Сандра Браун
Само спомен (14)

Четиринадесета глава

Есенният фестивал беше благословен с хубаво време. Зората на утрото на церемонията по откриването бе ясна и свежа. Карълайн реши да облече новия си костюм. Времето щеше да е достатъчно студено за него.

След леко почукване на вратата Хани влезе в спалнята й с голям поднос в ръце.

— Не ми се искаше да те безпокоя. Според мен трябва да спиш по-често до късно. Но знаех, че няма да ти е приятно да проспиш предстоящия маскарад.

— Благодаря ти, Хани. — На подноса имаше кана с топъл чай, с който тя напоследък бе заменила сутрешното кафе, чаша портокалов сок и две кифли със сладко от боровинки. — Не спях. Просто се излежавах.

— Това е хубаво за тялото от време на време. Особено след като днес се очертава да бъде тежък ден за теб. Имаш ли нужда от мен да изгладя нещо? Да ти напълня ваната с вода?

— Дрехите ми са готови — отвърна Карълайн, като се отпусна на стола до масата, на която Хани беше оставила подноса. Наля си чаша чай. — Топла вана звучи добре. Навън изглежда мразовито.

Хани влезе в банята, като продължаваше да поддържа разговора, обсъждайки предстоящите за уикенда събития в града. Карълайн почти не я слушаше, докато отпиваше от чая си замислено.

— Ваната ти е готова. Защо не си изяла тези кифли?

— Не съм гладна. — Всеки път, когато си помислеше как щеше да се изправи пред целия град, за да приеме онова проклето отличие, й се повдигаше. Би било ужасно рисковано да сложи в стомаха си каквото и да било.

Икономката се загледа в младата жена, когато стана и пристъпи към дрешника, за да си извади чиста хавлия. През фината материя на нощницата се виждаше отчетливо, че господарката й е изгубила значително от теглото си. Фигурата, която преди бе модерно стройна, сега беше буквално кльощава според мнението на икономката.

— Мислиш ли, че той ще е там?

Тя се наведе да оправи завивките на леглото.

— Кой? — Хани й хвърли толкова укорителен поглед, че Карълайн само сведе глава и добави приглушено: — Не знам. — Влезе в банята и затвори вратата, затваряйки по този начин и темата за Ринк.

Когато Карълайн слезе на долния етаж час по-късно, Стив подсвирна ниско и продължително. Лаура Джейн плесна с ръце. Изражението на Хани беше нещо неопределено между загриженост и гордост.

— Това се казва класа, човече! — възкликна Стив.

Карълайн се засмя и тримата, гледащи я със задоволство, уловиха този крехък звук, който все по-рядко излизаше от устните й напоследък.

— Харесвам ли ви?

— Много си красива, Карълайн — въодушевено отбеляза Лаура Джейн. — О, прекрасна си!

— Много е слабичка — измърмори Хани, обаче с обич махна въображаема прашинка от ревера й.

— Помислих си, че след като тъй и тъй ще започнат да говорят, както и ще стане, ще им дам поне достоен материал за приказки. Освен това нали представяме гражданина на годината. Трябва да изглеждаме подобаващо.

Костюмът й от две части беше от кремав вълнен креп. Ризата й бе гълъбовосива, почти в същия нюанс като очите й. Беше затъкнала цялата си коса под филцова шапка в същия цвят като костюма. Ниската й периферия леко докосваше веждите й. Гримът й бе дискретен и старателно нанесен, за да прикрие виолетовите сенки под очите й. На ушите си имаше перлени обеци. Чорапите й бяха с цвят на слонова кост. Обувките бяха кремави — в същия нюанс като ръкавиците й от ярешка кожа.

— И вие не изглеждате зле — отбеляза Карълайн, като ги огледа гордо. Лаура Джейн беше в бледосиньо и приличаше на кукла. Стив бе облечен със сватбения си костюм, но Карълайн се беше погрижила да му подбере нова вратовръзка. Хани също бе с най-хубавия си костюм.

— Каретата ви очаква — провъзгласи Стив и официално предложи ръката си на Лаура Джейн. — Лейди Лаура, лейди Карълайн. — Той се обърна към нея и тя пъхна ръка под другия му лакът. — Хани, ако обичаш — добави и четиримата напуснаха Убежището.

