Дебора Харкнес
Аз, вещицата (30)

30.

— Къде е тя? — Матю хвърли ключовете от рейнджровъра на масата.

— Ще я намерим, Матю. — Изабо се опитваше да остане спокойна заради сина си, но вече бяха минали почти десет часа, откакто намериха нахапаната ябълка до засаден със седефчета участък в градината. Оттогава двамата претърсваха околностите, методично обхождаха участъците, които Матю бе очертал на картата.

Въпреки усилията им от Даяна нямаше и следа, не усещаха и миризмата й. Тя просто се бе изпарила във въздуха.

— Сигурно я е отвлякла вещица. — Матю прокара пръсти през косата си. — Казах й, че е в безопасност зад стените на замъка. Не съм и помислял, че вещиците ще се осмелят да влязат тук.

Майка му стисна устни. Фактът, че вещици са отвлекли Даяна, никак не я изненадваше.

Матю раздаваше заповеди като генерал на бойно поле.

— Пак ще излезем. Ще отида с колата до Бриуд. Изабо, мини през Обюсон и Лимузен. Март, ти остани тук, в случай че се върне или някой се обади с новини.

Изабо знаеше, че никой няма да се обади. Ако Даяна имаше достъп до телефон, вече да е позвънила. И макар че любимата стратегия на Матю бе да елиминира препятствията, докато достигне целта, това невинаги бе най-правилният начин за действие.

— Трябва да изчакаме, Матю.

— Да чакаме? — изръмжа той. — Какво?

— Болдуин. Той беше в Лондон, тръгнал е преди час.

— Как можа да му кажеш, Изабо? — Матю знаеше от опит, че по-големият му брат обичаше унищожението. В това най го биваше. През годините се бе занимавал с физическо, психологическо, а напоследък и с финансово унищожение, особено след като разбра, че да унищожиш стандарта на живот на хората е почти толкова вълнуващо, колкото да изравниш някое село със земята.

— Когато видях, че я няма в конюшните и в гората, почувствах, че е настъпил мигът. Болдуин се справя по-успешно от теб, Матю. Той може да намери всичко.

— Да, Болдуин винаги е бил добър в преследването на жертвите. Но сега намирането на съпругата ми е само първата ми задача. След това трябва да се погрижа да не я нападне. — Матю взе ключовете си. — Ти чакай Болдуин. Аз ще изляза сам.

— След като той разбере, че Даяна ти принадлежи, няма да я нарани. Болдуин е главата на семейството. И тъй като това е семеен проблем, той трябва да бъде уведомен.

Думите на Изабо му се сториха странни. Тя знаеше колко е недоверчив към по-големия си брат. Матю сви рамене.

— Те са влезли в дома ти, маман. Това е обида за теб. Щом искаш да намесиш и Болдуин, твоя работа.

— Обадих му се заради Даяна, не заради себе си. Не бива да я оставяме в ръцете на вещиците, Матю, макар самата тя да е вещица.

Матю вдигна нос, бе доловил нова миризма.

— Болдуин — обяви ненужно Изабо и зелените й очи светнаха.

Над тях се трясна тежка врата, чуха се гневни стъпки. Матю подуши въздуха, а Март извъртя очи към тавана.

— Тук долу сме — каза тихо Изабо. Дори и във време на криза тя не повишаваше глас. В края на краищата, те бяха вампири, нямаше нужда от истерии.

Болдуин Монклер, както бе известен на финансовите пазари, закрачи по коридора на долния етаж. Косата му с цвят на мед заискри под електрическото осветление. Мускулите му потрепваха, имаше инстинктите на роден атлет. От дете се бе научил да върти меч, беше внушителен още преди да стане вампир, а след прераждането малцина се осмеляваха да се изпречат на пътя му. Средният от тримата синове на Филип дьо Клермон бе превърнат във вампир по римско време и беше любимец на баща си. Двамата бяха от едно и също тесто — обичаха войната, жените и виното, в този ред. Въпреки бохемския им характер, тези, които се изправяха в битки срещу тях, рядко оживяваха, за да разказват преживяното.

Сега той насочи гнева си срещу Матю. Двамата не се харесаха от първия миг, в който се бяха видели. Бяха толкова различни, че дори Филип се бе отказал от идеята, че могат някога да бъдат приятели. Ноздрите му се разшириха, когато долови миризмата на брат си на канела и карамфил.

— Къде, по дяволите, си, Матю? — Дълбокият му глас отекна в каменните стени и разтрепери стъклата на прозорците.

