Лев Толстой
Котенцето (Истинска случка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Котенок, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2014)

Издание:

Лев Толстой

Разкази и приказки

 

За начална и средна училищна възраст

 

Редактор: Георги Константинов

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Никола Котов

Коректор: Лиляна Бойкикева

Художник на корица: Александър Поплилов

Илюстрации от руски художници

 

Дадена за печат на 25.VI.1955 год.

Поръчка №104. Тираж 20 000. Формат 1/16 от 59/84. Печатни коли 9,75. Цена 1955 г. 3,65+2,20=5,85 лв.

 

Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1955

Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

Имаше едно братче и едно сестриче — Вася и Катя; те имаха котка. През пролетта котката пропадна. Децата я дириха навсякъде, но не можаха да я намерят. Веднъж те играеха край хамбара и чуха — над главите им мяучат тънки гласчета, Вася се покатери по стълбата под покрива на хамбара. А Катя стоеше и все питаше:

— Намери ли? Намери ли?

Но Вася не й отвръщаше. Най-сетне Вася й извика:

— Намерих! Нашата котка… и тя си има котета; какви са чудесни; ела по-скоро тук.

Катя се затече в къщи, взе мляко и го донесе на котката.

Котетата бяха пет. Когато пораснаха малко и започнаха да се измъкват изпод ъгъла, където се бяха родили, децата си избраха едно котенце, сиво, с бели лапички и го занесоха в къщи. Майка им раздаде всичките останали котета, а това остави на децата. Децата го хранеха, играеха си с него и го слагаха да спи с тях.

Веднъж децата отидоха да играят на пътя и взеха със себе си котенцето.

Вятърът подвяваше слама по пътя, а котенцето си играеше със сламата и децата му се радваха. Сетне те намериха край пътя киселец, тръгнаха да го берат и забравиха котенцето.

Изведнъж чуха, че някой силно вика: „Назад! Назад!“ и видяха, че препуска ловец, а пред него две кучета — видели котенцето и искат да го хванат. А котенцето, глупавото, вместо да бяга, приклекнало към земята, извило гръбнак и гледа кучетата. Катя се уплаши от кучетата, развика се и избяга от тях. А Вася с всички сили се спусна към котенцето и едновременно с кучетата дотърча до него. Кучетата искаха да хванат котенцето, но Вася падна с корем върху котенцето и го закри от кучетата.

Ловецът препусна и прогони кучетата, а Вася отнесе в къщи котенцето и вече не го вземаше със себе си в полето.

Край