Сандра Браун
Димна завеса (14)

Дванадесета глава

Седнал на един дънер в края на гората, Рейли видя как Делно взе мъртвия заек и пое заедно с трите хрътки по посока на дома си. Гъстата зеленина сякаш го погълна и нищо не показваше откъде е минал, освен една сърдита сойка, която протестираше, че някой е нахлул в територията й.

Хижата на Рейли беше обградена отвсякъде с гора, в която широколистните дървета съжителстваха с вечнозелени борове и ели. През пролетта дърветата и храстите се обсипваха в бели и розови облаци от цвят. Дори и в суровата зима някои дървета оставаха зелени и създаваха усещане за вечно лято.

Мястото можеше да стане много красиво, ако човек постегнеше хижата, ремонтираше кухнята и банята, сменеше мебелите и добавеше тук-там по някой декоративен елемент за уют.

Ядосан, на самия себе си, Рейли прогони тези въображаеми образи.

Беше използвал раздразнението си от Делно като претекст да излезе навън. Но дори и старецът да не ги бе прекъснал, пак щеше да измисли някаква причина, за да излезе. Той беше свикнал да живее без климатик. Лятната жега и влагата вече не му тежаха. Но не и днес. Днес въздухът между четирите стени на хижата бе непоносимо задушен.

Всъщност нито Делно, нито климатът бяха виновни за клаустрофобията му. Причината беше разговорът за пожара, Сузи Монро и всички последвали гадости. Гневът и отчаянието се бяха трупали у него толкова дълго, че накрая едва си поемаше дъх от напрежение.

Присъствието на Брит Шели също не го облекчаваше.

Трябваше да се махне за малко от нея. Когато го бе попитала какво може да направи, за да компенсира поне отчасти злините, които му бе причинила, веднага му бяха хрумнали няколко възможности. Всичките доста възбуждащи. Всичките забранени.

Предната нощ, когато я бе принудил да спи до него, целта му беше да я накара да се почувства несигурна и притеснена. Нещо като отмъщение за мъките, които му бе причинила.

Но ако трябваше да е честен докрай, направи го и защото не можеше да устои на възможността да легне в едно легло с жена, с която е водил разговор, макар и враждебен, който не се изчерпваше с репликите: „Колко ще струва?“ и „Сутринта ще съм си тръгнал. Това е само за тази вечер“. Обикновено си тръгваше дълго преди да настъпи утрото.

Сега си мислеше, че нощта, прекарана в едно легло с Брит, е груба стратегическа грешка. Макар тактиката да бе послужила на първоначалната му цел, тя беше възпламенила въображението му.

Но бягството навън бе реакция на страхливец. Той се насили да стане от дънера, прекоси двора и се качи по стъпалата към входната врата.

Рейли влезе и я завари да стои в средата на стаята, отпуснала ръце, сякаш й бяха заповядали да чака завръщането му точно на това място. Залязващото слънце, греещо през прозореца на кухнята, я осветяваше в гръб. Вентилаторът рошеше косата й и кичурите танцуваха въздушен танц.

— Става късно — проговори Брит. — Трябва да тръгвам.

— Добре. — Той беше говорил почти цялата сутрин и първите часове на следобеда. Чак сега осъзнаваше, че почти целият ден е минал.

Смутена, тя подръпна краищата на памучната риза, която стигаше до средата на бедрата й. Ръкавите бяха навити до лактите. Бе закопчала всички копчета, освен това на яката.

— Надявам се, нямаш нищо против, че взех назаем това. Не можах да намеря якето си.

Вътре бе по-горещо, отколкото навън, така че тя не бе облякла ризата му, защото й е било студено. Вероятно най-сетне бе осъзнала колко къса е пижамата й. Не беше прозрачна и прилепваща по тялото, всичко съществено бе покрито, но все пак очертанията бяха достатъчно ясни под тънката материя, която изглеждаше така, сякаш ще се разпадне при първото докосване. Предната вечер той се бе проявил като джентълмен, обличайки я в якето й, преди да я изнесе от къщата.

— Якето ти е на земята до пикапа — каза й. — Мисля, че една от хрътките си беше полегнала върху него.