Матю се изпречи на пътя на брат си.

— Тук, Болдуин.

Болдуин го хвана за гърлото, още преди да довърши изречението. Главите им се приближиха, едната тъмнокоса, а другата светлокоса. Оттеглиха се към далечния ъгъл на коридора. Матю бе стоварен върху дървена врата, която се разби под тежестта му.

— Как можа да се събереш с вещица, като знаеш какво причиниха те на баща ни?

— Тя дори не е била родена, когато той беше пленен. — Гласът на Матю едвам се процеждаше през силната хватка на брат му, но той не показваше страх.

— Тя е вещица — изсъска Болдуин. — Всички те са отговорни. Знаеха как нацистите го измъчват и не направиха нищо, за да ги спрат.

— Болдуин. — Резкият глас на Изабо привлече вниманието му. — Филип остави ясни указания да не търсим отмъщение, ако бъде убит. — И макар да бе повтаряла много пъти това на средния си син, то не намаляваше гнева му.

— Вещиците помогнаха на онези зверове да пленят Филип. След като попадна в лапите на нацистите, те го подложиха на експерименти, за да разберат колко мъчения може да понесе вампирското тяло, преди да умре. А магиите на вещиците ни вързаха ръцете и ние не можахме да го намерим и да го освободим.

— Не успяха да унищожат тялото му, но разрушиха душата му — каза Матю с кух глас. — За бога, Болдуин, могат да направят същото и с Даяна.

Матю знаеше, че тя може да се възстанови, ако вещиците я наранят физически. Но никога няма да бъде същата, ако пречупят духа й. Затвори очи пред болезнената мисъл, че Даяна може да престане да бъде онова своеволно упорито същество.

— Е, и? — Болдуин хвърли отвратен брат си на пода и се хвърли върху него.

Меден чайник с големината на тимпан се удари в стената. И двамата братя скочиха на крака.

Март стоеше, подпряла деформираните си от артрит ръце на едрия си ханш, и ги гледаше унищожително.

— Тя му е съпруга — съобщи на Болдуин.

— Ти си се чифтосал с нея? — Болдуин не можеше да повярва.

— Даяна вече е част от семейството — заяви Изабо. — С Март я приехме. Ти трябва да направиш същото.

— Никога — каза той тихо. — Никоя вещица няма да стане част от семейство Дьо Клермон, нито ще е добре дошла в този дом. Чифтосването е мощен инстинкт, но не може да надвие смъртта. Ако вещиците не убият тази Бишъп, аз ще го направя.

Матю се стрелна към шията на брат си. Чу се звук от разкъсване на плът, след това Болдуин се дръпна назад и се сви.

— Ти ме ухапа!

— Ако още веднъж заплашиш съпругата ми, ще направя и нещо повече. — Матю дишаше тежко и очите му гледаха хищнически.

— Достатъчно! — наруши тишината Изабо. — Вече загубих съпруг, дъщеря и двама синове. Няма да ви позволя да се хванете за гушите. Нито ще оставя вещиците да отвличат някого от дома ми без мое разрешение. — Последните думи направо ги просъска. — И няма да стоя тук и да споря, докато съпругата на сина ми е в ръцете на враговете ми.

— През 1944 година ти настояваше, че ако се опълчим срещу вещиците, няма да постигнем нищо — сопна й се Болдуин и изгледа зверски брат си.

— Този път е различно — каза напрегнато Матю.

— О, този път е различно, няма да ти противореча. Рискуваш намесата на Паството в семейните ни дела, само и само да вкараш вещица в леглото си.

— Тогава не ти трябваше да вземеш решението за открита конфронтация с вещиците. Това решение принадлежеше на баща ви и той категорично забрани удължаване на световната война. — Изабо застана зад Болдуин и го изчака да се обърне с лице към нея. — Трябва да забравиш. Пълномощията за наказание на зверствата бяха предадени в ръцете на човешките същества.

Болдуин я изгледа кисело.

— Доколкото си спомням, ти взе нещата в собствените си ръце, Изабо. На колко нацисти изпи кръвта, преди да се укротиш? — Думите му бяха непростими, но той не се побоя да прекрачи границите на приличието.

— Колкото до Даяна — продължи невъзмутимо Изабо, макар очите й да проблеснаха предупредително, — ако баща ти беше жив, Луций Сижерик Беноа Кристоф Болдуин дьо Клермон, щеше да тръгне да я търси, независимо дали е вещица или не. Щеше да се срамува от теб, задето вместо това се опитваш да уреждаш стари сметки с брат си. — Всяко едно от имената, които Филип му бе дал през годините, прозвуча като плесница, която караше Болдуин да се свива.

