Сандра Браун
Превратности (21)

Глава двадесета

Керълайн не беше очаквала Скай да ги съпровожда до хотела, но беше доволна, че го направи. Чувстваше се толкова уморена, че едва движеше краката си. Бери изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се свлече на земята. Авторитетът на Скай съкрати досадните процедури по регистрирането. След като се представиха на мениджъра, мъжът лично ги заведе до стаите им, където — увери той Скай — Бери ще е в безопасност.

— Регистрирани са като „специални гости“, помощник Ниланд. Без имена.

— Ако някой ги намери тук, включително медиите, особено медиите, ще знам кой им е подшушнал. — Посланието беше деликатно, но ефективно.

Мъжът трепна и стана още по-неспокоен. Напълни кофичка с лед във всяка от свързаните стаи и нагласи термостатите на температурата, която всеки искаше. Забелязвайки пакета цигари в горния джоб на Додж, той произнесе неуверено:

— Стаите са за непушачи.

Додж го изгледа смъртоносно и неохотно свали сакото си, така че мъжът да види, че е въоръжен. Хотелиерът побърза да им пожелае лека нощ и се оттегли.

Бери буквално подскочи, когато телефонът й иззвъня. Всички се напрегнаха, докато гледаше номера на екрана си.

— Не е той — каза тя и раменете й се отпуснаха с облекчение. — Но трябва да се обадя. Извинете ме. — Тя отиде в банята.

Керълайн забеляза, че Скай гледа гневно към затворената врата известно време, преди да тръсне глава и да се обърне.

С всеки изминал час, откакто беше разбрала за Дейвис Колдеър, Бери ставаше все по-затворена и необщителна. По пътя към Хюстън тя бе необичайно тиха и сдържана.

Керълайн предположи, че поведението на дъщеря й се дължи на серията от травмиращи събития. Но се питаше дали има и друго. Бери имаше право на усамотение, но да таи нещо в себе си прекалено дълго често се оказваше вредно. Запита се колко ли дълго ще издържи, преди да помоли Бери да сподели с нея какво толкова я измъчва.

Скай и Додж провериха всички ключалки, за да се уверят, че са както трябва, после излязоха на балкона под предлог да проверят степента на сигурност на свързаните стаи, но Керълайн можеше да ги чуе как си шепнат нещо.

Когато се върнаха вътре, тя поиска да знае за какво е бил разговорът.

— Кажете ми. Нито аз, нито Бери искаме да бъдем щадени.

— Какво означава това?

— Знаеш какво означава, Додж — произнесе тя раздразнено. — Какво става?

— Медиите са надушили историята — каза Скай.

Керълайн простена.

— Противни чакали — изруга Додж.

— Според колегите ми убийството на Сали Бъкланд е било водеща тема — каза й Скай. — На зрителите е обещано да имат цялата история в новините в десет часа. Показали са къщата на Бери отвън. Ванът на криминалистите. Как Алън и Съмървил гледат с каменни лица, когато напускат сцената. Измъкнахме Бери оттам точно навреме. Репортерката от мястото на събитието каза, че тя не е била…

— Не е била открита за коментар — излезе Бери от банята и хвърли телефона си на леглото. — Което, разбира се, го прави да звучи така, сякаш имам нещо за криене. Никой не ме помоли да коментирам, не че бих искала, но фразата определено носи негативно внушение, нали?

— Откъде си разбрала? — попита Скай.

Тя посочи клетъчния си телефон, докато сядаше на края на двойното легло, облегна лакти върху коленете си и отпусна лицето си в дланите.

— Господи, няма ли да има край този кошмар?

Скай изчака няколко секунди, после каза:

— Известна си като дъщеря на богаташи в сферата на недвижимите имоти, цитирам, Керълайн Кинг и починалия Джим Малоун, което те прави до известна степен знаменитост, тъй като имената им са много популярни. Спомената е стрелбата в езерната къща.

— Като резултат от любовен триъгълник — промърмори тя, без да вдига глава.

— Загатнато е.

Додж просъска някаква ругатня. Керълайн седна на другото двойно легло. Искаше й се да отиде до Бери, но благоразумно се въздържа.

— Онова, което наистина ме вбесява — каза Скай — извини ме, Керълайн, — е, че се експлоатира аспекта „любовен триъгълник“.

Бери вдигна глава и каза ядосано:

— Нямаше никакъв любовен триъгълник.