 

 

Залата на гимназията бе претъпкана до краен предел. Никой не си спомняше някога да е била по-пълна, дори когато футболните занимания бяха преместени на закрито заради лошото време. Карълайн седеше на подиума, подкрепяна, от една страна, от членовете на семейството, за чието присъствие беше настояла пред представителите на градските власти — за тяхно неудоволствие и неудобство, а, от друга, от същите тези официални лица.

За да не се поддаде на паниката, тя се опитваше да се съсредоточи в американския национален флаг в ъгъла на сцената. Звездите се рояха като пчели пред очите й на синята равнина на фона. Райетата се поклащаха. А знамето бе напълно неподвижно.

На Карълайн й се виеше свят.

Плъзна очи по публиката и единственото, което видя, бе море от люшкащи се пред очите й лица, които я зяпаха с нескрит интерес. Свеждайки поглед към стиснатите в скута си ръце, установи, че дланите й бяха овлажнели от пот. Ако си сложеше ръкавиците, на ръцете й щеше да й е горещо, макар че сега бяха леденостудени. Преглътна надигащата се вълна на гадене в гърлото си, като й се прииска да не беше затягала така здраво възела на яката си.

Стомахът й се преобръщаше непрестанно и къркореше. Защо не беше изяла онези кифли? Ако го беше направила, без съмнение щеше да ги повърне. Но нали така или иначе сигурно щеше да повърне. Щеше да се изложи пред очите на целия град.

Защо беше толкова задушно тук, по дяволите? Кожата й лепнеше. Огледа се. Никой друг не изглеждаше да се чувства зле. Стив и Лаура Джейн тихичко разговаряха. Хани бе открила една от приятелките си от църквата и бърбореше оживено. Кметът, напук на всички разпоредби на сградата, пухтеше с дебелата си пура и говореше многословно на висок глас със съдията. Вонята на дима преобръщаше стомаха й.

Както го наблюдаваше, кметът изведнъж се извини на съдията и пристъпи към задната част на подиума.

— Хубаво, сега вече можем да започваме. Опасявах се, че няма да успееш да дойдеш, момчето ми. Как си, Ринк?

Карълайн преглътна и задиша през уста, като се опитваше да потисне гаденето. Цялото й тяло се вледени, после пламна. Ушите й пареха, сякаш в главата й бе избухнал пожар.

Чу гласа му, когато поздравяваше тези около нея. С крайчеца на окото си видя как Хани войнствено се насочи към него. Той спря тирадата, която заплашваше да се излее върху него, със звучна целувка по бузата й. Икономката отскочи назад, смутена като момиче, след което го прегърна силно. Лаура Джейн скочи от стола си и се устреми да го прегърне. Стив се изправи и двамата мъже се ръкуваха.

После тя видя как кафявият крачол на панталона му се приближи към нея. Той застана точно пред стола й. Можеше да долови топлината и енергията, която се излъчваше от тялото му. И защото целият град ги гледаше, Карълайн изви устни в пресилена усмивка и вдигна глава, за да го погледне.

— Здравей, Ринк.

Ринк се взря в нея и не сполучи съвсем да прикрие смайването си. Под очите й имаше огромни кръгове. Страните й бяха хлътнали. Беше бледа. Изглеждаше така, сякаш имаше нужда от поне седемдесет и два часа сън и от около пет обилни яденета.

Обаче беше красива.

Необходимо бе да съсредоточи всяка част от самоконтрола си, за да не я вдигне в обятията си и да я притисне към себе си. Последните, два месеца бяха истински ад за него. Можеше да опише всяка злочеста секунда от тях, защото единственото, което бе правил, бе да мисли за нея, да тъгува по нея.

Проклет да е избухливият му нрав! Проклета да е гордостта му! Беше се вбесил, защото двама пияни задници в една кръчма си бяха отворили устите. Беше излял гнева и объркването си върху нея. Този път тя му беше отвърнала със същото. Това едновременно го бе изненадало и го бе вбесило още повече. Най-вече защото повечето от това, което му беше казала, бе попаднало точно в целта. Вече не можеше да обвинява Роско за това, че ги държи разделени. Лично той бе отговорен за злочестината, която се бе изсипала върху него, а и върху нея. Беше си тръгнал, без да каже и дума. Що за държане е това за един зрял мъж?

