Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bittersweet Rain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Сандра Браун. Само спомен

ИК „Хермес“, Пловдив, 1997

Американска. Първо издание

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-397-7

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Целувката, която последва, беше брутална. Устните му настойчиво потръпнаха, долепени към нейните, и ги накараха да се разтворят и да приемат езика му. Бедрата му се удариха в нейните. Едната му ръка се премести върху гърдата й. Той я стисна без всякаква нежност. Това не беше милувка, а оскърбление.

Тя му се възпротиви. Свободната й ръка заудря ту по стоманените му гърди, ту по рамото. Опита се да откъсне устни от унизителната му целувка, но безуспешно. Писъците й бяха само изтънели стенания, заглушени от устата му.

Това не беше Ринк. Карълайн знаеше, че той не искаше да я нарани по този начин. Беше обезумял от гняв, който се бе натрупвал в него години наред. Врагът му беше мъртъв и той нямаше с кого да се бори вече. Обърканите му чувства го караха да излива яростта си върху нея, защото без умисъл от нейна страна, тя беше станала част от коварния план на Роско. В този миг проумя, че най-добрата защита беше изобщо да не му оказва съпротива. Отпусна се в ръцете му.

Минаха няколко минути, преди Ринк да се вразуми и да осъзнае, че тя вече не се бореше срещу него. Устните му станаха по-нежни и бурните целувки се превърнаха в леки ласки върху устните й. Ръката върху гърдата й престана да я притиска оскърбително и след като я погали нежно, извинително, бе отместена.

Именно с тази нежност й се налагаше да се бори. Насилствените докосвания преди малко не бяха от човека, когото познаваше и когото обичаше, а от мъжа, разкъсван от горчивина и гняв. Сега докосването му бе до болка познато, тръпнещо напомняне, за онова лято, в което всички докосвания бяха като магия.

— Ринк. — Името му прозвуча като лек стон, наситен с копнеж и безнадеждност.

— Причиних ли ти болка?

— Не.

— Не исках.

— Знам.

Той се наведе напред и опря лакти на стената зад нея. Челото му се опря в дървената ламперия малко над главата й. Дъхът му рошеше косата й.

— Защо искам да те любя повече от живота си дори? Защо не успях да те забравя? След всичките тези години защо продължавам да съм обсебен от теб?

Той се приближи още повече към нея, докато телата им не се сляха по цялата им дължина. Положението бе толкова откровено интимно, че сърцата и на двамата биеха лудо едно срещу друго.

— Бихме могли да лежим в едно легло в същото положение, нали, Карълайн?

— О, господи! — Тя зарови нос в шията му. — Не говори за това, Ринк.

— То е същото, за което и ти си мислиш. И аз си мисля за него.

— Не мисли за него.

— Винаги ще мисля.

Телата им се нажежаваха едно друго. Гърдите й се бяха приплеснали под тежестта на гръдния му кош. Коремите им се докосваха с всеки техен дъх. Той се намести върху нея, така че тя да почувства силата на желанието му. Мъжествеността му се бе приютила в гостоприемната падина на женствеността й. Бедрата им се притискаха.

Напълно облечени, прави, без да помръдват, те пак бяха интимни. Любеха се. Близостта им бе духовна, не физическа. Обаче всеки от тях мислеше така трескаво за самия физически акт, че беше все едно го правеха, а дори и по-силно.

Ринк зарови лице в косата й. Неколкократно изрече името й. Чувствата им бяха така възбудени, че телата им трепереха. После се обездвижиха. Минутите минаваха, а те нито помръдваха, нито говореха. Само стояха там, опивайки се от близостта си, съжаляваха за това, което не се беше случило, и с мъка осъзнаваха, че никога няма да се случи. Постепенно Ринк започна да се отдръпва, докато не се отделиха напълно един от друг. Очите му пламенно и жадно обходиха лицето й. Тя вдигна поглед, за да срещне неговия.

— Как си могла да бъдеш с него, Карълайн? — изрече дрезгаво той. Оттласна се от стената и прокара пръсти през косата си. Не я попита отново, но суровото му изражение й подсказа, че очаква тя да му отговори.

— Той ми беше съпруг. — Проста истина, която би трябвало да обясни всичко. Вместо това, тя наново подкладе яростта.

— Как си могла да се омъжиш за него? Как, за бога? След всичко, което се беше случило между нас, как си могла да се омъжиш точно за него?

— Не е честно, Ринк! — изрече тя разгорещено. — Ти беше този, който ме изостави, а не обратното.

— Знаеш защо се ожених за Мерилий.