— Няма нищо.

— Готова ли си?

Тя кимна.

— Ще се отбиеш ли в банята, преди да тръгнем?

— Няма нужда.

— Идвам ей сега.

В спалнята той смени вчерашната риза с чиста. Осъзна, че тя бе ровила в миниатюрния му гардероб, за да вземе ризата. Запита се защо е избрала тъкмо тази. Беше стара и прана безброй пъти. Може би й се беше сторила удобна. Може би бе решила, че няма да й е толкова голяма, колкото останалите. А може би просто другите ризи й се бяха сторили грозни.

Използва тоалетната, изми ръцете си и се канеше да излезе, когато реши да измие зъбите си. Забеляза, че капачката на пастата е завита. Явно тя я бе използвала сутринта, защото Рейли редовно я оставяше отворена.

Тя също бе измила зъбите си. Поради някаква причина това го развълнува.

Спря вентилатора и заключи вратата на хижата. Брит вече се бе качила в пикапа. Той вдигна якето й, изтръска го от праха и пръстта и го хвърли в багажника на пикапа, после седна на мястото на шофьора и потегли.

Брит беше намерила чантата си на пода в пикапа. Извади малка четка за коса и се среса, провери отражението си в едно огледалце и въздъхна, като се видя. Но не си направи труда да се гримира. Прибра огледалото и четката в чантата си и я пусна обратно на пода.

Мълчаха през цялото време, докато изминат осемте километра до главния път. Когато зави по него, Рейли каза:

— Ще те закарам до колата ти.

Тя погледна босите си крака и подръпна края на ризата.

— Ако ме арестуват, преди да се прибера у дома, ще ме закарат в полицията в този вид.

Той погледна краката й.

— Това ще е голяма сензация.

— Последното нещо, което искам, е сензация.

— Защо, сега не отчитат ли рейтингите?

Тя го изгледа гневно. Репликата му беше прекалено язвителна, но поне успяха да се отдалечат от опасната тема за голите й крака.

Пътуваха мълчаливо още километър-два. Когато отново я погледна, видя, че е облегнала глава назад. Очите й бяха затворени. Не помръдваше, само дишаше дълбоко. Няколко секунди наблюдава повдигането и спускането на гърдите й под ризата. Тази дреха никога не му се беше струвала толкова хубава.

Рейли се прокашля.

— Пред дома ти ще чакат полицаи. Какво ще им кажеш?

— Че обещавам доброволно да отида в управлението, ако ме пуснат да се преоблека.

— Имам предвид, как ще им обясниш отсъствието си?

— Още се чудя. Дали да им кажа, че съм била отвлечена? Ще ми повярват ли?

— Съмнявам се. Особено след разказа за загубата на паметта и „хапчето на изнасилвача“.

— Ще прозвучи също толкова невероятно, нали? — Без да помръдва главата си, тя отвори очи и му хвърли кос поглед. — Предполагам, че ти няма да се появиш и да признаеш, че си ме отвлякъл от дома ми посред нощ?

Той поклати отрицателно глава. Брит отново затвори очи.

— И аз така си мислех, но реших все пак да попитам.

— Бил съм в светлините на прожекторите. Не ми хареса. И не смятам да се появявам отново.

— Значи ще трябва да се справя с шумотевицата сама.

— Както аз някога.

— Ето, пак се започва. Горкият Рейли.

Това бе достатъчно, за да го накара да избухне:

— Не съм молил за съжалението ти.

Тя вдигна глава от облегалката и се обърна към него:

— Нима?

— Не!

— Само се постара да науча колко много си загубил. Репутацията си, работата си…

— Престани!

— … годеницата си.

Той впери поглед в пътя пред себе си.

— Гризе те отвътре, че не знаеш какво е станало с нея, нали?

— Попитах Делно.

— И той какво ти каза?

— Попита ме какво си ми казал ти за нея. Когато му отвърнах, че не си ми казал нищо, той заяви, че явно не искаш да знам. — Тя изчака. Рейли продължи да мълчи упорито. — Какво е това, което не искаш да ми кажеш?

