Сандра Браун
Превратности (31)

Епилог

— Обаждам се във връзка с Додж Хенли — каза Скай на любезната, но строга помощничка на Дерек Мичъл, която го осведоми, че господин Мичъл в момента не може да се обади. — Ако е там, свържете ме. Ако ли не — кажете ми кога мога да разговарям с него.

Скай бе помолен да почака и няколко секунди по-късно адвокатът се включи.

— Помощник Ниланд? Дерек Мичъл е. Марлин каза, че се обаждате във връзка с Додж. За какво става дума? Той добре ли е?

— Боя се, че не, господин Мичъл. — Скай съобщи новината направо и се надяваше адвокатът да го оцени. — Положението е лошо. Направи два сърдечни пристъпа в линейката по пътя към болницата. Поддържат го жив с апаратура. Не ви се обадих по-рано, тъй като нямах нищо конкретно, което да ви съобщя до преди няколко минути, когато кардиохирургът излезе да ни даде сведения. Додж е издържал операцията, но докторът използва думи като „инфаркт“ и „крехък“ и не се опита да захароса прогнозата.

— Която е каква?

— Шанс за оцеляване петдесет на петдесет. Хирургът подчерта, че това е оптимистичният вариант. Додж е заплашен да понесе поредна сърдечна атака или удар, а те… могат да са фатални. Хирургът каза, че ще е много по-уверен в благоприятния изход на случая, ако преживее следващите четирийсет и осем часа.

Мълчанието в другия край на линията беше тежко. Безпокойството на Дерек Мичъл беше почти осезаемо. Той прочисти гърлото си два пъти, преди да заговори:

— Вие казахте „ние“, „хирургът ни каза“… Кои ние?

— Ние с дъщеря му и бившата му жена. Доколко сте запознат със ситуацията тук?

— Знам само, че Додж отиде да помогне на дъщеря си, която не бил виждал от деня на раждането й. Говорих с него днес, попитах го какво става и единственото, което той процеди беше, че „всичко е чудесно“. Беше раздразнителен и уклончив, но това си е типично за него.

Скай не се сдържа и се усмихна.

— Да, знам. — Той разказа на адвоката накратко за събитията до момента, в който Додж бе дошъл в езерната къща, за да преговаря с Орън Старкс. — Додж настояваше. Каза, че ще отиде независимо дали му разрешавам, или не. Каза ми, че не бих могъл да го спра дори и с танк. Щял да спаси дъщеря си, та ако ще и да трябвало да умре той самият.

Жестоката ирония в обета му не беше убягнала на Скай.

— Бери прояви присъствие на духа, карайки Старкс да говори, но Додж и аз бяхме загубили ценно време да спорим по неговия план, така че накрая се съгласих с него. Той беше убеден, че може да надиграе Старкс и да го накара да пусне Бери и Керълайн, а после да се предаде. Беше почти успял. Изигра всичко, с изключение на сърдечната атака. Когато го видях да изпуска пистолета си и да залита, за малко и аз да получа пристъп! Помислих си, че всичко е свършено. Така и беше — за Старкс. Додж не ми каза, че е взел допълнително оръжие. — Той добави с огорчение: — Изигра ме и мен, предполагам.

— Кобур на глезена?

— Откъде знаете?

— Винаги е с него.

— Сега научавам.

Скай погледна към Бери, която седеше с Керълайн на една маса в болничното кафене. Хирургът им бе казал, че ще мине известно време, преди някой да бъде допуснат да види Додж, така че седяха и чакаха. Но той забеляза, че чашите им стоят недокоснати. Двамата мъже побързаха да приключат разговора.

— Какво каза той? — попита Бери, когато Скай се присъедини към тях.

— Благодари, че съм го информирал. Ще дойде с чартърен полет заедно със съпругата си. Щом разбере къде ще кацнат, ще ми изпрати съобщение. Ще изпратя някой да ги вземе и да ги доведе направо тук. Сигурно ще е в ранните утринни часове, но той не искаше да чака до утре.

Никой не попита за причината, поради която Дерек Мичъл бърза толкова.

— Додж ще се зарадва, че са дошли. Говореше за тях през цялото време. Той ги обича — каза Бери.

— Според Додж, той не заслужавал да бъде обичан.