— Разбирам го, Бери — каза той. — Имам предвид, че убийството на Дейвис Колдеър беше замазано като маловажно. Като бележка под линия. Медиите разиграват как Сали Бъкланд се вписва в тази гнусна игра, докато наистина важното е, че Орън Старкс е студенокръвен убиец, който се разхожда още на свобода.

Бери се отпусна малко.

— Пикантерията, която ще държи зрителите пред телевизорите до десет. Сексът и скандалът са тези, които ги включват. Или изключват. — Тя отметна глава назад и махна косата от лицето си. Керълайн видя по него следи от изсъхнали сълзи. — Със сигурност шефът ми в „Делрей“ е обезпокоен за намесата ми.

Керълайн погледна захвърления телефон.

— С него ли говори?

Бери кимна.

— Не ми остават още много дни в „Делрей“.

— Какво? — скочи Керълайн. — Уволнил ли те е?

— Не ставай смешна, майко — горчиво се изсмя Бери. — Ако ме уволнят по време на тези събития, ще трябва да ги съдя, и те го знаят. Но — и това е голямото „но“ — позицията на „Делрей“ е, че компанията се отнася много сериозно към душевното здраве на всички свои служители. В светлината на поредицата от травми, които съм преживяла в последните дни, не би ли било най-добре за мен, а оттам и за компанията, ако отсъствам за по-дълго време? Когато уверих шефа си, че душевното ми здраве ще бъде напълно възстановено веднага след като Старкс влезе в ареста, той настоя, че трябвало да си дам време да се съвзема от тези обезпокояващи събития. С други думи, той и всички останали в „Делрей“ искат да се махна.

— Ами презентацията ти утре?

— О, да, и това. Що се касаело до участието ми в тази кампания, оттук нататък клиентът не би искал да е източник на допълнителен стрес в тези трудни дни. Заради това те се били съгласили да изчакат Бен напълно да се възстанови от раната, така че да може да представи въпросната кампания, а така също и да поеме пълната отговорност за осъществяването й.

Керълайн кипна.

— Почакай малко. Казваш… Трябва ли да разбирам, че те смятат за душевно разстроена, но не и Бен Лофланд?

— Да, така изглежда. А в случай, че някой се съмнява в твърдостта на духа на Бен, емоционална и/или психическа, Аманда в дълъг и осветляващ разговор този следобед уверила шефа ни, че Бен е готов да застане начело и да свърши работата. Нещо ме кара да мисля, че ме е натопила като развратница, обвинявайки ме в предателство.

— Ама че кучка!

— Имала нокти, хубаво. — Бери се засмя със сух, безрадостен смях. — Питам се — ако Орън беше прострелял мен вместо Бен, щяха ли да ме възприемат като героиня? Или щяха да гледат на мен като на жена, опитала се да разбие семейство, която си е получила заслуженото? Добра тема за обсъждане, не мислите ли?

— Това, което мисля — каза Додж, — е, че шефовете на тази компания са малодушни задници. По-добре не стъпвай никога отново на прага на онова място.

— Съгласна съм с теб и съм сигурна, че от „Делрей“ очакват точно това и се надяват така да постъпя — каза Бери. — Загрижеността за благополучието ми, която шефът ми изрази така прочувствено, беше всъщност, за да подсигури своята сигурност. Той иска оставката ми. Само че иска аз да взема решението, така че да не си цапа ръцете. Засега оставих въпроса висящ. Нека да се поизпотят няколко седмици. Макар да знам вече какво ще е финалното ми решение.

— Обзалагам се — каза Скай, — че си прекалено добра за тях.

Тя вдигна изпълнени със сълзи очи към него и произнесе дрезгаво:

— Благодаря.

— Пак заповядай.

В продължение на няколко секунди те сякаш забравиха, че Керълайн и Додж също са в стаята, после Скай се размърда. Чакаха го задачи.

— Трябва да тръгвам.

— В стаята ми има едно допълнително легло — каза Додж. — Можеш да се настаниш там.

Скай му поблагодари, но отклони поканата.

— Случаят с убийството на Сали Бъкланд принадлежи на хюстънските детективи. А аз трябва да се оправя с това на Дейвис Колдеър.

— Последното, което чухме от Старкс, е, че той е тук, в Хюстън.

— Да, Додж, но не мога да не мисля…

— Какво?

Скай разтърка врата си.

— Орън е искал да унижи мен и всички останали, които го търсят. Точно затова се е върнал и е звъннал на Бери. Знае със сигурност, че ще сме тук, че го преследваме. Искал е да създаде безпорядък и да ни накара да изглеждаме и да се чувстваме глупаво. — Той се усмихна мрачно. — И успя.