За един влюбен мъж?

Да, но любовта често замъглява здравия разум на човека. Любовта те кара да постъпваш като глупак дори когато знаеш, че се държиш като такъв, но не можеш да направиш нищо. Любовта те кара да поемеш тази ледена ръка и да изречеш безпристрастно:

— Здравей, Карълайн. Изглеждаш чудесно, — когато единственото, което ти се иска да направиш, е да обвиеш ръце около нея, да я молиш за прошка, да я обявиш за своя и да предизвикаш дявола и Бога, ако искат да се изпречат помежду ви.

Ринк седна до нея. Крачолът на панталона му докосна крака й и тя внимателно се отмести встрани. Загледа как ръцете й припряно подръпнаха полата, когато седеше, сковано изправена, на стола си. Господи, тя беше невероятна. Все още си беше онова момиче от гората, момичето на Доусън, което толкова отчаяно се опитваше да завоюва одобрение. Сърцето му потръпна болезнено от любов към нея. Искаше му се да извика: „Какво те интересува тяхното мнение за теб, по дяволите? Ти стоиш много, много по-високо от тях“.

После му хрумна, че и той не беше по стока от нея. Желаеше я повече от живота си. И въпреки това мнението на околните ги беше разделило. Вярно, тя бе съпруга на баща му. И какво, ако всички си мислеха, че бракът им е бил нормален? Той нали знаеше истината. А дори и да не беше така…

Ринк се извърна към нея толкова бързо, че улови втренчените й в него очи. Погледите им се сляха.

Заизучава всяка черта от лицето й. Запамети всяка подробност. И сега му се струваше толкова красива, колкото когато я беше зърнал за първи път. Сега я обичаше хиляди пъти повече, отколкото през онова лято преди дванадесет години.

И проумя, че дори и до края на дните си да беше живял в неведение относно истината за връзката й с баща му, пак щеше да я желае. Обичта му беше над всичко — над дребнавия обществен присмех, над омразата към баща му — повече от всичко останало обичаше Карълайн Доусън.

— Сега ще помоля госпожа Карълайн Ланкастър, вдовицата на Роско, да се качи на подиума.

Очите на Ринк се отместиха към микрофона на водещия на церемонията, където кметът току-що бе представил Карълайн. Въобще не беше слушал цветистото хвалебствие. Очевидно и тя също. Когато публиката избухна в оглушителни аплодисменти, тя трепна.

Ринк я загледа как видимо събира, сили и се изправя с неподправена грация. Карълайн остави чантичката и ръкавиците си на седалката, след което пое към подиума с изяществото и величието на кралица, родена за такива тържествени церемонии. Усмивката, с която се обърна към кмета, бе бледа и трепереща и публиката възприе тази нейна реакция като плод на вълнението, предизвикано от речта му. Ринк плъзна поглед по лицата в тълпата. Не беше необходимо да се притеснява. Всички я одобряваха.

Карълайн прие почетната награда с една ръка, а с другата се ръкува с кмета. Той отстъпи встрани, за да й предостави микрофона.

— Роско би бил поласкан да получи този знак на почит от вас. Аз и цялото му семейство го приемаме от негово име и ви благодарим.

В краткото й слово нямаше и следа от лицемерие. Всичко, което бе изрекла, бе самата истина. Не беше добавила нищо към хвалебствията, които кметът бе изсипал по адрес на Роско. Просто бе приела символичната почит на хората от градчето към починалия й съпруг. Беше предоставила на тези хора това, което бяха искали да имат — герой на деня. За Ринк това беше най-доброто, което можеше да се направи.

Той я загледа как се обръща. Лицето й бе бяло като костния порцелан в скрина в Убежището. Карълайн се поспря и затвори очи за миг, мъчейки се да си поеме дъх и да запази равновесие. Направи още една крачка и се олюля. Ръката на кмета се стрелна към лакътя й и той произнесе името й.

Ринк скочи от стола си. Тя го погледна, премигвайки трескаво, сякаш се опитваше да го фокусира със замъглените си очи. После очите й бавно се затвориха и тя се строполи на пода.

От аудиторията се надигнаха изненадани и притеснени възгласи. Лаура Джейн извика и се вкопчи в ръката на Стив.