Те погледнаха Керълайн, която го бе изрекла с тих глас, пресипнал от многото плач. До този момент Скай дори не бе сигурен, че тя следи разговора. Бери се наведе напред.

— Кое те накара да го кажеш, мамо?

— Баща му го е казал по начина, по който се е държал с него, макар и не с тези думи. Додж му е вярвал. До деня, в който ти се роди и аз го накарах да се махне от живота ни, той се беше опитвал да спечели уважението и одобрението на всички. Обичта на всички. — Тя погледна надолу към ръцете си, които несъзнателно извиваше. — Откак се разделихме, той постоянно е търсил рискове, сякаш се е опитвал да убие себе си за това, че не е обичан…

Скай се съгласи с Керълайн и си помисли, че и Бери също е съгласна, макар че нямаше да го изрекат, защото това би било нечестно обвинение спрямо Керълайн. Додж беше изневерил преднамерено. Правейки това, той бе захвърлил най-хубавите неща, които някога му се бяха случили. Керълайн бе проявила принципност и бе отказала да го приеме обратно. Никой не бе спечелил.

Загубата за двамата беше огромна, и тя бе определила пътищата, които животът им бе поел през следващите трийсет години. Години, които биха могли да бъдат по-щастливи за всички тях. Стига само той да бе проявил вярност. Стига само нейната реакция да не беше толкова категорична.

Клетъчният телефон на Керълайн иззвъня. Знаейки, че е дала номера си на сестрата от интензивното, те всички реагираха с тревога. Със страх от най-лошото, Керълайн се обади.

Тя слуша мълчаливо няколко минути, после каза:

— Идвам веднага — и затвори. Трепереше, когато отмести назад стола си и се изправи. — Дошъл е в съзнание.

— Слава богу — прошепна Бери, явно споделяйки облекчението на Скай, че новината не беше тази, от която се страхуваха.

— Каза ми, че ако отида веднага, ще ме пуснат да го видя за няколко минути.

— Върви. — Бери направи нетърпеливо движение с ръка, сякаш я гонеше. — Тичай. Ние ще се оправим.

Керълайн я погледна с благодарност, после се втурна към изхода на кафенето.

Бери не беше достатъчно стабилна, когато стана. Погледна Скай през мокрите си очи, лицето й се сгърчи и тя се разплака. Той протегна ръце към нея и я прегърна.

— Държах се заради нея, но вече не мога.

— Нищо, поплачи си.

Без да обръща внимание на другите в кафенето, той я погали по гърба и продължи да я държи, когато хлиповете разтърсиха цялото й тяло. Тя можеше да загуби бащата, когото току-що бе намерила. Това беше жестоко. Освен това я измъчваше вина за всичко, което се беше случило.

Той й се възхити. Повечето хора биха си намерили удобни оправдания и биха се отърсили от всякакви угризения. А тя се бореше да изчисти грешките от миналото и най-напред своите — без да се крие от съвестта си, без да играе фалшиви роли, без да се теши със самозаблуди. Но възхищението му бе примесено с жал. От личен опит знаеше колко тежък може да бъде товарът на вината. Само със силата на волята Бери би могла да продължи живота си и накрая да си прости. Беше убеден, че тя има характера да го направи. В края на краищата тя бе съчетание от двама решителни, твърдоглави люде.

Когато се наплака, тя се отдръпна от него, извади кърпа от салфетника на масата и попи очите и лицето си.

— Е, зрелището си го биваше.

— Всъщност не, а и на кого му пука?

Тя му се усмихна.

— Благодаря.

— Пак заповядай.

— Май е по-добре да се качим горе. Мама може да има нужда от мен.

Като я подкрепяше, Скай я изведе от кафенето и двамата пресякоха фоайето към асансьорната площадка. След минута се озоваха на етажа на интензивното.

— Знам, че имаш задължения, отговорности — погледна го Бери. — Но ако можеш, бих искала да останеш до мен.

— Ще остана.

— Помисли, преди да се ангажираш, Скай. Това може да е за доста дълго време, а изходът е неясен.

И двамата знаеха, че разговорът се отнася не само за нощното бдение край леглото на Додж, но също така и за съвместното им бъдеще. Той взе лицето й в шепи и докосна нежно устните й със своите.

— Ще остана.

