Джой Филдинг
Виж Джейн бяга… (32)

Трийсет и втора глава

Първото, което забеляза, когато видя Майкъл при адвоката му, бе неговата самоувереност и добър външен вид. Нямаше торбички под очите. Явно не страдаше от безсъние. Ръцете му не трепереха. Гласът му бе дружелюбен.

— Здравей, Джейн — топло поздрави той.

— Здрасти, Майкъл — хладно отвърна Джейн.

Приглади гънките на бежовия си костюм „Армани“ — едва се сдържа да не се изплюе в лицето му. Не биваше да идвам тук, помисли си тя. Искаше й се да избяга от този скъпо мебелиран адвокатски офис, но се въздържа. Напразно послуша приятелите си. Напразно пое такъв огромен риск. Трябваше да грабне Емили и да изчезнат. Сега какво можеше да направи? Наистина ли очакваше Майкъл да се предаде без бой?

— Как я караш? — Майкъл доста убедително се правеше на човек, загрижен за спокойствието й.

— Значително по-добре от преди — отвърна тя през зъби. Неговият адвокат — Том Уейдъл — внимателно я изучаваше иззад голямото си мраморно писалище.

Дебне дали няма да направя грешка, каза си Джейн. Да си изтърва нервите, да избухна, да му дам още едно оръжие срещу мен в съда.

— Ще пиете ли едно кафе, докато чакаме да дойде г-жа Бауър? — попита адвокатът, приглаждайки плешивата си глава с тънки, добре поддържани пръсти.

— Не, благодаря.

— Тъй като адвокатката на моята съпруга за съжаление закъснява — започна Майкъл, — ние с Джейн бихме могли да поговорим насаме.

Джейн стисна устни с всичка сила, за да не изкрещи. С недоумение поклати глава. Какво се опитва да постигне този човек?

— Смятам, че идеята ми е доста разумна — добави след миг той, поглеждайки към адвоката си.

— Г-жо Уитакър? — обърна се Том Уейдъл към Джейн.

— Не бих искала в никакъв случай да ви се сторя неразумна — Джейн не скри сарказма си.

Том Уейдъл стана от високия кожен стол.

— Ще бъда в заседателната зала. Ако имате нужда от нещо — секретарката ми е отвън пред вратата.

В случай, че се наложи помощ, ако тази побъркана жена започне да те заплашва, схвана подтекста му Джейн. Изгледа го как затваря вратата и по навик отстъпи крачка назад.

Майкъл се засегна.

— Боиш се, че ще ти направя нещо, а, Джейн?

— Какво има още?

— Мислех, че можем да поговорим като двама възрастни…

— Интересно виждане за мъж, който налита на деца.

Майкъл наведе глава.

— Така не улесняваш нещата.

— Сигурно съм забравила да си взема „Халдол“ тази сутрин.

Майкъл бавно вдигна очи, имаше мрачен вид.

— Знам какво си мислиш, Джейн, но…

— О, спести ми обясненията си, Майкъл. Запази лъжите си за съдебната зала. Ако искаш да говориш…

— Искам жена си.

— Какво?!

— Обичам те, Джейн. Знам, че не ми вярваш. Знам, че ме смяташ за чудовище, но трябва да разбереш, че те обичам. Повярвай, единственото, за което мечтая, е да се върне онова, което имахме преди. Да изчезне този кошмар. Ти и Емили да се приберете вкъщи, където ви е мястото.

Джейн седна на кожения диван срещу бюрото. Въздухът излезе със свистене от широката възглавница. Пак ли започва нещо да й се губи? Наистина ли Майкъл изрича тези думи?

Той бръкна в джоба си и извади малката кутийка за бижута, която му беше върнала по същата куриерска служба.

— Купих го за теб, Джейн. Не мога да живея без теб, нито без дъщеря ни.

— Която, както ми каза, била умряла.

Майкъл уверено прокара ръка през косата си.

— Знам, мислиш, че си го чула от мене.

— Ясно. Време е и слухът ми да се подложи на съмнение.

— Джейн, ти беше напълно обезумяла. Намираше се в истерия. Как можеш да си сигурна какво ти е казал, който и да било?

Джейн затвори мълчаливо очи. Наистина, би ли могла да е сигурна?

— Обичам те, Джейн — повтори той и седна до нея. — Знам какво си мислиш. Знам, че според теб съм направил много лоши неща. Не се съмнявам нито за миг обаче, че с времето и съответното лечение ще започнеш да разбираш. Нещата нямат нищо общо с това, което си въобразяваш. Аз не съм сторил онова, в което, Бог знае защо, ме обвиняваш.

— А Емили? — попита Джейн. — Тя кога ще го разбере?

