Сандра Браун
Димна завеса (21)

Деветнадесета глава

— Кливлънд Джоунс е бил в една малка стая без прозорци. Във въпросния ден са я използвали като стая за разпити — обясни Рейли.

— Само в онзи ден?

— Странно, нали? Особено при положение, че другите две стаи за разпити са били празни. Както и да е, смята се, че той е предизвикал пожара.

— Като запалил съдържанието на кошчето за отпадъци. Но ти каза, че не било толкова просто.

— Наистина. И като опитен следовател Брунър също го знаеше. Обикновено огънят в кошче за боклук изгасва сам след няколко минути — след като запаленото изгори. Но това кошче беше поставено точно под вентилационния отвор. Решетката на вентилационния отвор липсваше, неясно откога.

— Когато аз видях сградата, беше купчина обгорели останки — каза Брит. — Но разбрах, че е била стара. Само няколко месеца оставали до преместването на управлението в нова сграда.

— Точно така. Сградата беше пренаселена, морално остаряла и се нуждаеше от сериозен ремонт. Изолациите бяха стари, тръбопроводът — осеян с дупки. Опорната конструкция беше от стари дървени греди и много от тях бяха изгнили. Електрическите кабели постоянно даваха на късо. Имаше система с автоматично задействащи се пръскачки, но тя беше остаряла и неефективна. Смятали са я за недостатъчно надеждна дори и в най-добрите й години. В деня на пожара не бе свършила никаква работа. Но никой не искаше да харчи пари за ремонт, защото се знаеше, че сградата скоро ще бъде изпразнена. Запушваха тук-там по някоя дупка и това беше. Все едно да опитваш да спреш масиран кръвоизлив с лепенки. За нещастие, всичко това се установи след пожара, а не преди него. Дори и прахът може да гори, а той се бе трупал в сградата от началото на миналия век. Катастрофата е била въпрос на време. Когато пламъкът от кошчето за боклук е бил засмукан в стената през вентилационния отвор…

Рейли направи движение с дланите си, за да покаже как е станало възпламеняването.

— Течението го е изтеглило нагоре. Имало е достатъчно запалим материал и буквално нищо, което да спре пътя му през стените. Още от първата искра положението е било неспасяемо.

— Седем души — поклати тъжно глава тя.

— Шест.

Брит го погледна стреснато.

— Какво?

— Шест. Кливлънд Джоунс не е загинал в пожара. Бил е мъртъв, преди пожарът да избухне.

Тя ахна от изненада.

— Откъде знаеш?

— Видя ли доклада от аутопсията му?

— Да, попаднах на него. Тук някъде е. — Затършува из документите, пръснати по леглото, намери доклада и го подаде на Рейли. — Пише, че тялото е намерено на пода, свито навътре, с ръце под брадата.

— Което е показателно. Когато едно горящо тяло се дехидратира, мускулите се свиват и придърпват тялото в ембрионална поза. Но това не означава, че жертвата е изгоряла жива. При Кливлънд Джоунс не е било така. Смъртта му е настъпила след травма на главата, причинена от удар с тъп предмет.

Той прелисти страниците на доклада и спря до схематичната рисунка на човешко тяло. Посочи главата, където съдебният лекар беше отбелязал: „Фрактури на черепа. Две, тежки“.

Брит прочете на глас това, което съдебният лекар бе написал.

— „Причинили смъртта“. — Погледна Рейли. — Паднала греда? Срутил се таван?

Той поклати глава.

— Това би могло да се случи доста след началото на пожара. В такъв случай в дробовете на Джоунс би трябвало да има значителни наслоения от сажди и дим. Би трябвало да има високо ниво на въглероден оксид. — Вдигна доклада. — А патоанатомът не бе констатирал нищо такова. Веднага след това той се обади на Брунър, за да му съобщи, че един от загиналите е бил мъртъв преди началото на пожара. Брунър ми възложи да информирам детективите, че има вероятен случай на убийство. Аз трябваше да работя с тях по разследването. Точно това правех, когато Джей се обади и ме покани на онзи купон.

Тя пое дълбоко дъх, очевидно осъзнала значението на чутото.