— Допреди два дни не знаех.

Той сложи ръце на кръста си и я изгледа гневно.

— Значи действително си си мислила, че се чукам с някоя друга, когато бях обърнал гръб на всичко, даже на здравия си разум, за да бъда с теб?

Циничността му я накара да изстреля гневно:

— И как бих могла да мисля другояче? Ти беше изчезнал, без да ми кажеш и дума. Чух, че ще се жениш за Мерилий Джордж, защото била бременна. И какво трябваше да си помисля?

Той изруга и се извърна от разумните й доводи.

— Не можех да дойда и да ти кажа истината. Не би ми повярвала, както никой друг не ми повярва.

— Можеше и да ти повярвам.

— Мислиш ли? — попита я, като пак се обърна с лице към нея. Очите й се сведоха под обвинителния му взор. — Не, нямаше — добави вместо нея. — Щеше да си мислиш, както всички останали, че това бебе е мое.

Той пристъпи към дивана и изтощено се отпусна върху него, като изпъна крака пред себе си. Затърка очи с меката част на дланта си.

— Освен това се страхувах, че мога да те забъркам в тази каша, ако се опитам да те видя още веднъж. Знаех, че градът е като разбунен кошер от слуховете и всяка моя крачка щеше да бъде следена зорко. Всичко, което направех, щеше да бъде докладвано. Не исках да рискувам да те замеся в това.

Карълайн закрачи из стаята, като събираше визитките, оставени с букетите, пристигнали преди погребението.

— Кой беше бащата на бебето, Ринк? — Той безизразно назова едно име. Карълайн с изненада се извърна към него. — Но това е мъжът, за когото Мерилий се омъжи след развода ви?!

Ринк се засмя тъжно:

— Едва дочака да се събере отново с него. Но първо трябваше да ме изстиска финансово. Това беше моето наказание, задето не я исках.

— Но в един момент си я искал — изрече Карълайн едва доловимо, като си спомни казаното онази нощ в болничната стая на Роско.

Главата му рязко се вдигна.

— Това ли изтъкваш като обвинение? Господи! Та аз бях още хлапак, Карълайн. — Беше раздразнен и му личеше. — Грешките на младостта. Да-а, бях с нея няколко пъти. Всяко момче в града го правеше. Но бях достатъчно разумен да взимам предпазни мерки, за да не забременее. Няколко сеанса на задната седалка — това беше всичко, определено не съм мислел да се женя за нея.

Тя сведе очи и се втренчи в ръцете си.

— И е истина, че ти не си…

— Карълайн. — Тя вдигна лице при нежното му обръщение. — Искаш да разбереш дали съм бил с нея по същото време, когато се виждах с теб? — Очите й се навлажниха, когато отвърна на погледа му. — Не — добави той, като натърти леко на думата, — не съм бил с никоя друга през онова лято.

— Действително ли си казал на Рос… на баща си… че искаш да се ожениш за мен?

— Да. Казах му, че съм срещнал момичето, за което искам да се оженя.

Погледите им се сляха и се задържаха така задълго, после Карълайн сведе очи и се извърна от него.

— А бебето — Алиса?

Устните на Ринк се извиха в лека усмивка, преди лицето му да придобие тъжно изражение.

— Тя беше чудесно момиченце.

Като чу нежния му тон, Карълайн отново се обърна с лице към него.

— Ти си я обичал — изрече без въпросителна интонация.

Без да се срамува, той вдигна очи към нея.

— Да-а — промълви и леко се засмя. — Звучи налудничаво, нали? Но когато се роди, исках да я задържа.

Сърцето на Карълайн се сви от любов към него. Пристъпи напред и седна до него на дивана.

— Не искам да стана досадна, Ринк, но ако искаш, можем да поговорим за това. Ще те изслушам.

Очите му зашариха по лицето й.

— Винаги си била добър слушател. Кажи ми, седеше ли в краката на баща ми, за да го слушаш със същото внимание, когато той изливаше сърцето си пред теб?

Тя леко извика и скочи на крака. Той я хвана за китката и я спря.

— Извинявай. Седни. — Когато тя се опита все пак да издърпа ръката си, Ринк я дръпна рязко и я върна на дивана. — Казах ти, че съжалявам. Не беше умишлено, но старите навици трудно се изкореняват. Ако искаш да знаеш за злочестата ми женитба, ще ти разкажа. Така или иначе си наясно с толкова гадости в живота ми, че може да споделя и тази.

— Казах ти, че не искам да ставам досадна.

