Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (14) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

11. Третият сън на вниманието
Майсторите

Вторият сън на вниманието приключва в деня, в който нещо много важно се случи в живота ни — последното осъждане. Последният път, в който осъждаме себе си или някой друг. Мигът, в който успяваме изцяло да приемем себе си такива, каквито сме и всички останали такива, каквито са. В деня на Последния съд войната в ума ни бележи своя финал и ние навлизаме в Третия сън на вниманието. Това е краят на нашия свят, но също и неговото начало, защото напускаме съня на воините завинаги и се отправяме към Горната земя или към наричания от мен още Сън на майсторите.

Майсторите са бивши воини, които са спечелили личната си война и вече живеят в мир. Сънят на майсторите е сън на истината. Сън на уважението, изпълнен с радост и любов. Той е люлката на живота — мястото, което трябва да обитаваме всички и до което единствено себепознанието може да ни отведе.

Много религии интерпретират Последния съд като наказание за грешниците. Рисуват го като деня, в който идва Бог, осъжда ни и унищожава прегрешилите. Това просто не е вярно. Повечето мистични школи го описват по такъв начин, че човек е нетърпелив да го дочака — мъртвите напускат гробовете си или иначе казано, възкръсват. Себепознанието ни възкръсва и се събуждаме от съня на Подземния свят. Преставаме да се страхуваме да сме живи. Връщаме се към обичайното си състояние и към своята божествена същност, където чувстваме единение в любовта си към всичко, което съществува.

Възкресението е прекрасна концепция, поддържана от всички мистични религии по света. Осъзнаете ли, че почти цялото символично знание в живота ви не е истина, единственото, което ви остава, е да се радвате на самия живот и точно това е вашето Възкресение. Когато си обяснявате нещата чрез символи, вниманието ви се разпилява в много посоки едновременно. Престанете ли да им придавате значение, то отново се концентрира вътре във вас и вие възвръщате целостта си. Превръщате се в единственото живо същество. Няма разлика между вас и която и да било звезда в небето или която и да било скала в пустинята. Всичко, което съществува, е част от живото създание на планетата. Ако изпитате истината дори за миг, цялата конструкция на вашите убеждения се срива и попадате в прекрасния сън за Рая.

Днес може да бъде ден като всички останали, но може да бъде и празник — денят на вашето Възкресение.

Денят, в който сте се завърнали към живота и сте променили целия си свят. Може да бъде денят, в който истинското ви Аз излиза от гроба на всичко, което сте мислили за себе си и отново става такова, каквото наистина е.

В Третия сън на вниманието най-накрая осъзнавате себе си, но не чрез словото. И тъй като няма думи, с които да обяснявате своята същност, вие се връщате към мира и към мястото, в което не се нуждаете от символи, за да се познавате. Именно това познание предават учителите в повечето езотерични философии на своите ученици. То е апогеят, който ще достигнете, ако превъзмогнете символите и се слеете в единство с живота и с Бог.

Според древните религии никой не знае името на Бог и това е абсолютно вярно, защото няма символ, който да опише Бог. Единственият начин да познаваме Бог е да бъдем Бог. Когато станете Бог, ще си кажете: „О, ето защо не мога да науча този символ.“ Истината е, че нямаме представа за името на този, който ни е създал. Думата „Бог“ е един символ, който обозначава нещо, което действително съществува, но аз й се противопоставям, защото вече е безкрайно изопачена. Ако ще използваме символи, за да опишем Бог, ние трябва да се съгласим с тяхното значение; но тогава коя от всички ще е гледната ни точка? Съществуват милиарди гледни точки. Като творец аз правя всичко по силите си, за да обрисувам Бог с думи и това е максималното, което мога да предложа — картина на Бог от моя гледна точка. Каквото и да казвам, ще е само история, която е истина единствено за мен. Може да има смисъл за вас, може и да няма, но ще добиете представа не за нещо друго, а само за личната ми гледна точка.

Сънят на майсторите е труден за обяснение, защото истинското учение не идва с думи. То идва с присъствие. Ако успеете да почувствате присъствието на един майстор, ще научите много повече, отколкото от неговите думи. Думите не могат да изразят и малка част от преживяването, но чрез вашето въображение биха могли да ви отведат до място, където да почувствате това преживяване сами. Аз имам същото намерение в момента — да разширя себепознанието ви до границата, след която вие ще можете да възприемете истинската си същност, да почувствате себе си.