— Емили е на седем години — търпеливо заобяснява, Майкъл. — Нищо няма да я направи по-щастлива от събирането на нейните родители отново заедно — той понечи да хване ръцете й.

Видя как дългите му пръсти на хирург се протягат към нея. Вдигна очи към лицето му. Огледа носа, пълните устни, русата коса, светлите зелени очи. Опита се да събере всичките черти в един познат образ. Сега Майкъл й бе по-чужд дори от преди два месеца, когато го видя в кабинета на д-р Мелоф.

— Само ако ме докоснеш! Ще те убия! — изрече тя с леден глас.

Майкъл веднага дръпна ръцете си. Стана, явно шокиран… От какво, помисли си Джейн, от думите й или от начина, по който ги бе изрекла?

— Заплашваш ли, Джейн? — попита той и поклати недоумяващо глава.

В този миг й хрумна, че в кабинета може да има скрит микрофон. Дали не провали всичко? О, Божичко, къде е тази адвокатка? Защо се бави толкова?

— Това твое държание ни докара тая каша — оживи се Майкъл. — Ти никога не правиш компромис, никога не се опитваш да изгладиш нещата. А и защо ли ти е нужно, ти винаги си права? Винаги знаеш всичко, нали, Джейн? Не, господине, на Джейн не бива да се възразява! Тя има отговор за всичко. Нищо не може да се направи без нейно съгласие. Трябва винаги ти да командваш, нали, Джейн!? Да вземаш всички съдбоносни решения: къде да отидем, с кого да се срещнем, какво да правим, кога да се любим, как да се любим…

Джейн се опита да сглоби в едно цяло пъзъла от внезапни обвинения.

— Искаш да кажеш, че аз съм виновна, задето ти посегна на дъщеря си?

— За Бога, Джейн, никога не съм посягал на Емили! — той вдигна ръце към тавана, сякаш отправяше молитва към невидима, далечна сила. — Една нощ тя дойде в банята, докато се къпех. Ти беше на някое от твоите събрания. Тя прояви любопитство, като всяко нормално дете. Попита ме дали може да ме пипне. Не видях нищо лошо в това. Беше съвсем невинно. Нямах представа как ще й се отрази.

— Значи излиза, че Емили е виновна.

— Защо все искаш да припишеш на някого вина?!

— Защо не се пръждосаш по дяволите! В ада ти е мястото! — сряза го Джейн.

Гласът й прозвуча по-силно от очакваното.

На вратата се почука.

— Всичко наред ли е? — попита женски глас.

Майкъл приближи и я отвори с намръщена физиономия.

— Мисля, че вече можете да извикате господин Уейдъл — каза той на секретарката. — Ясно е, че сами не можем да се оправим.

— Добър ход, Майкъл — рече Джейн, изумена от ловката му игра.

Той я погледна като паднал от Марс. Дали въобще имам някакъв шанс пред съда, чудеше се Джейн.

— Вижте кого ви водя! — възкликна Том Уейдъл и въведе адвокатката на Джейн.

После подкани всички да седнат на столовете около бюрото му.

Адвокатката на Джейн се казваше Рини Бауър. Беше се преселила тук от Флорида след кратък престой в Ню Йорк. На вид бе красива и симпатична, но вгледаш ли се, веднага проличаваше чепатият й, твърд характер. Тя кимна окуражително на Джейн. Разкошната обстановка очевидно не й бе подействала затормозяващо.

— Извинявам се за закъснението. Задържах се в прокуратурата.

— Мисля да се заемем директно с проблема — делово рече Майкъл, след като се запознаха.

— Готови сме да изслушаме всяко разумно предложение — отвърна Рини Бауър.

Том Уейдъл се прокашля.

— Моят клиент няма желание за продължителни и мъчителни съдебни схватки. Като грижовен баща, той не иска дъщеря му да бъде отделена от майката в този тежък момент от живота им. Д-р Уитакър намира, че детето е достатъчно травмирано, за да бъде подлагано на допълнителни изпитания. Той е готов да отстъпи на госпожа Уитакър родителските права над Емили.

Джейн стрелна Майкъл с очи. Нима се беше вслушал в съвестта си!? Нима ще им спести кошмарът от разпитите в съда?!

— При какви условия? — попита делово Рини Бауър.

— Ако вашата клиентка оттегли всички свои обвинения за сексуален тормоз, повдигнати срещу него.

— Значи моята клиентка получава пълните права над детето?

— Да, а д-р Уитакър — свободен достъп.

— Какво означава това? — Джейн почувства, че настроението й се изпарява.

— Моят клиент ще взима дъщеря си всяка втора и четвърта събота и неделя и всяка сряда. Също по един месец през лятото и по една седмица за Коледа и Великден. Останалите празнични дни се разделят по равно между двамата родители.

