Йордан Стубел
Несретник

Съберете се, ергени,

че довечера тъдява,

Кумчо-вълчо ще се жени,

Кума-лиса ще венчава.

 

Таралежко дърва кара,

Зайо булката наглежда,

а край огъня Комара

дългата софра нарежда.

 

Шътат, тичат, олелия —

нали всички са другари?

Леят вино и ракия,

канят гости и сватбари.

 

Ала Лиса — хитра, стара —

пак се сърди и трепери:

викна, почна да се кара —

кум не може да намери.

 

— Вълчо, главо побеляла,

та женитба тъй ли става,

сватба де се е видяла

без кум кума да венчава!

 

— Стига, Лисо, дига врява!

Зная, че без кум е тежко,

но не може ли тогава

Кум да бъде Таралежко?

 

— Не ща, Вълчо, Ежко-бежко!

Кой кумува с Таралежко?

Почна Лиса пак да вика:

— Петля искам за прилика!

Вълчо най-подир отсъди:

— Лисо, твоето да бъде.

 

Почна весело да става

сякаш жени се царица.

Дойде време да венчават

няма кум, нито кумица.

 

Пита Вълчо Ежко-бежка:

— Слушай, брате Таралежко,

нека бог от зло да чува,

Лиса пак ни изхитрува.

 

Тичай, да ги стигнеш, свате,

тичай, Ежко, бързай брате!

Виж, готови са венците,

а пък няма ги кумците.

 

Тръгна Ежко да ги дири.

По гори и по баири

нийде никого не зърна,

затова се хич не върна.

 

А пък Вълчо дълго чака

във сватбарската премяна,

и завайка, и заплака,

че ергенин си остана…