Сандра Браун
Димна завеса (2)

Пролог

Слава богу, той още спеше.

Достатъчно притеснена беше, че се събужда, в едно легло с Джей Бърджис, за да си наложи да изтърпи погледа му. Трябваше да се освести поне малко.

Възможно най-предпазливо се придвижи до ръба на леглото и се измъкна изпод чаршафа, като внимаваше да не отвие Джей. Застина на края на матрака и погледна през рамо. Климатикът духаше над леглото и кожата й веднага настръхна. Но макар да спеше гол и завит само до кръста, Джей сякаш изобщо не усещаше студения полъх. Тя стъпи на краката си и понечи да се изправи.

Стаята се наклони. Инстинктивно протегна ръка да се подпре. Дланта й се стовари шумно върху стената — със звук, който отекна като камбана в притихналата къща. Вече не се тревожеше толкова, че ще го събуди. Просто се чудеше как, за бога, е могла да се напие до такава степен предната нощ. Остана подпряна на стената, като си поемаше дълбоко дъх, загледана в една точка, за да възвърне равновесието си.

Като по чудо тромавото й изправяне не бе събудило Джей. Видя бикините си и пропълзя до долния край на леглото, за да ги вземе, а после обиколи на пръсти стаята, събирайки разхвърляните си дрехи. Притискаше всяка дреха към гърдите си в някаква проява на свенливост, която при тези обстоятелства беше по-скоро абсурдна и смешна.

Пътеката на срама.Познатата фраза изглеждаше напълно подходяща в случая. Използваха я в колежа, когато си разказваха как някоя студентка се е измъкнала тайно от стаята на момчето, при което е прекарала нощта. Но тя отдавна бе надраснала студентската възраст. Двамата с Джей не бяха семейни и обвързани, така че можеха да спят заедно винаги, когато решат.

Когато решат.

Мисълта й подейства като плесница.

Смущението, че се бе събудила в леглото на Джей, бе изместено от тревожната мисъл, че изобщо не си спомняше как се е озовала там. Не помнеше да е взела съзнателно решение да спи с него. Не се сещаше да е претегляла плюсовете и минусите и да е решила, че иска да го направи. Нямаше спомен да я е ухажвал и съблазнявал, докато разумът й отстъпи пред чувствеността. Не помнеше да си е казала: „Какво пък толкова? Не сме деца“.

Не помнеше нищо.

Огледа разположението на мебелите в спалнята. Беше приятна стая, обзаведена с вкус и достатъчно комфортна за нуждите на мъж, който живее сам. Но нищо в стаята не й изглеждаше познато. Нищо. Имаше чувството, че я вижда за пръв път.

Очевидно това беше къщата на Джей, наоколо имаше негови снимки, повечето направени по време на ваканции и пътувания с приятели и от двата пола. Но тя никога преди не бе виждала тази стая, нито къщата. Дори не бе сигурна какъв е точният адрес, макар смътно да си спомняше, че дойдоха пеш от… отнякъде.

Да, „Уийлхаус“. Двамата с Джей се срещнаха в бара да пийнат по нещо. Вече бе успял да обърне няколко чашки, когато тя пристигна, но това не бе нещо необичайно. Джей обичаше алкохола и издържаше удивително много на пиене. Тя си поръча чаша бяло вино. Двамата седнаха и си поговориха, споделяйки какво се е случило в живота им през последните години.

После той каза…

Спомни си какво й бе казал и потрепери, този път не от студа. Притисна длан към устата си, за да не изстене на глас, и отново погледна към леглото, където той продължаваше да спи. Прошепна натъжено: „О, Джей!“, по същия начин, както бе реагирала, когато чу ужасната новина снощи.

— Можем ли да продължим този разговор вкъщи? — попита след това той. — Вече живея на друго място. Една моя леля почина и ми завеща цялото си имущество. Купища порцелан, кристал, старинни мебели, такива неща. Продадох всичко на един антиквариат и с парите си купих къща в града. Съвсем наблизо е.

Той бъбреше оживено и се държеше така, сякаш това, което току-що й бе казал, не бе по-обезпокоително от наближаващия сезон на ураганите. Новината вцепени съзнанието й. Не можеше да повярва. Беше потресена. Дали състраданието не я бе настроило любвеобилно? Може би това обясняваше как са стигнали до леглото?