— Веднага щом започнах да задавам въпроси за Джоунс и обстоятелствата около ареста му, всички започнаха да се изплъзват. Джей твърдеше, че не помнел подробностите около ареста. Каза, че не бил негов случай, но щял да провери за някаква информация. Не забравяй, че по онова време в полицейското управление цареше пълен хаос. Строежът на новата сграда щеше да бъде завършен след няколко месеца и всички отдели бяха временно настанени в разни помещения. Това, че Джей ме бавеше, не изглеждаше странно. Сега разбирам, че е било умишлено. Не е искал да науча нищо за Кливлънд Джоунс, освен че той е причинил пожара. А има и още нещо. Джоунс е вършил всякакви престъпления, но не и палеж. Научих това от полицейското му досие, което получих от щатския архив.

Той разкърши уморено рамене. Изкушаваше се да остави част от разказа си за сутринта, но знаеше, че Брит няма да му позволи да спре, докато не научи цялата история, затова продължи:

— След множество обаждания Джей най-после ми изпрати съобщение по една от секретарките на управлението. Оказа се, че ударите по главата на Джоунс са били получени преди ареста. Полицаите, които го задържали — така и не се разбра кои са били, — не разбрали колко тежки са нараняванията, докато Джоунс не започнал да се държи неадекватно по време на разпита. Оставили го сам, докато уредят прехвърлянето му в болница. И тъкмо тогава той предизвикал пожара. Съобщението на Джей завършваше с думите, че не могъл да открие нищо повече, но че щял да следи и ако излязат още някакви подробности, да ми ги съобщи. Което не се случи, разбира се.

— Ами Брунър? След като те отстраниха от разследването, той не продължи ли да действа до пълното изясняване на причините за смъртта на Джоунс?

— В окончателния си доклад той повтори обяснението на Джей. Документите, свързани с ареста на Кливлънд Джоунс, бяха изгорели в пожара. Нямаше никакви доказателства, които да потвърдят казаното от Джей, но той беше герой, така че Брунър изобщо не се усъмни в думите му. Ти и останалите медии бяхте толкова погълнати от моята история, толкова заети да възхвалявате героите, че незначителната случка с Кливлънд Джоунс бързо изпадна в забвение. Пък и нали той беше подпалвачът, причинил толкова смърт и унищожение. Кой се интересуваше как е умрял?

— Брунър би могъл да се заинтересува. Ако отидеш при него сега…

— Невъзможно е. Той почина около шест месеца след пожара. Сърдечен инфаркт.

— О!

— В известен смисъл се радвам, че не е жив, за да види пълното опровержение на заключенията си. В каквато и форма да стане това, голяма част от вината ще падне върху него. Не мисля, че е бил корумпиран. Малко умирен и мързелив може би. Или просто не е искал да мъти водата.

Брит мисли върху това няколко секунди, после попита:

— Ами семейството на Кливлънд Джоунс?

— Само баща му беше жив. Обадих му се с надеждата да получа някаква информация. Той се държеше враждебно и не искаше да говори за сина си. Аз обаче не се отказах и най-после го убедих да се срещнем. Но когато отидох в дома му, той не беше там. Ходих още няколко пъти. Обаждах се. Така и не го открих повече.

— Значи сега не знаеш нищо повече, отколкото в нощта, когато си отишъл на партито?

— Точно така.

— Успя ли да разбереш защо изобщо е бил арестуван Джоунс?

— За нападение. Странно, но никой не помнеше подробности за престъплението, кога и къде е било извършено, кога са го докарали в полицията. Сред цялата тази мъглява информация имаше само един факт, в който всички бяха абсолютно сигурни: Джоунс не е получил фаталните удари по главата в полицията.

— Хм. Доста подозрително.

— Мислиш ли?

— Джей ти е обещал да изпрати документите от ареста в понеделник сутринта.

— Нищо по-лесно от това. Знаел е, че в неделя сутрин ще се събудя до едно мъртво момиче.

