Сандра Браун
Само спомен (11)

Единадесета глава

Изщракването на езичето на бравата беше единственият звук в стаята. Лампите не бяха запалени. Слънцето тъкмо започваше да озарява източния хоризонт и само тази неземна светлина проникваше през прозрачните пердета. Ухание на магнолия нахлуваше на талази в стаята от огромното дърво навън.

Карълайн пристъпи към широко разтворените му ръце — не момиче, а вече жена, която имаше нужда от това, което той можеше да й даде, жена, която изпитваше нужда да му се отдаде. Той беше топъл. Толкова топъл. В тялото му имаше някаква особена жизненост, която бе отгатнала още при първата им среща. Тя винаги бе гравитирала към нея. И сега направи същото. В желанието тази енергия да се прелее и у нея, се сгуши в прегръдките му и обви с ръце кръста му. Косъмчетата на гърдите му погъделичкаха носа й. Допря страна до твърдата извивка на мускулите му и се усмихна.

Ринк я държеше здраво. Очите му се затвориха от неизказано удоволствие. Изучаваше я чрез докосвания. Дланите му обходиха нежната извивка на гръбнака й, плъзнаха се по крехката талия и обхванаха меката заобленост под нея. Погали я нежно, стисна я леко и я притисна възбуждащо към себе си.

Мъжествеността му не закъсня да реагира и двамата го почувстваха. Тихите им стонове от удоволствие се сляха.

— Карълайн, Карълайн — прошепна той в мокрите й коси, преди да я отблъсне от себе си само толкова, колкото да прилепи жадно устни към полуотворената й уста. Устните им се разтопиха в упояваща влага. Езиците им се докоснаха. Тя му позволи да изрази мъжкото си превъзходство и неговият език нахлу в устата й. Това беше символично завладяване, за което не бяха необходими обяснения. Езикът му започна да я люби с ленива изчерпателност, като се стрелкаше напред, докосваше, потъваше и галеше като перце.

Всичките й сетива се пробудиха за живот. Зажужаха дълбоко в нея. После, набирайки сила с всеки тласък на езика му, се завихриха по-бързо и по-бързо, докато цялото й тяло не запя нова песен.

Беше потопена в невероятни усещания. Неговата коса се уви около пръстите й, когато замилва тила му. Сапунът, с който се беше къпал, острият му, свеж одеколон, собствената му специфична миризма изпълниха ноздрите й, главата й и я опияниха. Раздвижи устните си срещу неговите и вкуси от ментовия дъх на пастата му за зъби. Тихите въздишки на възбудата и думите на обич, които й нашепваше той на пресекулки, я изпълниха с въодушевление и самочувствие.

И тя разбра, че дори и без буквалната физическа близост, беше едно цяло с този мъж. Винаги бе била и винаги щеше да бъде. Съдбата го беше отредила. От момента, в който за първи път го беше видяла преди дванадесет години, съдбата й бе предначертана.

Той вдигна глава, сложи ръце на раменете й и ги раздели един от друг на няколко сантиметра. Очите й с цвят на дим блестяха, когато се взря в неговите, които бяха замъглени от разтопеното злато в тях. Ринк бавно свали ципа на джинсите си и ги плъзна надолу по бедрата си. После, без да я изпуска нито за миг от очи, ги свали напълно и ги захвърли настрана. Застана пред нея гол.

Очите й го заобхождаха. Ако беше мъж, щеше да му завиди за телосложението. Той бе твърд, строен и гладък. Гърдите му бяха с великолепни пропорции. Тъмните косъмчета, които ги покриваха, образуваха загадъчни форми, които й се искаше да изследва с пръсти. Тъмният мъх, като разперено ветрило на гърдите му, се спускаше в една линия надолу и разделяше корема му на две равни половини, обграждаше пъпа му и изчезваше в гъстата растителност, която беше около мъжествеността му. Тя бе твърда, набъбнала и горда също като собственика си.

В сърцето й преливаха реки от жизненост, докато го оглеждаше. Карълайн за миг затвори очи, защото почувства, че й се завива свят. Почувства се изнемощяла. Желание, което бе толкова силно, че тя си помисли, че ще умре от него, я връхлетя. Това бе откровена похот, която бе и следствие, и причина от любовта й към него.