— Няма нищо за казване.

— Глупости!

Той се изсмя.

— Тази дума никога не е излизала от сладките ти устни пред камерата.

— Какво стана с нея, Рейли?

— Боже милостиви, никога ли не се отказваш?

— Не и докато не съм научила цялата история. Знам само, че тя се е казвала Хали.

— Все още се казва така.

— Страхотна жена. Умна, красива, с кариера.

— Наистина.

— Колко време бяхте сгодени?

— Малко повече от година.

— Планирали сте да се ожените на дванайсети април.

— Но не се оженихме. Това е краят на историята. — Рейли очакваше да протестира, но тя замълча. Очите му оставаха вперени в пътя, но усещаше, че Брит се взира в него.

След няколко минути тя каза тихо:

— Рейли, било е твърде много за нея, изобщо за всяка жена, за да…

— Прости?

— Да го приеме. Преди да ти прости, е трябвало да приеме факта, че си отишъл без нея на парти, което се е очаквало да е доста разюздано. Това си е направо обещание за неприятности.

— Тя настоя да отида, забрави ли? Радваше се, че ще се откъсна за малко от разследването.

— Била е ужасно наивна.

— Я го кажи пак?

Знаеше, че я е чул, така че продължи:

— Или Хали е била наивна, или ти е имала огромно доверие.

— Може би по малко и от двете.

— Може би. Знам само, че аз никога не бих сметнала за добра идея годеникът ми да отиде на купон, организиран от Джей Бърджис.

— Явно си доста обсебваща.

— Разумна.

— Ревнива.

— Хайде да прескочим това, става ли?

— Не, хайде да го обсъдим подробно. Каква си ти, Брит? Във връзките си. Вкопчваш ли се в партньора си? Несигурна ли си? Или правиш каквото си искаш и оставаш с някого, докато ти омръзне, а после си тръгваш?

Опитът му да насочи разговора към нейния личен живот не успя. Тя попита:

— Какво се случи, след като Джей посрещна Хали на летището?

Той раздвижи рамене, сякаш се опитваше да отхвърли тежък товар.

— Ще ти олекне, ако говориш за това.

Изгледа я студено.

— Не, на теб ще ти олекне.

— Сигурно си го заслужавам. Но сега нямам намерение да разгласявам тайните ти.

— Защо толкова настояваш да ти разкажа? Перверзно любопитство?

— Не съм заслужила подобно определение.

Той пак я погледна, после изруга тихо.

— Добре, но ще останеш разочарована. Не е имало сцени, разправии, нищо драматично, което да е интересно за телевизионните зрители.

Тя просто го гледаше и чакаше разказа му. Откъде да започне? Рейли си пое дъх и заговори:

— Още бях в полицията, когато Джей се върна. Беше откарал Хали от летището право в дома й. Каза ми, че е много разстроена. Много. После ме потупа по гърба. „Но тя е силна жена. Ще се оправи.“ Уикъм и Макгауън обявиха, че нямат повече въпроси на този етап, можех да си вървя. От управлението отидох право в апартамента на Хали. Позвъних, но тя не отвори. Отключих си със своя ключ и влязох. Тя се беше свила на кълбо в ъгъла на канапето в дневната, притиснала една възглавничка към гърдите си, и плачеше.

 

 

Рейли се поколеба на прага, но когато тя не му изкрещя да се маха и да я остави сама, влезе и тихо затвори вратата. На пода в коридора още беше разпиляна пощата, пристигнала по време на отсъствието й. Прескочи пликовете. Всички щори бяха спуснати. Хали не бе запалила лампите и в дневната цареше полумрак.

Двамата се погледнаха през разстоянието, което ги разделяше, и сърцето му се сви болезнено, когато видя сълзите в очите й.

Беше кроил планове как да я посрещне след командировката. Беше си представял страстна среща, като сцена от романтичен филм, в която двамата влюбени се изпиват с очи и се втурват един към друг, за да се целуват, докато останат без дъх. И се прегръщат дълго, опиянени от любов.