— Колелото се върти.

Всички погледнаха към Бери, която бе прошепнала думите.

— Групата „Кръв, пот и сълзи“ — каза тя. — Имат такова парче: „Въртящото се колело“. Това е песента, която си тананикаше по време на телефонния ни разговор.

— По дяволите, права си — погледна я Скай.

— Е, не ни ли е хитро момчето? — поклати глава Додж. После изостави всички намеци за хумор или сарказъм. — Ще убия този кучи син. Наистина ще го направя.

— Изнасилил е Сали, нали? — попита Бери, отправяйки въпроса към Скай.

— Не знам дали е имало проникване — отвърна той уклончиво. — Може би само е… — Той остави изречението да заглъхне, за което Керълайн му беше благодарна. — Няма да знам със сигурност, докато не получа рапорта от аутопсията от детектив Алън.

Мисълта какво може да е преживяла младата жена ги накара да замълчат за известно време; после Керълайн се обърна към Скай:

— Сигурно имате предположения за мотивите му да се обади на Бери.

— Да. Това, което наистина ме притеснява, е, че може да ни е подготвил и други изненади, когато ни е накарал да излезем от Мерит.

— Например? — попита Додж.

— Не знам. Точно затова трябва да се върна. — Той погледна Бери. — Предполагам, че сутринта ще се прибереш в Мерит?

— Нямам къде другаде да бъда.

— Хубаво. Ще оставя гардовете около езерната къща. Но ще направя така, че да изглежда сякаш съм ги изтеглил. Когато се върнеш, те ще са там, но няма да бият на очи.

— Устройваш му капан? — попита Додж.

— Орън няма да падне в него — поклати глава Бери.

— И аз мисля така — призна Скай, — но няма да навреди да има хора на мястото, за всеки случай.

Той поръча на Додж да е бдителен, после отново погледна Бери.

— Ще се оправиш, нали?

Въпросът бе изречен тихо, интимно и изключваше Керълайн и Додж. Бери кимна, макар и колебливо. Погледите им останаха дълго един в друг, после, без да каже друго, Скай тръгна към вратата и излезе.

Мига, в който вратата се затвори след него, Бери скочи и прекоси стаята. Но когато стигна до прага, спря. Керълайн видя как енергията я напуска. Тя се подпря на вратата, притисна чело към нея и остана така няколко секунди, преди да пусне резето и да закачи веригата.

Когато се обърна, насочи се право към банята с думите:

— Ще полежа във ваната.

 

 

Не излезе почти цял час. Когато се появи, беше увита в една хавлиена кърпа; втора имаше около главата й. Кожата й беше розова. Очите — зачервени.

— Плакала си — каза Керълайн.

— Дадох воля на чувствата си. — Тя разви тюрбана и отпусна мократа си коса. — Но не знам за какво да плача. За последните часове на Сали, или за Дейвис Колдеър. Те са истинските жертви, не аз. — Тя отвори малкия си куфар и извади горнище и боксерки.

— Исках да поръчам рум сървис — каза Керълайн.

— Трябваше да го направиш. Аз не съм гладна, но ти хапни. Къде е Додж?

— В стаята си. Мисли, че ти и аз се нуждаем от време да останем насаме.

Бери свали кърпата от себе си и облече пижамата.

— Нещо ново от Скай?

— Звънна на Додж преди петнайсетина минути. Няма нова информация. Искаше само да се увери, че си добре. Не изглеждаше щастлив, когато тръгваше.

— Не трябваше да се връща в Мерит, преди да се е наспал. Изглеждаше изтощен. Забеляза ли очите му?

— Не ги свали от теб.

Бери се обърна и погледна майка си, а тя тихо добави:

— Това забелязах.

Бери легна в леглото, като подпъхна две възглавници под главата си и прегърна трета до гърдите си. Тя нервно подръпна края на калъфката.

— Никога няма да се получи нищо между него и мен.

— Защо го казваш?

— Поради хиляди различни причини.

— Изброй няколко.

— За да ги обориш?

— Една след друга.

Бери вдигна вежди.

— Да не би да ти харесва идеята за нас двамата?

— Само ако на теб ти харесва, Бери. Но що се касае до мен, имаш одобрението ми.

— Не се надявай много. Прекалено сме различни.

— Точно така. Той е мъж, а ти си жена.

Бери се усмихна.

— Знаеш добре какво имам предвид. Искаме различни неща.