— Добре ли си?

Жената отвори очи и съзря усмивката му, насочена към нея. Засмя се свенливо, по момински:

— Да, да, Ринк. Добре съм. Просто си толкова хубав и те искам толкова силно.

Той възнагради устните й с целувка.

— Благодаря за комплимента. Ще видя какво мога да направя за второто.

Потърси колана на хавлията й и го хвана между пръстите си. Дръпна настрани и го развърза. С преднамерено бавни движения пъхна ръце под широките ревери и бутна халата настрани.

— Господи, погледни я само. — Нашепването му никак не беше безгласно, когато се взря в гърдите й. Сякаш не можеше да повярва, че всичко това би могло да е толкова съвършено, бързо я освободи от халата и позволи на очите си щателно и без да срещат пречки, да се наслаждават на голотата й. В погледа му пламтеше дива възбуда, когато я поглъщаше с очи.

После пръстите му леко, толкова леко, че тя едва долови докосването му, минаха по същия път като очите му. Плъзнаха се по бялата плът на гърдите, гладката равнина на корема, скута и бедрата й. Едва разрошиха тъмното гнездо от косъмчета между стройните й бедра.

— Господи, толкова си красива. Красива и сладка.

Почувства открито нашепнатите думи с кожата си, когато той сви колене, за да изравни лицето си с гърдите й. С обожание обхвана едната в шепа и леко я разтърка. Тя вдигна ръце и ги опря върху главата му. Наведе се към него, като се олюляваше леко.

Той я целуна. С палец очерта розовия ореол я докосна зърното. То се зачерви под смелите му ласки. Ринк го погледна, усмихна се за миг, после се наведе напред и положи върху него езика си. Отново и отново езикът му обхождаше кадифеното набъбнало връхче.

— Ринк. — Името му бе умолителна въздишка. Той я послуша.

Пое зърното с устни и го засмука. Карълайн нададе приглушен вик и изви назад гръбнак, за да му открие по-голям достъп до себе си. Бузите му хлътнаха, когато продължи нежното си засмукване. Подложи и другата й гърда на същото сладко мъчение, докато Карълайн не започна да надава стонове с изтънял глас и да стиска косата му.

— Скъпа. — Ринк зарови лице между гърдите й, както бе мечтал да направи стотици пъти. Притисна разтворени длани към гърба й и я приближи към себе си колкото можеше. Притисна я здраво, безконечно; докато накрая се изправи. Очите му с обожание се плъзнаха по лицето й. Вдигна едната й ръка към устните си и целуна разтворената й длан. — Докосни ме. Моля те.

Придвижи ръката й към онази част от себе си, която бе натежала от живот, живот, който искаше да сподели с нея. Когато отдръпна своята, нейната остана там. Сърцето на Карълайн се беше качило в гърлото от страх да не направи нещо, с което ще го разочарова, когато сключи пръсти около него.

— А-а, господи. — Нашепвайки името й и нежни слова като в транс, Ринк покри ръката й със своята и й подсказа какво му носи удоволствие, докато вече едва издържаше на ласката й. Дъхът му прозвуча оглушително в ухото й, когато простена: — Карълайн, скъпа… по-добре спри.

Обхвана лицето й в шепи и я целуна бурно. Без да прекъсва целувката, я положи на леглото и покри тялото й със своето. Тя се раздвижи и му помогна да се настани между отворените й бедра. Коремът му се прилепи към нейния, а гърдите му се притиснаха към полукълбата на нейните.

Целувките, с които обсипваше шията й, бяха горещи и влажни.

— Ако изчакам още малко…

— Не чакай — бързо изрече тя и се изви, за да се прилепи към твърдостта му.

Но на него му бяха трябвали дванадесет години, за да стигне дотук и Ринк искаше да изпита всичко, без да прибързва. Дланите му се плъзнаха върху гърдите й. Нейните зърна бяха узрели за настойчивата ласка на пръстите му. Смени пръстите с устата си, зацелува, засмука гърдите й, докато тя едва не изгуби свяст.