Той отиде до прозореца и разтвори избледнелите оранжеви пердета, избрани в тон с грозния килим. Доволен, че никой не се е появил да ги дебне отвън, се обърна към нея:

— Има и още един въпрос без отговор, който е много важен. Как е запалил огъня Джоунс? С какво? Когато са го арестували, би трябвало да са изпразнили джобовете му, нали така?

Тя сви рамене.

— Пропуснали са нещо.

— Бих повярвал на това, само че в стаята не бяха открити никакви ускоряващи горенето вещества.

— Не са ли изгорели?

— Бензинът и керосинът се процеждат в пукнатини и ъгли. Щяхме да открием следи дори и при това опустошение. Но няма как Джоунс да е вмъкнал незабелязано бутилка с газ.

— Кутия кибрит? — предположи тя. — Нещо толкова дребно може да се скрие без проблем. В чорапа например. Може да е запалил една клечка и после да е хвърлил целия кибрит в кошчето. Или да си е оставил няколко клечки, с които да е запалил боклуците във вентилационната шахта.

Преди още да довърши теорията си, той вече клатеше глава.

— Нямаше силиконов диоксид. Това е вещество, което се намира в главичките на кибритените клечки. Огънят не го унищожава. А там нямаше никакви остатъци.

— Значи така и не е установено точно как е запалил огъня?

— Може да е търкал две пръчки една в друга — пошегува се Рейли. — Освен че е запалил огъня, той се е погрижил да се разпространи в сградата и в същото време не е вдишал никакъв дим. Но да предположим за момент, че наистина е успял. Какво се е надявал да постигне?

— Да избяга?

— Добре. В това има логика. Но той е минавал през процедурата с ареста десетки пъти. Бил е само на двайсет и една години, но е имал доста дълъг стаж. Знаел е, че ще го заключат в стаята. Изглежда много глупаво да запалиш огън в стая, от която не можеш да излезеш.

— Ако е имал травма на черепа и се е държал неадекватно…

— При условие че е вярно.

— Може да е опитвал да се самоубие.

— Закоравял престъпник като него? — Рейли поклати глава. — Не мисля. А и никой не би се подложил на такава ужасна смърт, дори и с парче кост в мозъка.

— Може би просто е искал да сплаши другите. Не си е давал сметка, че огънят ще се разпространи толкова бързо. Може да го е направил за отмъщение. Може да е отчаяно действие на човек, загубил разсъдъка си.

— Това все още не обяснява отсъствието на следи от сажди и пушек в дробовете му — изтъкна той. — Но най-голямата мистерия в цялата история е защо Джей ми пречеше да науча каквото и да било. Той обожаваше да е в светлините на прожекторите, Брит. Знаеш това. Беше амбициозен и си поставяше високи цели. Открито си признаваше, че иска някой ден да стане шеф на полицията. Тогава защо не се зае с това разследване и не разнищи нещата, след като патологът беше обяснил, че подозира убийство?

Рейли закрачи из стаята.

— Джей беше детектив от отдел „Убийства“. Би трябвало да се нахвърли на това неочаквано развитие. Разследването щеше да му осигури вниманието на медиите в продължение на седмици, а той щеше да стане още по-голяма знаменитост. Вместо това, той се дистанцира от разследването. Не е типично за Джей.

— Прав си.

— Мисля, че се е държал на разстояние от разследването, защото не е бил сигурен какъв ще бъде изходът от него. Страхувал се е, че може да унищожи него или някого от приятелите му.

— Ти също си бил негов приятел, Рейли.

— Да, но не съм участвал в престъплението. — Той спря да крачи и я погледна в очите. — Според мен четиримата герои са прикривали нещо, свързано с Кливлънд Джоунс, по-точно с начина, по който е умрял. Пожарът е бил предизвикан, за да не разбере никой какво се е случило в онази стая. Това се е канел да ти признае Джей онази вечер в бара.

Тя не побърза да се съгласи, нито го оспори, просто задържа погледа му, докато размисляше върху казаното. След няколко минути отмести поглед и попита:

— Мислиш, че някой го е убил в онази стая?

— Да, така мисля. Според теб прав ли съм?

Очите й отново се върнаха върху него.