Вместо да използвам думи, вероятно ще е по-добре да ви изправя лице в лице с Бог, за да успеете да го видите. Ако направя това, ще видите себе си. Вярвате или не, вие ще видите себе си, защото вие сте триумфът на Бог. Разберете ли какво движи вашето тяло, ще съзрете истинския Бог. Погледнете ръката си. Размърдайте пръсти. Силата, която движи пръстите ви, е това, което толтеките наричат намерение или което аз наричам живот, безкрайност или Бог.

Намерението е единствената жива енергия, която съществува; то е силата, която движи всичко. Вие не сте пръстите. Вие сте силата, която ги движи. Пръстите ви просто се подчиняват. Можете да дадете на този процес каквото обяснение поискате: „Моят мозък, моите нервни окончания…“, но ако търсите истината, ето я — силата, движеща пръстите ви, е същата, чрез която сънувате. Това е същата сила, която разтваря цветето; която създава вятъра и завихря торнадото; която поддържа звездите във Вселената и кара електроните да обикалят около атома. Вие сте тази сила, която тържествува по безкраен начин и във всички вселени.

Първото проявление на силата е светлината или енергията, което е едно и също, и светът е създаден от светлина. Учените знаят, че всичко е съставено от енергия и тъй като има само една сила, която я генерира, в този момент наука и религия се сливат и разбираме, че ние сме Бог, защото сме светлина. Това сме ние. Това е всичко — милиарди и милиарди различни проявления на светлината. Различни честоти, които, събрани отново заедно, създават светлина.

Намерението е силата зад светлината и можем да кажем, че тя е негов посланик, защото отнася посланието на живота навсякъде. Светлината притежава цялата информация, необходима за създаването на всичко, което съществува; на всяко едно проявление на живота — човеци, маймуни, кучета, дървета, всичко. Всички видове живот на планетата Земя са създадени от определен лъч или честота на светлината, която учените наричат ДНК. Една съвсем незначителна разлика в ДНК може да даде толкова различни една от друга форми на проявление, колкото са човекът и ягуарът например, или човекът и дървото.

Светлината притежава много характеристики. Тя е жива. Тя е абсолютно интелигентна. Тя създава цялото време, тя го трансформира. Светлината е навсякъде и всичко е изпълнено със светлина, но ние не можем да я възприемем, докато не се отрази в материя. Ако изпратим обект в космоса от планетата Земя, ще го виждаме, защото той ще отразява светлина. Няма празни пространства между звездите, между галактиките, между всички вселени, което означава, че всички те са свързани.

Вие сте цяла вселена. Земята е друга вселена. Слънцето и планетите около него са трета вселена. Всички слънчеви системи заедно създават поредната вселена и така можем да продължим до безкрай, докато остане само едно живо същество, съставено от милиарди и милиарди други живи същества.

Всяко живо създание е пазено от това, която наричаме душа. Душата поддържа единството на дадена вселена и разпознава целостта на нейната форма на живот. Душата прави материята непроницаема и по този начин създава граница между различните проявления на енергия. Душата придава облик на всичко; без нейната сила не би имало разлика между вас и цветето, рибата или птицата. Душата ви е била родена в момента на вашето зачатие, заедно с информацията за всеки свой елемент — всяка молекула, клетка и всеки орган на вашата форма на живот. Душата разпознава всичко, което принадлежи на вашата вселена и отличава онова, което не е нейно.

В Третия сън на вниманието вие разбирате, че тялото ви е вселена, съставена от милиарди живи същества — атоми, молекули, клетки, тъкани, органи, системи, всички създаващи единно цяло. Умът ви се опитва да генерира гледната точка на това цяло и автоматично я приписва на този, който е зад вашите очи. Но ако се задълбочите в себепознанието, ще откриете, че всъщност всеки атом в тялото ви притежава собствена гледна точка, тъй като всеки атом е жив. Той представлява отделна вселена; миниатюрна слънчева система с планети и звезди. И общото между всички тези вселени е, че всяка от тях е жива и носи абсолютната сила на безкрайността.

Вие, тази сила, сте живи. Вие сте абсолютната сила. Вие сте истината; вие сте действителни. Всичко останало, включително всичко онова, което знаете чрез символи, не е истина. То е илюзия. Светлината е не само интелигентна, тя има и памет. Създава свой собствен образ — цял свят от илюзии — и го превръща във ваше съзнание, във ваш сън. Сънищата ви не са материални, те са отражение на светлината, което съществува само в материята, наречена мозък. Мозъкът е огледало. Както казахме и преди, ако погледнете в това огледало, ще видите собственото си съзнание и собствения си сън.