Хани възкликна:

— Боже господи! — И притисна ръка към внушителните си гърди.

Тези, които бяха най-близо до Карълайн, се устремиха към нея.

Ринк, обезумял от страх, започна да си проправя път сред тях, като отстраняваше мъже, два пъти по-големи от него, по пътя си.

— Махнете се от нея. Дръпнете се… По дяволите! Пуснете ме да мина. Махнете се от пътя ми.

Най-сетне достигна до нея. Падна на колене и сграбчи ръката й. Тя лежеше, безволно отпусната в неговата.

— Карълайн, Карълайн! За бога, някой няма ли да повика лекар? Карълайн, скъпа, за бога, кажи нещо!

Той вкопчи пръсти в ризата й и отскубна първите две-три копчета. Отметна настрани краищата на сакото й, съсипвайки грижливо изработената елегантност на костюма. Шапката падна от главата й и отхвръкна настрани. Тъмните й коси се разпиляха. С кратки, леки плесници Ринк потупваше бузите й. Клепките й се вдигнаха, потрепвайки, и той нададе лек вик.

— Поеми си дъх, мила. Какво има? Какво ти е? Не, не говори. Някой ще извика лекар.

— Ринк — прошепна тя, като се усмихваше немощно и спокойно. — Ринк.

— Ти припадна, скъпа. — Карълайн вяло вдигна ръка и докосна лицето му, косата му.

Като по команда тези, които бяха най-близо до тях, повдигнаха вежди многозначително. Чу се нечий възглас:

— Ха, гръм да ме порази!

— Ще се оправиш. Обещавам. Ще се погрижа за това.

Ринк приближи ръката й до устните си и притисна към тях дланта й. Повдигна я в обятията си, така че тя да легне в скута му, а не на пода.

— Докторът скоро ще бъде тук.

— Нямам нужда от лекар.

— Не говори. Ти припадна. От вълнението ще да е. Ти ще…

— Аз съм бременна, Ринк.

Тихото й прекъсване възпря нервния порой от думи от устата му и той се взря в нея, загубил дар слово. Тя леко се засмя на смаяното му изражение.

— Нищо друго ми няма. Това е всичко. Ще имам бебе.

Очите й се плъзнаха по любопитния кръг от лица, надвесени над нея! Най-изтъкнатите членове на малкото им общество жадно слушаха драмата, която се разиграваше пред очите им и която щеше да даде храна за клюките за следващите няколко месеца. Именно тези хора бяха заклеймили и нея, и семейството й с обидни епитети. Именно в техните очи тя бе боклук. И тези хора се беше опитвала да впечатли, тяхното одобрение бе превърнала в най-главна цел в живота си.

Сега се питаше защо бе посветила толкова много години от него на такава нищожна цел. Очите й се върнаха към тези на Ринк. Златистите очи, които винаги бяха събуждали в нея страст, копнеж и любов. Карълайн допря длан до бузата му и изрече:

— Нося твоето дете, Ринк.

Очите му се навлажниха. Ръцете му се сключиха по-здраво около нея и той се приведе, за да прошепне до ухото й:

— Обичам те. Обичам те, Карълайн!

После, като вихър, скочи на крака, вдигайки я на ръце.

— Пуснете ни да минем. Чухте какво каза дамата. Бременна е. Ще я отведа у дома. Кмете, изгасете тази проклета пура. И на мен ми се повдига от миризмата й, а аз съм само бащата, не бъдещата майка. Хани, моля те, вземи нещата на Карълайн от стола й. Стив, бъди така добър да докараш колата, моля те. Лаура Джейн, добре ли си? Браво, моето момиче!

През цялото време, докато той издаваше заповедите си, главата на Карълайн спокойно почиваше върху гърдите му. Той я пренесе през тълпата, като пътьом уверяваше всички, че тя е добре, че просто й са се отразили вълнението, задухът и липсата на закуска сутринта.

— Сега ще я отведа у дома, за да се нахрани и да поспи. Вие продължавайте и се забавлявайте добре. Тя ще се оправи. Както разбирам, за бременните дами това не е нещо необичайно.

Той сведе лице към нея и й се усмихна и пред очите на целия град Карълайн обви ръце около врата му.