— Склонна съм да вярвам, че си прав. Всичко насочва към това обяснение. Защо иначе ще стигнат толкова далече, ако трябва да прикрият нещо по-дребно? Но как ще го докажем? Как ще успеем да го докажем и да останем живи?

— Не съм сигурен, че ще успеем.

Тя седеше на ръба на леглото, извърната към него. Рейли усети, че прямият му отговор я изненада. Беше я запознал с проблема и тя очакваше да има идеи как да го разрешат.

Изпитваше огромно желание да протегне ръка и да докосне бузата й, но му устоя. След като задържа погледа й дълго време, каза:

— Брит, слушай ме внимателно. Видя как живея аз. Нямам какво да губя. Нямам кариера, не притежавам нищо, нямам връзка с жена… нищо. Но ти имаш всичко. На прага си да направиш големия пробив в кариерата си.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Предай се.

— На Кларк и Хавиер?

— На ФБР.

Реакцията, която последва, не беше тази, която очакваше. Всъщност тя се усмихна.

— Ще ти призная, че обмислях този вариант. Но убийството е престъпление, което се разследва от щата. ФБР няма да искат да се намесят. Те не обичат да се бъркат в работата на щатските служби, освен ако не са поканени да го направят, а шансовете това да се случи са почти нулеви. До няколко часа ще се озова обратно при Кларк и Хавиер и ще изглеждам още по-отчаяна. Да не споменаваме колко ще бъдат ядосани те от това, че съм опитала да ги прескоча.

— Можеш да им кажеш къде да открият колата ти.

— Но мога ли да докажа, че съм била изхвърлена от пътя?

— Няма ли следи от удари по бронята?

— Не.

— Не те ли притиснаха така, че да обелят боята?

— Не мисля. На няколко пъти опитваха, но…

— Никакъв контакт на метал в метал?

Тя поклати глава.

— Кларк и Хавиер, а може би и ФБР, ще решат, че съм нагласила всичко, за да изглеждам невинна.

— По дяволите! Това само потвърждава колко добри са онези двамата. — Той прокара пръсти през косата си и след поредица ругатни заяви упорито: — Не могат да те осъдят за убийството на Джей. Не и без много по-солидни доказателства, отколкото имат.

— Може би не, но косвените доказателства са доста убедителни. Освен това си помисли как би повлиял един процес за убийство на кариерата ми. Да не споменаваме финансовата страна. Ако наема добър адвокат, това ще глътне спестяванията ми за около седмица и половина. След процеса ще съм натрупала огромни дългове. Дори и да ме оправдаят, ще съм загубила една година от живота си, а кой ще ме наеме после с това петно в биографията? Точно както е станало с теб, Рейли, когато се събудих в леглото с мъртвия Джей, предишният ми живот свърши. Те ме използваха по същия начин, както са използвали историята със Сузи Монро, за да се отърват от теб. Имам късмет, че ме оставиха жива — решение, за което сега очевидно съжаляват. Но те съсипаха живота ми. Не само искам тази история да бъде доведена докрай и справедливостта да възтържествува. Искам и да отмъстя на онези копелета.

Той тайно се възхищаваше на огъня в очите й, но продължаваше да се страхува за нея. Страхуваше се за живота и на двамата.

— Помисли до сутринта.

— Няма какво да мисля.

За да постави край на този разговор, той обиколи стаята, изгаси лампите, после придърпа единия стол до прозореца, седна и разтвори леко завесите.

Чу шумолене на хартия и се сети, че тя мести разтворените папки, за да може да легне на леглото си. Минаха петнайсет минути в мълчание, после Брит попита:

— Защо ги нарече Бъч и Сънданс?

— Не се сетих за друга двойка престъпници. Можех да им викам и Убиец едно и Убиец две.

— Не, Бъч и Сънданс ми харесва.

Минаха още пет минути и тя попита:

— Цяла нощ ли ще седиш там?

— Още известно време.

Той изчака още четирийсет и пет минути, за да се почувства достатъчно спокоен да изостави поста си. Ако някой ги наблюдаваше отвън, сигурно щеше да атакува, когато всички лампи изгаснеха. А и според преследвачите им, те изобщо не подозираха, че някой е по петите им.