— Вярвам ти — сопна й се той. — Разбрахме ли се вече? — Когато тя кимна отривисто в знак на съгласие, той пусна ръката й. — Мерилий не питаеше особено топли чувства към мен, както и аз към нея. Роско бе прав за това. Твърдеше, че бебето е мое само за да не я изгонят от къщи. Както и да е, след като заминахме оттук, което не влизаше в плановете й, установихме се в Атланта. Трябваше да си намеря работа, защото не исках да взема нито цент от баща си. Бракът се разпадна, но аз обичах Алиса. Веднага след раждането й истинският й баща се появи на сцената и двамата с Мерилий продължиха оттам, където бяха спрели.

— И ти не си имал нищо против?

— Не, за бога! С нетърпение очаквах да се отърва от нея. Но се тревожех за бебето. Мерилий не беше от най-загрижените майки. Когато подаде молба за развод въз основа на психически тормоз от моя страна, аз не се възпротивих. Обаче това не беше всичко. Тя поиска невероятна издръжка. В един момент аз всъщност издържах и нея, и приятеля й. Та накратко, наложи ми се да работя денонощно, за да се отърва финансово от нея. Не исках да изгубя Алиса, но Мерилий настоя тя да получи опекунство над нея.

— Алиса разбра ли, че не си истинският й баща? — Карълайн не можеше да понесе представата за малкото момиченце, което навярно е скърбяло за изгубения си баща, с когото никога не се е виждало.

— О, да — изрече Ринк с отвращение. — Алиса бе на три годинки, когато разводът бе оповестен окончателно. Тя плачеше и се беше вкопчила в мен, докато майка й се опитваше да си я прибере. Те се връщаха в Уинстънвил, а аз оставах в Атланта. Алиса ми викаше: „Татко, искам да остана при теб. Татенце“. Мерилий й каза, че ако наистина иска да бъде с баща си, трябвало да дойде с нея в Уинстънвил, за да го намери, защото аз не съм баща й.

— О, Ринк — прошепна Карълайн, потрепервайки при мисълта за тази ужасна сцена.

— Тя сега е на около единадесет и чувам, че била дива като мартенски заек, най-голямата напаст в гимназия „Уинстънвил“. — Той поклати с тъга глава. — Много жалко, защото беше изключително мило момиченце. Както сигурно знаеш, е имала цял полк доведени бащи. Не мисля, че даже ме помни.

След доста продължително мълчание Карълайн попита:

По същото време ли започнаха нещата с „Еър Дикси“?

— Не съвсем. Бях взел книжка за пилот още първия семестър в колежа. Когато се преместих в Атланта, вече бях навъртял достатъчно летателни часове, за да мога да се цаня за пилот на чартърни полети. Ходех и на допълнителни курсове, за да мога да повиша квалификацията си и да се преместя на по-големи самолети. Срещнах партньора си и двамата започнахме да мислим как да основем собствена компания за чартърни полети. Когато една фалира и я продаваха на безценица, успяхме заедно да съберем достатъчно пари, за да я вземем. Работата така потръгна, че изплатихме заема още преди да изтекат сроковете му и едва насмогвахме с поръчките. Купихме по-голям самолет, после друг, после още един и така нататък.

— И оттам потръгна всичко.

— Да.

Настолната лампа образуваше ореол от светлина около тях. Тъмната й коса се стелеше по раменете й и се сливаше с черната материя на роклята. Единствено лицето и шията й сияеха в снежнобяло под струята светлина. Очите й бяха в сянка, но блестяха, когато го погледна.

— Карълайн? — изрече въпросително той. Сърцето заби лудо в гърдите й. Беше неприлично да се чувства така в деня на погребението на съпруга си, но знаеше, че ако Ринк направеше и най-нищожното движение към нея, щеше да се хвърли в прегръдките му и нищо не би могло да я възпре. Продължаваше да го обича, никога не бе преставала. Но вече не го боготвореше като тийнейджър, който гледа своя идол. Обичаше го, както жена обича мъж. Въпреки избухливия му нрав, въпреки нетърпимостта му към слабостите на другите, въпреки яростта, с която го изпълваше връзката й с Роско, тя го обичаше.

— Да, Ринк?

— Мислеше ли си понякога за мен, когато правеше любов с баща ми?

Даже и да беше забил нож в сърцето й, нямаше да я нарани повече. Тя извика злочесто и скочи от дивана.

— Мръсник! Никога повече не ми казвай такова нещо.

Той също стана от дивана и се изправи с лице срещу нея. Гордата му брадичка се издаде напред.

