Джоан Рос
Съдбовна връзка (7)

Глава седма

Дан поклати глава, отдръпна се и се усмихна неловко.

— Колкото повече се променят нещата… — измърмори той по-скоро на себе си, отколкото към нея.

— Толкова повече остават същите — довърши тя тихо, имайки предвид колко обича и желае Дан Кинкейд.

Погледът му пробяга по тялото й.

— Не съвсем същите.

Той пое ръцете й в своите и й помогна да се изправи, като сръчно съблече мокрия пуловер през главата й. После коленичи и събу мокрите й ботуши от чортова кожа. Първият тъмнокафяв ботуш се измъкна лесно, тя се опря на раменете му и ръцете му обгърнаха ходилото й. Палците му започнаха да разтриват глезените й с кръгови движения, после той плъзна ръце под дънките й нагоре по мускулестата извивка на прасеца й, докато накрая стегнатият плат попречи на ласките му.

Джони потръпна, но не от студ, а от желание. Той бързо започна да съблича мокрите й дрехи и вторият ботуш също тупна на пода.

Дан отново се изправи и дългите му пръсти разкопчаха копчето на кръста й. Той смъкна ципа и плъзна мокрите дънки надолу, докато те се свлякоха във влажна купчина в краката й. Джони усети, че й се завива свят, когато Дан я привлече в люлката на бедрата си, притегли я към себе си, притискайки гъвкавите й женски форми към мускулестото си тяло.

— Цялата беше мокра — измърмори той.

Дъхът му беше като нежен бриз по кожата й, докато устните му запалваха трепкащи пламъчета на мъчителна наслада, обсипвайки с целувки светлите лунички, разпилени по рамото й.

— Сигурно. — Джони зарови пръсти в гъстите му абаносови къдри и целуна точката, която бясно пулсираше в основата на гърлото му.

— Ти също. Съжалявам, че те измокрих, Дан. Беше много глупаво от моя страна.

— Не съм забелязал.

Тя се усмихна ласкаво.

— Добре направих. Не можем да оставим треньора да настине.

И тя хвана края на пуловера му, повдигна се на пръсти и го издърпа през главата му. Дан й помогна и след миг тъмносиният пуловер зае мястото си върху купчината от собствените й мокри дрехи. Когато ръцете й се насочиха към колана му, Дан ги покри със своите и не им позволи да продължат движението си.

— Мой ред е.

Пръстите му се плъзнаха по извивката на сутиена й, смъкнаха го леко така, че да разкрие нежната извивка на гърдите й и светлите лунички, които изпъстряха млечнобялата кожа.

Джони често цитираше старата максима — „Орегонците не почерняват, те ръждясват“ — когато оплакваше факта, че нежната й кожа никога не придобива онзи плътен златист загар. Но тя притежаваше белотата на гардения, идеален контраст за огнената й коса и меката зеленина на очите й. В момента плътта й искреше с леката руменина на възбудата и по пламтящия му поглед Джони разбра, че досега той не е усетил силата на желанието й.

— Така е много по-добре — заяви той с гърлен глас, покривайки нежните й форми с пламенни целувки.

— Кое е много по-добре? — Джони бе благодарна на силните ръце, обгърнали кръста й. Не беше сигурна, че все още може да се държи на краката си.

— Луничките ти. — Езикът му затанцува така, че възбуди всичките й нервни окончания и светлата кожа, която той изследваше, поруменя още по-силно. — Продължавам да ги обичам, но скрити по този начин, са запазени само за мен.

— Дан… — Джони не знаеше още колко може да издържи на това сладостно изтезание, когато той бавно плъзна по рамото й едната атлазена презрамка. После вдигна поглед към нея. Очите му искряха в безмълвно обещание за чувствена наслада.

— Винаги бързаш, Джони Райън — подразни я той, като си играеше с другата презрамка. В един момент тя вече имаше чувството, че всеки миг ще се разкрещи. Накрая пръстите му се спуснаха в сенчестата падина между гърдите й, освободиха предната закопчалка и бавно смъкнаха дантелената обвивка, сякаш тя криеше най-специалния подарък. Сега тя стоеше пред него единствено по тънките си бикини в очакване на одобрението му.

— Толкова женствена… — промълви той дрезгаво и пламъкът в очите му се разгоря още по-силно. — И красива навсякъде!