 

 

— Вече се събуждаш? — Ринк се наведе над нея и притисна нежно устни към челото й.

— През цялото време ли беше тук? — Тя бе заспала, преплела пръсти в ръката му.

— Всяка секунда.

— Колко време съм спала? — Карълайн се протегна сънено.

— Няколко часа. Не е достатъчно. Имам намерение да те задържа в леглото през следващите няколко дни.

Очите й се разтвориха широко.

— Само за да спя?

— Е, наред с други неща. — Ринк изръмжа дяволито и я притисна към себе си. За момент обходи с устни шията, която ухаеше нежно, после вдигна лице, за да я целуне. Устните й срещнаха неговите. С върха на езика си той леко очерта линията им и когато те се разтвориха, нахлу дълбоко в топлата падина на устата й. Ръцете й обвиха врата му и тя го придърпа по-близо към себе си. Ринк се поддаде на копнежа, който бе потискал часове наред, за да не я събуди. Изпъна се на леглото до нея и притисна съненото й топло тяло към своето. Устните им се заиграха с любов. Не можеха да спрат да се усмихват. Но накрая Ринк първи стана сериозен и се взря строго в нея. — И кога щеше да ми кажеш, Карълайн?

Той бе напълно облечен, но ризата му беше разкопчана. Тя плъзна длан навътре и я опря в гърдите му.

— Тази седмица. Ако не се беше появил за есенния фестивал, сама щях да ти се обадя.

— Наистина ли?

— Ако не го бях направила, Хани определено щеше да свърши тази работа.

— Тя е знаела?

— Мисля, че подозираше. Също и Стив. Не ми бяха казали нищо, но усещах как ме наблюдават през цялото време.

— От пръв поглед разбрах, че нещо не е наред. Толкова си отслабнала. — Ръката му се плъзна по ребрата й към издадената кост на таза й.

— Докторът каза, че било нормално. Напоследък не съм яла много. А и повечето от това, което хапвах, излизаше навън.

— Защо не ми каза? Не знам дали да те напляскам, или да те целуна.

— Целуни ме.

Той изпълни молбата й. С ръка поглади корема й.

— Моето бебе е тук вътре. Господи, какво прекрасно чудо! — изрече и я притисна трескаво. Целуна я отново — закачлива целувка, която постепенно се превърна в страстна.

Ръката му се плъзна нагоре към гърдите й. Беше я оставил само по копринено боди, като я съблече, и я бе накарал да си легне веднага щом се бяха прибрали у дома.

Коприната се бе затоплила от телесното й излъчване. Обхвана гърдата й в шепа и я затърка, докато плътта не изпъна копринената дантела. Целуна я през фината материя, вкусвайки стегнатата й същност.

— Карълайн, ще се омъжиш ли за мен?

Тя въздъхна. Устните му жарко се сключиха около зърното й и го засмукаха.

— Как бих могла да откажа? Притежаваш такъв очарователен метод на убеждаване.

Той се надигна над нея и обхвана лицето й в шепи.

— Искам да ти кажа нещо, което и аз самият не осъзнавах до днес. — Очите му потънаха в нейните. — Даже и да беше истинска жена на баща ми, пак щях да те обичам и да те желая, колкото и сега.

Ринк видя как очите й се напълниха със сълзи, които преляха и бавно се застинаха по страните й.

— Обичам те. — Тя зарови пръсти в косата на тила му и настойчиво го придърпа за още една целувка. — Да, ще се омъжа за теб.

— Скоро ли? — подкачи я той. — От смъртта на татко са минали едва четири месеца. Хората ще приказват.

Тя разтърси глава и се разсмя.

— След случката тази сутрин това едва ли може да се избегне. — Карълайн с обич потупа корема си. — Бих казала: колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Тази седмица?

— Утре — прошепна му и той се усмихна. — И какво ще правим, след като се оженим? Къде ще живеем?

— Тук. В Убежището. Ще ми се наложи да снова между имението и Атланта по работа.

— Аз ще снова с теб.

— Не те ли е страх да летиш с мен?

— Никога не ме е било страх да правя каквото и да било с теб.

Това й спечели още една целувка.

— А докато сме тук, какво ще правим? Ще сменяме спалните през вечер? — пошегува се той.

— Защо не се настаним в твоята стая, а да превърнем тази в детска?

