Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Subterranean, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)

Издание:

James Rollins

SUBTERRANEAN

Harper 1999

Редактор Тотка Попова

Художествено оформление на корица „Megachrom“ — Петър Христов

ИК „БАРД“ ООД — София 2002

Фантастичен трилър

История

  1. — Добавяне

КНИГА ПЪРВА
ЕКИП

Глава 1
Каньон Чако, щат Ню Мексико

Проклети гърмящи змии.

Ашли Картър изтръска праха от ботушите си, преди да се качи в своята ръждясала камионетка шевролет. Захвърли прашната си каубойска шапка на седалката до себе си и избърса веждите си с кърпа. Като се приведе над лоста за смяна на скоростите, отвори чекмеджето и извади оттам аптечката серум против ухапвания на змии.

С отсечено движение включи радиостанцията. От слушалката се разнесе пращене. Като си тананикаше тихо, махна опаковката на спринцовката и изтегли с нея необходимото количество противоотрова. Вече можеше да определя дозировката на око. Разтърси бутилката. Бе почти празна. Значи скоро щеше да и се наложи да отиде до Албукерке, за да купи още.

След като почисти кожата си с памуче, напоено със спирт, заби иглата в ръката си и примига, докато вкарваше кехлибарената течност в тялото си. После разслаби малко турникета и забърса с йод двете дупчици върху ръката си. Сетне направи превръзка.

Затегна повторно турникета и погледна часовника на таблото. След десет минути трябваше да разслаби турникета.

Взе слушалката и натисна страничното копче.

— Ранди, обади се. Приемам.

След като освободи копчето, отново се чу пращене.

— Ранди, обади се, ако обичаш. Приемам.

Съседът и Ранди все още бе в болнични, след като си бе наранил гърба в мината. През последните десет седмици си изкарваше по някой и друг необлагаем долар, като се грижеше през деня за сина и Джейсън. Тя запали двигателя и се отправи към успоредния коловоз, който минаваше за път. Радиото изпращя няколко пъти, преди от него да се разнесе звук.

— … досега. Ашли, какво има? Нали трябваше да се прибереш преди час?

Тя взе слушалката.

— Съжалявам, Ранди. На разкопките в Анасази попаднах на нова обитавана пещера. Беше я закрило свлачище. Исках да я огледам, преди да се стъмни. Една тамошна змия обаче не беше на кеф. Сега ще трябва да се обадя на доктор Маршал. Ще се завърна след час. Би ли затоплил лазанята във фурната? Приемам.

Тя закачи слушалката върху станцията. От нея отново се разнесе пращене.

— Пак ли те ухапа змия? Та това ти е четвъртото ухапване от Коледа насам. Играеш си с огъня, Аш. С тези самотни разходки някой ден ще се затриеш. След като те види докторът обаче, прибирай се веднага. Тук те чакат няколко типове с вид на морски пехотинци.

Тя се намръщи. Сега пък в какво се бе провинила? Изстена и взе отново слушалката.

— За какво са дошли? Приемам.

— Не ги знам. Правят се на идиоти — отвърна след малко Ранди. — При това го вършат много убедително. Същински фатмаци — от пехотата. Направо да ги обикнеш.

— Точно те ми трябваха. Джейсън как реагира? Приемам.

— Джейсън е добре. Точно сега надува главата на един ефрейтор. Още малко, и ще убеди този глупак да му даде пищова си.

Тя удари по кормилото с опакото на ръката си.

— Какво правят тези копелета с оръжия в моя дом? Мамицата им, веднага идвам. Дръж фронта! След малко пристигам!

Тя никога не носеше оръжие. Дори и тук, в пустинята на Ню Мексико. Да не и казват Ашли, ако позволи на някакви инфантилни хлапаци да вкарват оръжие в дома и. Включи двигателя на скорост и колелата на автомобила захапаха чакълестата повърхност.

 

 

С ръка, обхваната със синя превръзка на врата и, Ашли скочи от камионетката, прекоси кактусовата градина и с бързи крачки се отправи към група униформени мъже, разположили се под малкия зелен навес над входната врата на къщата, единственото място в радиус от стотина метра, където можеше да се открие сянка.

Когато затрополи по дървените стъпала, мъжете пред нея се отместиха. С изключение на един с бронзови нашивки на раменете, който не помръдна от мястото си. Тя се отправи направо към него.

— Какво, по дяволите, си позволявате? Как така ще нахлувате в дома ми с джепане, достатъчно за унищожаването на виетнамско селце? Тук има малко момче!

Офицерът присви устни. После свали слънчевите си очила и Ашли видя леденостудени сини очи, лишени от всякакви чувства.

— Аз съм майор Майкълсън, госпожо. Придружаваме доктор Блейкли.

Тя го погледна.

— Не познавам никакъв доктор Блейкли.

— Затова пък той ви познава, госпожо. Каза, че сте един от най-добрите палеоантрополози в страната. Поне го чух да казва това на президента.

— На кой президент?

Той я погледна безизразно.

— На президента на Съединените щати.