 

 

Когато дойде на себе си, Додж се изненада. Целият жужеше. Всичко в зрителното му поле беше неясно по краищата, а общото чувство бе апатия. Имаше чувството, че върху гърдите му са забравили двайсет килограмова гира, но това бе само умерено неприятно. Най-добрата част в картинката беше, че Керълайн бе тук, приведена над него, и го милваше по косата.

Така че дори да беше мъртъв, задгробният живот не му изглеждаше чак толкова лош. Зачуди се дали пушенето е позволено. Ако беше така, това наистина беше раят.

Или може би това бе само междинна спирка и можеше да потегли и по единия, и по другия път.

Всъщност, тежестта върху гръдния му кош неотклонно преминаваше в тъпа болка. Имаше много неща, за които да отговаря. И беше по-добре да започва, преди да бъде ескортиран до следващото ниво. Надолу.

Той примигна и Керълайн дойде на фокус.

— Прескочих трапа.

Тя се усмихна и сложи ръка на бузата му.

— Не каза довиждане. — Той се опита да преглътне, но устата му беше суха. По-лошо от суха. Беше пепелива, а езикът му бе залепнал за небцето, така че бе трудно да оформи думи, не че можеше да мисли много за това.

— Няма какво да ти предложа. Тогава. Сега — също. Никога.

Тя му пошепна да млъкне и продължи да гали косата му. По дяволите, той трябваше да я накара да внимава.

Размърда глава и едва тогава осъзна, че в носа му има тръбички. Исусе! Колко унизително и лишено от достойнство. Той вдигна ръка и дръпна тръбичката. Или поне се опита. Керълайн я намести обратно и повече не можеше да се направи нищо, защото той нямаше достатъчно енергия да вдигне ръката си отново.

Тъпата болка се беше усилила и сега той си спомни как го карат с количката по коридора, заслепяващите лампи на тавана, покрай които преминаваха с шеметна скорост, хората, тичащи покрай количката, които говореха със силни, развълнувани гласове. Тогава един мъж с козя брадичка бе възседнал гърдите му и бе започнал да блъска по него… а може би беше само странен сън?

Онези изключително ярки крушки на тавана в операционната ли бяха? Операция ли бе претърпял? Затова ли усещаше толкова стегнат гръдния си кош?

В този миг до слуха му стигна един утешителен глас, сякаш идваше от дъното на тунел. Гласът произнесе: „Само още една минутка, госпожо Кинг. После трябва да излезете“.

Не беше осъзнал, че очите му са се затворили, докато не повдигна клепачи с усилие. Керълайн още беше тук. Той погледна лицето й и си помисли какъв късмет е имал да я види още веднъж, и се изуми колко красива беше. Почувства топлите мокри струйки на собствените си сълзи. Ами, това беше просто върховно. Лежеше тук, канеше се да мре, в ноздрите му бяха пъхнати разни тръби и тръбички, а той плачеше като пълен задник.

Накара тежкия си език да се раздвижи, преди да изтече последната му минута на тази спирка и Керълайн да бъде завинаги загубена за него.

— Съжалявам, бях…

По дяволите. Шейсет секунди не бяха достатъчно време да изреди всичките неща, за които съжалява. Той само имаше нужда да й каже колко много я е обичал, че винаги я е обичал и винаги ще я обича. Но трябваше да побърза, защото непознатата с утешителния глас инжектираше нещо в тръбичката, пъхната в ръката му. Той мигновено усети прилив на сладка топлина и величественост. Беше адски приятно, но точно затова трябваше да се бори с въздействието му.

Трябваше да каже онези думи на Керълайн и то да ги каже по начин, който да показва безкрайността на любовта му.

Потърси опипом ръката й и я стисна с всичката сила, която имаше.

— Бих умрял за теб отново.

Тя обърна дланта му и я притисна към сърцето си. То биеше равномерно и силно. Тя се наведе и го целуна по устните. Не леко и внимателно. А с жар, по начина, по който го правеше, когато бе наистина възбудена или ядосана.

Когато се дръпна назад, прошепна:

— Додж, знам, че ме обичаш достатъчно, за да умреш за мен. Но обичаш ли ме достатъчно, за да живееш?

Ама че жена! Не би могъл да я остави точно сега. Сега, когато му беше дала възможност да го докаже.