Той издиша бавно през носа си.

— Благодаря за съвета, Изабо, както и за урока по история. А сега, за щастие, решението е моя отговорност. Матю няма повече да се забавлява с това момиче. Край на дискусията. — Почувства се по-добре, след като упражни властта си. Обърна се и понечи да напусне Сет-Тур.

— Тогава не ми оставяш друг избор — спряха го думите на Матю.

— Избор? — изсумтя Болдуин. — Ще правиш каквото ти казвам.

— Може и да не съм глава на семейството, но това вече не е семеен проблем. — Матю най-накрая бе проумял смисъла на предишните думи на Изабо.

— Добре. — Болдуин сви рамене. — Щом искаш, върви на глупавия си кръстоносен поход. Намери твоята вещица. Вземи и Март, тя, изглежда, си пада по нея също като теб. Твоя работа, щом предпочиташ да дразниш вещиците и да си навлечеш гнева на Паството. И за да запазя семейството, те отлъчвам от него.

И отново се канеше да излезе, когато по-малкият му брат изигра своя коз.

— Освобождавам семейство Дьо Клермон от всякаква отговорност, че са приютили Даяна Бишъп. Сега за безопасността й ще се погрижат Рицарите на Лазар. Правили сме го и за други хора в миналото.

Изабо се извърна, за да скрие гордостта, изписала се на лицето й.

— Не говориш сериозно — просъска Болдуин. — Ако събереш братството, това ще е равносилно на обявяване на война.

— Щом решението ти е такова, знаеш какви са последствията. Мога да те убия, ако не ми се подчиниш, но нямам време. Земите и собствеността ти са конфискувани. Напусни този дом и предай печата си. Нов френски лидер ще бъде назначен до седмица. Не подлежиш на закрила от ордена и имаш седем дни да си намериш ново място, където да живееш.

— Само се опитай да ми отнемеш Сет-Тур — изръмжа Болдуин — и ще съжаляваш.

— Сет-Тур не е твой. Той принадлежи на Рицарите на Лазар. Изабо живее в него с благословията на братството. Ще ти дам още една възможност да се включиш. — Гласът на Матю стана недвусмислено заповеднически. — Болдуин дьо Клермон, нареждам ти да изпълниш клетвата си, да влезеш в битка и да следваш моите нареждания, докато не те освободя.

Не беше произнасял или писал тези думи от дълго време, но ги помнеше идеално. Рицарите на Лазар се бяха просмукали в кръвта му, също като Даяна. Отдавна неизползвани мускули дълбоко в него се подготвяха за действие, събудиха се ръждясали дарби.

— Рицарите не се подчиняват на заповедите на лидера си заради объркана любовна история, Матю. Ние се бихме при Акра, помогнахме на еретиците албигойци да отблъснат атаките на северняците. Оцеляхме след гибелта на тамплиерите и английските попълзновения в Креси и Азенкур. Рицари на Лазар имаше на корабите, които се сражаваха срещу Отоманската империя при Лепанто и отказахме да продължим военните действия след края на Трийсетгодишната война. Целта на братството е да се грижи за оцеляването на вампирите в свят, доминиран от човешки същества.

— В началото защитавахме тези, които сами не можеха да се бранят, Болдуин. Героичната ни репутация е просто неочакван страничен продукт на тази мисия.

— Татко не биваше да ти предава управлението на ордена след смъртта си. Ти си воин и идеалист, не си пълководец. Нямаш кураж да взимаш трудни решения. — Думите на Болдуин към брат му бяха презрителни, но в очите му се четеше тревога.

— Даяна дойде при мен да поиска закрила от собствените си посестрими. Ще се погрижа да я получи. Ще я закрилям, както рицарите закриляха гражданите на Йерусалим, Германия и Окситания, когато имаха нужда.

— Никой няма да ти повярва, че не е на лична основа, както не повярваха и през 1944 година. Тогава ти каза „не“.

— Сбърках.

Болдуин бе шокиран.

Матю пое дълбоко дъх.

— В миналото бихме отвърнали незабавно на подобно посегателство и изобщо нямаше да се замисляме за последствията. Но страхът от разкриването на семейните тайни и нежеланието да предизвикам гнева на Паството ме спряха. Това само окуражи враговете ни да ударят отново нашето семейство и аз няма да повторя тази грешка, когато Даяна е в опасност. Вещиците няма да се спрат пред нищо, за да разгадаят нейната дарба. Те нахлуха в дома ни и отвлякоха един от нас. Това е по-лошо от стореното с Филип. За вещиците той бе просто един вампир. Но с отвличането на Даяна отидоха прекалено далеч.