През униформените мъже се шмугна кълбо от енергия с пясъчен цвят на косата.

— Мамо, ти се върна! Ела да видиш! — Синът и забеляза превръзката и я хвана за другата ръка.

— Ела!

Макар и главата му едва да достигаше до токите на коланите на военните, той ги разблъска безцеремонно.

Като се озърташе, тя позволи да бъде завлечена в къщата. Когато мрежестата врата против насекоми хлопна подир нея, тя се насочи към хола. Забеляза, че върху масата бе оставено кожено куфарче.

Откъм кухнята се носеха вълни с чесновото ухание на лазаня. Стомахът и се присви. Не бе яла от сутринта. Ранди, нахлузил омазнени ръкавици, се опитваше да измъкне от фурната бълбукащата лазаня, без да я разлее. Като наблюдаваше как огромният, подобен на мечка мъж, нахлузил престилка, се опитваше да се пребори с тавата с лазаня, Ашли не можа да сдържи усмивката си. Той се ококори насреща и.

Тъкмо понечи да отвори уста, за да го поздрави, когато момчето я дръпна за ръката.

— Хайде, мамо. Ела да видиш какво е донесъл доктор Блейкли. Много е пичовско.

— Внимавай с приказките си, господинчо. Знаеш, че не позволявам такива думи. Хайде сега ми обясни какво става — каза Ашли на Ранди, докато малкият я водеше към хола.

Синът и посочи черното куфарче.

— Държи го вътре — прошепна.

Вниманието и бе привлечено от шума на течаща вода, раздаващ се откъм тоалетната до хола. Вратата и се отвори и оттам излезе висок чернокож мъж, слаб като щека и облечен с костюм с жилетка. Бе възрастен и късо подстриганата му коса бе започнала да посребрява. Намести очилата си с телени рамки върху носа и се усмихва, когато забеляза Ашли. С бързи крачки се устреми към нея и протегна ръка.

— Професор Ашли Картър! По-красива сте, отколкото на снимката в миналогодишния брой на списание „Археология“!

Тя лесно разпознаваше фалшивите комплименти. Както бе цялата покрита с прах, с превръзка на ръката и с окаляни джинси, трудно можеше да бъде възприета за кралица на красотата.

— Оставете преструвките, докторе. За какво сте дошли?

Той прибра ръката си. За миг се ококори, а сетне усмивката му стана още по-широка.

— Вашият делови стил ме радва. Дори ми действа освежаващо. Имам едно предложение…

Не ме интересува — отвърна тя и му посочи вратата. — Заедно с дружинката си можете да се разкарате веднага. Все пак благодаря.

— Моля ви да ме изслу…

— Не ме карайте да ви изритвам оттук — отвърна Ашли и отново посочи мрежестата врата.

— Сто хиляди долара за два месеца работа.

— Просто се… — Ашли не довърши изречението и отпусна здравата си ръка. Изкашля се, погледна доктор Блейкли и присви вежди. — Слушам ви внимателно.

След развода и се бе наложило да полага доста усилия, за да осигурява храна и покрив за двамата. Заплатата и едва стигаше за покриване на най-неотложните разходи. За финансиране на научните и трудове и дума не можеше да става.

— Почакайте! — рече тя изведнъж. — За нещо законно ли става дума? Такова предложение няма как да е законно.

— Уверявам ви, професор Картър, че става дума за нещо съвършено законно. И това е само началото. Гарантират ви се изключителни авторски права върху резултатите от изследванията. Както и назначение в който университет пожелаете.

Тя често бе мечтала за подобни неща след прекалено продължително хранене само с пица със салам и лук.

— Та как е възможно това? Нали университетите си имат правила, наредби, старшинство… Допустимо ли е?

— Става дума за проект, подкрепен от най-високопоставени хора. Бе ми дадена свободата да наемам, когото пожелая и при каквито условия поставя.

Докторът се настани на дивана и кръстоса крака. Протегнатите му ръце обхванаха цялото облегало.

— Реших да привлека вас — добави бавно.

— Защо? — попита Ашли все още с известна подозрителност.

Докторът се протегна и с ръка и даде знак да прояви малко търпение. Сетне взе куфарчето си и го разтвори. Като си служеше с двете ръце, внимателно измъкна от него кристална статуетка. После я обърна към нея.

Представляваше човешка фигура. Ако се съдеше по увисналите гърди и издутия от бременност корем, женска фигура. Слабата светлина прониза кристалната структура и отраженията и се завърнаха в ярки лъчисти снопове.

Даде на Ашли знак да поеме статуетката.

— Какво мислите?

Тя се поколеба, сякаш се боеше да не докосне крехката и красота.

— Определено е примитивна. Изглежда, е някакъв символ на плодородието…

Доктор Блейкли закима енергично в знак на съгласие.

— Напълно сте права. А сега я огледайте по-отблизо. Подаде и тежката статуетка, като ръцете му потрепериха от напрежение.

— Моля ви да я разгледате. Тя се присегна към нея.