— А искате ли се един друг?

Бери й хвърли остър поглед и Керълайн се засмя.

— Не си давай труд да отговаряш. Вече го направи. И каквото и да кажеш, то е очевидно всеки път, когато сте близо един до друг.

Тя се усмихна на Бери с обич.

— Ти и Скай може да искате различни неща, може да сте различни характери, но това няма нищо общо с привличането. Той се бори срещу това точно толкова упорито, колкото и ти, но е ясно, че те харесва.

Бери обърна глава и погледна към тавана. В ъгълчето на окото й изби една сълза и се търкулна в мократа й коса.

— Той не иска.

— Какво имаш предвид?

— Не сега, мамо, става ли?

Керълайн се поколеба, после каза:

— Добре.

Бе предложила на Бери да сподели с нея, но щом не бе готова да го направи, трябваше да се опитат да си починат. Тя сложи куфара си върху леглото и извади нощница, която бе пъхнала набързо, преди да потеглят от езерната къща. Изглеждаше, сякаш е било много отдавна, много по-отдавна от няколкото часа, които в действителност бяха минали.

В онези трескави минути преди тръгването им Бери бе проверила съдържанието на папката си, за да бъде сигурна, че е взела всичко, което ще й трябва за презентацията… а сега тя нямаше да се състои.

Додж ги беше чакал до колата, пушейки цигара след цигара, без да знае, че Керълайн го гледа от прозореца на спалнята и се пита защо лицето му — при целия му цинизъм и липса на всякакви знаци за разкаяние заради обидите, които й бе нанесъл, бе единственото на този свят, което можеше да накара сърцето й да трепне. Трийсетте години време не бяха отслабили въздействието му върху нея.

Тя можеше да говори на Бери за привличане, защото познаваше добре властната му сила. Дори когато нямаше смисъл, когато беше съвършено погрешно, човек беше безсилен срещу него.

— Винаги съм си мислила, че е Роджър Кемптън.

Керълайн, потънала в спомените си, не можа да схване веднага думите на Бери. Но когато стигнаха до съзнанието й, замръзна. После бавно се обърна, притискайки нощницата към гърдите си като щит.

— Мислех, че първият ми баща е бил Роджър Кемптън.

Керълайн бе загубила дар слово от изненада.

— Бях в прогимназията — продължи Бери. — В осми клас, за да бъда по-точна. Роджър Кемптън умря в онзи самолет, който се разби в Мексико. Едно от момичетата в училище ми каза, че майка й й е казала, че си била сгодена за него, преди да се омъжиш за татко. И тя ме попита дали тъгуваш, че той е умрял.

Никога не бях чувала за Роджър Кемптън. Нито ти, нито татко някога сте го споменавали пред мен. Казах на съученичката ми, че греши. Но тя настояваше, че майка й не лъже. Защо би го направила?

Така че на следващата сутрин взех вестника на татко и прочетох за самолетната катастрофа. Имаше цяла статия за Роджър Кемптън, за детството му в Хюстън, за това как се присъединил към компанията на баща си, след като завършил бизнес училище. Богато, влиятелно семейство. Известно в обществото. На снимката се виждаше, че е много красив.

И тъй като не е бил женен, когато е умрял, аз си съчиних една романтична история. Сърцето му било толкова жестоко разбито, когато си се оженила за татко, вместо за него, че останал ерген. Но си мислех, че ти — каквато си чувствителна — сигурно си имала основателна причина да избереш татко пред него.

Бях щастлива, че нещата са се развили така. Обичах татко с цялото си сърце. И не бих могла да скърбя дълбоко за човек, когото изобщо не познавам. И все пак бях доволна, че съм разкрила тайната за това кой е истинският ми баща. — Тя задържа погледа си върху Керълайн няколко тежки секунди, после каза: — Но не е бил Роджър Кемптън, нали, мамо?

Керълайн поклати глава.

— След като татко умря и аз те окуражавах да започнеш отново да излизаш и да се срещаш с нови хора, ти ми каза, че не искаш да се срещаш с никого, нито да имаш връзка. Каза ми, че си имала хубав брак и чудесен съпруг. Каза ми също, че си преживяла любовта на живота си. И аз мислех, че това е един и същ човек. — Бери й се усмихна мрачно. — Но не е било така.

Керълайн се отпусна на края на леглото.

— Родният ми баща е бил любовта на живота ти.

Керълайн кимна.

— Додж.

Под клепачите на Керълайн бликнаха сълзи и се затъркаляха надолу по страните й.