Даниел Стийл
Най-скъпият подарък (6)

6

Следващите пет дни бяха магически. Те сякаш се рееха в небесата. Ходеха по кина, разхождаха се в парка, говореха за всичко, което им хрумне, а понякога просто седяха заедно и мълчаха. Нито един от двамата не чувстваше някаква принуда. Той се обаждаше в магазина, ала не ходеше там, а, разбира се, там беше Глади. Тя все пак не си беше взела отпуск. Но за пръв път в продължение на години на него изобщо не му пукаше за „Джулис“. Просто искаше да е с Аманда. Нищо не се казваше, не се задаваха въпроси, не се предлагаха отговори и нищо не се обещаваше. Просто прекарваха времето си заедно. И двамата се нуждаеха точно от това, искаха го.

Сякаш с всеки изминал ден Аманда чувстваше как оздравява. И той усещаше как става пак какъвто бе някога с Дори само че по-добър. Беше по-стар и по-мъдър и беше пропилял много време през последните тринайсет години. Изведнъж започна да му се струва, че е живял нечий друг живот, но това повече няма значение.

Тя понякога говореше за Мат и веднъж заплака за него, но изглеждаше поуспокоена. Бавно приемаше факта, че той е умрял, а тя е жива и искаше да спре да чувства вина по отношение на него. И без да казва нищо на Джак, тя тихомълком изниза халката си и я прибра в кутията си за бижута. Беше плакала по този случай, но вече не й се струваше редно да я носи. В първия момент, след като я махна, имаше усещането, че сърцето й ще се разкъса. Изобщо нищо не каза на Джак. Но той го забеляза още на следващата им вечеря и като знаеше каква голяма крачка трябва да е било това за нея, дипломатично не изкоментира нищо.

Ядоха хубави неща по ресторанти из целия град, където не срещаха никакви познати и видяха някои от най-лошите възможни филми, а после се шегуваха за тях. Вечер той се връщаше у дома си и висяха на вратата й дълго време, като просто си приказваха и се сбогуваха. Но чак в деня преди Нова година той, без да се замисли, докато тя му приготвяше вечерята, протегна ръка, придърпа я към себе си и я целуна. Толкова дълго беше изпитвал желание да го направи и изведнъж се ужаси да не би отново да я подплаши, ала докато бавно поглеждаше нагоре към него с усмивка, тя изглеждаше всичко друго, но не и изплашена, а той усети как го залива облекчение. Не беше я загубил. Не си казаха нищо, но той отново я целуна по-късно същата вечер, докато седяха в дневната, в тъмното, хванати за ръце и загледани в огъня, който беше напалил. С него тя се чувстваше съвсем удобно.

В полунощ той си тръгна за дома и веднага щом стигна там, й се обади.

— Отново се чувствам като дете, Аманда — каза и гласът му звучеше толкова завладяващо привлекателен.

— Аз също — усмихна се тя. — Благодаря ти, че действаш бавно с мен. Тази седмица беше невероятна. Точно от каквото имах нужда. Просто ми беше необходимо известно време с теб… това е истински подарък… по-хубав от коледен.

Бяха се смели заради факта, че тази вечер телефонът бе звънял два пъти. И двамата бяха предположили, че са децата й, но тя не беше го вдигала. Това време й беше необходимо за нея самата и за него. Децата бяха взели своето през годините, а също и Мат, и сега беше неин ред. За пръв път от години насам тя си имаше живот, за който никой не знае и семейството й не беше включено в него. За нея промяната беше нещо добро и тя го съзнаваше.

Вече бяха решили на следващия ден да отидат на кънки и може би на друго кино. Бяха видели вече горе–долу всичко в града и щяха да си приготвят сами вечерята — навръх Нова година, да пият шампанско и да се опитат да стоят будни до полунощ.

— Съжалявам, че не се накани да идеш на ски — каза му тя великодушно по телефона.

— Аз пък не съжалявам — засмя се на хрумването и той. — Това е сто пъти по-хубаво. То е най-романтичното нещо, което съм правил през живота си и за нищо на света не бих го пропуснал и положително не заради шепа знаменитости.

Каза й лека нощ и му се прииска да можеше пак да я целуне, а на следващия ден, когато отидоха да се пързалят с кънки, се смяха като деца. Прекараха страхотно. Същата вечер, на Нова година, тя му изпече патица, а за десерт направи суфле. Беше прекрасна вечеря.