Очите му се плъзнаха из стаята, после се спряха с любов върху лицето й.

— На майка би й допаднало.

Устните им отново се сляха.

— Не мога да ти се наситя. Господи, колко ми липсваше!

Мускулестите му гърди се плъзнаха над нейните, все още влажни от ласките му. Ръката му обхвана нейната, която беше върху корема й, и я притисна. В утробата й се надигна топла вълна на желание. Пърхайки с устни в ямката на шията му, Карълайн измърка:

— Ринк, съблечи си дрехите.

— По дяволите! — изруга той и се изправи. Страните му горяха и пулсът трескаво отмерваше възбудата в слепоочията му. — Не мога. Ще трябва да го отложим. Обещах на Хани, че ще те заведа долу за вечеря веднага щом се събудиш.

— О, божичко! — възкликна Карълайн, като отметна завивките и преметна крака през ръба на леглото. — Току-що се сетих. Ще имаме гост за вечеря.

— Гост ли? Кой?

— Изненада. Извади ми нещо за обличане. — Тя се стрелна към тоалетката, взе четката си за коса и започна да разресва тъмните й вълни. — Личи ли си, че ние… нали се сещаш?

Тя притеснено се огледа в огледалото и напудри набъбналите си от целувките устни.

Той остави меката вълнена рокля, която беше избрал от гардероба, застана зад нея и я обви с ръце, така че да хване по една гърда във всяка от тях. Пръстите му очертаха набъбналите мъниста на връхчетата им.

— Аха. Изглеждаш точно, все едно че сме… нали се сещаш.

Ринк зарови лице в шията й зад ухото и докосна с устни еротичното място.

Карълайн простена:

— Ринк, никога няма да се приготвя, ако не престанеш.

— Аз съм готов. — Той притисна набъбналата си мъжественост към гърба й. — Готов съм от часове насам. Знаеш ли колко си красива, докато спиш?

— Знаеш какво имах предвид. Готова за вечеря.

— О, да, вечерята. По дяволите! — Въздъхвайки театрално, той отпусна ръце и отстъпи.

Когато успяха до известна степен да възвърнат самообладанието си, двамата се присъединиха към Лаура Джейн и Стив в салона на долния етаж. Без да пита, Стив наля в една чаша бърбън и сода за Ринк и му я занесе до дивана, където той с комична загриженост настаняваше Карълайн сред възглавниците.

— Благодаря — каза Ринк, поемайки чашата в ръка. Погледна зет си с усмивка. Даже и да бе имал някакви резерви относно брака им, само беше необходимо да ги погледне, когато бяха заедно. Лаура Джейн сияеше от щастие. Стив бе спокоен, беше престанал да се държи нервно и троснато. Имал грандиозни планове за конюшните. Сега говореше с Ринк като с равен. Двамата мъже започваха да се опознават и да се харесват все повече и повече.

Когато звънецът на входната врата зазвъня, Карълайн, за ужас на Ринк, скочи припряно и хукна към преддверието.

— Аз ще отворя. Ти си пий спокойно питието.

— Как очаква да съм спокоен за каквото и да било, когато тя търчи наоколо като ненормална? — оплака се Ринк. — Нали през първите месеци трябва да почива, да не се напряга?

— Не мога да повярвам, че Карълайн ще си има бебе — сподели Лаура Джейн с брат си.

— А това, което аз не мога да повярвам, е, че научих последен. — Ринк изгледа обвинително Стив. — Защо не ми звънна да намекнеш поне?

Стив сви рамене, без да се засяга:

— Това не беше моя работа.

Ринк се намръщи. Имаше какво да добави по въпроса, но бе прекъснат от появата на Карълайн на прага.

— Ринк, някой е дошъл на гости, за да те види.

Очите на момичето нервно обходиха непознатата обстановка. Тя прехапа устни, които за радост на Карълайн този път не бяха покрити с откачен цвят червило. Също така ги нямаше и хартиените клипсове, и ужасяващия грим. Дрехите й бяха по-нормални — семпла рокля с разкроена пола. Косата все още си беше възкъса, но бе пригладена надолу, около лицето й, а не стърчеше на всички страни.