Първия път, в който сте погледнали към света, вие сте възприели светлината и тя е станала вашия учител. Предавала е информация към очите ви и въпреки че не сте я разбирали, сте знаели, че сте създадени за нея — целта ви е да се слеете със светлината, тя е другата ви половина. И именно защото сте светлина, вие винаги творите, винаги се трансформирате и винаги еволюирате. Светлината прониква директно в мозъка ви и го пренарежда, за да промени вас, виртуалната ви реалност; за да ви направи по-добро свое отражение. Когато светлината предизвиква промени във вашия мозък, той модифицира фабриката на Бог — ДНК — за следващото човешко същество, на което бихте дали живот.

И точно както тялото ви има много различни органи — мозък, сърце, дробове, стомах, кожа — чиято съвкупност сте вие, вашата цялост, така и всеки отделен орган в тялото ви е съвкупност от множество по-малки клетки. Знаят ли тези клетки, че заедно представляват едно живо същество, тоест вас? Знаем ли ние, хората, че всички заедно представляваме едно-единствено създание, а именно човечеството?

Вие сте заобиколени от милиарди хора. Точно като вас, те са програмирани да бъдат хора. Мъже или жени, вие ги разпознавате и знаете, че са хора. Знаете го. Но вероятно това, което не знаете, е че всички ние, хората, сме орган на красивата планета Земя. Планетата Земя е жива и цялото човечество функционира като неин орган. Неин орган са и горите, и атмосферата. Всеки земен вид е жизненоважна част от организма на Земята и всички те заедно функционират, за да поддържат неговото равновесие; да поддържат метаболизма на планетата.

Човечеството е цялостно живо същество и това отдавна не е просто теория. Ние, хората, живеем заедно. Имаме еднакъв вид тела, имаме еднакъв вид съзнание, изпитваме еднакъв вид потребности. Създаваме символи, за да се разбираме помежду си. Мъже или жени, жертви, воини или майстори, ние, всички, сме еднакви. Никой човек не е по-добър или по-лош от другия. Никой човек не е по-добър или по-лош от нещо, което съществува във Вселената. В най-дълбокия смисъл на живота ни няма никаква разлика между човек и куче; между човек и бълха, муха или цвете. Ние сме едно и също. Идваме от едно място и няма никакво значение каква е историята ни. Няма значение дали сме християни, будисти, мюсюлмани или хиндуисти. Идваме от едно и също място и се връщаме отново в него.

Безкрайността създава всичко, което съществува и когато неговият земен цикъл приключи, всичко се връща към безкрайността. Разбира се, тялото умира, защото е смъртно, но вие — Силата — сте безсмъртни. В тази сила, която населява ума, единственото смъртно нещо са лъжите. Древните египтяни са казвали: „Ако, когато умираш, сърцето ти е по-леко от перо, значи ще отидеш в Рая. Ако то е по-тежко от перо, няма да зърнеш Рая.“

Лъжите не могат да се върнат в Силата, но истината може, защото е нейно отражение, защото отразява безкрайното. И сега идва въпросът: колко тежки са лъжите ви? Носи ли сърцето ви бремето на гняв, страх, вина и съжаление?

В Третия сън на вниманието истината вече е унищожила всички лъжи и единственото, което е оцеляло, е истината — истинското ви Аз. Вие сте Силата. Вие сте животът, който е действителност, и от тази гледна точка сънят ви се превръща в Рай. Превръща се в произведение на изкуството, в едно красиво творение на любовта. Това ви отвежда към третото от майсторските умения на толтеките: майсторството на любовта или още майсторство на намерението и вярата. Аз предпочитам да го наричам майсторство на вярата, защото да повярвате в себе си и да осъзнаете своята сила — силата на намерението, на живота, на вярата, силата на любовта — е истинско умение. Всичко това е част от една и съща сила, разбира се. От абсолютната сила.