Болдуин обмисляше думите на брат си, а вълнението на Матю ставаше все по-силно.

— Даяна. — Изабо върна Болдуин към актуалната тема.

Той кимна веднъж.

— Благодаря — каза Матю. — Вещица я е грабнала от градината. Всички следи за посоката, в която са отлетели, вече бяха изчезнали, когато открихме, че я няма. — Той извади намачкана карта от джоба си. — Ето тук трябва да претърсим.

Болдуин разгледа териториите, които Изабо и брат му вече бяха проверили, и огромните участъци, които оставаха.

— И сте претърсили всичко това, откакто тя изчезна?

Матю кимна.

— Разбира се.

Болдуин не можеше да скрие раздразнението си.

— Матю, няма ли да се научиш да мислиш, преди да действаш? Покажи ми градината.

Двамата излязоха навън и оставиха Март и Изабо вътре, за да не може тяхната миризма да заглуши слабите следи, останали от Даяна. Когато затвориха вратата след себе си, Изабо започна да трепери от главата до петите.

— Това вече е прекалено, Март. Ако са я наранили…

— С теб винаги сме знаели, че такъв ден ще настъпи. — Икономката постави състрадателно ръка на рамото на господарката си, след това отиде в кухнята, като остави Изабо да седи тъжна край изгасналата камина.

В градината Болдуин насочи свръхестественото си зрение към земята, където край седефчетата лежеше нахапаната ябълка. Изабо мъдро бе настояла да оставят плода там, където го бяха намерили. Местонахождението му помагаше на Болдуин да види това, което брат му не успяваше. Стеблата на седефчетата бяха огънати и водеха към друг участък, обрасъл със стъпкани билки, после към друг.

— В каква посока е духал вятърът? — Болдуин вече бе заинтригуван.

— От запад — отвърна Матю, като се опитваше да схване логиката на брат си. Но се отказа и въздъхна притеснено. — Губим прекалено много време. Трябва да се разделим. Така ще прегледаме по-голяма територия. Отново ще мина през пещерите.

— Тя не е в пещера — каза Болдуин, изправи се и изтри миризмата на билките от ръцете си. — Вампирите обичат пещерите, но не и вещиците. Освен това са отлетели на юг.

— На юг ли? Там няма нищо.

— Вече не — съгласи се Болдуин. — Но трябва да е имало нещо, иначе вещицата нямаше да тръгне в тази посока. Ще питаме Изабо.

Една от причините за дълголетието на семейство Дьо Клермон бе, че всеки негов член проявяваше различни качества във време на криза. Филип бе лидерът, харизматична фигура, която можеше да убеди вампири и хора, а понякога и демони, да се бият за обща кауза. Брат им Юг бе дипломатът, който караше воюващи страни да сядат на масата за преговори и да решават и най-жестоките конфликти. Годфроа, най-младият от синовете на Филип, беше тяхната съвест, показваше им моралните измерения на всяко решение. Болдуин владееше бойните стратегии, острият му ум бързо анализираше всеки план и откриваше грешките и слабостите му. Луиза вършеше работа като примамка или като шпионин, в зависимост от ситуацията.

Странно, но Матю бе най-свирепият воин на семейството. Първите му приключения с меча вбесяваха баща му заради липсата на дисциплина. Но той се бе променил. Сега всеки път, когато хващаше оръжие, нещо в него изстиваше и той се биеше с такава целенасоченост, че бе практически непобедим.

И разбира се, Изабо. Всички я подценяваха, с изключение на Филип, който я наричаше „генерала“ или „моето тайно оръжие“. Не пропускаше и най-малката подробност и имаше по-силна памет и от Мнемозина.

Братята се върнаха в замъка. Болдуин повика Изабо и тръгна към кухнята. Там взе шепа брашно от една купа и го посипа по работната маса на Март. Нарисува очертанията на Оверн в белия прах и заби палеца си на мястото на Сет-Тур.

— Къде една вещица би завела друга вещица на югозапад оттук? — попита той.

Челото на Изабо се сбръчка.

— Зависи от причината, заради която я е отвлякла.

Матю и Болдуин се спогледаха раздразнено. Това беше проблемът с тяхното скрито оръжие. Изабо никога не отговаряше на въпросите, които й се задавала, тя винаги смяташе, че има по-неотложни, на които първо трябваше да се намери решение.