— Изваяна е от един-единствен диамант. Няма дори една пукнатина — поясни докторът.

Едва сега тя разбра присъствието на въоръжената охрана. Неволно отдръпна ръце от скъпоценната вещ.

— Страхотно — прошепна изумена.

Седнала на кухненската маса, Ашли Картър проследи с поглед как доктор Блейкли небрежно затвори мобифона си и го прибра в малкия джоб на сакото си.

— И така, професор Картър, докъде бяхме стигнали? — Проблем ли има? — попита Ашли, като забърса доматения сос в чинията си с парченце чеснов хляб. Двамата седяха на зелената метална кухненска маса.

Докторът поклати глава.

— Ни най-малко. Просто проверявам как върви работата с привличането на още един член на екипа. Става дума за един австралийски пещерняк. Та докъде бяхме стигнали? — повтори той с усмивка.

— Кои други хора ще участват в експедицията? — попита тя с уморен глас.

— Боя се, че това е поверителна информация. Мога обаче да ви съобщя, че водим разговори с водещ канадски биолог и с египетски геолог. Предвидени са и още, още няколко души.

Ашли разбра, че с този начин на извличане на информация, няма да стигне доникъде.

— Добре. Да се върнем към диамантената статуя. Така м не ми казахте къде е открит този артефакт.

Той сложи пръст пред устните си.

— Тази информация също е поверителна. Може да се сподели само с хората, включени в изследването — отвърна и сгъна раираната памучна салфетка върху скута си.

— Докторе, бях останала с чувството, че ще разговаряме. Твърде пестелив сте в отговорите си.

— Навярно сте права. Все още обаче не сте ми дали недвусмислен отговор. Имате ли желание да се включите в моята изследователска група?

— Трябва ми повече информация. А и известно време, за да уредя деловите си ангажименти.

— За тези дреболии ще се погрижим ние.

Тя се замисли за Джейсън, който в момента вечеряше пред телевизора, като си взимаше от храната, поставена върху поднос от плетени пръчки.

— Имам син. Не мога просто така да го оставя. Той съвсем не е „дреболия“.

— Доколкото зная, имате и бивш съпруг. Някой си Скот Вандеркливе, ако си спомням добре.

— Никога няма да оставя Джейсън при него. Забравете това.

— В такъв случай ще имаме проблем — въздъхна тежко Блейкли.

Проблемът май се очертаваше като труден. Джейсън си бе имал неприятности в училище и Ашли се бе зарекла това лято да му задели повече време.

— Този въпрос не подлежи на разисквания — каза тя с колкото се може по-решителен глас. — Или Джейсън ще дойде с мен, или ще трябва да отклоня предложението.

Блейкли я изгледа, без да каже нищо.

— Идвал е с мен и при други разкопки. Знам, че ще се справи с положението.

— Не знам дали това би било разумно — каза той с плаха усмивка.

— Той е издръжливо и съобразително дете.

— Да разбирам ли, че ако се съглася с това ваше искане, ще се включите в екипа? — попита Блейкли лукаво. Замълча за миг, свали очилата си и разтри с пръсти вдлъбнатинките, които те бяха оставили върху носа му. Започна да разсъждава на глас — Предполагам, че би могъл да остане в базата Алфа. Тя е надеждно място. — Сетне намести отново очилата си и присегна ръка през масата. — Съгласен съм.

Облекчена, тя си отдъхна и стисна сухата му ръка.

— Защо настоявате толкова много да включите именно мен във вашия екип? — полюбопитства тя.

— Заради вашата специалност. Антропологията на първобитни хора, обитаващи планински скатове. Изследването ви на селището Гила бе блестящо.

— И все пак защо се спряхте именно на мен? Има и други палеоантрополози със сходни интереси.

— Поради няколко причини. — Той започна да сгъва пръстите на ръцете си. — Първо, при други разкопки сте доказвали, че умеете да ръководите екипи. Второ, имате страхотен нюх за подробностите. Трето, упорството ви в разплитането на загадки е пословично. Четвърто, вие сте в чудесна физическа форма. Пето, спечелихте си моето уважение. Имате ли други въпроси?

Удовлетворена и леко смутена от отговора, тя поклати глава. Опита се да не се изчерви от смущение. Хората, работещи в нейната област, рядко получаваха похвали. Почувства известно неудобство и смени темата.

— Щом ще работим заедно, може би вече ще ми кажете къде сте открили този уникален артефакт. — Тя стана и се отправи към умивалника, за да измие чиниите. — Някъде в Африка, предполагам.

Той се усмихна.

— Не, в Антарктида.

Тя го погледна през рамо, опитвайки се да разбере дали той не се шегува.

— Върху този континент няма първобитни култури — каза тя. — Той е ледена пустиня.

Блейкли присви рамене.

— Не съм казал, че е открит върху него. Тя изпусни една чиния в умивалника.

— Къде в такъв случай?

Извърна се към гостенина, облегна се на умивалника и избърса ръцете си с влажна кърпа.

В отговор той просто посочи с пръст към пода.

Надолу.