— Тя каза, че няма нищо против да намина — заоправдава се Алиса, кимвайки към Карълайн. — Казах й, че ти вероятно даже няма да си спомниш коя съм, обаче тя каза, че греша и… — Момичето завърши изречението със свиване на рамене.

Карълайн забеляза как по лицето на Ринк се смениха изражения на озадаченост, изненада и накрая радост. Той произнесе тихо името на момичето, после го повтори по-силно, със задоволство. Разтвори широко ръце, пристъпвайки към нея, но без да я насилва. Спря, преди да стигне до нея, като продължаваше да държи ръцете си разтворени.

Карълайн погледна към Алиса, която бе пристигнала с единственото такси в града. Забеляза как устните на момичето затрепериха, видя в очите й да се надигат сълзи. Алиса се помъчи да добие нехайно изражение, но не успя. Захвърляйки и последните остатъци от фасадата на нахакано безразличие, момичето се устреми към Ринк и зарови лице в гърдите му, обгръщайки го с ръце.

 

 

— Тя изобщо не е лошо хлапе.

Двамата се намираха в стаята на Карълайн и се събличаха за лягане.

— Разбира се, че не е. Само дето не са я възпитавали правилно. Грешка. Не мисля, че някой изобщо я е възпитавал. Трябваше да я видиш първия път, когато я срещнах. Изглеждаше като героиня от филм на ужасите.

— И откога е това приятелство между вас двете? — Той се отпусна на края на леглото, за да събуе обувките и чорапите си.

— От няколко седмици. На два пъти излизахме заедно в града да пием шейк. Поканих я да дойде тази вечер, като се надявах, че може да си тук. — Тя се обърна към него, както бе застанала пред гардероба, за да окачи роклята си. — Радвам се, че си тук — добави нежно.

— Аз също — отвърна й той. — Ти ми даде още едно основание да те обичам. Благодаря ти, Карълайн.

— Няма защо. — Гласът й също като неговия бе натежал от чувства.

— Забеляза ли изражението на лицето й, когато я поканихме да дойде с нас на панаира утре? Тази кучка Мерилий! Главата си залагам, че не е водила горкото дете никъде.

— Ще упражниш благотворно влияние над нея.

— Не и колкото теб. Искам да се виждаме с нея колкото се може по-често.

— Аз също. Сигурен ли си обаче, че искаш да отидем на панаира утре?

— Защо не? — попита той, сваляйки панталоните си. Карълайн се обърна към огледалото и с притворно безразличие започна да разресва косата си.

— Всички хора от градчето ще бъдат там. А след това, което стана днес…

Така и не й се наложи да завърши започнатото. Той застана зад нея, обърна я към себе си и запечата устните й с целувка. След известно време вдигна глава.

— Имам намерение да се фукам с теб навсякъде. Ще обиколим всички павилиони. Ще говорим с всички. И смятам да споделя с всеки, който прояви интерес, а и с тези, които не държат да го знаят, колко те обичам и с какво нетърпение очаквам да се роди детето ни.

Тя отпусна глава на гърдите му.

— Толкова те обичам. Ти си чудесен.

— Ти си чудесна — прошепна й той, като я отблъсна леко от себе си. Очите му се плъзнаха по тялото й с чувствена наслада. Копринената материя съблазнително прилепваше по извивките на тялото й, очертаваше гърдите й и настръхналите им връхчета, образуваше лека падина около женствеността й и се плъзгаше нежно върху бедрата и. — Красива си, Карълайн.

Докосна я през сатенената камизолка, плъзгайки нежно и вещо ръце по формите й. Гърдите й моментално откликнаха на ласката му. Кокалчетата на пръстите му се отъркаха в леко очертания триъгълник между бедрата й и породиха тръпнещо усещане там.

Карълайн разбра, че след миг щеше да забрави за всичко останало.

— Ринк, чакай. — Дланта му се разтвори и поглади покритата с коприна делта. — А-а-а… искам да ти дам нещо.

— Аз също искам да ти дам нещо — прошепна той, навеждайки глава. Езикът му докосна зърното й, а в същото време палецът откри това, което търсеше. — Твоето не може ли да почака?

— П-п-п-предпола-а-агам.

— А моето не може — изръмжа той сподавено и насочи ръката й към мъжествеността си, която бе твърда, назряла и опънала бельото му.

