Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (28)

Глава двадесет и шеста

Франк Джонсън беше вербуван, защото е бил „зелена барета“ във Виетнам и сред приятелите си от армията бе известен с прозвището Машината-убиец. Той обожаваше да убива. Беше логичен и високо интелигентен.

— Идеален е за нас — каза Янус. — Подходете внимателно към него. Не искам да го загубим.

Първата среща се състоя в казармите. Някакъв капитан говореше с Франк Джонсън.

— Не се ли тревожиш за нашето правителство? — питаше капитанът. — То се ръководи от банда меки марли, които сдават багажа. На тази страна й е нужна ядрена мощ, обаче проклетите политици не ни дават да строим нови централи. Зависими сме от петрола на гадните араби, обаче ще ни даде ли правителството да търсим нефт край собствените ни брегове? О, не. Тях повече им пука за рибата, отколкото за нас. Разбираш ли ме?

— Разбирам какво искаш да кажеш — каза Франк Джонсън.

— Знаех си, че ще е така, защото си интелигентен.

Докато говореше, той гледаше Джонсън право в лицето:

— Ако Конгресът не ще да направи нищо за спасението на страната ни, в такъв случай се пада на някои от нас да направят нещо.

Франк Джонсън изглеждаше смутен:

— Някои от нас?

— Аха.

Стига толкова засега, помисли си капитанът. Ще поговорим за това по-късно.

Следващият разговор беше по-конкретен.

— Има една група патриоти, Франк, които се интересуват от запазването на нашия свят. Те са твърде влиятелни господа. Обединили са се в група, нещо като комитет. Групата може би ще трябва да заобиколи някои закони, за да си свърши работата, но в крайна сметка ще си струва. Заинтригуван ли си?

Франк Джонсън се ухили:

— Много.

Това беше началото. Следващата среща беше в Отава Канада, и Франк Джонсън се запозна с някои от членовете на групата. Те представляваха мощни интереси от десетина страни.

— Ние сме добре организирани — обясни на Франк Джонсън един от участниците. — Имаме безупречна командна верига. Има отдел „Пропаганда“, „Завербуване“, „Тактически“, „За свръзка“… и Ескадрон на смъртта.

И продължи:

— Почти всяка разузнаваческа организация в света е част от това, което сме изградили ние.

— Искате да кажете, ръководителите на…?

— Не, не ръководителите. Заместниците. Хората, които дърпат на практика конците, които знаят какво става, и които съзнават в каква опасност се намират нашите страни.

Срещите се уреждаха по целия свят — Швейцария, Мароко, Китай — и Джонсън присъстваше на всички.

Шест месеца изминаха преди полковник Джонсън да се срещне с Янус. Янус бе пратил да го повикат.

— Имам най-добри сведения за Вас, полковник.

Франк Джонсън се ухили:

— Обичам си работата.

— Това чух и аз. Вие имате привилегията да ни помогнете.

Франк Джонсън се изпъна на стола си:

— Ще направя всичко, на което съм способен.

— Добре. Във фермата Вие отговаряте по надзора върху обучението на тайни агенти в различните служби.

— Тъй верно.

— И постепенно опознавате тях и техните способности.

— Съвсем отблизо.

— Това, което бих искал да направите — каза Янус, — е да завербувате онези от тях, които по вашему биха били най-полезни на нашата организация. Нас ни интересуват само най-добрите.

— Това е лесно — отвърна полковник Джонсън. — Няма проблем.

Той се поколеба за миг:

— Мисля си…

— Да?

— Това мога да го свърша и с лявата си ръка. Наистина бих желал да правя нещо повече, нещо по-значимо.

Наведе се напред.

— Чух за Операцията „Страшният съд“. Страшният съд е точно по моята част. Бих искал да участвам в това.

Янус го изучаваше за момент, седейки. После кимна:

— Много добре. Включен сте.

Джонсън се усмихна.

— Благодаря Ви. Няма да съжалявате.

Полковник Франк Джонсън напусна срещата като един много щастлив човек. Сега ще има шанс да им покаже на какво е способен.