— Искам да знам. Не усещаше ли поне малко угризения за това, че си се омъжила за баща ми, след като бяхме само на крачка от това да станем любовници с теб?

— Аз бях готова да бъда твоя любовница, забрави ли? Ти не искаше да бъдеш мой. Не искаше да поемеш риска.

— Вярно. Не исках да рискувам да ти причиня болка.

— Аз исках да ми причиниш болка. — Гласът й бе така натежал от чувства, че прозвуча като ридание.

Той стисна зъби и изрече през тях сподавено:

— И аз исках да ти причиня тази болка, да. Исках да бъда първият, да ти дам онази мигновена болка, която щеше да те направи завинаги моя. — Той направи крачка напред, кипящ от потискани чувства. — Но имах някакво криворазбрано чувство за благородство. Какъв глупак, исках да те отделя от всички момичета, с които бях дотогава, да бъдеш нещо специално.

— А те са били много, нали?

— Да.

— Преди и след това.

— Да.

— Как тогава смееш да ме обвиняваш, задето съм се омъжила за Роско?

— Защото ми казваше, че обичаш мен!

— А ти обичаше ли всичките онези жени, Ринк? Обичаше ли ги? — Той се обърна рязко, но тя успя да съзре вината, която се изписа по лицето му. — Ти не беше тук, Ринк. Беше женен за друга. От това, което ми беше известно, мислех, че съм била за теб поредната играчка, с която да си запълваш свободното време през онова лято. Даже се съмнявах, че ме помниш, освен може би с това, че съм била толкова непохватна и безлична на фона на другите изтънчени жени, с които си бил свикнал.

— Знаеш защо не можех да се свържа с теб. Не исках да те забърквам в онази каша с Мерилий. А докато там нещата се уталожат, ти вече беше в колежа и ми беше съобщено, че си се омъжила. А следващото, което узнах за теб, бе, че споделяш леглото на баща ми!

Карълайн закри лице с ръце. Чувстваше как омразата му я залива на талази. Ръцете й се отпуснаха и тя храбро срещна погледа на гневните му очи.

— Не можем да продължаваме по този начин, Ринк — изрече приглушено. — Така се унищожаваме взаимно.

Раменете му се отпуснаха и косата му отново бе наказана от трескавите му пръсти.

— Знам. Заминавам утре сутринта.

Сърцето й сякаш се свлече в краката й. Не бе имала намерение да го пропъжда, просто бе искала да въдвори малко мир помежду им.

— Няма нужда да заминаваш. Тук е твоят дом. Моето пребиваване в него бе временно. Знаех, че след смъртта на Роско мястото ми няма да е тук.

— Ако ти заминеш, а аз остана, как ще изглежда всичко това в очите на хората? Все едно съм прогонил вдовицата на баща си. Не. Утре се връщам в Атланта.

— Но прочитането на завещанието и фабриката… — Тя затърси причина, заради която да остане. За тях двамата нямаше надежда, но въпреки това не можеше да понесе мисълта да го изгуби отново. Още не. По-късно, но не сега.

— Ще се върна за прочитането на завещанието. Тогава ще решим останалото. Кой ще бъде тук и кой ще замине. Ще се чувствам по-добре, ако знам, че си тук, до Лаура Джейн. А що се отнася до фабриката… — Той се усмихна саркастично. — … продължавай в същия дух, както под ръководството на Роско.

Тъжният израз на лицето й го наскърби. Измина крачките, които ги отделяха, и обви ръце около тялото й. Главата й се отпусна назад, щом той се надвеси над нея.

— Не ме гледай по този начин. Мислиш ли, че наистина искам да си тръгна? Да оставя къщата си? Дома си? Лаура Джейн и Хани? — Гласът му пресекна. — Теб? — Придърпа я още по-плътно към себе си и простена, когато тялото й се сгуши в неговото. — Проклета да си. Проклета да си, Карълайн!

Устните му се вкопчиха собственически в нейните, но тя ги очакваше. Нейната уста се разтвори и го прикани да влезе в нея. Езикът му се зарови във влажната й сладост. Целува я дълго, страстно, извивайки глава, за да я вкуси цялостно. Обхвана в шепи лицето й, докато устните му се сливаха с нейните.

После ги раздели с такова съжаление, че на Карълайн й се зави свят. Гласът му беше хриплив, с мъка излизащ от скованото му в безнадеждно желание гърло.

— Проклета да си, задето си принадлежала първо на него!

При следващия удар на сърцето й вече го нямаше.