Привдигна се леко над нея. Дланта му разглади корема й, скута й, опиянявайки се от копринената й кожа. После пръстите му срещнаха мъхестата делта и се насладиха и на нея. Постави длан върху нея и сви пръсти надолу към падината между бедрата й. Когато ги извади, те бяха навлажнени от нейното желание.

Отдръпна се леко назад и се насочи към прага на нейната женственост. Гледаха се в очите, наблюдаваха играта на наситените чувства, които проблясваха по лицата и на двамата всеки път, щом нежният връх на мъжествеността му докоснеше онова вълшебно място. Без да изпитва срам, Карълайн допря ръце в гърдите му и вкопчи пръсти в косъмчетата там.

— Сега, Ринк, моля те.

Той напрегна цялото си тяло и се устреми към топлия пристан между бедрата й, като се приближаваше все повече и повече надолу към тялото й. Нахлуваше навътре и все по-навътре, докато…

Цялото му тяло се вцепени и очите му, които ненадейно се бяха разтворили в почуда, пронизаха нейните. Забързаният му дъх излизаше с клокочене от гърлото му, когато се повдигна леко на лакти над нея.

— Карълайн. — Тя прочете името по устните му. Той го беше изрекъл почти без глас в смайването си. — Ти си девствена.

— Да, да — възкликна тя с доволство. Обви с ръце шията му и започна да го придърпва към себе си. — Винаги съм била твоя, Ринк. Само твоя. Вземи ме.

Той поспря за миг, после, надавайки приглушен вик на неописуемо задоволство, отново я покри с тялото си и я притисна към леглото. Тласъците му бяха нежни, но настойчиви. Дългата увертюра я беше направила податлива и готова. Когато тялото й се поддаде под натиска му, Карълайн почувства само мигновена болка. Леките й викове бяха уловени от устата му. Двамата въздъхнаха едновременно, когато той напълно влезе в нея.

Изпълни я. Тя го обгърна. И дълго време никой от двамата не помръдна. Опиваха се от усещането, че вече са едно цяло, събрани заедно от любов, желание и болка.

— Не мога да повярвам. Боже! О, Карълайн, нека това не е един от сънищата ми за теб.

— Не е сън, Ринк — прошепна тя в рамото му. — Чувствам те вътре в себе си.

Той повдигна глава и й се усмихна. Целуна леко устните й.

— Сериозно? — прошепна в отговор и се постара това действително да е така.

Шията й се изви назад и тя измърка с наслада:

— Да, да.

Той започна да се движи. Защото мислеше за нея, тласъците му бяха леки и бавни, но не по-малко страстни, докато я издигаше нагоре към магическата сфера.

— Причинявам ли ти болка?

— Не, любов моя, не.

— Карълайн… Карълайн…

Вече не можеше да обуздава набиращата сили страст. Достигайки върха, изпита най-изумителния екстаз в живота си. Издигаше се все по-нагоре и по-нагоре, докато жизнените му сили се изливаха на талази в нея. И когато всичко свърши, строполи се изтощен, доволен и обичан в топлите й прегръдки.

 

 

— Карълайн и Ринк много се бавят — оплака се Лаура Джейн. Страхуваше се, че закуската, която с нейна помощ беше приготвила Хани, ще изстине и няма да се услади на Стив.

— Защо вие двамата не започнете — предложи Хани.

— Нямам нищо против да изчакам още — каза Стив.

— Не. Ти умираш от глад. Знам. — Лаура Джейн изсипа пълен черпак бъркани яйца в чинията му. — Колко резена шунка искаш?

— Два — отвърна той.

— Три — поправи го тя.

Хани остави чашата си с кафе на плота.

— Ще скоча до горе да им дам малко зор. Сигурно умират за сън, но задължително трябва първо да хапнат, защото са били на крак толкова време.

Икономката излезе, мърморейки, от кухнята, но Стив и Лаура Джейн изобщо не забелязаха отсъствието й. Бяха напълно погълнати един от друг.

— Като се качи на втория етаж, Хани с любопитство погледна към стаята на Ринк. Вратата беше отворена, но когато надникна вътре, него го нямаше там. Нито в банята. Поне не й отговори, когато го повика по име.

— Хъм! — избоботи тя и сложи ръце на кръста си. — И къде ли може?… — Погледна към стаята на Карълайн. Вратата й беше затворена.