Стана десет часа, преди отново да седнат срещу огъня, и той я целуваше, а тя страстно отговаряше на целувките му. Той наля и на двамата по чаша шампанско и го изпиха по-бързо, отколкото бяха смятали. На топлината на огъня и в блясъка на шампанското целувките му изглеждаха по-упоителни от всякога и тя нямаше представа колко беше часът, когато дълбокият му и сексапилен глас й каза, че я обича и я моли да си легне с него. Тя не отвърна нищо. Само се притисна до него и кимна. Искаше го повече от всичко и този път той дори не се зачуди дали тя после ще съжалява. Твърде много я искаше. И я последва в спалнята й. Онова, което откри там, го изпълни с почуда, тялото й беше почти момичешко, само че по някакъв начин по-хубаво. Беше висока и слаба, с по-пълни гърди, отколкото той бе очаквал. Не можеше да й се насити и когато проникваше в нея, тя му каза, че го обича и едва дишаше, докато бавно се движеха заедно. Беше нещо, което тя никога не беше мечтала или изпитвала преди, нито със съпруга си, нито с двамата мъже, които го бяха предшествали. За младо момиче в Холивуд по онова време тя е била учудващо целомъдрена, но този път те не си разказваха миналото. Споделяха страстта си и настоящето, а когато стигнаха върха, тя изпита чувството, че сякаш вселената избухва в главата й, а тялото й остана преситено под него. Харесваше звуците, които той издава, начина, по който я докосва, присъствието му в себе си. Сега беше изцяло негова и скоро заспа в прегръдките му, много след полунощ. Нямаше тъга. Нямаше съжаление. Нямаше размисли. До следващата сутрин.

Тя се събуди в прегръдките му, докато той галеше гърдите й и й се усмихваше, а слънчевите лъчи заливаха стаята, която бе споделяла със съпруга си. Дълго време лежа безмълвно, а после погледна Джак, несигурна дали да се засмее, или да заплаче — или отново да се люби с него, изпитваща желание да направи и трите неща едновременно. Вместо това бавно се измъкна от леглото и пресече стаята, а после се извърна да го погледне като млада кошута в цялата й прелест.

— Добре ли си? — Той я наблюдаваше, желаейки я отново, но изведнъж обезпокоен. Тя сякаш беше различна.

— Не съм сигурна — отвърна тихо и после седна на един стол, все още гола, загледана в него, стараейки се да реши дали е побъркана, или просто много щастлива. — Не мога да повярвам, че снощи го направих. — И той не можеше, но никога в живота си не се беше чувствал толкова щастлив и сега не искаше да се откаже от нея. Знаеше коя е и какво представлява, желаеше я отчаяно. И му беше признала, че го обича.

— Само не ми казвай, че съм те напил… това ще ме убие.

— Не си — тя го погледна нервно изпод млечния цвят на клепачите си, — но пияна ли бях? — Изглеждаше уплашена.

— Не виждам как… ти пи само две чаши…

— От огъня беше… и твоите целувки… и…

— Аманда, не прави това. Спри да се изтезаваш. — Той прекоси стаята и коленичи до нея, а тялото му беше толкова прекрасно, колкото и нейното.

— Любих се с теб в леглото, което съм споделяла със съпруга си. — Очите й изведнъж се изпълниха със сълзи, когато той я погледна и отказа да изрази съжаление, че го е извършил. — Не мога да повярвам, че направих това. Господи, Джак, що за жена съм аз? Бях женена за този човек в продължение на двайсет и шест години, а се любих с теб в неговото легло.

Тя стана и започна да крачи нервно, а той се стараеше да не си разрешава да се ядоса.

— Не го прави да изглежда като престъпление, Аманда. Ти се люби с мен и аз се любих с теб. Аманда… аз те обичам. Боже господи, ние сме големи хора. Ти си все още жива… Бога ми, ти наистина си още жива… и аз съм по-жив, отколкото съм бил в продължение на двайсет или трийсет години, или може би през целия си живот…

Докато говореше така, телефонът иззвъня, а тя не се помръдна да го вдигне. Изобщо не я интересуваше кой я търси. Сега можеше да мисли само за предателството си по отношение на своя съпруг.

— Това е неговото легло. Нашето легло. — Тя най-откровено си плачеше, а той я наблюдаваше как крачи, но се страхуваше да я докосне.

— Тогава купи ново — избухна, без да ще. — Това е твоето легло, за бога. Следващия път ще го направим на земята… или където и да е…

— На теб би ти трябвал магьосник да прогони духовете от твоето легло! — каза тя през сълзи, а той й се изсмя.

— Миличка, успокой се… моля ти се… просто случаят е болезнен. Защото е за първи път. Разбирам това. Господи, това беше най-хубавият секс, който някога съм преживявал… ние се обичаме… ние току-що прекарахме една седмица заедно и сме луди един за друг. Какво очакваш? Божичко, изгледахме всяко скапано кино в града. Какво повече искаш? Двугодишен годеж ли?