Имаше моменти, когато двамата с Хали се смееха без никаква причина, освен чистата радост, че са заедно. Имаше и мигове, когато мълчаливо си разменяха поглед или усмивка, доволни да са в обвивката на споделеното щастие.

Той се питаше дали някога отново щяха да преживеят такива моменти. Господи, искрено се надяваше да е така. Може би това преживяване щеше да укрепи връзката им. Но преди всичко трябваше да оцелеят в това изпитание.

Рейли отиде до канапето и седна. Не я докосна, тя също не протегна ръка към него. Хали продължаваше да плаче тихо. Той искаше да я вземе в прегръдките си, да й каже колко съжалява и колко много я обича, да я успокои, че всичко ще се оправи. Че ще се погрижи всичко да бъде наред. Но я остави да се наплаче с надеждата, че това е първата стъпка в процеса на изцеление и прошка.

Времето нямаше значение в момента. Той можеше да седи там вечно, очаквайки знак от нея, че е готова да го изслуша. Накрая тя попи очите си, изтри носа си и го погледна. С пресеклив глас промълви:

— Рейли?

Въпросителната й интонация подсказваше, че тя не може да повярва, че изобщо водят този разговор. Явно очакваше някакво обяснение. Рейли постави ръка върху облегалката на канапето и я погледна в очите. Изрече единственото, което се сещаше, но то излезе от най-дълбокото кътче на душата му.

— Хали, много съжалявам.

Двамата се озоваха в прегръдките си, вкопчили се един в друг, и заплакаха заедно. За първи път, откакто се бе събудил сутринта, той също можеше да излее душата си. Рейли плака за момичето, което бе намерило смъртта си, за катастрофата, сполетяла живота му, за ужасната болка, която причиняваше на любимата си.

Накрая се овладя, изтри лицето си и стисна дланта й между своите.

— Ще ти разкажа всичко. Точно както се случи. После, ако искаш, можеш да ме удариш или да ме напуснеш, или…

— Просто ми го разкажи, Рейли.

И той й разказа. Не спести нито една подробност дори когато му беше трудно, защото това го представяше в лоша светлина. Хали заслужаваше да научи истината.

— Трябваше да се извиня и да й обърна гръб още в мига, когато ме заговори. Трябваше да откажа питието и да си тръгна, както възнамерявах. Когато я погледнах, не си казах: „Хали не е в града, сега ще кръшна малко. Тя няма да разбере. Джей ще пази тайната ми“. Кълна се, Хали, изобщо не стана така. Нямам никакво извинение, освен че тя беше много привлекателна и се държеше дружелюбно… явно съм се почувствал поласкан.

— Моята любов не те ли ласкае достатъчно?

— Да, разбира се, но…

— Може би самолюбието ти е накърнено, защото приятелят ти свърши твоята работа. Джей спаси хората и стана герой. Това те терзае оттогава, нали?

— Да, може би е така.

Това признание я натъжи.

— Не е нужно да доказваш нищо пред мен, Рейли. Нито пред себе си. Никой не се съмнява в професионализма ти, в квалификацията и опита ти, нито пък в смелостта ти.

— Знам — отвърна той и веднага съжали. — Но откакто се случи, продължавам да изпитвам вина, че Джей свърши това, което трябваше да свърша аз. Затова, когато онова момиче избра мен от цялата тълпа, признавам, това поласка егото ми. Както и да е, не си тръгнах. Моля те да ми простиш за това. Но за останалото… — Той се приближи още повече до нея. — Хали, знам го, не мога да го докажа, но знам, че в питието ми е имало нещо.

— Джей ми каза.

— Знаеш колко издържам на пиене. От няколко глътки маргарита, колкото и да е била силна, не бих могъл да оглупея дотам, че да рискувам връзката си с теб. Не бих рискувал да те загубя заради една нощ с друга жена, която и да е друга жена. Не би могло да се случи. Единственото обяснение е, че не съм бил на себе си. Не съм се контролирал.

Доколкото можа, той се опита да обясни как тялото му беше реагирало като тялото на всеки мъж, подложено на сексуална стимулация, но че той самият с мислите, сърцето и душата си изобщо не е бил там.