Очите на икономката се присвиха замислено.

— Изпратих го горе с поднос за нея. Сега подносът е изчезнал, а и той също. Нейната врата е затворена и ми се чини, че така и трябва да си остане за известно време.

Хани отново пое към стълбището.

— Е, определено не ми влиза в работата какво вършат ония двамата там, но не чувам никакъв разговор вътре. — Като стигна подножието на стълбите, икономката отново погледна към горния етаж и закима одобрително с глава. — Струва ми се далеч по-обяснимо тя да е с него, вместо, когато се омъжи за баща му, онзи стар негодник — измърмори под нос, отправяйки се към кухнята.

— Слизат ли? — попита Лаура Джейн.

— Не. Поне не скоро. — Хани се извърна и започна да мие чиниите.

— Защо не?

— Спят, ето защо.

— Но те трябва първо да хапнат нещо. И ти така каза. Ще ида да ги събудя и да им кажа…

— Стой си на мястото! — изкомандва я Хани, като обърна гръб на мивката и насечи към нея мокрия си пръст от който по пода закапа сапунена пяна. — Спят дълбоко. А ти си гледай своята работа и се погрижи за този гладен мъж, който седи до теб.

Обидена от острия тон на Хани, Лаура Джейн неохотно се върна на мястото си. Стив погледна въпросително икономката. После хвърли поглед към тавана. Хани загледа лицето му, когато той постепенно започна да проумява положението. Очите на Стив светнаха дяволито.

— Лаура Джейн, защо не дойдеш след закуска с мен до конюшните? Не си идвала да видиш кончето от доста време.

Лаура Джейн го погледна и доброто й настроение в миг се възвърна.

— Но аз си мислех, че ще искаш да поспиш тази сутрин.

— Не-е — проточи той. — Не съм уморен. Ако Хани не се нуждае от помощта ти, бих искал да дойдеш с мен, за да ми помогнеш.

— О, Стив! — възкликна Лаура Джейн, плясвайки с ръце. — С удоволствие, ще ти помогна.

Хани размени поглед със Стив и той й намигна.

 

 

— Защо не ми каза? — Ринк взе кичур от косата й и го прекара през устата си. Лежеше по гръб. Карълайн бе легнала по корем, надвесена над него. Играеше си с тъмните косъмчета по гърдите му.

— Защото исках да разбера колко ме обичаш. Ако ти бях казала, че двамата с баща ти никога не сме били интимни, щеше ли да ми повярваш?

— Може би щях. Освен това много скоро бих се уверил в това.

Тя поклати глава:

— Не исках първия път, в който ще сме заедно, да бъде като проверка.

Очите му с любов обходиха лицето й.

— Напълно те разбирам. Но ако все пак съвсем чистосърдечно ти бях повярвал?

— Тогава щеше да ти е лесно да дойдеш при мен, Ринк. — Тя докосна зърното му и видя как то настръхна. — Обаче аз никога нямаше да разбера границите, до които се простира любовта ти. Сега, след като дойде при мен, убеден в най-лошото и все пак изпълнен с любов към мен, зная, че си готов да пожертваш гордостта си заради своята любов.

Ринк я придърпа към себе си и я целуна продължително и дълбоко. Когато накрая се откъсна от нея, изрече:

— Не че изгарям от желание да обсъждам това точно сега, но защо никога не си спала с Роско? Не ми казвай, че някакво благородство от негова страна те е запазило девствена.

— Не, няма да се опитвам да те убеждавам в това. Мисля, че той имаше намерение да консумира брака ни в първата брачна нощ. — Тя затвори очи и потрепери при спомена. — Дойде в тази стая. Не знаех как ще го преживея, след като те обичах толкова много. — Взе ръката му в своята и разсеяно я допря до бузите си. — Но бях сключила сделка и бях готова да изпълня своята част от нея.

Карълайн замълча. Ринк се втренчи в тавана, като не желаеше даже да си помисли за това как тя бе споделяла същото пространство, същия въздух с онзи извратен старец.

— Какво стана тогава, Карълайн?