Джони не изпитваше нито неудобство, нито срам, докато жадният поглед на Дан се плъзгаше по очертанията на голото й тяло. Беше завладяна от онзи изгарящ трепет, така типичен за една жена, когато се чувства желана от определен, твърде специален за нея мъж.

Усмихна се ласкаво, подканващо. Беше чакала този миг петнайсет години и сега, когато бе настъпил, искаше да го изживее пълноценно. Копнееше да удължи доколкото беше възможно всеки един от благословените мигове, които й предстояха.

— Мисля да си взема един топъл душ — заяви тя и тръгна към стълбата.

— За сгряване — съгласи се Дан незабавно и я последва без колебание.

Джони намери голямата спалня без проблеми, като се опитваше да овладее тръпките на очакването, който плъзнаха по гръбнака й, когато мина покрай огромното легло на Дан. Дръпна встрани вратата от матирано стъкло към душа и се пресегна към крановете. Когато свали бикините си, тя се обърна и видя, че Дан бе изчезнал. Надзърна навън и забеляза, че е клекнал пред друга камина и точно драска клечка кибрит до грапавата каменна повърхност.

— Изоставаш — упрекна го тя шеговито.

— Само да включа отоплението, скъпа — отвърна той, надигна се и застана с лице към нея. Посегна към колана си, а в очите му сияеше трепетно обещание.

— Според мен ти вече го стори — измърмори тя.

Върна се и застана под душа, подложила лице на пронизващите струи топла вода.

— Време е. — Джони подканващо протегна ръце към Дан и той се присъедини към нея.

— Момиченце, някой трябва да те научи да не бъдеш толкова припряна! — рече Дан и поклати глава с престорено огорчение. — Откакто те познавам вечно се втурваш презглава към всичко. Изобщо не си се променила.

Джони предпочете да не отговаря. Просто се пресегна и взе едно шише от ъгловия рафт. Изля малко от ароматния шампоан в дланта си, отметна глава назад и го втри в гъстата си червеникавокестенява коса, след което енергично започна да масажира, а позата й бе женствена и изкусителна. Привидно не обръщаше внимание на Дан, но и двамата знаеха, че всеки миг бе предназначен да бъде чувствена покана.

— Значи не съм се променила, а? — предизвика го тя, затвори очи и остави водата да тече върху гъстите й коси. Миг по-късно бе възнаградена с ухаещ сапун, който се плъзна по сочните й гърди и надолу по корема.

— Драка — изръмжа Дан. Натискът все повече се усилваше, докато той движеше хлъзгавия правоъгълник надолу между краката й, а кадифеният допир я покриваше с дантела от искряща пяна. Когато тялото на Джони вече заплашваше да се стопи под пръстите му, тя взе сапуна от ръцете му и доведе Дан до подобна степен на екстаз. Плъзна го по твърдите мускули на гърдите му, надолу по плоския стомах, проследи очертанията на мекия черен триъгълник. Коленичи пред него и стиснала ароматния къс, продължи да го плъзга надолу по стегнатите му крака.

Чу как той отривисто си пое въздух и вдигна поглед. Очите му бяха затворени, миглите му се открояваха гъсти и черни на фона на лицето му. Тя погледна покритата с плътен загар мускулеста шия и чу дрезгавото стенание, което се откъсна от гърлото му, когато го пое в омекналите си от сапуна ръце и продължи да го обсипва с чувствените си ласки.

Стенанието се превърна в неясно гърлено ръмжене. Главата му бе облегната на златистите плочки, а пръстите му бяха вплетени в тежката й мокра коса. Джони продължи с мъчително-сладостните изтезания, докато почувства как цялото му тяло започва да тръпне под пръстите й.

— Достатъчно! — изстена Дан и ръцете му се вкопчиха в раменете й. Отвори очи, в които огънят вече пламтеше почти необуздано. Накара я да се изправи, хвана главата й между дланите си и се взря в струящите й от любов очи. Докато съзерцаваше вдигнатото й нагоре лице, Джони вече нямаше никакво съмнение, че той бе прочел цялата любов, която се излъчваше от чертите й.

Когато излязоха от банята, тя усети хладния въздух с голата си плът, но Дан седна на леглото и я накара да легне до него. Скоро комбинацията от пращящия огън и галещите му ръце я сгряха до точката на кипене. Чувстваше се замаяна от нарастващото желание, но не чак толкова, че да не откликва на неизброимите еротични усещания.