Ринк пъхна пръсти под фините презрамки на камизолката й и ги плъзна надолу, така че тя да може да прекрачи свляклата се в нозете й коприна. Карълайн застана пред него гола и трепереща от възбуда. Повдигайки я в ръцете си, Ринк я отнесе до леглото. Тя легна по гръб, а той се отпусна върху нея, след като с едно движение свали последната преграда помежду им. Коленичи между краката й.

— Обичам те. Винаги съм те обичал, Карълайн. Навремето ненавиждах всяко пукване на зората, защото се събуждах, мислейки за теб, питайки се къде си, какво правиш, желаейки те, копнеейки болезнено да те зърна само за миг. Сега очаквам с нетърпение всеки нов ден, защото ще се събуждам, обичайки те и съзнавайки, че и ти ме обичаш.

Той долепи устни до корема й със съзнанието, че неговото бебе се е сгушило в тялото на жената, която обичаше толкова силно. Тя обви с ръце врата на мъжа, когото обичаше, като още се питаше как така животът им бе предоставил цялото това щастие. Устните му пробягаха над хълмчето с тъмни косъмчета. У нея бавно се надигнаха вихрените желания на любовта.

Обхванал в шепи гърдите й, Ринк сведе глава още по-надолу и целуна кадифените устни на прага на женствеността й. Езикът му ги разтвори. Не сдържаше нищо, даваше й всичко от себе си.

— Да не нараня бебето? — Той се повдигна над нея и плъзна мъжествеността си върху топлата влага на скута й.

— Не се безпокой, няма.

Облада я с дива страст, подкладена от любовта и ласките. Стегнатите й бедра се повдигаха и отпускаха ритмично, докато той нахлуваше в нея мощно, но внимателно. Както винаги съзвучен с нуждите й, Ринк се отдръпваше, поглаждаше нежно дверите на женствеността й, после гладко се стрелваше отново във вътрешността й. Тя го обгръщаше стегнато, галейки го с тялото си. Отдаваха се и откликваха равностойно в бурните физически ласки на любовта. Когато дойде кулминацията, двамата я споделиха, прехвърляйки се през ръба на реалността, здраво вкопчени един в друг.

След известно време, докато се попиваха един друг с хавлиени кърпи, след като си бяха взели душ, тя каза:

— Така и не ми позволи да ти дам подаръка си.

— Нима има още? — Той игриво я плесна отзад, докато тя се връщаше обратно в спалнята. — Не може да е по-хубаво от това, което вече получих.

— Това е сериозно. — Карълайн пристъпи към старинното писалище и отвори едно от чекмеджетата му. Извади от него свитък хартия. Подаде му го и отиде до прозореца, като му обърна гръб.

Пълната луна къпеше в сребриста светлина ширналия се простор от трева. В далечината се виждаше реката, която се виеше сред дърветата като бляскава лента. Колко обичаше това място. Но мъжа зад себе си обичаше повече.

Чу как листовете зашумоляха и разбра, че в момента той чете документите, които прехвърляха имението на негово име. Стъпките му, когато се приближи към нея, потънаха в плътната материя на килима.

— Не мога да приема това, Карълайн. Убежището е твое.

Тя се обърна към него.

— Никога не е било мое, Ринк. Винаги е било твое. Именно затова и го обичах толкова много. Без теб това, че го притежавах, не означаваше нищо. Ти си неговото сърце, жизненият му ритъм. Ти му даваш живот, също както го даваш и на мен.

Карълайн пристъпи към него и опря длан върху гърдите му.

— Обичам те толкова много, че съм готова да се откажа от нещото, което смятах, че желая най-много в живота си. Обичай ме и ти толкова, че да преглътнеш гордостта си и да го приемеш. Моля те!

Той се взря в нея, после сведе очи към листовете в ръката си. Сгъна ги внимателно и ги остави на писалището.

— Приемам. При едно условие: че ще ми обещаеш да споделяш с мен това имение до края на живота си. Обещай ми, че ще се обичаме тук, ще зачеваме и отглеждаме децата си и никога повече няма да се връщаме към трагедиите, които са се разигравали в миналото.

Усмивката й беше ослепителна, когато му отвърна:

— Обещавам!

Той запечата договора им с целувка, после я вдигна на ръце и я занесе обратно в тяхното легло.