— Мисли, маман — подкани настоятелно Матю. — Целта на вещиците е да държат Даяна далеч от мен.

— Не, детето ми. Могат да ви разделят по много начини. Но щом са влезли в дома ми и са отвлекли моя гостенка, вещиците са причинили нещо непростимо на семейството ни. Подобни актове на враждебност са като шах — изтъкна Изабо и докосна бузата на сина си с хладната си ръка. — Вещиците искат да ни покажат, че сме станали слаби. Ти желаеш Даяна. А те ти я отнемат, за да ти привлекат вниманието.

— Моля те, Изабо. Къде е?

— От тук до Кантал няма нищо освен пусти планини и кози пътеки — каза Изабо.

— Кантал? — повтори Болдуин.

— Да — прошепна тя и студената й кръв замръзна.

В Кантал бе роден Жербер от Орийак. Това бе негова територия и ако някой от семейство Дьо Клермон стъпеше на нея, не само вещиците щяха да го подгонят.

— Ако това е игра, то отвличането й в Кантал би означавало, че сме в шах — каза мрачно Матю. — Прекалено рано е за подобно развитие.

Болдуин кимна в знак на съгласие.

— Значи пропускаме нещо.

— Няма нищо от тук до там освен руини — посочи Изабо.

Болдуин въздъхна ядосано.

— Защо вещицата на Матю не може сама да се защитава?

В стаята влезе Март, която си бършеше ръцете в кърпа. Двете с Изабо се спогледаха.

— Elle est enchantee — каза сериозно Март.

— Момичето е омагьосано — съгласи се неохотно Изабо. — Сигурни сме в това.

— Омагьосана ли? — Матю се смръщи. С магия на вещица можеха да се поставят невидими окови. Но сред вещиците това се смяташе за толкова непростимо, колкото и нарушаването на територията при вампирите.

— Да. Не че тя отказва да се възползва от магическите си способности. Пречат й нарочно. — Изабо се намръщи при тази мисъл.

— Защо? — почуди се синът й. — Това е като да изтръгнеш зъбите и ноктите на тигър, а след това да го върнеш в джунглата. Защо ще лишиш някого от възможността му да се защитава?

Изабо сви рамене.

— Сещам се за много хора, които биха направили нещо подобно, и то по много причини. Но не познавам добре тази вещица. Обади се на роднините й. Питай ги.

Матю бръкна в джоба си и извади телефона. Бе поставил номера на дома в Мадисън на бързо избиране, забеляза Болдуин. Вещиците от другата страна на линията вдигнаха при първото позвъняване.

— Матю? — Вещицата беше силно разтревожена. — Къде е тя? Боли я ужасно. Усещам го.

— Знаем къде да я търсим, Сара — каза тихо Матю. Опитваше се да я успокои. — Но трябва преди това да те питам нещо. Даяна не използва магическите си способности.

— Не го прави откакто майка й и баща й умряха. Но какво общо има това? — Сара вече крещеше. Изабо затвори очи, защото силният глас проряза ушите й.

— Възможно ли е Даяна да е омагьосана, Сара?

От другата страна на линията настъпи пълна тишина.

— Омагьосана ли? — наруши я накрая Сара. — Разбира се, че не!

Семейство Дьо Клермон чуха меко тракване.

— Ребека го направи — обади се друга вещица, но много по-тихо. — Обещах й, че няма да казвам. Не знам какво и как го е направила, затова не ме питайте. Ребека знаеше, че със Стивън няма да се върнат от Африка. Беше видяла нещо, знаеше нещо, което я бе уплашило до смърт. Каза ми само, че ще се опита да предпази Даяна.

— От какво? — Сара беше ужасена.

— Не от какво. А докога. — Гласът на Ем се сниши още повече. — Ребека каза, че ще се погрижи Даяна да е защитена, докато не се срещне със своя сенчест мъж.

— Сенчест мъж? — повтори Матю.

— Да — прошепна Ем. — Когато Даяна ни сподели, че се вижда с вампир, се зачудих дали не си този, когото Ребека бе предсказала. Но всичко се случи толкова бързо.

— Виждаш ли нещо, Емили? Каквото и да е? Нещо, което да ни помогне? — попита Матю.

— Не. Само тъмнина. И Даяна е в нея. Не е мъртва — добави тя веднага, когато усети как Матю затаи дъх. — Но изпитва болка и не е изцяло на този свят.