 

 

— Лаура Джейн? — Стив коленичи в сеното и докосна рамото й. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Мммм? — Тя се раздвижи в съня си и се претърколи от една страна на гръб. — Стив? — прошепна. Очите й примижаха лениво, после бавно се разсъниха. — Утро ли е вече? — попита меко, протегна се бавно, като изви гръб и повдигна гърдите си към него.

— Тъкмо се зазори — отвърна той, с мъка откъсвайки очи от гърдите й. — Какво правиш тук?

Тя приседна и разтърси коси, за да паднат сламките от тях. Бледата слънчева светлина хвърляше отблясъци по голите й рамене. Въздухът още носеше нощния хлад, ала сеното, в което бе лежала, бе топло и благоуханно. Конете в преградите наоколо трескаво цвилеха и с нетърпение очакваха сутрешната си порция овес. Във въздуха се носеха прашинки, които отразяваха първите лъчи на слънцето.

Сънените очи на Лаура Джейн се насочиха към Стив. Тя му се усмихна и докосна бузата му, която бе розова и лъщяща от скорошното бръснене.

— Снощи Карълайн и Ринк се скараха. Чувах ги как си крещят чак горе в стаята си. Хани вече беше заспала, затова не можех да отида при нея. Трябваше да се махна от къщата. Защо Карълайн и Ринк непрекъснато се гневят един на друг? Не го разбирам, Стив.

Тя се приведе напред, положи глава на гърдите му и обви с ръце кръста му.

— И така, дойдох тук. Вратата на твоето жилище бе затворена и светлините изгасени. Знаех, че и ти вече си заспал, затова реших да не те безпокоя. Свих се тук, в празната клетка в конюшните, и заспах. Стана ми по-добре само от мисълта, че съм близо до теб.

Тя се сгуши още по-близо към него и вътрешностите му се завъртяха в истински хаос. Мислено беше ругал Ринк Ланкастър и заплахите му след сцената на двора. Нима Ланкастър действително си мислеше, че ще направи нещо, с което да нарани Лаура Джейн? Не можеше ли това инатливо магаре да види, че той обича тази жена-дете, че за него тя олицетворява всичко чисто и добро в света, който преди бе смятал за изтъкан от омраза, убийства, кръв и войни?

Предната нощ се бе заклел никога повече да не остава насаме с нея, никога повече да не я докосва. Защото ако го хванеха да го прави, щеше да се наложи да си тръгне завинаги. А това не би могъл да понесе.

Сега обаче разбираше, че няма да успее да спази предупрежденията на Ланкастър. Близостта на мекото тяло на Лаура Джейн изличаваше всичките му предупреждения и заплахи от съзнанието му. Без умисъл и без да разсъждава върху евентуалните последствия от това, ръцете му здраво се сключиха около нея.

— Сигурен съм, че и двамата са били разстроени от погребението на баща ти. Ще изгладят недоразуменията помежду си. Съвсем естествено е в едно семейство да се появят стресови ситуации, след като един от членовете му е починал.

— Обичам и двамата толкова много. Искам те да са приятели.

Той опря буза в косата й. Големите му груби длани погалиха гърба й. Тя беше облечена с тънка памучна нощница с дантелена горна част с презрамки, които се връзваха на раменете й. Финият халат, с който се беше завила, бе отметнат настрани, когато зае седнало положение. Кожата й бе топла и мека.

— Когато нещата се поуталожат, двамата ще станат приятели. И няма повече да се карат, обещавам ти.

Тя вдигна глава от гърдите му, за да го погледне. Кафявите й очи излъчваха любов и доверие.

— Толкова си добър, Стив. Защо всички не могат да бъдат добри като теб?

— Навремето не бях добър — замислено изрече той, прокарвайки пръст по страната й. — Не и преди да срещна теб. Каквато и доброта да има в мен, ти си ми я дала.

— Обичам те, Стив.

Очите му се затвориха от болка и копнеж и той я придърпа по-близо до себе си, като притисна главата й към гърдите си.

— Не казвай това, Лаура Джейн.

— Искам да го казвам. Защото наистина те обичам. Според мен щом обичаш някого, трябва да му го кажеш. Не е ли така?

— Предполагам, че да — прошепна Стив. Стената, която бе изградил около чувствата си, започваше да се пропуква. Напорът им беше станал прекалено силен. Щеше да му се наложи да им намери отдушник и когато това станеше, Бог да му е на помощ.

Лаура Джейн се отдръпна от него и го загледа втренчено. Дългите като копринена четка ресници обрамчваха очите, които бяха излекували Стив от цялата му горчивина, циничност и отчаяние. Изразът им се смени с очакване и по този начин го лиши от право на какъвто и да било избор. Наложи му се да изрече думите на глас:

— И аз те обичам, Лаура Джейн.