— Вярваш ли ми? Ако не ми вярваш, няма смисъл да продължавам да говоря.

Очите й се вгледаха в неговите.

— Вярвам ти, Рейли, наистина. Просто не мога да проумея как си позволил да се озовеш в тази ситуация.

— Ти също искаше да отида на купона, Хали. — Тонът му не беше заядлив. Не се опитваше да прехвърли вината другиму и не искаше да започва никакви спорове.

— Знам, знам. — Тя затвори очи за момент. Когато ги отвори, Рейли разбра, че се е мобилизирала, за да изслуша историята до края. Той й разказа за ужасяващото си преживяване на сутринта, когато се събуди и откри мъртвата Сузи Монро до себе си. После й предаде най-същественото от разговорите си с детективите.

— Те вярват ли ти?

— Така изглежда. Джей ми повярва, а знаеш колко убедителен може да бъде. Той не иска да споменавам, че в питието ми е имало наркотик. Смята, че изпитият алкохол е причина за състоянието ми. Съчетана с умората, текилата направо ме е зашеметила. Внуши на Уикъм и Макгауън, че не съм бил напълно отговорен за сексуалните си забежки. И че със сигурност не съм виновен за смъртта на Сузи.

Разказа й как Канди му се е притекла на помощ, въпреки че официално е представлявала другата страна.

— Тя ме наруга здравата и каза, че ако е на твое място, никога вече няма да ми проговори.

— Типично в неин стил. — Хали въздъхна и го попита дали иска кока-кола. Двамата отидоха в кухнята и седнаха на високите столчета, а коленете им се докосваха, докато той й обясняваше какво му предстои в следващите дни според Джей.

— Дадох урина за изследване. Семенната течност от презервативите също отиде в лабораторията. — Рейли се престори, че не забеляза как тя примигна като от болка. — Ще има аутопсия. Джей казва, че много неща зависят от нея. Полицията няма да разгласява инцидента, ще приеме, че става въпрос за неволно приета свръхдоза, което си е самата истина.

Хали мълча известно време, втренчена в кутийката кока-кола.

— Защо й е било да те дрогира, Рейли? — После вдигна поглед към него и повтори: — Защо?

— Предполагам, за да е сигурна, че ще се чукам с нея.

— Ти я описа като много привлекателна. На купоните у Джей винаги има мъже, които си търсят момичета като Сузи Монро, ако наистина е такава, каквато я описваш. Защо е избрала точно теб и те е дрогирала, ако просто си е търсела с кого да прави секс?

— Нямам отговор на този въпрос.

Тя го гледа изпитателно още няколко секунди, после отмести поглед.

— Родителите ти знаят ли?

— Обадих им се от полицейското управление и им разказах какво е станало. Не знаеха как да реагират. Момиче, умряло в моята компания, докато е било в леглото с мен. Естествено бяха потресени. В началото. После поискаха да дойдат в полицията, да помогнат с нещо или да ми намерят адвокат. Аз им казах да не идват, защото смятам, че и сам ще се справя.

— Но са ти повярвали.

— Безусловно.

Рейли се надяваше да го увери, че и тя му вярва безусловно. Вместо това Хали каза:

— Трябва да съобщя на нашите.

— Нека аз да го направя. Това си е моя грешка.

— Те ще… Боже, дори не мога да си представя как ще реагират. — Тя покри лицето си с длани. — Ще бъдат шокирани.

— Мисля, че е естествено да бъдат шокирани от такава новина.

— Още по-притеснени ще се почувстват, когато приятелите им научат.

— Надявам се да не се стигне дотам. Джей ще се погрижи историята да не стигне до медиите.

По лицето й отново потекоха сълзи. Тя го погледна тъжно.

— Защо трябваше да се случи точно на нас?

— Защото постъпих като глупак. Проклет глупак. — Нежно обхвана лицето й с длани. — Но дори и за миг не трябва да се съмняваш, че те обичам и че бих дал всичко, абсолютно всичко, ако можех да залича случилото се през последните двайсет и четири часа.

Тя кимна безмълвно.

Рейли я придърпа към себе си и целуна устните й нежно.