— Той ме целуна няколко пъти. Това е всичко. После излезе от стаята, без да каже и дума. Бях объркана. Не знаех какво да мисля. Чак след няколко дни започнах да забелязвам, че той е болен. Виждах неща, които иначе не бих видяла, ако не живеех под един покрив с него. Той поглъщаше огромни количества лекарства за стомах и други успокоителни. Когато не се върна повторно в стаята ми, осъзнах, че по всяка вероятност е импотентен и че причината за това е болният му стомах. Естествено сега вече го знам със сигурност. Никога не сме говорили за това. За неговото его би било такъв удар, ако опиташе и не успееше, затова той изобщо не опита. Живеехме платонически.

След моментна тишина той я попита:

— А щеше ли да ми го кажеш някога?

— Имаш предвид, за да спестя всичките тези нападки и кавги помежду ни? Не знам, Ринк. И аз самата се питах същото всеки ден. Защо просто да не ти го кажа и да сложим край на всичко това? — Тя прокара пръст по носа му. — Знаеш ли, и аз си имам своята гордост. Исках да ме обичаш въпреки всичко.

— Беше трудно. Желаех те. Но всеки път, когато си ви представех двамата заедно…

— Шшшт — изрече тя и спря думите, като допря пръст до устата му. — Знам. Разбирам какво си изстрадал.

— Знаеш ли какво ми каза той в нощта, когато умря, след като ти излезе от стаята? — Тя поклати глава. — Нали ти споменах, че ми остави наследство. То беше това. Каза ми, че никога няма да те имам, защото гордостта ми няма да ми позволи. — Очите му се разтопиха в нейните и устните му се извиха в лека усмивка. — Но сгреши, нали? Не беше отчел, че любовта ми може да е толкова силна. — Ринк докосна лицето й. — После ми каза да не забравям никога, че си била негова жена и че той те е имал първи.

Тя се взря с изумление в него.

— Искаш да кажеш, че той умишлено те е накарал да повярваш, че…

— Да.

— О, скъпи! — Тя го целуна нежно по бузата и отмести с пръсти кичурите коса, паднали над веждите му. — А аз си мислех, че ти просто си го приел за даденост. Но като си помисля само, че умирайки, той те е накарал да повярваш в една лъжа!

Ринк се изсмя укорително:

— Той ме познаваше добре. Това едва не свърши работа, точно както го беше предвидил.

— Радвам се, че не стана така.

— Боже — прошепна той трескаво, — аз също. А като се сетя за дългите часове, в които се измъчвах заради това. Всеки път, когато си те представех с него, имах чувството, че ще умра от задушаване. А през цялото това време ти си била същата. — Той докосна устните й. — Моята Карълайн от лятната гора. Същата. Съвсем същата.

Дръпна я към себе си и я зацелува, докато и двамата не останаха без дъх.

— Същата и все пак различна.

От омекналото му изражение съдеше, че обсъждането на брака й с баща му беше приключило.

— Различна ли? Защо? — попита дяволито, като сгъна колене и вдигна краката си във въздуха. Изпъна пръсти като балерина. Той се взря в тях. Красиви, стройни крака с високо извити стъпала. Ноктите й бяха лакирани в нежен коралов оттенък. В главата му се зародиха еротични планове за тези пръсти. Отвърна на игривото й флиртуване:

— Например… — Пъхна ръка под нея. — Гърдите ти. — Обхвана едната в шепа и леко я притисна.

— Какво за тях?

— По-големи са. — Затърка зърното между палеца и показалеца си. — Това е по-тъмно. Не много. Но все пак.

— Нещо друго?

— По-мека си, по-обла, много по-женствена, но със същата момичешка грация. Ти си всичко, за което съм мечтал години наред. Даже повече.

— И не си разочарован?

Ринк прокара език по ключицата й и целуна горната извивка на гърдата й.

— Не, за бога, не. — Вдигна очи към нея. В изражението му проблесна съжаление. — Но се опасявам, че ти си.

— В никакъв случай, Ринк Ланкастър. — Целуна го по челото. — Не и аз.

— Но ти не… нали се сещаш. Това, за което пишат във всички женски списания.

Трите пръста на едната й ръка се заиграха с устните му.

— Нямаше никакво значение. Аз изпитах твоя. Гледах го, чувствах го вътре в себе си, знаех какво означава то за теб. Исках да те гледам как ме обичаш.