Ваеше тяло под опустошителните докосвания на Дан и се наслаждаваше на приятния хлад на свежите млечнокафяви чаршафи под себе си. Той ласкаво изследваше всеки сантиметър от нея — подобната на слонова кост кожа блестеше, озарена от пламъците на ухаещия на кедър огън. Всяко следващо докосване на ръцете и устните му, които обхождаха голата й плът, разпалваха все повече собствения й огън. Джони се притискаше до него и отговаряше на ласката с ласка и на целувката с още по-страстна целувка.

Неприятното начало на утрото му го бе накарало да пропусне бръсненето и когато брадата му прокара възбуждаща пътека по вътрешната страна на бедрата й, тя имаше чувството, че пламъците, които искряха в камината, бяха прескочили каменната си преграда и бяха лумнали опасно и необуздано върху разгорещената й плът. Двамата потънаха в този вихрен пъкъл. Джони изстена и дръпна главата му назад, за да потърси живителната влага на устните му. После пусна на воля последната си съзнателна мисъл и обладана единствено от неистов копнеж, му се отдаде със същата изпепеляваща сила, с която той я любеше. Вплетени един в друг, те се носеха в опияняващ ритъм, задоволявайки трескавото си желание с плам, който ги сля в единствен, нажежен до бяло метеор.

Джони усети как из тялото й се струйнаха искрящи потоци, въздъхна и се отпусна в силните му ръце. Все още дишаше неравномерно, а дългите й атлазени крака бяха все така преплетени с неговите.

Не беше възможно да я люби по този начин, ако наистина не я обича, помисли си тя, потънала в томителна наслада. Чувстваше го със сърцето си. Знаеше, че ако изчака търпеливо своето време, Дан сам ще осъзнае този факт. А засега… е, тя имаше достатъчно любов и за двамата.

— Господи, великолепна си! — Устните му леко захапаха ухото й в ленива ласка.

Джони го прегърна по-силно, а тялото й ликуваше от допира с мускулестата плът, притисната в меките й форми.

— И теб си те бива — отвърна тя, стараейки се гърленият й, дрезгав от доскорошното любене глас да прозвучи по-непринудено.

Дан вдигна глава и бавно се взря в зелените й очи с нескрито възхищение.

— Никакви угризения? — Черните вежди се вдигнаха въпросително над кристалносините очи.

Джони поклати глава и се усмихна с ласкавата усмивка на напълно задоволена жена.

— Никакви — отвърна тя искрено. Нито за миг не бе изпитала съжаление, че се бяха любили.

— Прекрасно — повтори той, а устните му докосваха нейните, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й от раменете до бедрата и обратно. — Ти си удивителна жена, Джони Райън.

Джони за пореден път се гмурна в шемета на страстната целувка. Онова, което й бе предложил току-що, не беше клетва във вечна любов, но устните му бяха много по-красноречиви от думите.

— Дан? — Пръстите й чертаеха невидими пътеки през черната гора, покриваща голите му гърди. — Трябва да поговорим.

— Мисля, че точно това казах, когато те поканих тук — съгласи се той. Ръцете му продължаваха да се плъзгат по сочните заоблени извивки на тялото й. — Смяташ ли, че сега можеш да водиш делови разговор?

Той само я дразнеше, в плътния му глас се долавяше шеговита нотка, но Джони прекрасно знаеше, че не може просто така да отмине проблема.

— Помниш ли делото Мадисън? — попита тя тихо.

Той се претърколи по гръб, скръсти ръце под главата си и отправи поглед към нея, очевидно изненадан от начина, по който внезапно бе сменила темата.

— Разбира се. Това бе единственият нашумял процес за чиновническа злоупотреба в Орегон от петдесет години насам. Четох в пресата как великолепно се беше справила с прокурорските си задължения. Колко получи Мадисън за всичките тези злоупотреби с недвижими имоти?

— Двайсет и осем — отвърна тя разсеяно. — Но не за този процес искам да говорим сега, Дан.

— Ти го спомена, скъпа — напомни й той нежно.

— Зная. Просто се опитвам да стигна до трудния въпрос.

Той замълча, вперил поглед в нея, а дългите му пръсти отмахнаха кичур коси от лицето й. За малко да се просълзи от нежния интимен жест.

— Имаше журналисти от цялата страна, всички се тълпяха по стъпалата на съда, за да следят процеса. Имаше един репортер на „Хералд Игзаминър“ от Финикс, който проявяваше специален интерес, тъй като бе отразявал различни дела по спекулации със земи в Аризона. Беше си взел неплатен отпуск, за да пише книга по проблема.