Тя с усмивка се хвърли към него и по детски обви крехките си ръце около шията му и го притисна здраво.

— О, Стив. Обичам те. Обичам те! — Покри лицето му с целувки, нежни и мимолетни като трептящи крилца на пеперуда. — Обичам те! — Стигна до устата му и се поколеба за момент, припомняйки си предупреждението на Карълайн.

Стив пое дъха й, почувствал тръпнещото вълнение в тялото, долепено до неговото. Беше като удавник, който за трети и последен път се спускаше към дъното. Защо не, по дяволите? — запита сам себе си. Ланкастър не би могъл да му направи нищо, което вече да не бе изпитал. Когато човек се бе изправял лице в лице със смъртта стотици пъти, можеше да й се изсмее насреща, да я предизвика смело.

А освен всичко това, той обичаше тази жена.

Устните му нежно срещнаха нейните и се задържаха върху тях. Трепетите, които се надигнаха от гърдите към гърлото й, бяха в съзвучие с пулсациите на собственото му тяло. Това, което изпитваше към нея, не можеше да се сравни с нищо друго в живота му досега. Добре познаваше жените, но не и тази, не и тази, която бе изпълнена с обич и доверчивост, невинност и жизненост, искреност и безкористност.

Съвсем естествено устните й се разтвориха под неговите и той простена. Езикът му колебливо се плъзна между тях, като ги галеше ли, галеше. Тя притисна още по-плътно устата си към неговата и се приближи още повече, докато Стив не почувства острите връхчета на гърдите й, опрени в неговите. Прегръдката му стана по-силна и езикът му смело нахлу между девствените й устни.

Двамата се потопиха в насладите на откривателството. За Стив това бе също толкова непознато усещане, колкото за Лаура Джейн. Двамата заедно паднаха назад в сеното. Той положи здравия си крак върху бедрата й, а нейните стройни крака го обгърнаха нежно.

— Лаура Джейн. — Стив въздъхна някъде сред косата й. Отчаяно се опитваше да обуздае надигналите се у него сексуални импулси, ала гърдата й се оказа под ръката му, натежала и набъбнала от страст. Връхчето й откликна с такъв ентусиазъм, че той не се сдържа и го притисна между пръстите си.

— Стив, Стив — въздишаше тя. — О, Стив, люби ме, моля те! Стив.

Главата му рязко се повдигна и той се взря в сияещото й лице.

— Не мога — промълви нежно. — Осъзнаваш ли това, което казваш?

— Да. — Пръстите й с обожание се плъзнаха по суровите черти на лицето му. — Знам какво правят мъжете и жените, когато са заедно. И искам ние да го направим.

— Не можем.

Тя навлажни устни с език и очите й се изпълниха със съмнения.

— Не ме ли обичаш?

— Напротив. Именно затова и не мога. Не мога да направя това с теб, освен ако не си ми жена.

— О-о! — Тя беше много разочарована. Очите й се стрелнаха към устата му. Пръстите й я докоснаха. — А трябва ли да спрем с целувките?

Стив с усмивка се наведе над нея и притисна устните си към нейните.

— Още не — прошепна. — Още не.

 

 

— Добро утро. — Карълайн влезе в кухнята и се запъти направо към кафеварката. Наля си пълна чаша. Занесе я на масата, като старателно избягваше погледа на Ринк, който вече се намираше там.

— Ще се обадя на лекаря — изрече Хани, разбърквайки яйцата в тигана на печката.

— На лекаря ли? Защо?

— Изглеждаш ужасно, затова — добави икономката натъртено. — Знам, че не си спала добре. Само си погледни кръговете под очите. Ти виждаш ли ги, Ринк? Имаш нужда от приспивателно, успокоително или нещо такова.

— Не, нямам — каза Карълайн и се настани точно срещу Ринк. Въпреки че вече и той бе включен в разговора, тя не посмя да го погледне, а и той запази мълчание.

— Недей да бъдеш толкова храбра — с укор изрече Хани. — Никой не раздава награди за най-смелата вдовица на годината. Никой няма да те вини, ако се отпуснеш и излееш цялата си мъка. Съвсем естествено е да скърбиш при загубата на съпруга си.

При тази реплика Карълайн рискува да погледне за миг към Ринк. Той я гледаше втренчено над ръба на чашата си. Тя първа отмести очи.

— Нямам нужда от лекар.

Хани въздъхна, без да се мъчи да скрие раздразнението си.