Ръцете му плътно я обгърнаха.

— И това наистина е така. Обичам те! Макар и да се държах като истински дръвник през последните седмици и да казвах разни гадни, внушени ми от друг неща. Колкото повече те обичах, толкова по-ужасно се държах.

Карълайн весело се засмя, опря глава на гърдите му и положи длан ниско на корема му.

— Няма нужда да ми напомняш колко ужасен беше от време на време. Но аз знаех защо се държиш така. И ти прощавам. Обичам те!

Взе ръката й в своята и я придвижи още по-надолу.

— Имаш ли нещо против?

Тя го обхвана с пръстите си.

— Съвсем не. Обичам да те докосвам.

Неговата ръка обхвана гърдата й с обич.

— Нека малко да поспим.

— Спи ли ти се?

— Всъщност не. Но искам да се събудя с теб.

 

 

Минаваше пладне, когато двамата най-сетне слязоха долу. Вървяха ръка за ръка и се усмихваха един на друг, затова видяха Стив и Лаура Джейн чак когато стигнаха в преддверието.

— Стив иска да говори с теб, Ринк — съобщи Лаура Джейн. Приличаше на малко момиче, което ще се пръсне от усилията да пази тайна. Очите й сияеха. Едва се удържаше на място.

Ринк погледна първо нея, после Стив, който нервно въртеше в ръце периферията на сламената си каубойска шапка.

— Двамата с Карълайн умираме от глад. Не може ли това нещо да изчака след обяда?

— Да.

— Не.

Отговориха двамата едновременно. Карълайн, която долови какво си беше наумил Стив, се намеси дипломатично:

— Сигурна съм, че всички ще се почувстваме по-добре, след като се наобядваме. — Възнагради Ринк с поглед, изпълнен с любов, пусна ръката му и пристъпи към Лаура Джейн. — Хани готова ли е вече с обяда? — Тя поведе младата жена към кухнята. — За какво иска да говори Стив с Ринк? — попита тихо.

— За нас двамата. Да се оженим — прошепна й Лаура Джейн в отговор.

— Тогава ти предлагам да го отложите, докато той се нахрани. — Карълайн стисна ръката и в знак на безмълвно одобрение.

По време на обяда Хани внесе в кухнята безжичния телефон.

— Шерифът се обажда.

Той бе позвънил да съобщи, че подпалвачите са арестувани. Единият от тях — този, който се беше обадил на Барнс, не издържал и признал всичко, като назовал имената на останалите.

— Сега няма да могат да пледират за невинност в съда. Предполагам, че до вечерта ще разполагаме и с техните официални признания.

— Благодаря, шерифе. Погрижете се за техните семейства. Храна, пари за наема им, от каквото имат нужда за следващите няколко месеца и ми изпратете сметката.

Ринк затвори и съобщи на останалите новините. Едва дочакала да привършат с десерта, Лаура Джейн поведе всички към кабинета.

— Хайде, Стив — сръга го тя с лакът.

Неговата адамова ябълка се повдигна и спусна, когато нервно преглътна.

— Ринк, с твоята благословия, бих искал да се оженя за Лаура Джейн.

Без да показва с нищо какво мисли за молбата му, Ринк се настани на големия кожен стол зад широкото бюро. Отпи глътка от чая си с лед, който бе донесъл със себе си от кухнята.

— А без моята благословия?

Очите на Стив не потрепнаха.

— Все пак искам да се оженя за нея.

Ринк се взря в мъжа продължително и напрегнато. Погледът на нито един от двамата не поддаде пред другия. Накрая Ринк рече:

— Дами, бихте ли ни извинили за момент? И, Карълайн, затвори вратата след себе си, ако обичаш.

 

 

— Как разбра, че ще съм тук?

— Шесто чувство. — Той отмести настрана клоните на млада елха и излезе на поляната. Тя седеше под едно дърво, подвила крака, с книга в скута. Не я четеше, а се взираше пред себе си, когато я беше наближил през дърветата. Ринк пристъпи към дървото, опря се с ръка на него и погледна надолу към вдигнатото й към него лице. — Не знаеш ли, че е опасно да скиташ из гората сама?

— Защо? Това си е моята гора.