В момента, в който овладеете вярата в себе си, ще обгърнете живота си в любов, защото вие сте любовта и това е прекрасно. В този момент ще приемете напълно тялото си, емоциите си, своята история. Ще уважавате не само себе си, но и всички останали творци, защото те са ваши братя и сестри. Ще уважавате цялото сътворение. Ще се обичате безусловно и няма да се страхувате да казвате „Обичам те“ на другите хора. Когато овладеете вярата и заживеете в любов, ще я видите отразена във всеки второстепенен герой на вашата история, когото ще обичате безусловно, така както обичате себе си.

Това променя взаимоотношенията ви с останалите. Прави ви надперсонални. Вие вече не се нуждаете от причини, за да обичате или за да не обичате някого; вие дори не избирате съзнателно любовта, защото тя е вашата природа. Тя извира от вас така, сякаш е слънчева светлина. Цялата ви същност блика от вас такава, каквато е, абсолютно спонтанна. И любовта ви няма нищо общо с думи в ума ви. Няма истории. Има само преживяването, което наричаме единение — вибрацията, честотата на любовта. Това е състоянието, в което сте били, преди да се научите да говорите. Превъзмогнали сте всепоглъщащия Ад на Първия сън на вниманието и сте преминали към по-добър сън — Втория сън на вниманието — докато не сте засънували и Третия, в който сте разбрали, че всичко, което виждате, всичко, което сънувате, е само виртуална реалност, изградена от светлина.

В продължение на хиляди години хората са знаели, че съществуват три свята, които са вътре в човека. Почти всяка философия или митология говори за три нива, независимо, че ги нарича с различни имена и използва различни символи, за да ги опише. Както вече видяхме, в традицията на толтеките трите свята са познати като Първи, Втори и Трети сън на вниманието. В Гърция и Египет те се наричат Подземен свят, Свят и Горна земя, а при християните — Ад, Чистилище и Рай.

Концепцията за света, която имаме днес, в много отношения е различна от тази на хората преди хиляди години. За тях светът не е бил планета; той е бил онова, което знаят и което могат да възприемат. Ето защо казваме, че всяко съзнание е вселена — защото всеки от нас сътворява света в ума си и обитава този свят. Повечето хора живеят в Първия сън на вниманието, в Подземния свят. Друга голяма част от човечеството живее във Втория сън на вниманието или света на воините и поради тази причина успява да се движи в правилната посока и да еволюира.

Традиционно вярваме, че Горната земя е символ на доброто, а Подземният свят — на страха и злото. Това не е вярно. Трите свята съществуват едновременно у всеки човек. Носим в себе си Подземния свят така, както носим и Горната земя. Подземният свят представлява цяла една безкрайност, а Горната земя — друга безкрайност. Двете безкрайности се съчетават в реалността, в която ние живеем. Пътят към Подземния свят е определен избор, пътят към Горната земя — също.

В съня на майсторите осъзнаваме, че нашата сила е изборът. Контролираме целия си сън, като правим избори. Всеки избор предизвиква последствия и майсторът на сънищата знае това. Дадено решение може да отвори много врати и да затвори други. Да не вземем определено решение също е избор. Чрез избора бихме могли да усъвършенстваме изкуството на съня и да създадем най-прекрасния живот за себе си.

Всеки има способността да бъде велик творец на сънища, но майсторството идва тогава, когато добием пълен контрол над съня си, което означава пълен контрол над собственото ни внимание. С овладяване на вниманието ние всъщност овладяваме намерението или иначе казано, притежаваме абсолютна власт над своя избор. Сънят на нашия живот се насочва натам, накъдето поискаме.

В обичайния сън на човечеството системата от убеждения управлява вниманието. Личната сила и Волята ни са толкова слаби, че всеки може да ги прикове и по този начин да ни внуши мнения и идеи. Волята, или намерението е тази сила, която движи всичко съществуващо и променя посоката му. Волята фиксира нашето внимание и го насочва. Ако имаме достатъчно сила, за да използваме волята си, значи управляваме и вниманието си. Едва тогава бихме могли да извоюваме контрола над своите убеждения и да спечелим войната за властта над съня си.

В Третия сън на вниманието ние не фокусираме вниманието си върху живота. Ние сме животът, ние сме силата, ние сме намерението и това намерение контролира вниманието. Третият сън на вниманието е сънят на чистото намерение. Осъзнаваме, че сме животът — не само като концепция, но и като действие, като цялостно познание. Вече виждаме през очите на истината, а това е един съвсем различен поглед.