— Никога! — промълви ядосано Джейн, — никога няма да ти разреша безнадзорен достъп до Емили.

— Наистина ли очакваш, че ще се съглася да виждам дъщеря си само за броени часове седмично в компанията на някой социален работник, който ще следи всяко мое движение?! — попита Майкъл.

— Нищо не очаквам!

— Разбирам. Искаш да играем ва банк? Ако отхвърлиш предложението ми, а вярвам и адвокатката ти ще потвърди колко добро е то, ще оспоря всичко. Докато не приключи делото, и през плет няма да можеш да зърнеш Емили — Майкъл замълча, сякаш за да й даде възможност да осмисли какво е казал.

Джейн погледна към Рини Бауър, но тя беше вперила поглед в съпруга й.

— Наистина ли си въобразяваш, че мръсните ти обвинения ще имат ефект? — продължи Майкъл. Изправи се и закрачи из стаята. — Как при твоята диагноза „хистерична амнезия“ областният прокурор ще повярва на теб, а не на мен? Той няма да се съгласи дори да ми отправи обвинение. А когато се изправим лице срещу лице в спора за правата, кой съдия ще вземе под внимание думите на жена, забравила не само коя е, но и с прояви на насилие. Да изброявам ли? Удар с ваза по главата на съпруга… Нападение над непознат… Как ти се струва всичко това? Има ли логика да спечелиш?

Той замълча, но явно не беше приключил.

— А Емили?

— Какво Емили?

— Не разбираш ли злото, което ще причиниш на детето, като го накараш да свидетелства срещу собствения си баща?

Джейн скочи на крака. Столът й се олюля. Адвокатката, се опита да го задържи, но не успя.

— За какво зло говориш тъкмо ти!?

— Ако не те е грижа как ще се отразят ужасните ти обвинения на мен, не можеш ли да пощадиш поне Емили!

— Жалък негодник!

— Джейн! — спря я адвокатката.

— Как смееш! — изсъска тя и стовари юмрук върху хладното мраморно писалище.

Том Уейдъл изплашено се дръпна.

— С какво право си позволяваш така да извърташ нещата!

— Юмрук по писалището. Добре започваш, Джейн. Какво да очакваме след това?

— Джейн! — намеси се отново Рини Бауър. — Овладей нервите си!

Може би трябва да отложим срещата, за да обмислите предложението ни? — рече Том Уейдъл и се изправи.

— Момент само — каза Джейн. — Искам да съм сигурна, че съм ви разбрала правилно.

Тя нервно закрачи из кабинета. Майкъл седна, за да не е на пътя й.

— Значи ти избягваш шумотевицата около един неприятен за тебе процес. Запазваш мястото си в клиниката и своето блестящо реноме. В замяна аз получавам пълните права, поемам всекидневните грижи, а на теб ти се дава възможност да злоупотребяваш с нея в сряда вечерта и през седмица в събота и неделя…

— Джейн, за Бога! — Майкъл отметна косата от челото си.

— … Да не забравяме седмицата около Коледа и Великден, а също и целият месец през лятото.

— Така до никъде няма да стигнем — Том Уейдъл започна да събира книжата си.

— Ти очакваш да приема тези условия, нали? — Джейн застана точно пред съпруга си.

Да го удари ли смяташе? Бог е свидетел — нищо друго не можеше да й достави по-голямо удоволствие!

Майкъл бавно вдигна поглед към нея. Опитваше се да я предизвика.

— А аз, глупакът, помислих, че един компромис ще бъде от полза за всички ни.

Джейн с усилие сдържаше ръцете си. Искаше й се да му издере очите. Изведнъж, сякаш от тях я погледна Емили. Разбра, че единственият й шанс да победи, единственият й начин да си отмъсти, е да запази спокойствие. Странно, каза си тя. В един момент надеждата и отмъщението се свеждат до едно и също нещо.

— От полза за теб — да! Може би дори от полза и за мен — каза Джейн и се върна на мястото си. — Само не и за Емили.

Погледна към адвокатката си. Тя протегна ръка и я постави върху нейната.

— Освен това, вече е много късно за компромиси.

Майкъл се изсмя с горчивина.

— И какво означава това?

Джейн остави да говори нейната адвокатка.

— Идвам от канцеларията на областния прокурор — заяви Рини Бауър. — Той е готов с обвинителния акт за углавно престъпление.

Майкъл погледна адвоката си.

— Прокурорът знае, че подобни обвинения са недоказуеми — уверено каза Том Уейдъл. — Не мога да си представя, че ще започне дело въз основа на показанията на едно впечатлително дете и неговата, извинете за израза, напълно неуравновесена майка.

Той се усмихна на Джейн, сякаш й бе направил изключителен комплимент.

— Не става въпрос само за техните показания — уточни Рини Бауър.