— Но може да се появи някой сексманиак и да те нападне.

— Точно на това разчитах и аз.

Ринк се разсмя, седна до нея и я притисна в прегръдките си. Целуна няколко пъти лицето й, после прилепи собственически устни върху нейните. Тя му се подчини само за миг, след което леко го отблъсна.

— Чакай малко. Първо искам да разбера какво отговори на Стив.

— Казах му, че ако някога й причини болка, ще го убия със собствените си ръце.

— Не може да бъде!

Ринк сви рамене и й се усмихна дяволито.

— Е, казах го по по-друг начин.

— Но си дал съгласието си за женитбата им?

— Да, дадох го — отвърна той тържествено.

Карълайн го притисна към себе си.

— Ринк, толкова се радвам.

Той я побутна назад, за да я погледне.

— Наистина ли? Действително ли смяташ, че това е най-доброто за Лаура Джейн?

— Да, наистина. Тя го обича. И няма нужда да се тревожиш, че той може да я нарани. Той я боготвори. Никога не е говорил за миналото си, но имам чувството, че е било ужасно. После войната и загубата на крака му. Лаура Джейн е като принцеса от приказките за него. Даже още не може да се начуди как така му е позволено да я докосва.

— Звучеше искрено — изрече Ринк замислено. — Аз поставих условието Лаура Джейн да остане завинаги в Убежището. Не смятам, че тя би свикнала с друг дом. Той се съгласи, но настоя да му се поверят повече отговорности. Много е чувствителен на тази тема, защото тя е богата наследница, а той — наемен работник.

— Да, очаквах това от него. Той работи повече от всеки друг, за да компенсира недъга си.

— Не ми спести нищо от това, което чувства. Каза ми — или по-скоро ме предупреди, съдейки по тона му, — че техният брак ще бъде истински. — Челото му се сбърчи. — Смяташ ли, че Лаура Джейн ще може да понесе близост с мъж?

Карълайн се разсмя и зарови лице във врата му.

— Напоследък оставах с впечатлението, че Лаура Джейн от месеци насам преследва Стив из конюшните, а той е този, който се старае да опази доброто й име.

— Но дали тя разбира цялата отговорност, която носи сексът?

— Ринк. — Карълайн обхвана лицето му с ръце, за да привлече цялото му внимание към думите си. — Лаура Джейн се е родила с вроден недостатък за запаметяване на знания. Но тя притежава женска чувственост и тяло на жена. Никой не бива да я лишава от това, от което се нуждае тялото й, както му се предоставя правото да диша и да се храни. Сега тя ще бъде по-щастлива от всякога. Той я обича. Ще се грижи за нея. Ще я пази. И двамата сами ще се погрижат за останалото.

Карълайн усети как напрежението му започна да се разпръсква и угрижените черти на лицето му се отпуснаха. Радваше я това, че той така държи на мнението й.

— Ами ти?

— Какво аз? — попита тя.

— Ами твоите нужди през всичките тези години и въздържанието, което сама си си наложила?

— Хранех се от спомените и мечтите си. Спомените за теб на това място. Мечтите за това, което мислех, че никога няма да се сбъдне.

Той се отпусна на меката трева и я повлече със себе си. Започна да разкопчава блузата й.

— Мислела си си за мен? От време на време?

— Всеки ден. Всеки час. И даже и никога повече да не те бях видяла, щях да си мисля за теб и в последния си час.

Очите му се затвориха за миг от връхлетелите го чувства. Когато ги отвори, те сияеха като звезди.

— Дочувам гръм. Или може би това е сърцето ми?

Тя се усмихна. Ринк веднъж беше казал почти същите думи.

— Гръм е. Ще вали.

— Това притеснява ли те?

— Напротив, предпочитам го.

— О, любима — прошепна той до устните й, — толкова те обичам!

Помогна му да свали ризата си. Изправи се и тя жадно го загледа, когато разкопча колана си, свали ципа и се освободи от панталона си. После пъхна палци под ластика на светлосините си слипове и ги плъзна надолу по мускулестите си бедра.

Голотата му отговаряше на дивата природа около тях. В спускащия се полумрак под първите пориви на дъжда тялото му се извисяваше гордо и примитивно. Докато го гледаше, по кожата му започнаха да се стелят първите капки на дъжда.