— Ще се справим с това изпитание, Хали.

— Да.

— Сега боли ужасно, знам, но ще се погрижа всичко да се оправи.

Прегърнаха се силно. Заровила лице в рамото му, Хали прошепна:

— Толкова ми се иска изобщо да не беше се случвало.

— На мен още повече.

— Ужасно съжалявам.

Рейли си помисли, че тя съжалява заради ситуацията, съжалява, че това се е случило на него. И може би тогава наистина бе имала предвид това. Но по-късно се питаше дали не му бе казала нещо друго, което бе осъзнала още тогава: че съжалява, защото връзката им няма бъдеще.

Дните след това се сливаха в паметта му. Хали сподели разочарованието му, когато го изтеглиха от разследването на Брунър и го отстраниха временно от работа. Рейли не можеше да докаже, че той самият е жертва на станалото, но чувстваше, че Хали му вярва, и бе готов да се защитава пламенно.

В началото.

После нещата се промениха. Канди му съобщи, че Фордайс обмисля възможността да предяви обвинение, и новината по някакъв начин изтече към медиите. Джей и останалите бяха успели до този момент да опазят разследването встрани от вниманието на репортерите, но щом надушиха историята, новината се разнесе светкавично.

Една руса и напориста репортерка от Канал 7 се зае да отразява историята с особено настървение. В репортажите си представяше Сузи Монро невинна като ангел. Аутопсията потвърди, че смъртта е настъпила в резултат от сърдечен удар, но тогава възникна въпросът кой я е насърчил да изсмърка такова голямо количество кокаин. Рейли се оказа вероятният заподозрян.

Изследванията потвърдиха, че семенната течност в презервативите е негова.

Той се обади на Хали веднага щом узна резултата и й каза, че ще я посрещне пред банката след работа. Искаше да я види, преди да се прибере вкъщи и да включи телевизора, преди да чуе новината, че семенната течност принадлежи на годеника й, а после и коментара на усмихнатата блондинка, която извличаше особена наслада от злополучното му преживяване.

Той взе Хали от банката, откара я до Уайт Пойнт и паркира. Двамата се изкачиха по стъпалата до Батъри. Докато гледаха развълнуваните води в пристанището, Рейли й съобщи резултатите от лабораторните тестове.

— Не знам как е станало, но явно по някакъв начин сме правили секс.

Много дълго Хали не каза нищо, просто се взираше в движещите се сенки на облаците върху водата. Когато най-сетне проговори, каза само:

— Искам да ме закараш обратно до моята кола, Рейли.

— Хали…

— Моля те, Рейли, не мога да говоря за това точно сега.

Може би се бе надявала тестовете да докажат, че семенната течност не е от него, че всичко е било нагласено или че станалото е някакво ужасно недоразумение. Но този следобед я промени безвъзвратно. След това всеки път, когато бяха заедно, той усещаше как тя се отдалечава от него — малко по малко, но осезаемо. Целувките й станаха сухи и целомъдрени, прегръдките — неловки. Разговорите ставаха все по-напрегнати. Опитваха се да избягват темата, но тя присъстваше неизменно.

Скандалът надвисна като черна сянка над живота им и изсмука цялото им щастие. Дори когато се опитваха да не мислят за него, той бавно, но неотменно ги побеждаваше.

Накрая, когато само формално бяха двойка, той я попита направо дали иска да отмени сватбата.

— Ти искаш ли? — попита го тя.

— Знаеш, че не искам. Но не желая и да се чувстваш обвързана с мен против волята си.

— Не е така, но…

Тя не продължи, не му обясни причините, поради които искаше да развалят годежа. И сам можеше да се досети за някои от тях. Рейли беше заподозрян в престъпление. Хали бе подложена на публично унижение, защото името на годеника й не слизаше от новинарските емисии. Всички в Чарлстън знаеха, че е правил секс със Сузи Монро, което си беше достатъчна причина за раздяла, дори и да се окажеше невинен за всичко останало.

Той хвана ръката й и каза:

— Хали, обичам те! Искам да се оженя за теб. Чувствата ми към теб не са се променили. Но не желая да оставаш с мен единствено от чувство за дълг.