Без да се съблича, отиде в тъмното до второто легло и се опъна на него. Остави револвера на нощното шкафче, после размисли и го премести на леглото до себе си.

Брит спеше отдавна. В стаята се чуваше само лекото й дишане и тихото бръмчене на външното осветление на паркинга. Рейли лежеше по гръб, отпуснал глава върху твърдата като камък възглавница, и се взираше в мрака. Опита да не мисли колко тясно пространство разделя леглата им, опита да не мисли за предишната нощ.

Но все пак мислеше за нея. Спомняше си всяка подробност кристално ясно. Убеждаваше се, че не заради тези спомени е толкова възбуден, но не можеше да направи нищо, за да се успокои.

Затвори очи и пробва да заспи, но мислите му отказваха да се успокоят. Трескаво се мятаха от опасната и сложна ситуация, в която се намираха, към сексуалното прегрешение от предишната нощ и обратно, докато накрая еротичните спомени замъглиха всичко останало. Той се предаде и се отпусна по течението.

Замисли се колко крехка беше тя, колко слаба и почти ефирна. Откри го чак когато беше под него, а той вече не можеше да се удържи, за да бъде нежен и внимателен. Като гигант върху Палечка.

От друга страна, силата на нейната страст го изненада. Вярно, тя беше разстроена, изплашена до смърт, на ръба на истерията, емоциите й бушуваха, но все пак… Кой би предположил, че хладнокръвната дама от телевизията може да е толкова разгорещена в леглото…

— Рейли?

Дъхът му секна. Той преглътна и успя да смънка:

— Хм?

— Ще остана с теб.

 

 

Джордж изпрати въздушна целувка на дребничката сервитьорка за довиждане и излезе от апартамента й. Тази вечер доста я поизпоти. По-точно тя измори него. Докато вървеше към колата си, осъзна, че е напълно изтощен.

Беше изкарал адски тежък ден. Прекара сутринта в офиса, за да довърши един договор, за който Лес му опяваше, че е закъснял. Едва успя да хапне един сандвич за обяд, преди да тръгне за погребението. Церемонията беше достатъчно потискаща, но към нея се добави и срещата с Рейли Ганън, който се появи като призрак от миналото.

Смъртта на Джей бе възкресила Рейли Ганън. В това имаше някаква ирония, но Джордж беше прекалено уморен, за да я осмисли.

Сега пое с колата към дома си, надявайки се Миранда да е заспала. Готов бе дори да се лиши от удобната им спалня и да спи на канапето в кабинета, само и само да избегне глупостите й. Коктейлите бяха претупани за сметка на дълга вечеря в ресторанта на клуба, по време на която Лес мърмореше ту за едно, ту за друго, а Миранда седеше с отегчено изражение, оживяващо се единствено когато се заглеждаше в собственото си отражение в огледалото зад масата.

Когато вечерята най-сетне приключи, Джордж помоли Лес да закара Миранда с обяснението, че трябва да се върне до офиса, за да провери имейлите си. Наистина се отби в офиса, но само за да вземе презервативите, които държеше в чекмеджето си. Прекара следващия час със сервитьорката, която беше не само хубавка, но и невероятно гъвкава.

Гимнастиката в леглото го остави толкова задоволен, че чак не му се тръгваше за дома. Но макар тялото му да бе напълно отпуснато, мозъкът му беше като претоварена електрическа верига, припукваше и искреше от нови тревоги във всяка следваща секунда.

Лес и Миранда не обърнаха внимание на притесненията му, предизвикани от неочакваната поява на Рейли на погребението.

— Подразнил те е. Какво толкова? — каза Лес, докато добавяше мляко в кафето си след вечерята. — Ако този човек е имал някакви козове, е щял да ги изиграе още преди пет години. Той е минало. Забрави го.