— Ами поне се наяж като хората. — Икономката напълни една чиния с бъркани яйца и я сложи пред Карълайн. — Хайде, започвай. Аз ще се кача горе да събудя Лаура Джейн след малко. Мисля, че е най-добре да я оставим да си отспи.

— Тя не спи — изрече Карълайн, разбърквайки сметаната в кафето си. — Минах през стаята й, като идвах насам. — Беше й се искало момичето да слезе заедно с нея долу, за да я предпазва от настроението на Ринк, каквото и да беше то тази сутрин. — Нямаше я там.

Ринк остави вилицата си на масата. Хани се извърна към тях от кухненския плот и им поднесе чиния с препечени филийки.

— И къде е? Не си ли я виждала тази сутрин? — попита Ринк икономката.

— Не ти ли казах току-що, че мислех, че още спи?

Ринк метна салфетката си върху масата и припряно скочи на крака. Пристъпи към задната врата и я отвори със замах.

— Ринк! — Карълайн също скочи от стола си и се стрелна след него. Докато стигне верандата, той вече крачеше към конюшните. — Ринк! — извика тя повторно след него и ускори стъпка, за да го настигне.

На прага на обора той се обърна към нея:

— Тихо!

— Не можеш да ги шпионираш, Ринк — противопостави му се тя с нисък шепот въпреки всичко.

— Стой настрана!

Намесваше се, макар да знаеше, че би било по-разумно да стои настрана, но не можеше да му позволи да разруши крехкото щастие на Лаура Джейн.

— Тя не е дете.

— За това, което той си е наумил, е дете. — Той отвори тихо вратата. Благодарение на старателната поддръжка на Стив тя не издаде никакъв звук и Ринк влезе в полутъмната постройка, а Карълайн го следваше по петите. Ботушите му изтрополиха, когато стигна до преградата, зад която лежаха Стив и Лаура Джейн.

Двамата чуха шума и щом видяха яростното изражение на Ринк, сепнато се отдръпнаха един от друг. За нещастие Ринк вече бе успял да види интимността, с която Стив целуваше сестра му, начина, по който тялото й се беше притиснало към неговото, ръката му, която бе обгърнала гърдата й.

Вбесеният вик на Ринк смрази кръвта във вените на Карълайн. Той се стрелна към Стив, сграбчи го за яката на ризата и със сила го изправи на крака — движение, от което Карълайн бе убедена, че протезата му се е измъкнала от леглото си.

Ринк заби юмрук в корема на ветерана, с което го запрати към дървената стена на яслата. После, преди още да има възможност да се съвземе, юмрукът на Ринк се стовари и върху челюстта му.

Лаура Джейн изпищя и със залитане се изправи на крака. Понечи да се втурне към двамата мъже, но Карълайн я хвана и я дръпна настрана. Инстинктите на Стив от военните години се бяха пробудили и той отвърна на нападателя си със същата сила. Когато добре премереният юмрук разби носа на Ринк, Лаура Джейн изпищя повторно и избяга с ужас от конюшнята.

— Престанете! — изкрещя Карълайн. — Престанете и двамата!

Във въздуха продължаваха да се стрелкат юмруци и ритници. Двамата се затъркаляха из яслата, като си нанасяха здрави удари.

Карълайн се спусна към двамата мъже и застана помежду им.

— Престанете веднага. И двамата. Господи, да не сте си изгубили ума? — Най-после успя да препречи движенията им и двамата се откъснаха един от друг, като дишаха тежко и се държаха за местата, от които течеше кръв.

Когато най-сетне възвърна нормалното си дишане, Ринк изгледа яростно Стив.

— До обяд да си се омел оттук.

— Той ще остане. — Карълайн обърна гръб на Стив и решително се изправи лице в лице с Ринк. — Той остава, докато аз не го уволня. Роско ми нареди да го наема и аз съм единствената, която може да го уволни. Поне докато не се прочете завещанието и ти не поемеш контрола над имението. Междувременно, като вдовица на Роско, само аз имам право да взимам решения за това какво трябва да става в имението.

— Как ли не! — изкрещя й Ринк. — В това тук е замесена Лаура Джейн, а не имението. Тя може и да е твоя заварена дъщеря, но преди всичко ми е сестра.

— Съгласна съм. Това тук преди всичко касае Лаура Джейн. — Гърдите на Карълайн се повдигаха от вълнение и от усилията, които й бе коствало разтърваването им. Като го гледаше твърдо в очите, изпитваше болезнена обич към него и й се искаше да се погрижи за раните му, но нямаше да му отстъпи и да се примири. — Стив не се е възползвал от нея. Той я обича, Ринк. И тя го обича и го желае.