Първия път, в който сте се учили как да сънувате, системата ви от убеждения е създала милиони малки бариери пред истината. Със срутването на този монолит от предразсъдъци вие вдигате бариерите и вече не сте ограничени от гледната си точка. Съществуват много гледни точки, които възприемате едновременно. Възприемате се не само като човешко същество, но и като сила. Възприемате се и като сила, и като нейно проявление. Знаете, че сте светлина; че сте просто образ в светлината и използвате своето внимание, за да наблюдавате съня си от гледна точка на тази светлина. Всичко извън вас вече не е отделно от вас. Чувствате пълното си присъствие навсякъде. Чувствате се като единственото живо създание на света и не само го чувствате — вие го знаете. Както казах и по-рано, вие разбирате какво сте, но без думи. Не се нуждаете от символи. Ако използвате символи, за да разберете същността си, възможно е да се изгубите сред тях, докато опитвате.

Наричате себе си „човек“ и вероятно се идентифицирате с този символ, но в Китай вие не сте „човек“ — там думата-символ е друга, в Испания не сте „човек“, в Германия не сте „човек“. „Човек“ е просто един символ и какво е неговото значение? Бихте могли да напишете цяла книга, да използвате хиляди символи, с които да обясните значението на „човек“, но всичко написано от вас отново ще е само символика. Да разчитате на символите, за да разберете същността си, би било безсмислица. По този начин каквото и да повярвате, че сте, никога няма да е вярно, защото символите не са истина.

Ако кажете на една котка: „Ей, ти, куче!“, със сигурност няма да я заинтригувате; тя няма да ви отговори. Но ако кажете на човек: „Ей, ти, куче!“, той ще ви отвърне: „Аз не съм куче“. Някои хора ще се обидят, други може да се засмеят; за едни подобно обръщение би било обидно, а за други — смешно, защото всички ние притежаваме различни гледни точки. Изпитват ли необходимост животните да знаят символа, с който са обозначени? Не, те не го знаят и това за тях няма значение. Те просто са. Те нямат нужда от символи, с които да обясняват съществуването си.

Ако някой ме попита какво съм, мога да кажа: „Аз съм човешко същество. Аз съм мъж. Аз съм създаден от енергия. Аз съм съставен от материя. Аз съм баща, аз съм лекар“. Мога да използвам всякакви символи, за да се идентифицирам, да оправдая същността си и да разбера себе си. Но символите наистина не значат нищо. Истината е, че аз не знам какво съм. Единственото, което знам е, че аз съм. Аз съм жив и вие можете да ме докоснете. Аз сънувам и осъзнавам, че сънувам. Само това е важно, другото е измислица. Символите никога няма да ми кажат какво съм и откъде идвам, което така или иначе не е от значение — откъдето съм дошъл, там и ще се върна. Един от любимите ми анимационни герои е Попай Моряка, който казва: „Аз съм, каквото съм и това е всичко, което съм“. Това е мъдрост. Това е пълното приемане, което означава уважение към собствената ми същност, защото аз съм е истина. Може би това, което казвам, не е вярно, но аз съм е вярно, същото се отнася и за вас.

Вие сте живи и съществувате — това е вярно, но какво сте? Истината е, че не знаете. Знаете само онова, което вярвате, че сте. Знаете онова, което сте научили, че сте и което ви е казано, че сте. Знаете онова, което се преструвате, че сте и което искате да бъде видяно у вас от другите хора. Възможно е да му вярвате, но наистина ли сте това, което казвате? Не мисля. Каквото и да говорите за себе си, то е просто символика, напълно изопачена от убежденията ви.

Когато най-накрая успеете да погледнете себе си без цялото знание, което сте акумулирали, резултатът ще е: аз съм. Аз съм, каквото съм и вие сте, каквото сте — пълното приемане на това, което представлявате, ще промени вашите представи. Успеете ли да се съгласите изцяло със своята същност, вече ще сте готови за радостта от живота. Ще приключи осъждането, ще приключи вината; няма да има повече срам, нито съжаление.

След като изоставите символите, ще остане само истината, чиста и обикновена. Няма да има нужда да знаете какво сте и ще ви споходи необикновено прозрение — вече не се налага да се преструвате на нещо, което не сте! Вече можете да сте напълно естествени и да носите послание, което да съдържа истинското ви Аз. Това послание е вашето присъствие. Същото присъствие, което можете да почувствате, когато се роди първото ви дете и го вземете в ръце. Усещате присъствието на божественото, без да разбирате каквото и да било, без думи.