Но тревогите продължаваха да ядат Джордж, а очевидно Пат Уикъм също бе станал тяхна жертва. Той не умееше да прикрива безпокойството си така добре, както Макгауън. На Джордж му идеше да удуши онова нищожество, защото бе допуснал Рейли да забележи, че ги зяпа. Изглеждаше изплашен и стреснат, сякаш всеки момент щеше да се подмокри, и Ганън го бе забелязал.

Мобилният му телефон иззвъня. Може би Миранда го проверяваше, макар че бе наясно къде е отишъл съпругът й. Отвори телефона си, без да поглежда номера.

— Прибирам се.

— Джордж?

— Да?

— Канди е.

— О, по дяволите, Канди, помислих, че е Миранда.

— Често ме бъркат с нея — пошегува се тя. — Ще ми се. — После с по-тъжен тон попита: — Може би съм избрала неподходящ момент?

— Няма проблем, в колата съм, пътувам към къщи.

— Извинявай, че звъня толкова късно, но исках да те чуя днес. Толкова съжалявам, че не успях да дойда на погребението. Джордж, нали знаеш, че ако не беше това…

— Не е нужно да ми обясняваш, Канди. Всички знаем и разбираме защо не можа да дойдеш.

— Оценявам разбирането ти. Но това не ме кара да се чувствам по-добре. Как мина?

— Мисля, че на Джей щеше да му хареса. Като се изключи музиката от органа. Той би предпочел джазов квартет.

Тя се засмя.

— Прощалната реч, която си написала, беше кулминацията на службата. Ако Джей е на небето, сигурно се е изчервил.

— Написах я съвсем искрено. Той беше добър приятел. Ще ми липсва.

— Да. — Джордж изчака секунда, като се размърда неспокойно на седалката си. — Познай кой дойде на службата.

— Предполагам, че половината град.

— Горе-долу.

— Коб Фордайс със сигурност.

— Дори доведе и жена си.

— Той е политик — каза тя, но без злонамереност. — Трябва да се грижи за имиджа си.

— И Рейли Ганън.

— Сериозно?

— Абсолютно. От плът и кръв.

— Говори ли с него?

— Разменихме си някакви… реплики.

— Не ми прилича на нормален разговор.

— Не беше.

— Какво стана, Джордж?

Като начало той й описа външността и поведението на Рейли.

— Изглежда си същият, само дето косата му е по-дълга и има по някой и друг бял косъм. Държеше се приятелски, макар че никога не е бил толкова общителен като Джей. Не ми каза къде живее или с какво се занимава. Но… — Той се поколеба, после продължи: — … отвори темата за Сузи Монро.

— Това ме изненадва — каза Канди. — Мислех, че Рейли не иска да се връща към тази история. В какъв контекст заговори за нея?

— Мисли, че е открил сходства в ситуацията около убийството на Джей и нощта, когато е умряло онова момиче.

— Джей не е умрял от свръхдоза.

Джордж вече бе стигнал до дома си. Паркира отпред, но не изгаси двигателя, за да не се изключи климатикът в колата.

— Веднага му изтъкнах този факт. Според него приликата е друга. Брит Шели твърди, че е била дрогирана в нощта на убийството на Джей — точно както се случило с него, когато умряла Сузи Монро.

— Тогава беше установено, че Сузи Монро се е дрогирала редовно. Джей никога не е вземал наркотици. Рейли изказа ли някакво предположение кой може да е упоил Брит Шели?

— Не стигна дотам, но е на мнение… — Замълча, защото Миранда отвори входната врата и излезе на верандата. Светлината от къщата я освети и тялото й се очерта под прозрачната нощница.

— На какво мнение е Рейли? — подкани го Канди.

Джордж срещна погледа на жена си през стъклото на колата и в същото време отговори:

— Той е на мнение, че Джей си е уговорил среща с Брит Шели, за да й разкаже някаква сензационна история. Един вид, да направи предсмъртна изповед.

Тя въздъхна.

— Бедният Рейли. Не се отказва.

— Казах му, че блъфира и че още има зъб на Джей заради Хали.

Канди тъжно заговори:

— Сигурно има право да се чувства така. Дори и след толкова време, дори и след като Джей вече е мъртъв, няма как да не го боли заради загубата на Хали. Но Рейли отказва да поеме отговорност за нещастието си, което бе причинено единствено от собствената му глупава постъпка.

