Лев Толстой
Пожарникарските кучета (Истинска случка)

В градовете често се случва по време на пожар в къщите да остават деца и не могат да ги измъкнат, защото от страх те се укриват и мълчат, а от дима не могат да ги видят. Затова в Лондон има обучени кучета. Тези кучета живеят с пожарникарите и когато се запали някоя къща, пожарникарите изпращат кучетата да измъкват децата. Едно такова куче в Лондон е спасило дванадесет деца; наричали го Боб.

Веднъж се подпалила една къща. И когато пожарникарите пристигнали до къщата, към тях се втурнала една жена. Тя плачела и казвала, че в къщата останало двегодишното й момиченце. Пожарникарите изпратили Боб. Боб се затекъл по стълбата и се скрил в дима. След пет минути той изскочил от къщата и със зъбите си носел момиченцето, захапано за ризата. Майката се втурнала към дъщеричката си и заплакала от радост, че дъщеричката й била жива. Пожарникарите милвали кучето и го разглеждали — дали не се е обгорило; но Боб отново напирал към къщата. Пожарникарите помислили, че в къщата има още нещо живо и го пуснали. Кучето се затекло в къщи и скоро изскочило — нещо захапало. Когато хората видели какво носи, всички се разсмели: то носело една голяма кукла.