Джейн видя как усмивката замръзна на лицето му.

— Какво означава това? — попита Майкъл.

— Ако ме извините за минутка — вежливо каза адвокатката, — мисля, че ще бъда конкретна.

Тя стана и излезе от кабинета.

— Какво е намислила, дявол да го вземе? — обърна се Майкъл към Джейн.

— Спокойно! — намеси се адвокатът: — Госпожа Бауър е прочута с театралните си номера.

Адвокатката се върна заедно с Паула Маринели.

— Паула!? Слава, Богу! — възкликна Майкъл. — Опитвам се да те открия цяла седмица.

Той скочи, хвана я за ръката и я поведе към бюрото на адвоката си.

— Том, това е Паула Маринели, моята, домашна помощница. С нея се грижехме за Джейн. Тя знае по-добре от всеки друг в какво състояние беше жена ми.

— Сигурно искате да чуете какво има да ни каже госпожа Маринели — Рини Бауър кимна към Паула.

— Как можахте да го направите, д-р Уитакър?! — с равен глас произнесе прислужницата. — Аз ви вярвах. Мислех ви едва ли не за Бог! Как можахте да ме измамите толкова подло!? Как си позволихте да посегнете на малката ми дъщеря?

Лицето на Майкъл посивя.

— Какво?! Господи, аз й спасих живота.

— Да, така е — призна Паула, — и за това ще съм ви благодарна до гроб.

— Защо не ни съобщите какво точно казахте на прокурора? — намеси се властно Том Уейдъл.

— Когато дъщеря ми Кристин започна да сънува кошмари — започна Паула, — помислих си, няма страшно, случва се при повечето деца. Не обърнах особено внимание, дори след като майка ми ме убеждаваше, че има нещо нередно. Кристин ми заяви, че не иска да ходи на преглед при доктора, защото я пипал смешно. Аз не обърнах внимание. Тя обаче настояваше и аз й казах, че д-р Уитакър пипа само там, където има нещо за лекуване. Отказах да слушам какво говори. Веднъж, дори я плеснах, задето си измисля разни ужасни работи.

— Том, това е абсурд — прекъсна я Майкъл, — защо трябва да слушам тези дрънканици?

— По-добре седни — посъветва го адвокатът му.

Майкъл се отпусна във фотьойла като спукана надуваема кукла. Джейн почти долови как просъсква въздухът от дупката.

— Когато чух историята на Джейн — продължи Паула, — и научих какво е правил д-р Уитакър със собствената си дъщеря, разбрах, че Кристин казва истината. Толкова бях покъртена, че не можах да мръдна. Сякаш някой беше бръкнал в гърдите ми и бе извадил сърцето ми — Паула поклати изумено глава. — Не повярвах на детето си, повярвах на този човек. Пренебрегнах зова й за помощ. Нали му имах пълно доверие. Изпълнявах всичките му нареждания без въобще да се замислям. Тъпчех жена му с лекарства, не пусках до нея нито роднините й, нито приятелите й. Давах й лекарства, денонощно й биех инжекции, стига само той да ми заръчаше. Виждах я, че страда, но не се притеснявах, защото му вярвах. Твърдеше, че било за нейно добро и аз вярвах. Сега вече знам. Той е лъжец. Той е посягал на дъщеря си и на моята дъщеря. Готова съм да го потвърдя под клетва. Чакам с нетърпение да свидетелствам. Това казах на прокурора.

Настъпи абсолютна тишина. Сякаш бяха забравили да дишат.

Рини Бауър наруши първа мълчанието.

— Мисля, че дадохме на господата достатъчно материал за размисъл — тя се изправи. — Да им оставим време, за да обмислят нещата.

После се обърна към адвоката на Майкъл.

— Ти ли ще се обадиш?

Том Уейдъл кимна мълчаливо.

Майкъл закри лицето си с длани. Рини Бауър поведе Джейн и Паула към вратата. Мълчаха чак до улицата.

— Как да ти се отблагодаря? — обърна се Джейн към Паула.

— Шегувате ли се?! Аз съм ви задължена.

Джейн протегна ръце и я прегърна.

— Грижи се за дъщеричката си.

— Вие също — прошепна Паула и тръгна по улицата.

Джейн я гледа, чак докато не се изгуби зад един ъгъл.

— А сега? — попита тя Рини Бауър.

— Смятам, че обвинителният акт вече не е проблем.

— А Емили?

— Убедена съм, че нещата ще се уредят — адвокатката погледна часовника си. — Малко е рано за обяд, не съм доста гладна. А ти?

Джейн усети как се усмихва.

— Криво ли ти е, налапай се! — рече тя, отметна глава и се изсмя с пълен глас. — Да вървим, гладна съм като вълк.