— Може би. Няма още една година, откак той е умрял. — Тя отново седна и заплака като дете, той не се осмели да направи друго, освен да й подаде кърпичка.

— Годишнината от смъртта му е след три дни. Ще почакаме. Ще забравим, че това изобщо се е случвало.

— Добре. Пак ще си бъдем само приятели. Ще ходим на кино и няма да се любим пак. Никога!

Тя се опитваше да постигне мир със себе си, ала той искаше да отидат по-нататък. Сега вече твърде много я обичаше, за да изгуби, която и да било част от нея, особено пък онези, които бе открил предишната вечер. Те бяха наистина приказни.

— Хайде да не се побъркваме на тази тема, а? Ще пием по чаша кафе, ще вземем душ и ще направим хубава дълга разходка. И ти ще се почувстваш по-добре.

— Аз съм уличница, Джак. Просто като всички останали момичета, с които спиш.

Телефонът отново иззвъня и нито един от двамата не му обърна внимание.

— Ти не си уличница. А аз вече не спя с никого, освен с теб. Разбираш ли това? Откакто дойде на празненството в магазина, аз не съм посегнал на друга жена. Ти ме провали и аз няма да позволя да провалиш и двама ни. Ние се обичаме, ти имаш право на това. Разбираш ли го?

— Нямам право да спя с когото и да било в леглото на съпруга си. — Тя беше разстроена, а него го хващаха дяволите. Но отиде до нея, здраво я хвана за ръката и я изправи.

— Хайде, нека пием по кафе. — Нито един от двамата не направи нещо, за да се покрие, и на нея изобщо не й хрумна, че не изпитва пред него никакво смущение, сякаш винаги са били заедно.

Изправен в кухнята й, той направи кафе и й подаде чаша. Тя го изпи без мляко и като го преглътна, то я опари, но вече беше малко по-спокойна, когато седнаха заедно на кухненската маса. Кухнята беше топла и те си седяха там голи и пиеха горещото кафе.

— Искаш ли вестника? — небрежно попита тя, като изведнъж се усети напълно обзета от шизофрения. В един момент се чувстваше абсолютно комфортно с него, а в следващия — нападната от чувство за вина и терзания. Но сега отново се чувстваше по-добре. Той кимна.

— Разбира се. Бих искал да видя вестника.

— Ще го взема.

Тя отиде до външната врата, все още с чаша кафе в ръка, отвори я и се наведе да вземе вестника. Външната й врата беше напълно скрита от погледа и тя знаеше, че никой няма да я съзре. Но точно когато се навеждаше, видя как се приближава колата на Джан и как отвътре и Джан, и Пол я наблюдават със зяпнали уста. Тя грабна вестника, побягна навътре, тръшна вратата и влетя в кухнята, като изпусна вестника и си разля кафето. Джак я погледна удивено.

— Ти трябва да си тръгнеш! — тя ужасено се беше втренчила в него.

— Сега?

— Да… о, да му се не види… не, не може… те са отвън… излез от задната врата… тя е зад пералнята. — Тя посочи на къде и замаха неистово.

— Искаш да си изляза така? А може ли да ми дадеш една минута, колкото да се облека? — Но докато задаваше въпроса, звънецът иззвъня и Аманда подскочи, като го чу.

— О, господи… това са те… о, господи… Джак, какво ще правим сега? — Тя отново беше обляна в сълзи, но този път той се смееше.

— Кой е там? Човекът, който продава четки? Нова година е, за бога. Просто не му обръщай внимание.

— Това са децата ни, идиот такъв. Те ме видяха… когато отидох да взема вестника.

— Кои деца?

— Колко деца имаме, за бога? Джан и Пол са там. Гледаха ме сякаш съм полудяла.

— Е, най-малкото имат това право. Искаш ли да отворя вратата и да ги пусна да влязат?

— Не… искам да си идеш… не… иди се скрий в спалнята.

— Не се тревожи, миличка. Просто им кажи, че си заета и че могат да дойдат по-късно.

— Добре. — Той бързо отиде към стаята й и затвори вратата, а с разтреперани ръце Аманда сложи веригата и отвори вратата на два инча, за да говори с дъщеря си. — Здрасти. — Тя им се усмихна ведро иззад вратата. — Честита Нова година.

— Мамо, добре ли си?

— Не, всъщност… да… нищо ми няма. Заета съм… боли ме глава… махмурлия съм. Е, всъщност не съм. Снощи пих две чаши шампанско. Мисля, че съм алергична към него.

— Мамо, защо беше гола на стъпалата? Съседите може да ти видят.

— Никой не ме видя.

— Ние те видяхме.

— Съжалявам. Е, благодаря ви, че наминахте, миличка. Защо не се върнете тук по-късно. Например довечера. Или утре. Това би било идеално. — Думите й изхвърчаха като куршуми.