— Тя не е наясно какво върши.

— Напротив, наясно е. Тя го обича. Толкова ли студен и бездушен човек си, та да не можеш да прозреш това, което е очевидно? Ако изгониш Стив, как мислиш ще се почувства тя спрямо теб? Ти си нейният кумир. Тя боготвори земята под краката ти. Това ще я съсипе и ти ще разбиеш сърцето й, ако го направиш. Умолявам те да не го правиш. Моля те!

— Това е за нейно собствено добро.

— Откъде знаеш кое е добро за нея?

— Знам.

— Също както Роско е знаел какво е най-добро за теб ли? Ще ги разделиш, както той раздели нас ли?

Ринк реагира така, сякаш му бе нанесла по-сполучлив удар от който и да било, нанесен от Стив. Очите му се впиха в нейните, но тя не трепна. Накрая той отмести поглед към Стив, който несъзнателно разтъркваше натъртеното си бедро. В очите му проблесна ярост, но Ринк не каза нищо, само се врътна на пети и излезе от конюшните.

Живецът и борбеният дух напуснаха Карълайн и раменете й се отпуснаха безпомощно. Стоя така дълго време, загледана с невиждащи очи в покрития със слама под на обора. Беше притиснала Ринк в ъгъла и той щеше да я намрази за това. С въздишка вдигна очи и погледна Стив. Лицето му започваше да се изкривява от бързо набъбващите отоци.

— Ще се оправиш ли?

Той кимна, като попи разкървавената си устна с носната си кърпа.

— Бил съм и по-зле. — Опита се да изобрази усмивка, но се смръщи от болка.

— Ще пратя Хани да се погрижи за раните ти.

Той кимна и Карълайн се обърна да си върви. Когато стигна вратата, Стив извика след нея:

— Госпожо Ланкастър. — Тя се обърна и той бързо се озова до нея. — Благодаря. Каквото и да се случи оттук насетне, благодарен съм за застъпничеството ви.

Карълайн се усмихна едва-едва и се запъти към къщата. Когато с неохота прекрачи прага й, видя Ринк, седнал до кухненската маса и взел в скута си Лаура Джейн. Лицето й беше заровено в шията му и тя ридаеше неудържимо.

— Ти си ми много ядосан, знам.

— Не — отвърна й той нежно, поглаждайки гърба й. — Не съм ти ядосан. Просто не искам да ти се случи нищо лошо.

— Това, което правеше Стив, не беше лошо. Аз го обичам, Ринк.

Очите на Ринк срещнаха погледа на Карълайн над главата на сестра му.

— Не съм сигурен, че знаеш какво означава това да обичаш мъж, Лаура Джейн. И какво означава за него това, че те обича.

— Напротив, знам! Аз обичам Стив и той ме обича. Той никога не би направил нещо, което би ме наранило.

Ринк нямаше намерение да признае грешката си.

— Ще говорим за това по-късно. Съжалявам, че избухнах така.

Обаче Лаура Джейн нямаше да се остави да бъде успокоена като малко дете. Тя вдигна глава и хвана яката на ризата на Ринк с две ръце.

— Няма да се биеш повече със Стив. Обещай ми!

Ринк не можа да прикрие изненадата си. Взря се продължително в решителния поглед на сестра си и накрая промълви:

— Повече няма да се бия с него, обещавам.

Момичето бавно пусна яката му и нежно го целуна по бузата.

— Ще ида да помогна на Хани да намери превързочни материали. — За Лаура Джейн скандалът бе приключил. Тя напусна кухнята и тичешком се качи по стълбите.

— В крайна сметка реших да не тръгвам днес — изрече Ринк с равен глас, когато останаха сами.

Сърцето на Карълайн подскочи от радост, но това беше само мигновена реакция. Брадичката й гордо се издаде напред.

— И какво те накара да размислиш? Да не се страхуваш, че в твое отсъствие може да покваря сестра ти и да съсипя доброто име на фамилията?

Той я огледа бавно от глава до пети, преди да изрече с премерен глас:

— Нещо подобно.

Очите й проблеснаха от надигналите се в тях сълзи. Знаеше как да я уязви.

— За теб аз все още съм онова момиче от простолюдието, нали, Ринк? Боклук. Ставам за целувки, когато ти се прииска, но не съм достойна за член на семейството ти.

— Няма да си тръгвам.

Това беше единственото, което й каза, преди да излезе от стаята.