Той коленичи до нея, изправи я до седнало положение и свали блузата й. Сутиенът й беше дантелен и прозрачен, в пълен контраст с онези, които бе носила преди години. Докосна гърдите й през копринената материя. Заигра се със зърната им, докато не изпънаха прозрачния тюл.

— Виж какво направи — изрече тя с укор, когато свали бельото, след като той го беше разкопчал. — Не те ли е срам?

— Много — отвърна той пламенно, в пълно противоречие с изражението на лицето си.

Разкопча разкроената й дълга пола и я свали, като я остави само по бикини. После се наведе, за да разкопчае кожените каишки на сандалите й, които съблазнително се увиваха около глезените й. Когато освободи краката й от сандалите, започна да ги гали, разтърквайки сводовете им, пръстите им със силните си длани. Тя се повдигна на лакти и смаяно се взря в изпълнения с обич ритуал. Но когато Ринк наведе глава и езикът му докосна върховете на палците й, гърдите й потрепериха от страст.

— Ринк — възкликна тихо тя и падна назад върху избуялата зеленина.

Той се плъзна над нея. Карълайн сграбчи в шепи вече мократа му коса, когато устните му жарко се прилепиха към нейните. Той се наслаждаваше на устата й, както би се наслаждавал на сочен плод. После, с нежността на падащите дъждовни капки, устните му пробягаха по лицето й и се задържаха до ухото й. Езикът му игриво го докосна. После Ринк зацелува шията й, гърдите й.

Дъждът падаше върху гърдите й и ги караше да сияят от влага. Той попиваше с устни стичащите се капки. Устните му бяха пламтящи върху хладната й кожа, когато пое между тях набъбналото връхче.

— Нито за миг не съм забравял вкуса ти. Нито за миг.

Тя трескаво се раздвижи под него, като се опитваше да разтвори скута си, за да приеме неговата мъжественост. Той нежно се отърка в нея, но не я облада. Тя умолително завика името му.

— Още не — прошепна той, доближил устни до тръпнещия й корем. — Този път е за теб.

Ринк се плъзна още по-надолу, отброявайки всяко нейно ребро с целувка. Устата му се долепи до пъпа й и го възнагради с целувка, която я накара да се извие и застене. Връхчето на езика му неколкократно се стрелна към дъното на тази падина на корема й. После с помощта на зъбите, носа и брадичката си той свали бикините й надолу по бедрата и краката й, докато тя не ги изрита настрани.

Карълайн имаше чувството, че ще избухне от напрежението, което се надигаше у нея. Не мислеше, че ще може да понесе повече. Но той едва беше започнал. Устните му се плъзнаха над тъмния мъх и лекият му ускорен дъх го разроши. Езикът му намери хълмчетата, с които бедрата й се съединяваха, и проследи наклона им надолу.

— Ринк… — Името му се отрони сподавено от треперещите й устни, а ръцете й се вкопчиха в косата му.

Ръцете му нежно я нагласиха, разтвориха и докоснаха. Ала нищо не би могло да я подготви за сладостната целувка, която притисна там. Устните му я обсипваха с любов, езикът се стрелкаше напред и двете заедно я доведоха до такъв екстаз, че тя напълно се лиши от каквато и да било връзка с действителността. Той я вкусваше и галеше, докато тялото й не започна да тръпне. Беше подклал истински вулкан в нея. Когато разбра, че той бе на път да изригне, Ринк се извиси над нея и мощно нахлу в тялото й.

Ръцете, които се вкопчиха в таза и бедрата му, изречените на пресекулки любовни думи, горещият й дъх — всичко това го окуражаваше. Неговото тяло пулсираше в нейното, без да я щади, като ги отвеждаше все по-високо и по-високо с всеки тласък, докато двамата заедно не избухнаха сред дъжд от ослепителна светлина.

Когато експлозията отмина и двамата се върнаха към действителността, светлината на деня бе угаснала. Бяха се приютили в удобния свят на сенките и облаците. Бяха скрити от сребристата мъгла, която се вихреше диво като сетивата и сърцата им само преди няколко минути. А преплетените им тела се къпеха под меките капки на дъжда.