— Защо да не може да влезем сега? — Джан изглеждаше извънредно разтревожена, но Пол не искаше да насилва нещата. Очевидно не му беше времето. Бяха се опитали първо да се обадят, вместо направо да наминат, но тя не беше отговорила по телефона. Той дори и не мислеше, че ще е там.

— Не можете да влезете сега, защото… боли ме глава… Спя.

— Не спиш. Ти излезе да вземеш вестника. Мамо, какво става?

— Нищо. Обичам те, обади ми се следващия път, когато искаш да наминеш. Учтивостта го изисква, миличка… не е възпитано да се отбиваш ей така… но радвам се, че го направихте… ще се видим по-късно. — Тя им помаха и им затръшна входната врата. Те постояха на стъпалата за минута, а после се обърнаха и се върнаха до колата с озадачен вид. Едва когато отново влязоха в колата, Джан погледна мъжа си с изпълнени с тревога очи.

— Смяташ ли, че мама е започнала да пие?

— Разбира се, че не. Просто не искаше гости по това време. Нейно право си е. По дяволите, може би си има история с някого и човекът още е бил вътре. Тя е достатъчно млада за нещо такова, разбери… и баща ти почина преди една година… Собственото му предположение го забавляваше, а Джан го погледна възмутена.

— Ти да не си се побъркал? Майка ми? Действително ли мислиш, че тя ще направи това? Не ставай абсурден просто ако баща ти на неговата възраст въобще не става от леглото си, това не означава, че и майка ми ще се държи по същия начин. Пол, това е отвратително.

— И по-странни неща са се случвали.

До това време бяха преполовили Бел Еър, а Аманда се беше върнала в стаята си. Джак току-що беше пуснал душа и й се хилеше, когато тя затвори вратата на спалнята и се облегна на нея с вид на човек, който бяга от Интерпол в чужда държава.

— Какво им каза? Много здраве от мен? — Той се забавляваше с нейната реакция.

— Това е най-неловкото положение, в което съм изпадала през целия си живот. Децата ми никога няма да ми простят.

— Защо, заради това, че не си ги пуснала да влязат ли? Би трябвало първо да се обадят по телефона.

— Направили са го. Ние не отговаряхме.

— Ами тогава не е трябвало да идват. Въпросът е ясен. Искаш ли да вземеш душ?

— Не, искам да умра. — Тя се хвърли на леглото си, а той седна на края му и я загледа с дълбока привързаност.

— Сама си стоварваш на главата глупости. Това ясно ли ти е?

— Заслужавам си го — каза тя отново със сълзи в очите. — Аз съм ужасен човек и един ден децата ми ще го разберат. — И тогава, както беше легнала, погледна нагоре към Джак в пълна паника. — Няма да кажеш на Пол, нали? О, боже… той ще каже на Джан, а тя ще каже на Луиз…

— И както е тръгнало, цялата история ще излезе по вестниците. По дяволите, миличка, Пол и аз винаги си говорим за жените, с които спя. Не можеш сега да ми отнемеш това. Той ще си помисли, че съм станал твърде стар и не мога да го вдигна…

— О, господи. Просто ме убий.

Тя се претърколи по корем и заби лицето си във възглавницата, а в това време той й се хилеше и се наведе да целува гръбначния й стълб сантиметър по сантиметър. Нацелува я от върха на врата й до задника. А после разтърка малко гърба й и тя отново бавно се претърколи, с очи, които му напомниха за предишната нощ, и ефектът от това върху него беше внушителен и мигновен. Тя вдигна към него ръце и без да каже нищо, той се наведе и я целуна, желаейки я повече от всякога.

— Обичам те, побъркано такова… Голяма сутрин беше.

— И аз те обичам — прошепна тя пресипнало и го придърпа към себе си, но този път в очите му се четеше въпрос.

— Почакай малко, преди отново да ме хвърлиш на тази вятърна мелница, предпочиташ ли да идем в друга стая или може би да слезем от леглото… какво ще кажеш за някоя кушетка или за ваната? — попита той, докато нежно опипваше гърдите й и оставяше ръцете си бавно да се скитат надолу.

— Няма значение… всичко е наред… — Тя му се усмихваше и той тихичко се засмя.

— Казваш го сега… а после как ще е? — прошепна.

— Може да се наложи отново да ме любиш, просто за да ме успокоиш… Това, струва ми се, действа утешително… много е терапевтично… — тя посегна към него и започна да го докосва с устните си, докато той тихо застена. — Обичам те, Джак — отрони и отново нежно го докосна.

— И аз те обичам, бебчо — каза той, а после страстта им взе връх и сутрешната лудост бе изведнъж забравена.