— Не е така, Рейли. Кълна се, че не е така! — Тя замълча за момент, после добави: — И двамата сме под огромен стрес. В това състояние никой от нас не бива да взема решения, които могат да променят живота му. Просто ми е трудно да мисля за сватба, преди да сме се справили с всичко това. Може би трябва да преживеем този ад, преди да направим важната крачка. Мисля, че трябва да си дадем малко време. — Изражението й беше умолително, но убедено. — Не си ли съгласен?

 

 

Той се наведе и настрои климатика. Облегна се отново назад и хвърли поглед към спътницата си.

Брит попита:

— Тогава ли ти върна пръстена?

— Не. Аз не го исках. Просто се съгласих с това, което тя предложи. — Засмя се горчиво. — Изглежда, бил съм прекалено щедър с времето, което й предоставих.

— Какво се случи?

— Наех тази хижа и започнах да прекарвам повечето от времето си тук. Джей се възползва от възможността. — Отново погледна към Брит, която бе зяпнала от изненада. — Не му стигаше това, че може да има всяка жена, която пожелае. Трябваше да докопа и Хали. Постоянно роптаеше срещу факта, че не може да има единствената жена, която желае. Хали си мислеше, че се шегува. Аз също си мислех така… Какъв глупак съм бил. Оказа се, че е говорел сериозно. Възползва се от оттеглянето ми от града и от нейната уязвимост и…

Рейли се почувства унизен от бързината и лекотата, с която Джей го бе изместил в леглото на Хали, в сърцето й. Дори след всичкото това време още изпитваше болка и гняв.

— Може би и тя го е желала през цялото време. Както и да е, тя изпрати годежния пръстен на родителите ми по пощата. Аз им казах да го изхвърлят, да го продадат, да го подарят на първия срещнат бездомник. Не исках да го виждам.

Известно време в колата се чуваше само свистенето на гумите по настилката. Рейли не знаеше дали Брит се страхува, да не би да каже нещо, което да го засегне, някоя дума, която да отприщи гнева му, или просто обмисля чутото.

Може би се опитваше да пресметне дали Джей не я е свалял по същото време, когато е спял с Хали. Във всеки случай Брит не каза нищо през следващите няколко километра.

Накрая той заговори:

— Остават ни около пет минути път до колата ти. Може би не е зле да помислиш какво ще кажеш на полицаите. Но преди да им кажеш каквото и да е, трябва да се обадиш на адвоката си.

Тя кимна разсеяно.

— Може би затова Джей ти е устроил този капан. Ако изобщо го е направил, разбира се. Може би именно Хали е причината, поради която се е постарал да се озовеш в леглото със Сузи. Но неочаквано и за него нещата са добили друг обрат.

Продължи да разсъждава на глас:

— Джей не е планирал това, че Сузи ще вземе свръхдоза и ще умре в спалнята му за гости. Просто е искал да бъдеш заловен със смъкнати гащи, докато Хали отсъства от града, а после да се погрижи да научи, за да може директно да я атакува.

— Джей не би си направил този труд за една жена, дори и за Хали.

— Но си убеден, че той е уредил ти да се събудиш в едно легло със Сузи.

— С мъртвата Сузи. — Тя го погледна с откровено съмнение. — Да, Брит. Джей е планирал цялата история. Подучил е Сузи какво да ми каже, неща, които е знаел, че ще ми подействат, особено за възхищението й от мъжествената ми професия. Джей е поставил думите в устата й, думите, за които е бил сигурен, че ще поласкаят накърненото ми его. Знаел е, че само с големи гърди и дълги крака не може да ме вкара в едно легло с нея.

— Тя е дошла при теб с питието, в което е имало наркотик.

— Осигурен от Джей. Сигурен съм в това. Щом съм се компрометирал и той е разполагал с презервативите като доказателство, се е погрижил тя да изсмърка достатъчно, за да умре от свръхдоза.

— Рейли… — поклати глава тя. — Току-що обвини приятеля си в убийство.

— Да.

— Защо му е било на Джей да прави това? Защо?