Господи, защо не можеше да си спомни!

Докато опитваше да открие отговора на този въпрос, както и липсващите си дрехи, тя се озова в дневната. Роклята й жилетката и бяха на топка върху един стол, сандалите й — захвърлени на пода. На масичката пред канапето имаше отворена бутилка уиски и две чаши. В бутилката бе останал само един пръст уиски. Възглавниците на канапето бяха намачкани и разхвърляни, сякаш някой се бе търкалял върху тях.

Очевидно тя и Джей.

Бързо се върна в спалнята, прекоси я и откри в другия край вратата на банята. Успя да затвори, без да издаде никакъв шум — предпазливост, която се оказа напълно излишна след секунда, когато повърна шумно в тоалетната. Спазмите в стомаха й сякаш изхвърлиха цели литри уиски. Никога не бе харесвала това питие, а сега вече знаеше със сигурност, че никога повече няма да изпие и капка.

Откри паста за зъби в шкафчето с огледало над мивката и старателно изтърка с пръст устата си, за да отмие лошия вкус. Това помогна, но тя все още се чувстваше ужасно, затова реши да си вземе душ. Когато се изправеше лице в лице с Джей, щеше да се чувства по-малко неловко заради случилото се предната вечер, ако поне беше чиста.

Душ-кабината бе облицована с плочки и имаше голям кръгъл душ, който висеше от тавана. Застанала под изкуствения дъжд, тя няколко пъти се насапуниса, като особено внимателно и продължително изтърка интимните си части. Изми и косата си с шампоан.

Като излезе от душа, вече не бързаше. Той със сигурност се бе събудил след толкова много шум. Облече се, среса мократа си коса с неговата четка, после събра кураж, като си пое дълбоко дъх, и отвори вратата на банята.

Джей още спеше. Как беше възможно? Той издържаше на пиене, но очевидно изпитото предната вечер се бе оказало прекалено дори и за него. Колко ли уиски е имало в бутилката, преди да започнат да пият? Нима двамата бяха изпразнили почти цялата бутилка?

Сигурно. Как иначе можеше да си обясни, че не помни как си е съблякла дрехите и е правила секс с Джей Бърджис? Преди години двамата имаха кратка връзка, която охладня и приключи доста бързо, но помежду им се зароди искрено приятелство. Никой не беше с разбито сърце. Нямаше сцени и драматични раздели. Просто престанаха да бъдат гаджета, но си останаха приятели.

Но Джей, чаровният и неустоим Джей, не спираше с опитите да я съблазни отново при всеки случай, когато пътищата им се пресичаха.

— Ако се позабавляваме малко, няма да престанем да бъдем приятели — уверяваше я той с най-съблазнителната си усмивка.

Тя не споделяше това мнение и му го казваше всеки път, когато се опитваше да я вкара в леглото „заради доброто старо време“.

Снощи явно бе успял да я убеди.

Не очакваше, че Джей ще скочи в ранни зори, за да се наслади на завоеванието си, да я събуди с целувка и да й поднесе закуска в леглото. По-скоро си го представяше как казва:

— Така и така си тук, защо не се отпуснеш и не се насладиш на пълната програма на Бърджис?

Но защо не бе дошъл при нея под душа? Това би било типично за него. Той би се пъхнал при нея с някоя реплика като: „Пропуснала си едно място на гърба. О, ето още едно тук отпред“. Но той не се беше събудил от шума на душа. Нито от неколкократното пускане на водата в тоалетната.

Как можеше да спи толкова дълбоко? Дори не беше… Не бе помръднал.

Стомахът й се разбунтува и съдържанието му се надигна като океанска вълна. Вкиснало уиски изпълни гърлото й и тя се изплаши, че отново ще повърне. Преглътна мъчително.

— Джей — повика го предпазливо. После по-силно: — Джей?

Нищо. Нито въздишка. Нито потрепване. Никаква промяна в позата.

Тя стоеше вцепенена, а сърцето й биеше толкова силно, че щеше да изскочи от гърдите. Насили се да помръдне, спусна се към леглото, протегна ръка и разтърси рамото му.

— Джей!