Всяко новородено е такова присъствие. Това е Бог, това е безкрайността; ангелско превъплъщение. Превъплъщение, на което сме програмирани да реагираме — няма нужда бебето да произнася нито дума — присъствието му казва всичко необходимо и пробужда инстинкта ни да даваме и да закриляме. Ако става дума за нашето дете, усещаме този първичен порив още по-силно, а присъствието е наистина невероятно. То отключва щедростта ни и започваме да даряваме детето си, без да очакваме каквото и да било в замяна. До определен бъдещ момент, в който детето е вече пораснало и изглежда така, сякаш е изгубило силата на своето присъствие.

Когато сте се родили, самото ви присъствие е било достатъчно, за да пробуди инстинкта на хората около вас да ви обграждат с внимание, да ви закрилят и да се опитват да удовлетворяват вашите нужди. Все още притежавате това присъствие, но то е било потискано дълго време. И очаква свободата си. За да го почувствате истински, трябва да се осъзнаете. Трябва да погледнете на цялото си творение от съвсем друг ъгъл — от място, където всичко е просто. Без себепознание светът ще ви изглежда лишен от логика, завладява ви страх и навлизате в мъглата на митоте.

Петото споразумение е важна част от съживяването на вашата същност, защото активира енергията на съмнението и разваля магиите, под чието въздействие сте били. Това е наистина много силно намерение от ваша страна — да използвате личната си магия, за да възродите присъствието, което сте изгубили отдавна. Ако вниманието ви не е изцяло погълнато от вашата собствена история, ще успеете да видите кое е истинско, просто ще го почувствате. Когато не сте обсебени от символиката, възстановявате онова свое присъствие, с което сте се родили, и хората около вас започват да го усещат и да реагират. Давате им единственото, което притежавате — себе си, присъствието си. Всичко това предизвиква огромна промяна, но е възможно само тогава, когато сте напълно естествени.

Представете си, че отново сте малко дете. Върнете се във времето, в което не сте разбирали значението на нито един символ и все още не сте били погълнати от знанието. С това присъствие тогава, вие сте били точно като цвете, като вятър, като океан, като слънце, като светлина. Просто като себе си. Няма нищо за доказване, няма нищо за вярване. Дошли сте, за да бъдете, без причина. Нямате друга мисия, освен да се радвате на живота и да бъдете щастливи. Единственото, което ви трябва, е да бъдете себе си. Бъдете естествени. Присъствайте. Бъдете щастие. Бъдете любов. Бъдете радост. Бъдете себе си, това е главното. Това е мъдростта.

Тези, които отхвърлят мъдростта, търсят съвършенството; търсят Бог. Те търсят Рая, опитват се да го намерят. Няма нищо за търсене. Всичко вече е тук. Всичко е вътре във вас. Няма нужда да търсите Рая — вие сте Рай точно в този момент. Няма нужда да търсите щастие — вие сте Щастието, който и да сте. Няма нужда да търсите истина — вие сте Истината. Не търсете съвършенство. То е илюзия. Не търсете себе си, защото всъщност никога не сте се напускали. Не търсете Бог, защото Бог никога не ви е напускал. Бог винаги е с вас и вие сте винаги със себе си. Ако не виждате, че Бог е навсякъде, то е заради вниманието ви, приковано във всички онези други богове, в които наистина вярвате.

Присъствието на безкрайността е навсякъде, но ако вие сте потънали в мрак, няма да виждате къде сте. Няма да виждате, защото съзирате само собственото си знание. Творите в рамките на съня, който сте научили, и когато знанието не може да обясни нещата в живота ви, се чувствате застрашени. Знаете само това, което искате да знаете и всичко, което заплашва вашето знание, ви кара да се усещате несигурни. Моментът на промяната във вас ще дойде тогава, когато осъзнаете, че знанието не е нищо друго, освен описание на сън.

Вие сте непознаваеми. Вие сте тук, за да бъдете в този сън, в този момент. Съществуването няма нищо общо със знанието. Няма нищо общо с разбирането. Няма нужда да разбирате, нито да учите. Вие сте тук, за да се отучите и един ден да установите, че вече не знаете нищо. Досега сте знаели само това, в което сте вярвали и което сте научили, но откривате, че то не е било истина. Сократ, един от най-великите философи на всички времена, е успял да осъзнае и да каже: „Колкото до мен, всичко, което знам, е, че нищо не знам.“