам дъщерите. —

— Бързай, Зайо, приготви се.

Не получи ли покана?

Утре рано с Кума-лиса

кръстници сме у Мецана.

През гори, реки вървели

ето — бръмбара видели.

— Добро утро, бог доброто,

де си шетал, я кажи ни?

— Ходих малко до хорото

да се видя със роднини.

— Бързай, бяхме къде бяхме,

ами време не остана,

тръгвай с нази, закъсняхме,

два дни чака ни Мецана.

Ето тръгват най-подире

през зелените полета.

Зайо весело засвири,

Ежко уморен закрета.

— Братко Бръмбарчо послушен,

чака ни прием радушен —

гости знатни и обични,

все отбрани и прилични.

И софра от край до края,

прясно зеле зарад Зая,

та да помни и да има,

да си хрупка цяла зима.

Тъй додето със забава

Таралежко им разправя,

ето че пред тях застана

подмладената Мецана.

— Де сте тръгнали, комшии

в тези дълги, летни пости,

или рекли сте и вие

да ми дойдете на гости?

Стари достове познати

обичай е да ги близна.

Заповядайте, елате —

мъничко месце да гризна!

Меца почна да присяга

хукна Заека да бяга.

Ежко сви се цял на топка

и така не влезе в клопка.

А пък Бръмбарчо в земята

задълба се със главата.

И запъшка пак горкана,

пъшка старата Мецана,

че изпусна в тежки пости

най-добри и харни гости…

Край