Докато слушаше, Болдуин присви очи към Изабо. Колкото и дразнещи да бяха въпросите й, те хвърляха светлина върху загадката. Свали ръцете си от гърдите и бръкна в джоба си за телефона. Извърна се, набра някакъв номер и промълви нещо. След това погледна към Матю и прокара пръст пред гърлото си.

— Отивам да я намеря — каза Матю. — Когато имаме новини, ще ви се обадим. — Прекъсна връзката, преди Сара и Ем да го засипят с въпроси.

— Къде са ми ключовете? — извика той и тръгна към вратата.

Болдуин застана пред него и му препречи пътя.

— Успокой се и помисли — каза строго и ритна табуретка към брат си. — Какви замъци има между нашия и Кантал? Трябват ни само старите, които Жербер познава най-добре.

— Господи, Болдуин, не помня. Пусни ме!

— Не. Трябва да се действа умно. Вещиците не биха я завели на територия на Жербер, не и ако са с всичкия си. Ако Даяна е омагьосана, това ще е мистерия и за тях. Ще им отнеме известно време да я разгадаят. Ще искат да са на усамотено място и никакви вампири да не им пречат. — Болдуин за първи път произнасяше името на вещицата. — В Кантал ще трябва да отговарят пред Жербер, значи са някъде близо до границата. Мисли. — И последната капка търпение на Болдуин се изпари.

— В името на боговете, Матю, ти си построил или проектирал повечето от тях.

Матю премисляше всички възможности, отхвърляше някои, защото бяха прекалено близо, и други, защото бяха прекалено разрушени. Накрая вдигна глава.

— Ла Пиер.

Изабо стисна устни, а Матю изглеждаше разтревожен. Ла Пиер беше най-мрачният замък в околността. Бе построен върху основи от базалт, в които можеха да бъдат прокопани тунели, и имаше достатъчно високи стени, за да устои на обсада.

Отгоре се чу звук от движещ се въздух.

— Хеликоптер — поясни Болдуин. — Чакаше в Клермон-Феран, за да ме откара в Лион. Градината ти ще се нуждае от оправяне, Изабо, но съм сигурен, че и ти смяташ това за малка цена.

Двамата вампири излязоха от замъка и тръгнаха към хеликоптера. Скочиха вътре и скоро полетяха високо над Оверн. Под тях не се виждаше нищо друго, освен черен мрак, в който тук-там бяха пръснати светлинки от селски къщурки. Отне им повече от трийсет минути да стигнат до замъка и въпреки че братята знаеха къде се намира, пилотът се затрудни да открие очертанията му.

— Няма къде да кацнем! — извика им той.

Матю посочи един стар път, който излизаше от замъка.

— Ами тук? — извика той в отговор. Вече оглеждаше стените за светлини или движение.

Болдуин нареди да кацнат, където Матю бе посочил, и пилотът го изгледа колебливо.

Когато се спуснаха на пет метра над земята, Матю скочи и се втурна с всички сили към портите на замъка. Болдуин въздъхна и го последва, като даде указания на пилота да не мърда, докато двамата не се върнат на борда.

Матю вече бе вътре и викаше името на Даяна.

— Господи, сигурно е много уплашена — прошепна той, когато ехото заглъхна. Прокара пръсти през косите си.

Болдуин го настигна и го сграбчи за ръката.

— Можем да действаме по два начина, Матю. Да се разделим и да претърсим мястото основно. Или да спрем и да помислим къде може да се скрие нещо в Ла Пиер.

— Остави ме — изръмжа Матю, оголи зъби и се опита да се изтръгне от хватката на брат си. Болдуин обаче го стисна още по-силно за ръката.

— Мисли — нареди му той. — Така ще стане по-бързо, обещавам ти.

Матю прехвърли в ума си плана на замъка. Започна с входа, обходи стаите нагоре, премина през кулата, покоите, залата за аудиенции, голямата зала. След това си представи кухните, мазето и подземията. И обърна пълен с ужас поглед към брат си.

— Шахтата. — Тръгна към кухните.

Физиономията на Болдуин замръзна.

— Dieu — прошепна той, докато гледаше отдалечаващия се гръб на брат си. Какво толкова имаше в тази вещица, че собствените й посестрими я бяха хвърлили в двайсетметрова дупка?

И щом беше толкова ценна, този, който я е спуснал в шахтата, щеше да се върне.

Болдуин хукна след Матю с надеждата, че не е прекалено късно да го спре да предаде в ръцете на вещиците не един, а двама заложници.