— Защото, ако само се бях напил и бях изчукал Сузи Монро, това нямаше да е достатъчно голяма катастрофа. Щеше да ми причини лични проблеми, навярно щеше да ми струва връзката с Хали, но нямаше да повлияе на другите неща в живота ми. Но Сузи умря от свръхдоза кокаин, докато беше в леглото с мен, и това ме доведе до пълно унищожение. Такъв инцидент може да съсипе живота на човек, особено ако страда от временна амнезия. Може да унищожи човек напълно. Да го накара да прекрати всичко, което е вършил преди това.

Той спря на един кръстопът и я погледна. След няколко секунди видя как тя започва да осъзнава значението на думите му. С тих, едва доловим глас тя промълви:

— Разследването на пожара в полицейското управление.

Рейли не каза нищо, просто отмести крака си от спирачката и премина през кръстовището. Веднага след това зави по един черен път. Следващите няколко километра бяха осеяни с дупки и неравности. Колата се тресеше неудържимо.

— Спомням си този участък — рече Брит. — Снощи се чудех дали ще оживея.

— И затова се правеше на умряла. — Помнеше как тя се преструваше, че е в безсъзнание, докато той се опитваше да закопчае предпазния й колан. Понечи да й обясни, че коланът наистина бе заседнал между седалките, но после си замълча. Реши, че е по-добре да не й показва колко добре си спомня докосването до тялото й.

Колата й бе паркирана до ръждясалата стена на един порутен хангар, точно където Рейли я беше оставил. Спря пикапа до нея, но никой от двамата не понечи да слезе. Той остави двигателя включен, докато отвори прозорците, после го изгаси.

Щеше да се стъмни, преди тя да стигне до града. Слънцето вече залязваше. Бяха се появили няколко звезди. Не се виждаха толкова много, колкото в небето над хижата му, разбира се. Невероятно красивото нощно небе беше едно от предимствата на живота далеч от големия град.

Както и свободата, и усещането за безопасност.

Макар че цената, която плащаше за това, бе самотата.

Брит се любуваше на гледката през предното стъкло.

— Красиво е.

— Реката е само на стотина метра оттук — каза той и посочи с кимване на брадичката си. — Река Едисто — добави, доловил недоумението й. — Заедно с Комбахи на запад и Ашипо формират един водосборен басейн.

— Не съм пътувала из района.

— Струва си.

Тя се усмихна извинително за невежеството си относно топографията на щата и попита:

— Какво се случи между Джей и Хали?

Рейли погледна по посока на реката.

— Джей разби сърцето й. Тя очакваше преданост, а това не бе по силите му. Той дори не знаеше значението на тази дума. Получи това, което искаше, а именно удовлетворението от трудно спечеления трофей. Може би дори двойно удовлетворение, тъй като Хали беше моя годеница. В крайна сметка и тя, и аз се оказахме прекарани от Джей Бърджис.

Осъзна, че стиска юмруци и изпитва същата ярост, както в мига, когато разбра, че най-добрият му приятел го е предал заради Хали и после я е зарязал. За Джей тя беше просто поредното завоевание.

— Хали разбра, че той я мами, събра парчетата от разбитото си сърце и напусна Чарлстън.

Усетил въпросителния поглед на Брит върху себе си, добави:

— Изчаках около две години и после опитах да се свържа с нея. Обадих се от телефонния автомат до бакалията и позвъних в дома на родителите й — не знаех друг начин да я открия. Веднага щом се представих, баща й започна да ме засипва с ругатни. Беше повярвал на нещата, които твоите репортажи внушаваха за мен. Но преди да затвори, успя да ми съобщи триумфално, че Хали се е омъжила за известен хирург в Денвър и очаква първото си дете.

Дори насекомите бяха изоставили самолетната писта. Нищо не нарушаваше плътната тишина.

Рейли чу шумоленето на плата, когато Брит се размърда. Тя се извърна към него и подви единия крак под себе си.

— Преди да се оставя в ръцете на Кларк и Хавиер, мисля, че трябва да науча всичко за разследването на пожара в полицейското управление.