— И от оная му работа.

— Това беше излишно.

Джордж се засмя.

— Забележката ви е приета, госпожо съдия.

— Знаеш ли как да се свържеш с Рейли?

— Не, защо?

— Може би е добре да поговоря с него.

Той изчака няколко секунди, после каза:

— Чудя се…

— Какво?

— Дали ожесточението му към Джей не е стигнало дотам, че да го убие? — Остави я да осмисли въпроса. Канди не реагира веднага, но той усети, че е приковал вниманието й. — Аз почти го обвиних в това. Отговори ми, че ако е искал да убие Джей, нямало да чака пет години. Но според мен намирисва на отмъщение, не мислиш ли? Особено историята с дрогирания свидетел. Дава повод за размисъл. — Направи кратка пауза, после попита: — Нещо ново за Брит Шели?

— Нищо.

— Помислих си, че може да си чула някои хипотези в съда.

— Само това, което съобщиха в новините. Очевидно Бил Алигзандър е последният човек, който е говорил с нея. А той е кръгъл идиот. Това да си остане между нас, разбира се, не ме цитирай.

Джордж се засмя.

— Естествено.

— Виж, Джордж, трябва да си лягам. Още веднъж извинявай, че ти позвъних толкова късно, но това е първият ми свободен миг за деня. Докато не мине гласуването в Сената, няма да имам никакво време.

— Е, пожелавам ти успех. Не че има някакви съмнения.

— Благодаря. — Последва кратка пауза, после тя добави: — Поне Джей намери покой.

— Да се надяваме.

Двамата се сбогуваха и Джордж затвори телефона, но продължи да се взира замислено в него известно време, преди да изгаси двигателя и да слезе от колата.

Докато се качваше по стъпалата към верандата, Миранда попита:

— Кой беше?

— Съдия Касандра Мелърс.

Жена му повдигна многозначително вежди.

— Виж ти! Тази седмица си ужасно търсена личност, Джордж. Първо главният прокурор, сега съдия Мелърс, която всеки момент ще стане областен съдия. Тя няма ли си друга работа, та звъни посред нощ на старите си приятелчета?

— Искаше да разбере как е минало погребението. Разказах й за Рейли.

— О? И какво каза тя?

Той преразказа разговора им.

— Накрая Канди рече, че поне Джей е намерил покой.

Миранда пристъпи към него.

— Между разговорите с високопоставени личности си намерил време да изчукаш малката си сервитьорка. Усещам миризмата й по теб.

— Така ли? — Той плъзна ръка между бедрата й. — Ревнуваш ли?

— Защо да ревнувам? — попита тя и бавно се отърка в ръката му. — След като знам, че всеки път, когато си с нея или с някоя друга жена, ти си мислиш за мен.

Това беше истина и Джордж я мразеше за това, че го знае.

— Но аз не мога да те имам истински, нали, Миранда? Колкото и пъти да те изчукам, никога няма да бъдеш моя.

Тя не се престори, че не разбира. Не опроверга думите му. Просто го изгледа с познатата усмивка, която увеличи страданията му. Отчаян, той издърпа ръката си, заобиколи съпругата си и се отправи към вратата. Миранда хвана ръката му и го спря.

— Това не ми харесва.

— Кое по-точно?

— Джей умира и старите ти приятелчета започват да се появяват един след друг. Като лешояди над труп.

Той се засмя горчиво.

— Може и да не ти харесва, но не вярвам да си изненадана. Да не би да си очаквала, че убийството на Джей ще остане незабелязано? То е като камък, хвърлен във водата. Не може да не предизвика вълни. Както каза Рейли днес, всички ние сме свързани. — Наведе се и прошепна дрезгаво: — С пожара.

Миранда го пусна и се дръпна назад, дистанцирайки се от него не само във физическия смисъл.

— Може и да е така, Джордж, но аз не съм част от вашето малко сплотено семейство. — Очите й блеснаха студено. — Ако ти полетиш към пропастта, захарче, не очаквай да завлечеш и мен със себе си.