Дан незабавно усети накъде се насочваше разговорът.

— Джони, не ми дължиш никакви обяснения. Господи, не съм очаквал на твоята възраст да бъдеш девица. Аз самият също не съм бил светец.

Тя поклати глава и сложи пръст на устните му.

— Не затова, искам да ти разправя за Майкъл.

— Майкъл? — Докато повтаряше името му, Дан изведнъж се запита защо, по дяволите, трябваше да знае как се казва оня тип. Какво значение имаше?

— Майкъл Кънингам. Знаех, че е грешка да започвам връзка с човек, с когото работя. Но не съм му казвала нищо, което не е било достояние на медиите. Знаех, че никога няма да направя компромис с делото по емоционални причини.

Дан се замисли за момент, задавайки си въпроса дали би направила компромис с някакво разследване. Не можеше да си създаде ясна представа за Джони Райън. Струваше му се твърде противоречива. От една страна изглеждаше олицетворение на съвременната амбициозна в професионално отношение жена — агресивна, целеустремена, еманципирана. Типът, представян от Джоун Крофорд във всичките й филми напоследък. От друга страна бе толкова нежна и ласкава. Един мъж добиваше усещането, че може да се сгуши в прегръдките й и да намери в тях вечна закрила.

— Във всеки случай — продължи тя, без да забележи смръщеното му чело, докато той обмисляше трудния проблем, — процесът се проточи три месеца. Майкъл и аз бяхме заедно само последния от тях.

— Джони, все още не разбирам какво общо има това с нас — възпротиви се Дан, озадачен от факта, че мрази този Майкъл Кънингам, въпреки че изобщо не го познаваше. Какво, за бога, правеше с него Джони Райън?

— Сега зная, че никога не съм го обичала, но за да бъда съвсем честна, трябва да призная, че беше хубаво. Работех практически по дванайсет часа на ден и това, че имах при кого да се прибирам, ми създаваше душевен уют.

Джони не бързаше с тази история и Дан все още не разбираше какво бе направил онзи мъж, за да причини тъжното изражение, от което очите й помръкнаха. Но беше съвсем наясно, че стига да му се удаде възможност, би смазал въпросния репортер от бой затова, че й е причинил болка. А това беше страхотна мисъл, защото принадлежеше на мъжа, който можеше да я нарани не по-малко, отколкото тя него.

— Единственото нещо, което Майкъл забрави да спомене, бе, че там във Финикс съществуваше и мисис Кънингам.

— Ти се шегуваш!

Тя впери поглед в жаравата. Въглените в камината искряха с оранжевочервеникави отблясъци.

— Не, Майкъл беше женен. Странното бе онова, което се случи, когато му съобщих, че знам за това.

— Не го е отрекъл.

Джони се обърна към него с широко отворени очи, като че ли изненадана, че се е досетил така лесно.

— Точно така. И дори нещо повече — изобщо не можа да разбере защо аз толкова съм се разстроила от факта, че е забравил да ми го съобщи. Реши, че съм се вбесила, защото е женен. Така и не проумя, че много повече болка ми причини лъжата му.

— Щеше ли да спиш с него, ако знаеше истината?

— Не, естествено. Но става въпрос за нещо съвсем друго… — Тя пое дълбоко въздух, седна по турски в леглото и го погледна сериозно. — Не понасям хора, които лъжат, Дан, независимо от причините. Няма никаква полза и освен това накрая винаги някой страда.

Никак не беше лесно, но Дан успя да запази невъзмутимо изражение, когато срещна настоятелния й поглед.

— Подобен принцип се отстоява много трудно, скъпа.

— Сигурно съм твърде взискателна към другите. — Слабите й голи рамене се свиха. — Но съм такава и към себе си. Ето защо трябва да бъдеш сигурен, че никога не бих направила подобни неверни изявления за пресата. — Тя отпусна ръка върху неговата. — Зная, че ще ми повярваш, Дан, защото и ти си същият. Честен до глупост.

По дяволите, възкликна мислено Дан, наблюдавайки сериозното й изражение. С всяка измината минута нещата стават все по-зле. Той се отказа да търси решение и се остави на инстинктите си.

— Ти си много специална жена, Райън — измърмори той, плъзна ръка по тила й и сля устни с нейните.